Публикувана: 23 окт. 2006, 16:17 ч.
Последно мнение: 29 март 2007, 19:35 ч.

Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

93 541
335
1

Гост

# 285 2 ян. 2007, 17:08 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

Аз да разкажа една история.Една вечер брат ми отишъл в баба на гости.Но бил в един негов приятел и се прибрал чак в полунощ.Легнал да спи в една от най- крайните стаи.Вратата била много развалена и трудно се отваряла и затваряла.Към един часа вратата започнала да скацърка.
Той помислил че е баба но там нямало никой.Той се стреснал и започнал да се моли на бога но на глас.Изведнъж всичко спряло newsm78

.Той каза че повече там няма да спи.

# 286 2 ян. 2007, 19:11 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

Айде що не пишете

# 287 2 ян. 2007, 20:43 ч.

Мнения: 2 755

Kогато бях 4-5-6 и ме оставяха сама вкъщи скачах само от легло на легло или по столовете. И по шкафовете се катерех даже. Само не стъпвах на земята, защото бях убедена че под леглата плуват акули. Дори понякога ги виждах Mr. Green

...
Дама Пика, пръстена на Арабела, викането на Снежанка и други такива не ме притесняваха особено - беше само моментно вдигане на адреналина... Пък и нали целта беше изпълняването на желанията ми - целта оправдава средствата hahaha

...

# 288 3 ян. 2007, 23:02 ч.

bulgaria
Мнения: 310

аз спокойно ще се присъединя към олинкар баба ягодина и ... ще почна с една-две истории и постепенно ще ви сервирам всичкитер а повярвайте има много интересни. лично аз смятам че тези особените неща се усещат двойно от хората настроени на тази вълна(на кукувици Joy

)
Почвам от миналото(историите ,които са ми разказани) и ще стигна до моите преживелици.
първата история е за моя дядо, който почина преди 17годинир та значи преди много години дядо ми и двама негови приятели седнали на разпивка и от дума на дума се заговорили за отвъднотол Уговорили се първият от тях ,който умре на 40-ият ден да прати знак от отвъдното ако има такова. минали години и един от тях починал, на 40-ият ден дядо ми и другият приятел дошли у нас и както си седяли и го споменавали една чайка счупила стъклото на прозореца, влетяла в стаята, паднала на масата и умряла....чайка...в центъра на софия Shocked

# 289 3 ян. 2007, 23:10 ч.

bulgaria
Мнения: 310

Друга история от скоро. на 31.12.04г. почина прадядо ми. малко след това баща ми и брат ми отидоха до село да загасят лампата, че нале светеше 40 дена и дооправят разни паботи. Брат ми(29г.), който винаги с ега ти пренебрежението гледа като си говорим в компанията на тема свръхестесвено, си легнал вечерта сам в едната стая и по едно време се събудил и той незнае от какво и видял прадядо ми (92г.) как се приближава към него кретайки с бастунчето и с усмивка, нашия така се уплашил, че.....се завил през глава и не посмял да мръдне до сутринта. той това ми го разказа само на мен, понеже знае ,че вярвам в такива неща и ми забрани да го раздухвам, че да не го помислят за луд. От тогава не се смее на такива разкази

# 290 3 ян. 2007, 23:17 ч.

bulgaria
Мнения: 310

такаа сега няколко дребни неща и утре пак. Значи бях 12-13г и бяхме с нашите на море, една нощ имаше страхотна буря-дъжд и гръмотевици, аз спях с майка ми в едната стая като стаята беше тясна и с две легла като между тях се минаваше за балконал та аз се събудих и виждам майка ми и тя се изправила и седнала в леглото и тя се протегна да ми даде нещо, аз се пресегнах и тъй като не можах да я достигна се изнервих и викам абе кво ми даваш са в тая тъмница и се обърнах да запаля нощната лампа. Като се обърнах към майка ми , тя си спеше дълбоко завита. много се стреснах.

# 291 4 ян. 2007, 09:15 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

Аз да разкажа от какво се плашех като малка.Страхувах се да не влязат в моята стая куклите като озлобени хора които ще ме преследват до края на живота ми hahaha

# 292 4 ян. 2007, 12:21 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

Един ден аз и моите приятелки излязоме на разходка с колата ми.по едно време бяхме излезли от колата и скоро щяхме да си тръгваме когато видях едно малко котенце което мяукаше много жално и трябваше да го вземем и тъкмо когато отидохме да го вземем някакъв тир блъсна колата и ако сме били там щели сме да умрем на място

# 293 4 ян. 2007, 12:31 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

А иначе знам една случка която доказва че не можеш да избягаш от съдбата си.Един ден моят чичо и неговите колеги отишли някъде на почивка.Когато се връщали неговите колеги решили да пътуват със самолет той(Чичо ми)Казал че никога няма да пътува със самолет.Качил се той с влака но влака гръмнал и чичо едвам се отарвал с много тежки рани и бил прибран в болница за доста дълго време в болница.Така че не можеш да избягаш от съдбата си.

# 294 4 ян. 2007, 16:55 ч.

Sofia, BG
Мнения: 394

Преди 2 месеца ми се случи странна случка - влиза един ден моята колежка в стаята и на мен с периферното зрение ми се видя, че има жалейка на врата си. Изненадано се обърнах да я видя по-добре и да я питам какво се е случило, когато я чух да казва 'Хубав е, нали? Днес си го купих' Shocked

. Оказа се голям дървен гердан, който нямаше ни най-малка прилика с жалейка и чак се ядосах на себе си, че си мисля за такива лоши неща. На следващия ден дядо и внезапно почина...

# 295 4 ян. 2007, 18:49 ч.

Балчик
Мнения: 9 285

Цитат на: mozila в чт, 04 яну 2007, 12:31

Супер неоспоримо доказателство. Peace

# 296 4 ян. 2007, 18:55 ч.

Мнения: 2 784

А на мен ми се струва, че мозила гледа твърде много телевизия. Блъснати коли, горящи влакове... На развихрено въображение ми мирише...

# 297 4 ян. 2007, 22:04 ч.

Мнения: 2 327

Четох ви историите за живи погребани. И мен от това ме е било страх.
Едно време през средновековието по заможните хора, които са се страхували да не ги погребат живи са си вземали звънче. Заравяли са ги с него и ако случайно някой се събудел звънял за да го чуят. Тогава медицината не е била много напреднала и се е слувало често да не могат да определят дали е настъпила смъртта. Пазачите на гробищата са имали за задача да се ослушват за звънчета и ако чуят да разравят гроба.

Иначе и аз си имах интересно преживяване. Няколко дена след като съм забременяла изчезна баба ми, която беше сериозно болна. Няколко месеца преди това бях сънувала как се дави в едно езеро. След като изчезна го сънувах пак. Намериха я няколко месеца по-късно там. В сънищата ми тя нищо не казваше. Просто мълчеше и ме гледаше.

Последна редакция: чт, 04 яну 2007, 22:13 от Stun