Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

Това ме разсмя. Няма нищо общо с постинга ти, имах гадже, което така ме приканваше да правим секс. Не знаех, че репликата е от страшна история, но човека имаше доста странно чувство за хумор, така че е напълно в негов стил.
Иначе, и на мен много често ми се случва да сънувам, че близките ми са мъртви и наяве ме е страх да не ги загубя. Но не ме е страх от смъртта, по-скоро бих искала аз да съм следващата, отколкото да преживея отново болката от загубата на близък човек.

Bobia, благодаря за поздравите .
Наскоро, преди няма и месец, ми се случи нещо странно. Лягам си и малко преди да заспя в съзнанието ми изплува странна картина: телефонът звъни и ми съобщават, че баща ми е пострадал при трудова злополука- нещо тежко е паднало и го е затиснало. Разсъних се, станах, реших че от преумора подсъзнанието ми си прави лоши шеги и след малко отново си легнах. Същата картина се повтори пак.
На сутринта реших да звънна на баща ми и да го предупредя да се пази.  Не си спомням вече какво се случи, но не му се обадих. Вечерта  се обади сестра ми: през деня някакво старо дърво паднало на сантиметри от баща ми и той по чудо се е отървал от премазване.

И аз съм същата. И така ме е яд на мен си, че мисля за такива неща ..но не мога да се спра. Все си представям какви ли не злополуки и чудеса. Така се вживявам в мислите си  и картините, които чертая във въображението си, че понякога се разревавам. Луда работа...

Ню, миличка благодаря, че сподели.Мислех си, че само аз съм така(да не кажа ку ку ).Даже много често си мисля, че е е по-добре да умра първа, за да не се налага да преживявам болката от загубата на близките си хора.Тъжна стана тая тема.
Я дайте пак някоя страшна история.
Баба Ягодина направо къртиш мивки!Я кажи коя зодия си? Имам една приятелка, на която също и се случват странни неща най-вече сънува такива пророчески сънища, че просто да ти настръхне косата.Тя е водолей- 18 февруари.Като деца ми скриваше топката с нейните истории.Спомням си веднъж разказваше един сън- то не било точно сън, ами усетила как нещо я задушавало в гърдите и се събудила;опитала да си поеме въздух ,но не можела-нещо сякаш я натискало със страшна сила;нито можела да се движи, нито да диша.След това започнала да се издига бавно над леглото и пак без да може да помръдне.Как е станало не можеше да го обясни, но ме уверяваше, че през цялота време е била будна, докато и се е случвало това.

Bobia, Овен съм  .
Сестра ми знае много такива интересни историйки, някои от тях преживяни от нея самата. Тъй като в момента тя няма време за форума ще разкажа какво и се случи през лятото.
Една вечер сънува баба ни. Тя и казала в съня: "Идвам, моето момиче, да те предупредя, че на 22. този месец ще ти се случи нещо неприятно. Подготви се психически- много нерви ще ти трябват". 
На 21. сестра ми получи смс с лоша новина- неин съученик и приятел е починал неочкавано. Погребението е на 22.
Имам и още истории, но за тази вечер ще е само тази за да не ставам досадна.

баба Ягодина, нямам търпение да чета историите, които разказваш! Много са увлекателни

Така си е!Спор няма.Баба Ягодинке и аз съм овен.Направо се надушихме
Олинце, ти къде се изгуби?Дай насам някоя история
Едно време в нашия град нямаше толкова цигани (пардон роми) както сега и беше излязла една история, че не трябва да си показваш зъбите пред циганин(да говориш или да се смееш), защото, колкото зъба ти види и преброи след толкова години ще умреш.Голям страх беше
Спомням си нещо истинско.През 1996г. почина любимата ми баба докато бях на море с приятеките ми.Когато се обаждах в къщи, за да им кажа, че съм добре никой не ми каза, че баба е починала и разбрах чак като се прибрах.Много си я обичах тая баба и ми беше страшно тъжно.Все се чудех как не съм усетила,че нещо става, защо поне не я сънувах.Много ми тежеше, че не се сбогувах с нея.Бяха минали към две седмици от погребението(на което аз не съм била щото бях на море) и сънувам баба- седи в един тръбант(никога не сме имали подобна кола) пред съседния блок,опряла се в стъклото, а слънцето я пече силно и тя ме гледаше тъжно.Аз се зарадвах,че я виждам и я питам "Бабо какво правиш тук?", а тя ми каза "Оставихте ме тук да изгоря на тая жега" и това беше.Като се събудих веднага казах на майка какво съм сънувала и решихме в най- скоро време до отидем на гробищата да прелеем вода(гробището е на село, а ние бяхме в града)Отиваме ние и какво да видим- част от гробището изгоряла, станал пожар и то там, където е погребана баба.Беше страшна жега-август месец и сигурно от някоя свещ се е подпалило всичко.Но на гроба на баба нищо му нямаше, може би защото беше пресен, а около нея всичко беше почерняло.Беше ми някак утешително, че не я е засегнал пожара.

KissTheRain, bobia, благодаря ви .
Олинце, липсват ни твоите истории. 
Поредната история от мен.
На едни родители детето изчезва безследно. От детето нямало ни вест, ни кост и родителите решили да се обърнат за помощ към една ясновидка. Жената ги приела и им казала:
"Детето е живо и скоро ще се върне. Но като се прибере първото нещо, което трябва да направите, е да го изкъпете."
Наистина детето се върнало съвсем неочкавано. Майката се сетила какво е казала ясновидката и веднага съблякла детето. Тогава видяла белег  от операция по тялото му. Завела го на лекар, прегледали го и разбрали от какво е белегът. Прегледите показали, че единият бъбрек на детето бил отстранен оперативно.

Опи, пак съм тук 
Снощи гледах много страшна история по Дискавъри, за духове.
Едно младо семейство се било преместило в "нова" стара къща без да знае, че там има духове.
И започват да се случват странни неща, чуват се звуци, говор, местят се предмети.....
Викат една контактьорка и правят снимки на къщата, във всичките стаи и на стълбите.
След няколко дни жената взима снимките от фотото и е потресена - на снимките на стълбището има фигурка на дете-момиченце с рокля и къдрава коса с панделка. На друга снимка има фигура на жена с дълга пола, дори на снимката дащеричката й, до нея има загатната фигура  .
Жената, която живееше в къщата започна да нарича духа на детето "Сали" и сложи легълце в детската за нея, оставя и играчки. Но духа на детето се материализира само на мъжа й, в кухнята, на стълбите...бррррр...
Обаче духа на жената беше лош и силен. Мъжът си ляга след нощна смяна и чува гласове като от скандал. Изведнъж леглото почна да се тресе, предмети падаха, вратата се хлопна точно пред него...той едвам избяга.
Извикаха пак контактьорката и тя каза, че момичето се казва наистина Сали и жената е лоша и с отрицатена енергия, а детето е безобиден дух. Каза че е безсилна да помогне и трябва да извикат специален екип "ловци на духове".
трима мъже пристигнаха, най-силния контактьор видя духа на детето да гледа през прозореца и пердето да се мърда. Втория снима с камера, третия имаше апарат за измерване на магнитното поле. Почнаха да търсят и момиченцето веднага се появи.
В едната стая откри и жената - каза й че не се страхува от нея и тя побесня, изместиха се предмети и се появиха следи от издрано на гърба на мъжа който живее там.
Разбра се , че са духове от преди 100год. Детето е незаконно родено от господаря и слугиня и е починало от плевмония, а духа на жената е на господарката, и за това има толкова скандали.
Казаха, че духове има, когато хората починат от насилственна смърт или без време.
Младото семейство остана в къщата, но мъжа почна да има видения как убива жена си и разни такива....
Накрая взе жена си и детето и избягаха преди да я е наранил - не можаха да изгонят духовете.
После показаха гробищата.... Имаше гроб на момиченце Сали от преди около 100 год. , починало на 7 години.
Всичко това по Дискавъри и с интервюта на всички участници.....

Здравейте дами! И аз гледам понякога по Дискавъри за духовете.  Искам да разкажа ако ми позволите една история която се е случила на майка ми. Една вечер както спяла сънувала ,че някой я души. И и вика : Кажи кое ти е най- милото! И така няколко пъти. И тя в страха си казва олеле майчице! И нещото което я души я пуска.  На другия ден баба ми, която живее на село вървяла по улицата към магазина за хляб и изведнъж като че ли нещо я блъснало в телената ограда на една къща. Нищо не и е станало но много се уплашила.

Чакам новички историйки. Моляяя!

Аз знам много но ще ги зазкажа друг път.
Знам една история но, незнам дали е вярна.Две момичета  взели   под наем филм той се казвал Тринайсетте призрака от някаква видеотека. Те ог били гледали но искали да се сгушат в своите гаджета.Когато,пуснали филмът вместо да почне той,почнал някаква катастрофа с влак.След това те били на парти.Едното момиче помолило приятелката си да не отива.Тръгнали момчетата а момиетата останали вкъщи.Когато пуснали телевизията чули по новините че някаква кола се врязала в влакът.Момчетата умрели на място.тогава момичето благодарило на приятелката си.

Искам и аз да споделя три истории.Надявам се да са ви интересни и трите са съвсем реални ,на едната даже бях свидетелка.

Преди няколко месеца баба ми получи втори инсулт и беше в много тежко състояние.Съответно майка ми и леля ми отиват с нея в болницата и докато чакат да я настанят и други такива подробности,баба ми изпада в някакъв унес или не знам и аз как да го нарека.Говорела много отнесено и несвързано и единственото,което повтаряла ясно било :" Мамо,защо не пускаш да вляза? Отворете ми вратата!".И това беше едно от нещата,което ме караше да вярвам,че тя ще се подобри и наисина стана така.Сега баба си е в нас и е добре.

Втората история се случи точно на бъдни вечер.Ние сме тримата на масата-майка ми,баща ми и аз,а кучето подскача до мен.Баща ми става да разчупи питката и в този момент се чува звук от счупване на стъкло.Става ме ние да видим какво става и виждаме една чаша като бокал,в която майка ми държи яйцето от великден се е счупила ей така от само себе си,но не цялата чаша а само едно парче от нея.Майка ми я взе да я изхвърли и като я взе тя й се разпадна в ръцете.

Това майка ми ми го разказва аз по това време съм си била в Лондон.Та седят си една вечер с баща ми в хола и гледат някакъв филм.ПО едно време пердето се раздвижва все едно е духано от вятър,а няма нищо отворено все пак е зима.

Много често се случва и кучето да лае без повод в нас и направо настръхвам в такива моменти,никога няма да забравя как една нощ то спеше при мен и както спеше се надигна и започна да ръмжи,така ръмжи само като има някой непознат в нас.Стана ми много страшно,защото имах усещането,че някой се е надвесел над мен ,а мойто малко сладурченце просто ме пазеше.

Това е от мен съжелявам,че историите станаха повече от три

Мда, това ми се случи сега - в събота. Станах в 5 да си пия антибиотика, спях в отделна стая, защото бях болна. Синът ми и мъжът ми спяха в другата стая. При мен работи климатик, стаята е към улица, т.е. шумно доста. В отделни моменти ми се струваше, че чувам детски глас да проплаква... Въртя се, не ми дава душата да заспивам и само в главата ми мисли - как дете плаче!
В един момент след 10тина минути на въртене и "детски гласове" наистина чувам детето ми да плаче! Скочих веднага, сложих маска и бегом в съседната стая! Синът ми реве, та се къса, а температурата му - 39.5 !!! Бил се е разплакал няма и минутка, преди да отида при тях, а татито тъкмо го беше гушнал...  .
Още не мога да си обясня как 6тото чи чувство не ме излъга...

 Прочетох темата на един дъх, а вие не сте писали отдавна. Реших и аз да се разпиша.
 Наскоро баба почина, от диабета беше получила гънгрена на десния крак, която се развиваше мълниеносно, нищо, че беше на 80г. някак си я стабилизарат в болницата, за да могат да я оперират (да й отрежат крака). Мама и вуйчо -неотлъчно до нея и денем и нощем. Преди операцията тя казва на мама, че е сънувала починалите санданци(едно голямо семейство, което живее до нас и много обичаха баба, защото тя много им помагаше и беше добра с тях), които слагат софри, правят салати и я чакат да я посрещнат. Това мама ни го разказа в последствие. Баба оперирана в петък, а ние носим на тате 2г. в събота и отиваме да я видим в реанимацията. Беше си добре милата. На следващия петък я изписаха и ние отиваме да я видим. Тя говореше как ще умре и всички внуци се изреждаме да й говорим, да се храни, да не се предава, че много я обичаме, само моя любим не отива и тя пита за него всеки. В неделята даже яде сама, колкото и да й беше трудно да се надигне в леглото, всички много се успокоихме и зарадвахме. Преди да си тръгнем за София и мъжо отиде да я види, минах и аз да й кажа чао - както всеки път като си тръгваме и да я помоля да не ни оставя, а тя ми вика - кедето той, там и ти слушайте се и ходете навсякъде заедно. 20мин. след като сме си тръгнали беше починала в съня си. Само ни е изчакала да ни види всички и да си тръгнем. На погребението ни се обадиха роднини, че им се е родила внучка. Когато тате почина, на племенника му му се роди синл Животът е кръговрат......