Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

Момичета, страшни сте
Накарахте ме да настръхна  цялата от вашите истории особено тези на баба Ягодина.Разкажете още плиииииииис.
Моля ви вземете ме с вас в кукувичарника

И мен ме вземете,залужава си само заради това,че ще ви слушам историите,страхотни са.Моля ви,разказвайте още  

Една изстиска история и от мен, писала съм я вече (по-скоро питах за подобни в подфорума), но ще я  разкажа пак.

Синът ми загина нелепо 3 месеца преди да навърши 4г. В този период много често си играеше с книжки за оцветяване, като шумно ги разлистваше и много силно драскаше с флумастри. След погребението, майка ми ни взе да спим у тях няколко седмици, не бяхме на себе си, шока, мъката бяха огромни. Всяка вечер, обаче палихме кандило в стаята му, така ни казаха, да му е светло на душичката.
Върнахме се у нас след известно време, какво да ви кажа...къщата беше както я бяхме оставили, играчките му пръснати навсякъде, в леглото ми мирише на него, дрехите му за пране.....Много тежко беше в началото, и аз не знам как оцелях.....
Та, лягаме да спим и през нощта ме събужда силен шум, драскане с флумастри и разгръщане не листи, както той го правеше, със замах. Кандилото мъждука, светлината една такава, зловеща... Хвана ме много страх, всяко косъмче по тялото ми настръхна. Събудих мъжа ми и в този момент шуменето спря. Той малко не ми повярва (или го е казал нарочно, да не психясам съвсем), но колкото ида оглеждах детската стая, не намерих причина за такива шумове...
От тогава много рядко го сънувам, мисля, че се е изплашил, или нарочно не ми се явява, мен да не изплаши?...А искам да го сънувам, моля се понякога, като Ню, викам го, но не идва.

ей, Саня , обещавам че няма да споря никога с тебе в този форум!

Е що така? Аз не съм от опасните 

Между другото в последните години много често ми се случва да кажа нещо и в последствие да излезе вярно. Така познах за две момичета, че са бременни, без да съм ги виждала и да съм чувала нещо за тях месеци наред.
Като бях малка пък често с баща ми пускахме тото заедно. Аз казвах числата, а той ги зачеркваше. Веднъж обаче съм казала някакви числа, а на баща ми му се сторили много близо едно до друго. Задраскал други. После, когато проверявал фиша разбрал, че е сбъркал. Щял да спечели шестица с числата, казани от мен, но той решил да си задраска други. И сега си пускам тото отвреме на време, ама нещо все не ми се отваря късмет. 


И още една история, свързана с познаване, (но не от мен). Мъжът ми има приятел, с който се познават от четвърти клас. След като се събрахме да живеем заедно много често ходехме на гости на този приятел и съпругата му. Един ден докато жена му била на работа, дошла някаква циганка. Помолила ги нещо и в замяна им гледала на кафе. Та какво мислите казала на нашата позната-Стягай се момиче, скоро ще ставаш кръстница  Тя доста се учудила и казала, че просто няма на кого да стане кръстница. Обаче два месеца по-късно стана моя кръстница, а седмица след това- и кума  А циганката няма как да е знаела, защото по времето, в което е гледала аз и мъжът ми не бяхме взели решение да ставаме семейство.

Буца ми застана на гърлото от твоята история, Ета! Милото дете...

Ета, от твоята история ми се насълзиха очите  !

Следващата история вече съм я разказвала във форума, но ще я напиша и тук.
Бях бременна в четвърти или пети месец когато в съня ми се появи любимият ми дядо (покойник от 9 години). Попита ме дали съм избрала лекар и болница за раждането. Като чу отговорът ми каза само: "Защо си избрала този лекар? Той е бил добър преди много време. Сега нещата са се променили. Ти сама ще разбереш, защо не бива да раждаш при него."  Започнах да проучвам мнения за въпросния лекар. Оказа се, че наскоро е преживял някакво заболяване и дали от него, дали от напредналата си възраст, е започнал да прави сериозни грешки в работата си.
Избрах друг лекар и раждах секцио. Първият лекар срещнал майка ми в болницата и и вдигнал скандал защо не съм родила нормално. После дойде и на мен да се кара.  А едно нормално раждане в моята ситуация щеше да рисковано и за мен и за детето ми- бях с високо кръвно, зелени води, силно кървене, а малкият беше хипотрофичен, тоновете му по едно време започнаха да се губят и пъпната връв се беше увила два пъти ... 

Ета стана ми много мъчно.....малката душица

Ета, очите ми се насълзиха и цялата настръхнах...

Ета съжалявам! Много ми стана мъчно.              

Ета, много мъчно ми стана!

Моята майка е починала когато съм била на 3 месеца при катастрофа. Успяла е да ни избута мен и брат ми с количката в последния момент и ние сме се оттървали с леки наранявания, но тя си е отишла 30годишна заради пиян шофьор! Виждала съм много нейни снимки, познавам я по разкази за нея, но никога не съм я сънувала! Но все съм усещала, че има нещо което ме пази! Може би си внушавам, но си мисля, че е тя!  Бди над мен, но знае колко ме е страх от такива неща и затова не се явява да не ме плаши!
Може би и твоето детенце те пазида не се изплашиш!


И ние едно време като деца все се събирахме вечер и си говорехме за страшни работи, но не си ги спомням вече добре. Докато ви четях се сетих за историята с радиото, за черната жена, имаше някаква история с гардероб и кука, ама не си я спомням. Само че от нея до голяма ме беше страх да отварям вечер гардероба, също и като съм сама да си пускам радиото!

Кики и ние го викахме с клечки кибрит!

По лагери и духове сме викали, ама нищо интересно не се случваше! Най-търсени бяха на Ботев, Левски и Вазов -  горките явно непрекъснато са ги тормозили тинейджерите и не са смогнали за нас!

Много ме беше страх и от черни волги които крадяли деца. Та в квартала обикаляхме и записвахме номерата на черните волги пред блоковете!

Всъщност от краденето на деца ме хвана страх от нещо което ми се случи когато бях в 1ви клас. Прибирахме се след училище с едно приятелче  тогава не ни взимаха родителите. Живеехме в Люлин и у-щето беше през два блока. Та както си вървяхме зад нас на улицата която бяхме пресякли спря кола - лада или жигула беше, от нея слезе жена която каза" Хей момченце я ела замалко" . Ние с приятеля ми се спогледахме - беше зима и двамата бяхме облечени с грейки и шапки и не се рзличаваше кой е момче, кой е моиче а и мен често ме бъркаха с момче, че все с тях играех и ходех с къса коса и панталони! Та се позачудихме кой викат и аха и двамата да отидем, когато една жена вървяща зад нас ни попита познаваме ли жената която ни вика. Ние казахме "Не" и тя попита жената какво иска от нас. Другата отговори, че трябвало да ни заведе при родителите ни защото ни търсели. Ние   родителите ни бяха на работа по това време. Обърнахме се и побягнахме към въщи. Жената която ни защити вървя след нас 20тина метра и се отби в единия от блоковете а другата от колата вървеше отзад след нея. Ние се обрънахме и като я видяхме беж още по-бързо. Направо от страх сърцето ми се беше качило в ушите и ми бучеше в главата. А имаше и сняг и тичането беше още по-трудно! Та както и да е стигнахме до блока ни -приятелчето живееше на 7мия етаж аз над него и бързо се прибрахме. Заключих, преместих шкафчето за обувки пред вратата а отгоре и две табуретки! Измина около половин час и приятелчето ми звъни по телефона и ме пита дали аз му звъня на вратата - той нямаше шпионка. Естествено не бях аз. Поглеждам през нашта- навън няма никой - отворих и се наведах от стълбите да видя кой му звъни на вратата   нямаше никой, но се виждаха пресни мокри стъпки от карак на възрастен.

Не казахме на нашите, за да не започнат да ни прибират от у-ще и да си стоят вкъщи- друго си беше сами. Детска му работа! Казх на майка /втората ми майка/ преди около 10тина години - изправиха й се косите! Макар да бяха спокойни години и тогава изчезваха деца! Та така доста страх берях с тази случка дълго време!

Е, не че беше по темата , ама и аз да се включа!

като отворих темата мислех по скоро за разкази тип "градски легенди", а то толкова ми стана мъчно докато четях историите ви, момичета..

Гери,това е като в "10 малки негърчета"-единият трябваше да го изяде мечка и да,умря от мечка-часовник-мечка,който по същия начин някой хвърли отгоре му.

Моя приятелка от Петрич (който е оттам да потрърди или опровергае) ми е разказвала,че на някакъв завой по пътя Благоевград-Петрич редовно ставали катастрофи и загивали млади хора.Поверието-на това място било станало кръвосмешателство между майка и син и загиналите един вид изкупвали вината им.

и аз ще ви разкажа истинска история от моето семейство

преди години, бях може би на 12-13 намерих един дневник на любимата ми баба. Първо да разкажа, че тя е загубила 4 от 6-те си деца.
историята е малко объркана и даже не мога да я подредя
имала е син Димитър, който нелепо загива от заблуден куршум на площада във Варна на 17 години. След това тя ражда пак момче и го кръщава пак Димитър. Той умира на 2 годинки.
баба ми е имала 2 големи момичета, едното от тях, почти на 18 г, хваща се на бас, че може да изяде  наведнъж 6 сладоледа.
Междувременно баба ми вече е загубила и съпруга си - моя дядо.
Вечерта, голямата й дъщеря ляга много болна след 6-те сладоледа. Явно изпада в нещо като кома. През цялото време баба ми седи до нея и държи ръката й плаче и се моли. По някое време леля ми се събужда и казва - Мамо, в 7ч сутринта ще умра. Минах през един дълъг тунел, там бяха Митко и татко и ме викаха, но аз им казах, че ще се върна да ти кажа и в 7 часа ще отида при тях. Милата ми баба, започнала да плаче и вика, да не говори такива работи. Точно в 7 сутринта дъщеря й издъхнала в ръцете й.
След време умира и другата й дъщера, на 16 или 17.
Остават майка ми и вуйчо ми. Майка ми никога като дете не е кусвала сладолед.

Другата малко зловеща страна на историята е, че и двамата й синове - Димитър и Димитър са починали на 10 декември. Това не го знаех, до момента в който не родих 21 дни преди термина си, точно на 10 декември. 2 месеца по-късно майка ми добила смелост да ми каже. От една страна реших, че детето ми си има ангел хранител, дори 2. Дано да е така.
Историята се е развила през 50-те години, така че баба ми няма как да е чела за  хора изпаднали в кома и минавали през прословутите тунели. Тя доживя до 80години, здрава и просто един ден си отиде в съня си. Цял живот съм я обожавала. Често я сънувам, толкова истински, че като се събудя все си правя планове да отида да я видя. Тя почина преди 17, почти 18 години, а сякаш вчера беше до мен.

Момичета, много тъжно ми стана от вашите истории  ...да споделя и аз...

Дядо ми, лека му пръст, живееше сам на село след смъртта на баба ми. Случи се така, че аз две вечери подред сънувах как той лежи и му е зле, а баба ми седи до него, плаче и ме гледа. Обадих се на село, но никой не ми вдигна телефона. Позвъних вкъщи и споделих за съня с майка ми. Разтревожихме се, понеже се оказа че пък тя сънувала как някой упорито я вика в съня й по име. Оказа се че дядо ми си е счупил крака и не можел да стане и да викне помощ и е лежал така 2 денонощия докато го намерим.