В Гадже има статия, че Биге Йонал и Арас са се помирили. Споделям, за някой ако го интересува около трепетите Керемови.
Ситаре не ми се видя доволна и щастлива, интересно ми е Мелиса дали е доволна, че напусна сериала заради друг такъв.
- Публикувана: 24 авг. 2021, 20:13 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2021, 20:07 ч.
Керем Бюрсин преди и след "Почукай на вратата ми" (тема 100)
А някой знае ли какво се случва с Мелиса Дьонгел и сериала и.
Ситаре не ми се видя доволна и щастлива, интересно ми е Мелиса дали е доволна, че напусна сериала заради друг такъв.
Тъкмо изгледах интервюто. Това постоянно "Ъъъ"/"Аамм" и повтарянето на някои паразитни думички ме влудява, да си призная честно.😂С мъка слушам интервютата на Керем. Той винаги си е такъв и не знам защо не може да се отпусне да говори спокойно, от притеснение ли или от нещо друго. Иначе не каза нищо особено. Чувства се като 20-годишен. би играл ролята на транссексуален, феминист е, харесва си косата дълга. Каза, че не се смята за секси, но това не означава, че не обича себе си. Ако е нужно, за роля в проект би качил килограми, но по здравословен начин. На въпроса дали намира по-пълните жени за секси, каза, че да и даде за пример някаква певица Лизо. Пожеланието му за рождения му ден било свързано със света и хората. Иска да развива кариерата си и в Америка, но обича Турция, тук е домът му и определено няма да я напусне. Разбира се, каза, че любовта е много хубаво нещо и много обича Ханде(то това на всички ни е ясно).😂😂
Гледам го Керемчик какво атлетично тяло вади. Никак не ми се вижда заслабнал. Прекрасно изглежда. Само дето някои го жалеха, че е залинял. 
А Ханде до него, като някоя гръцка богиня. Кой мъж няма да я обича. Допълнение и с това, че е стойностна като човек. Всеки, който е общувал с нея казва, че е много добър човек.
Прекрасна двойка са двамата. Радвам се, че най-накрая се отпуснаха и вече ги виждаме на снимки заедно. Не се притесняват открито да заявяват чувствата си. Керем все по-често взе да повтаря, колко много обича Ханде. Това чакаха техните верни фенове цяла година.
А Ханде до него, като някоя гръцка богиня. Кой мъж няма да я обича. Допълнение и с това, че е стойностна като човек. Всеки, който е общувал с нея казва, че е много добър човек.
Прекрасна двойка са двамата. Радвам се, че най-накрая се отпуснаха и вече ги виждаме на снимки заедно. Не се притесняват открито да заявяват чувствата си. Керем все по-често взе да повтаря, колко много обича Ханде. Това чакаха техните верни фенове цяла година.
Тъкмо изгледах интервюто. Това постоянно "Ъъъ"/"Аамм" и повтарянето на някои паразитни думички ме влудява, да си призная честно.😂С мъка слушам интервютата на Керем. Той винаги си е такъв и не знам защо не може да се отпусне да говори спокойно, от притеснение ли или от нещо друго. Иначе не каза нищо особено. Чувства се като 20-годишен. би играл ролята на транссексуален, феминист е, харесва си косата дълга. Каза, че не се смята за секси, но това не означава, че не обича себе си. Ако е нужно, за роля в проект би качил килограми, но по здравословен начин. На въпроса дали намира по-пълните жени за секси, каза, че да и даде за пример някаква певица Лизо. Пожеланието му за рождения му ден било свързано със света и хората. Иска да развива кариерата си и в Америка, но обича Турция, тук е домът му и определено няма да я напусне. Разбира се, каза, че любовта е много хубаво нещо и много обича Ханде(то това на всички ни е ясно).😂😂
, може би постоянното ъъъ/ааа е , защото му убягват думите на турски . Не му е лесно , но определено е подобрил езика ( предполагам де , ти Алекс и Али по-добре знаете ) И той и Ханде са на такава възраст ,че има голяма вероятност този служебен романс ( мен явно ме избива на руски
) да прерасне в сериозна връзка за наша радост 
Тъкмо изгледах интервюто. Това постоянно "Ъъъ"/"Аамм" и повтарянето на някои паразитни думички ме влудява, да си призная честно.😂С мъка слушам интервютата на Керем. Той винаги си е такъв и не знам защо не може да се отпусне да говори спокойно, от притеснение ли или от нещо друго. Иначе не каза нищо особено. Чувства се като 20-годишен. би играл ролята на транссексуален, феминист е, харесва си косата дълга. Каза, че не се смята за секси, но това не означава, че не обича себе си. Ако е нужно, за роля в проект би качил килограми, но по здравословен начин. На въпроса дали намира по-пълните жени за секси, каза, че да и даде за пример някаква певица Лизо. Пожеланието му за рождения му ден било свързано със света и хората. Иска да развива кариерата си и в Америка, но обича Турция, тук е домът му и определено няма да я напусне. Разбира се, каза, че любовта е много хубаво нещо и много обича Ханде(то това на всички ни е ясно).😂😂
, може би постоянното ъъъ/ааа е , защото му убягват думите на турски . Не му е лесно , но определено е подобрил езика ( предполагам де , ти Алекс и Али по-добре знаете ) И той и Ханде са на такава възраст ,че има голяма вероятност този служебен романс ( мен явно ме избива на руски
) да прерасне в сериозна връзка за наша радост На Керем само като му споменат името на Ханде и вече се е размазал. Такава 24 каратова усмивка пуска, не може да я прикрие.
Керем в туитър по повод снимките им от почивката.
Цитат
Няма нищо по-грозно от това да снимаш тайно...но за съжаление в света, в който живеем, се счита за ОК.
И мен на моменти ме дразни това ъннкане на Керем. Но съм си казала "това да му е кусура". Може би е от употребатс на двата езика (пестно казано и на мен ми се слупва понякога ксто говоря с някой на моменти да ми идва думата на турски, но не на български. С това е гадно, оше повече че аз на турски с никой не говоря. Голяма част от хората дето ме познават даже не знаят, че знам езика. А пък познатите ми и приятелите ми дето са турци тук сигурно дори не предполагат че го знам 😅Просто като знам че човека отсреща знае български, не ми се обръща езика да проговоря на турски.Но въпреки всичко се случва да ми дойде наум думата на турски и да се запъна докато намеря оодходящата на български).
Тази особеност с ъннкането я има и при друга публична личност, която ми е страшно голм любимец. Иво Иванов - журналист, писатель сигурно го знаете(а ако не го знаетеь веднага да поправите този пропуск, иначе няма да си гпвпря с вас 😝😜😝, от повече от 20 години живее в Америка. Е, обожавам да чета историите му, като си е я България следя изявитв му. И при бего го има това ъннкане, което е дразнещо, да, но се съсредоточавам върху това, което разказва. По същия начин се научих да процедирам и с Керем - слушам това което иска да каже. Излъгах - гледам го и завиждам на Ханде, и спирам да чувам ънкането. Ако разгпвора е интвресен, това че се запъва не ми пречи изобщо.
Другото, което съм забелязала, е че много зависи от ситуацията. Ако дава интервюта пред журналисти явно се включва и момента с подбирането на правилните думи (сега ако кажа това как ще реагират хората). По време на карантината напримвр имаше лайфове пак под формата на интервюта, нонв ютуб канали, в Инстанграм, с хора, които му са приятели. Там дали и защото все пак се очаква да са гледани от по-малко хора, е една идея по-спокоен и запъванията бяха доста по-малко.
Тази особеност с ъннкането я има и при друга публична личност, която ми е страшно голм любимец. Иво Иванов - журналист, писатель сигурно го знаете(а ако не го знаетеь веднага да поправите този пропуск, иначе няма да си гпвпря с вас 😝😜😝, от повече от 20 години живее в Америка. Е, обожавам да чета историите му, като си е я България следя изявитв му. И при бего го има това ъннкане, което е дразнещо, да, но се съсредоточавам върху това, което разказва. По същия начин се научих да процедирам и с Керем - слушам това което иска да каже. Излъгах - гледам го и завиждам на Ханде, и спирам да чувам ънкането. Ако разгпвора е интвресен, това че се запъва не ми пречи изобщо.
Другото, което съм забелязала, е че много зависи от ситуацията. Ако дава интервюта пред журналисти явно се включва и момента с подбирането на правилните думи (сега ако кажа това как ще реагират хората). По време на карантината напримвр имаше лайфове пак под формата на интервюта, нонв ютуб канали, в Инстанграм, с хора, които му са приятели. Там дали и защото все пак се очаква да са гледани от по-малко хора, е една идея по-спокоен и запъванията бяха доста по-малко.
И мен на моменти ме дразни това ъннкане на Керем. Но съм си казала "това да му е кусура". Може би е от употребатс на двата езика (пестно казано и на мен ми се слупва понякога ксто говоря с някой на моменти да ми идва думата на турски, но не на български. С това е гадно, оше повече че аз на турски с никой не говоря. Голяма част от хората дето ме познават даже не знаят, че знам езика. А пък познатите ми и приятелите ми дето са турци тук сигурно дори не предполагат че го знам 😅
Хрумна ми един въпрос, не че съм любопитна, де ... нееееееее!...
Откъде нашите преводачки в темата знаят турски език? Как са го научили, използват ли го често, лесен ли е според тях, на каква възраст са го овладели, ще научат ли децата си на този език..... ииии... каквото се сетят още да споделят, ако може.... 
Може и с ънкане.... мен не ме дразни... Още повече пък, когато чувам мъжки тембър в долен регистър, подобен на Керемовия......
Мммммммм... сластна музика за моите уши... 
mury9, ще го сложа в скрит текст, да не досаждам на който не му е интересно
Скрит текст:
Израснах в градче, където живеят основно български турци. То и Кърджали, където сега живея е попти същата работа. По принцип заради особеностите на региона, баша ми настояваше да науча що годе езика. Викаше стига ти дори да разбереш ако някой говори нещо зад гърба ти
Заради неговото желание даже в училище е записаха да го уча като избираем предмет в четвърти клас. Ама нали не беше по мое желание, насила, нямах никаквл желание. Зар зор за една учебна година се научих да чета. А края на учебната година казах " дотук съм" и не продължих да го уча въпреки увещснията на учителя и съучениците ми че съм се справяла много добре даже. Но аз нямах желание Имах чувството че нищо не съм научила
Обаче кабелната телевизия в града предлагаше дет се вика 2 български канала и 200 турски. И в един момент се заслушах първо в музиката им (ако нещо ми харесва се келешех да си го преведа) и така малко обогатих речника. И в сериалите се загледах. Къде разбирах къде не, ама зяшах. Няюаше кой да ми превежда (нашите знаят турски горе долу, сестра ми покрай приятелите си го бвшв научила отлично, ама ся да седне да ми превежда дори някой израз - никакво желание. Почнах да схващам с времето и не се усетих кога започнах да го разбирам. На себе си и сега не се мъча да превеждам. Разбрах че съм го научила, когсто се усетих, че на моменти направо мисълта ми превключва на турски.
Но както казах много малко хора около мен знаят че знам езика. Само един-два пъти съм говорилаь с хора, които наистина не знаеха български. Единият от тях ми е хубав спомен - бях си харесала навремето много една песен. Аюа ми беше влезнала в кръвта направо. Тогава няма фейсбук, Инстанграм, Туитър, само сайтове на музикантитв. Какво ме беше прищракало веднъж, оставих в сайта на този изпълнител коментар, че песента е много хубава, ала бала. И след няколко дни получавам името, от адреса си личи че е с домейна на сайта. На самият изпълнител му направило впечатление, че съм от България, имал си той сантименти и спомени от България и дразнал два - три реда. Често си пишехме, тук таме чатихме. В един момент бях споменала че съм в сесия, а след сесията пък бяйме заминали на практика и две - три седмици принудителен интернет детокс. . Съответно в имейл кутията ми катомсе прибрах имаше мейл от него с желание да се чуем по телефон поне, ако не мога да пиша заради изпитите.С кой акъл да ме пита човек (ме вярвах че ще звънне явно) си дадох номера. И аз дето виках че не може да ми се обърне езика да говоря на турски, говорих ли близо час 😁😁😁... В един момент трябваше наистина да го убеждавам че не съм родена и израснала в Турция, вика ти говориш много добре, нещо ме будалкаш. Отделно го бях изненадала с информацията, че пиша стихове и имах един - два на турски език даже, аз не си ги харесвах, но той като ги видя каза че е в мат, даже много беше харесал част от едното и беше. Поискал разрешение да го ползва евентуално в песен ( дали е направил тази песен така и не разбрах)
С времето така се стекоха нещата, че почнахме да си пишем по-рядко и накрая съвсем замря, но на мен си ми остана приятен спомен. Защо го разказах не знам, дано не съм досадила на който е изтърпял да прочете този роман
Самият език немзнам дали е лесен или труден, аз не разбрах как го научих. На мен ми се оказа лесен. Английският например още не мога да фо докарам и на половината от това ниво, и него обаче писмено го владея до някаква степвн, ама говоримо съм жив зян.
Виж, турците за българският език казват че е ужасно труден.
Заради неговото желание даже в училище е записаха да го уча като избираем предмет в четвърти клас. Ама нали не беше по мое желание, насила, нямах никаквл желание. Зар зор за една учебна година се научих да чета. А края на учебната година казах " дотук съм" и не продължих да го уча въпреки увещснията на учителя и съучениците ми че съм се справяла много добре даже. Но аз нямах желание Имах чувството че нищо не съм научила
Обаче кабелната телевизия в града предлагаше дет се вика 2 български канала и 200 турски. И в един момент се заслушах първо в музиката им (ако нещо ми харесва се келешех да си го преведа) и така малко обогатих речника. И в сериалите се загледах. Къде разбирах къде не, ама зяшах. Няюаше кой да ми превежда (нашите знаят турски горе долу, сестра ми покрай приятелите си го бвшв научила отлично, ама ся да седне да ми превежда дори някой израз - никакво желание. Почнах да схващам с времето и не се усетих кога започнах да го разбирам. На себе си и сега не се мъча да превеждам. Разбрах че съм го научила, когсто се усетих, че на моменти направо мисълта ми превключва на турски.
Но както казах много малко хора около мен знаят че знам езика. Само един-два пъти съм говорилаь с хора, които наистина не знаеха български. Единият от тях ми е хубав спомен - бях си харесала навремето много една песен. Аюа ми беше влезнала в кръвта направо. Тогава няма фейсбук, Инстанграм, Туитър, само сайтове на музикантитв. Какво ме беше прищракало веднъж, оставих в сайта на този изпълнител коментар, че песента е много хубава, ала бала. И след няколко дни получавам името, от адреса си личи че е с домейна на сайта. На самият изпълнител му направило впечатление, че съм от България, имал си той сантименти и спомени от България и дразнал два - три реда. Често си пишехме, тук таме чатихме. В един момент бях споменала че съм в сесия, а след сесията пък бяйме заминали на практика и две - три седмици принудителен интернет детокс. . Съответно в имейл кутията ми катомсе прибрах имаше мейл от него с желание да се чуем по телефон поне, ако не мога да пиша заради изпитите.С кой акъл да ме пита човек (ме вярвах че ще звънне явно) си дадох номера. И аз дето виках че не може да ми се обърне езика да говоря на турски, говорих ли близо час 😁😁😁... В един момент трябваше наистина да го убеждавам че не съм родена и израснала в Турция, вика ти говориш много добре, нещо ме будалкаш. Отделно го бях изненадала с информацията, че пиша стихове и имах един - два на турски език даже, аз не си ги харесвах, но той като ги видя каза че е в мат, даже много беше харесал част от едното и беше. Поискал разрешение да го ползва евентуално в песен ( дали е направил тази песен така и не разбрах)
С времето така се стекоха нещата, че почнахме да си пишем по-рядко и накрая съвсем замря, но на мен си ми остана приятен спомен. Защо го разказах не знам, дано не съм досадила на който е изтърпял да прочете този роман
Самият език немзнам дали е лесен или труден, аз не разбрах как го научих. На мен ми се оказа лесен. Английският например още не мога да фо докарам и на половината от това ниво, и него обаче писмено го владея до някаква степвн, ама говоримо съм жив зян.
Виж, турците за българският език казват че е ужасно труден.
mury9, ще го сложа в скрит текст, да не досаждам на който не му е интересно
Скрит текст:
Израснах в градче, където живеят основно български турци. То и Кърджали, където сега живея е попти същата работа. По принцип заради особеностите на региона, баша ми настояваше да науча що годе езика. Викаше стига ти дори да разбереш ако някой говори нещо зад гърба ти
Заради неговото желание даже в училище е записаха да го уча като избираем предмет в четвърти клас. Ама нали не беше по мое желание, насила, нямах никаквл желание. Зар зор за една учебна година се научих да чета. А края на учебната година казах " дотук съм" и не продължих да го уча въпреки увещснията на учителя и съучениците ми че съм се справяла много добре даже. Но аз нямах желание Имах чувството че нищо не съм научила
Обаче кабелната телевизия в града предлагаше дет се вика 2 български канала и 200 турски. И в един момент се заслушах първо в музиката им (ако нещо ми харесва се келешех да си го преведа) и така малко обогатих речника. И в сериалите се загледах. Къде разбирах къде не, ама зяшах. Няюаше кой да ми превежда (нашите знаят турски горе долу, сестра ми покрай приятелите си го бвшв научила отлично, ама ся да седне да ми превежда дори някой израз - никакво желание. Почнах да схващам с времето и не се усетих кога започнах да го разбирам. На себе си и сега не се мъча да превеждам. Разбрах че съм го научила, когсто се усетих, че на моменти направо мисълта ми превключва на турски.
Но както казах много малко хора около мен знаят че знам езика. Само един-два пъти съм говорилаь с хора, които наистина не знаеха български. Единият от тях ми е хубав спомен - бях си харесала навремето много една песен. Аюа ми беше влезнала в кръвта направо. Тогава няма фейсбук, Инстанграм, Туитър, само сайтове на музикантитв. Какво ме беше прищракало веднъж, оставих в сайта на този изпълнител коментар, че песента е много хубава, ала бала. И след няколко дни получавам името, от адреса си личи че е с домейна на сайта. На самият изпълнител му направило впечатление, че съм от България, имал си той сантименти и спомени от България и дразнал два - три реда. Често си пишехме, тук таме чатихме. В един момент бях споменала че съм в сесия, а след сесията пък бяйме заминали на практика и две - три седмици принудителен интернет детокс. . Съответно в имейл кутията ми катомсе прибрах имаше мейл от него с желание да се чуем по телефон поне, ако не мога да пиша заради изпитите.С кой акъл да ме пита човек (ме вярвах че ще звънне явно) си дадох номера. И аз дето виках че не може да ми се обърне езика да говоря на турски, говорих ли близо час 😁😁😁... В един момент трябваше наистина да го убеждавам че не съм родена и израснала в Турция, вика ти говориш много добре, нещо ме будалкаш. Отделно го бях изненадала с информацията, че пиша стихове и имах един - два на турски език даже, аз не си ги харесвах, но той като ги видя каза че е в мат, даже много беше харесал част от едното и беше. Поискал разрешение да го ползва евентуално в песен ( дали е направил тази песен така и не разбрах)
С времето така се стекоха нещата, че почнахме да си пишем по-рядко и накрая съвсем замря, но на мен си ми остана приятен спомен. Защо го разказах не знам, дано не съм досадила на който е изтърпял да прочете този роман
Самият език немзнам дали е лесен или труден, аз не разбрах как го научих. На мен ми се оказа лесен. Английският например още не мога да фо докарам и на половината от това ниво, и него обаче писмено го владея до някаква степвн, ама говоримо съм жив зян.
Виж, турците за българският език казват че е ужасно труден.
Заради неговото желание даже в училище е записаха да го уча като избираем предмет в четвърти клас. Ама нали не беше по мое желание, насила, нямах никаквл желание. Зар зор за една учебна година се научих да чета. А края на учебната година казах " дотук съм" и не продължих да го уча въпреки увещснията на учителя и съучениците ми че съм се справяла много добре даже. Но аз нямах желание Имах чувството че нищо не съм научила
Обаче кабелната телевизия в града предлагаше дет се вика 2 български канала и 200 турски. И в един момент се заслушах първо в музиката им (ако нещо ми харесва се келешех да си го преведа) и така малко обогатих речника. И в сериалите се загледах. Къде разбирах къде не, ама зяшах. Няюаше кой да ми превежда (нашите знаят турски горе долу, сестра ми покрай приятелите си го бвшв научила отлично, ама ся да седне да ми превежда дори някой израз - никакво желание. Почнах да схващам с времето и не се усетих кога започнах да го разбирам. На себе си и сега не се мъча да превеждам. Разбрах че съм го научила, когсто се усетих, че на моменти направо мисълта ми превключва на турски.
Но както казах много малко хора около мен знаят че знам езика. Само един-два пъти съм говорилаь с хора, които наистина не знаеха български. Единият от тях ми е хубав спомен - бях си харесала навремето много една песен. Аюа ми беше влезнала в кръвта направо. Тогава няма фейсбук, Инстанграм, Туитър, само сайтове на музикантитв. Какво ме беше прищракало веднъж, оставих в сайта на този изпълнител коментар, че песента е много хубава, ала бала. И след няколко дни получавам името, от адреса си личи че е с домейна на сайта. На самият изпълнител му направило впечатление, че съм от България, имал си той сантименти и спомени от България и дразнал два - три реда. Често си пишехме, тук таме чатихме. В един момент бях споменала че съм в сесия, а след сесията пък бяйме заминали на практика и две - три седмици принудителен интернет детокс. . Съответно в имейл кутията ми катомсе прибрах имаше мейл от него с желание да се чуем по телефон поне, ако не мога да пиша заради изпитите.С кой акъл да ме пита човек (ме вярвах че ще звънне явно) си дадох номера. И аз дето виках че не може да ми се обърне езика да говоря на турски, говорих ли близо час 😁😁😁... В един момент трябваше наистина да го убеждавам че не съм родена и израснала в Турция, вика ти говориш много добре, нещо ме будалкаш. Отделно го бях изненадала с информацията, че пиша стихове и имах един - два на турски език даже, аз не си ги харесвах, но той като ги видя каза че е в мат, даже много беше харесал част от едното и беше. Поискал разрешение да го ползва евентуално в песен ( дали е направил тази песен така и не разбрах)
С времето така се стекоха нещата, че почнахме да си пишем по-рядко и накрая съвсем замря, но на мен си ми остана приятен спомен. Защо го разказах не знам, дано не съм досадила на който е изтърпял да прочете този роман
Самият език немзнам дали е лесен или труден, аз не разбрах как го научих. На мен ми се оказа лесен. Английският например още не мога да фо докарам и на половината от това ниво, и него обаче писмено го владея до някаква степвн, ама говоримо съм жив зян.
Виж, турците за българският език казват че е ужасно труден.
Честити празници на празнуващите! Само хубави мечти да имат, които съдбата да им помага да сбъднат!
Алекс, благодаря!
Навремето, докато учех "Езикознание", в един от разделите помня, че се споменаваше за турския език, че бил аглутинативен, т.е. прикрепват се различни морфеми към самата дума и те видоизменят значението й - например, думата става в мн. ч. или отрицателна форма. Единствено това си спомням от косвения ми досег с този език. Благодари на баща си, че те е накарал като малка да го понаучиш, защото в ранна възраст език се учи много по-лесно, дори и да не го научиш, остава трайно пасивна лексика в мозъка, която на по-късен етап може да се възстанови, при добро желание. Аз също съм израснала в такъв край и като голяма грешка отчитам сега, че не съм го научила, защото тогава забраняваха да се говори на турски език /имам предвид времето на възродителния процес/ и трудно можеше да осъществиш комуникация с български турци, защото ни грозеше глоба. Та така сега и аз казвам, който и език да ви попадне под ръка и имате ли възможност да го научите, учете го... Щото не се знае кога ще ви потрябва... Даже и патагонски да е, сега, с този акъл, и него ще науча...
Препоръчани теми