Наближава голям бебевалеж, СЕПТЕМВРИ ще ни донесе мома или младеж! (Тема 6)

Натискат ти корема, за да разберат дали матката контрахира. Не е от най-приятните неща, но е много важно. На мен ми беше по-поносимо като стисках матрака на леглото.

Тей, аз стигнах да напиша разказа за моето секцио в Токуда, просто вкъщи още свикваме и малко не знам на коя планета съм.

Приеха ме предния ден (нощувка в двойна стая), според зависи в колко часа е секциото на следващия ден, или вечерта, или на сутринта правят клизма, при мен беше сутринта. Взеха ме от стаята, багажа ми замина към реанимация, а мен ме сложиха в една стаичка при операционните, където ми вливаха NaCl и лежах около половин час, докато подготвят операционната. Понеже анестезиологът беше проф. Младенов (началникът на клиниката по анестезиология), го чакахме малко да дойде, може би 10тина минути. Сложи упойката - първо локална, после спиналната не се усеща. Той си замина и остана само анестезиологичната сестра, която ме следеше през цялото време. Всичко протече като по конец по време на операцията, нямаше никакви проблеми, абсолютно всички бяха супер мили, отзивчиви, любезни, даже акушерките ми казаха да си взема телефона, за да направят снимки (аз не държах по принцип ). Малката се роди много бързо, повече време им отне да ме довършат мен после. Приведоха ме в реанимация и след 2 часа донесоха бебето да го видя за 5 минути и така още 2 - 3 пъти до края на деня като единият път дойде и неонатолог, който даде сведение за бебето и за направени кръвни изследвания. В реанимация те обгрижват напълно - лекарства, тоалет, системи, всичко, дават вода. Казват като те пусне упойката да почнеш леко да си движиш краката докато успееш да направиш мост с дупето. Вечерта дават "коктейл" обезболяващи, за да се спи. Натискането на корема при мен не е било болезнено, просто беше последвано от обилно кървене.
Следващият ден беше най-кофти. Раздвижването е доста неприятно и изобщо докато успееш да проходиш всяка крачка е агония. Преди това правят пълен тоалет, махат катетъра (не се усеща нищо, ама като видях колко е дълга тръбичката и бях бррр), Профенид свещичка и слагат водоустойчива лепенка на разреза. След като успееш да станеш от леглото, те взимат на инвалидна количка, питат в каква стая ще си и те карат към родилното отделение, като след това ти докарват и бебето. Малко ми беше шок на мен този ден, защото се чувствах доста уморена и ме болеше, но иначе по цял ден сте си заедно. Някои акушерки дават насоки за кърмене, други са по-лаконични. Носят през 3 часа добавка адаптирано мляко, което аз давах. Взимат бебето от време на време, за да сменят памперса. През нощта ти решаваш дали да е при теб бебето, аз го давах, за да наваксам сън и да се възстановя по-бързо.
С всеки ден ставаше все по-леко, като от следващия те викат да гледаш как се къпе, как се сменя памперс, изобщо целия тоалет. Идва неонатолог и дава сведение за изследвания, състояние и т.н. Целият екип, и лекарите, и неонатологичните акушерки са страхотни. Отделно пък за теб се грижи другият сестрински пост - вливат лекарства (обичайно след секцио всички са на антибиотик и клексан/фраксипарин) и всеки ден питат искаш ли още нощници, превръзки, подложки за леглото, еднократни гащи и Профенид (искайте си винаги, когато ви предлагат, облекчава и придърпването на раната, не само контракциите на матката). На мен лично ми бяха супер удобни техните гащи и превръзки, както и самите нощници, и е хубаво, че дават, защото е безсмислено да си цапаш своите и да ги връщаш кървясали вкъщи. В деня преди изписването ми смениха лепенката с нова водоустойчива и казаха да я махна на седмия ден от операцията. Аз съм с резорбируеми конци, та няма да ми махат нищо.
Стаите са просторни, със собствена баня, казаха, че може да се къпем щом се почувстваме, че имаме сила. Изхранването в отделението също е на ниво, супер разнообразна храна и хич не е малко, не всеки път успявах да изям всичко.

Общата цена е разбита по следния начин:
1600 раждане (без значение от вида, включени са всички упойки), от които 900 са избор на екип и 700 е сестринският пост и грижите за родилката след раждането.
700 пакет за бебето - всички изследвания, вкл. трансфонтанелна ехография и ехография на тазобедрени стави. Тук влиза и "обучението" за грижи за бебето.
130/230 на вечер според вида стая.
50 за припознаване ако няма брак (ние имаме и не сме плащали нищо, само предадох предварително подготвени копия от документите).
Стандартно се седи 3 нощувки след самото раждане, нощувката в реанимация не се плаща, а тази преди това както писах горе, също е платена, въпреки че на регистратура ми бяха казали, че била безплатна, но здраве да е.

Предвид цената, не съм носила почерпка на персонала. На лекарката занесох домашни сладки на контролния преглед. По принцип обичам да правя такъв тип подаръци (торти, кексчета, сладкиши, сладки) и затова заложих на такъв подарък, а тя много се зарадва и каза, че обича неща направени с любов. Стана ми много мило.

Относно кърменето - млякото ми дойде в деня на изписването, гърдите ми щяха да се пръснат. За момента се цедя и давам с шише, тъй като съм с огромен бюст (чашка F, сега сигурно е 2 букви нагоре...) и е изключително трудно и за двете ни с тези огромни гърди - малката засуква, но аз не успявам да придържам и нея, и гърдата и се мъчим взаимно. Освен това личицето ѝ потъва в гърдата и не може да диша хубаво, абе... не си е работа големият бюст... В легнала позиция имахме някакъв успех, но пак за мен е доста неудобно. Засега цеденето работи добре при нас, храни се само на кърма и не дохранвам, та съм доволна. Ползвам ръчна помпа, защото не съм хванала нещо цаката на електрическата и с нея става 3 пъти по-бавно отколкото с ръчната, нямам обяснение защо.

morhpo, какво значи много вода? колко литра изпи за един ден в реанимацията?
аз приготвих 6 бутилки (3 литра) и се чудех дали не е много...

Казаха поне 2 литра да изпия след операцията и толкова изпих. Но някой трябваше да ми донесе още вода днес (също е позволено след като имаш газове - кисело мляко, бисквити и солети, та и това ми донесоха днес, че техните порцийки много оскъдни). Може и да се заредиш от кафето на първия етаж преди операцията.

@Didivid и койте по-запознат. Прави ли се нещо относно идването на млякото или просто се чака. Бебка още не е при мен, нямам мляко засега и се притеснявам да не свикне тя на адаптирано мляко и да не би при мен не започне :/

Здравейте и от мен, вчера с планово секцио се роди второто ни щастие Деница - 3.520 кг. и 50 см. Днес се раздвижвам, вчера най-ужасното за мен беше прегледът по корема за матката. Първият път беше някакъв кошмар! Разхождането също ме боли доста, надявам се утре да мога да се движа повече, за да си взема малката при мен. Първото ми раждаме беше нормално и ако можех нямаше и да се замислям за секцио, но такъв ми бил късметът. Желая леко раждане на останалите!

Аз винаги като можех, пробвах да я слагам на гърда, не знам дали е помогнало, вероятно да. Но както имаше съвсем малко коластра, която тя сякаш успяваше да вземе, в събота просто се събудих и бях с 2 номера по-големи гърди. Млякото слизало от 3 до 5 дни след раждането, при мен реално това се случи на 4тия ден.

Честита да е Деница! Да бъде много здраво, щастливо и усмихнато дете! Бързо възстановяване на мама! 🎀👼💗

Честито за всички нови бебчета в темата, а на тях добре дошли на този свят 🍀♥️

Честито на всички нови мами!
Morhpo,
За да дойде по-бързо млякото слагаш бебето по-често на гърда или стимулираш с помпа за кърма.

Здравейте, момичета. Честито на всички мами. Пожелавам ви бързо възстановяване и много здрави и спокойни бебчета. На 6.9.2021г. Със спешно секцио се роди моето щастие Александър, 3900г./50 см. Ще разкажа какво се случи при мен и надявам се да съм полезна на тези от вас, за които събитието тепърва предстои.

Терминът ми беше за 8.9 и последната седмица беше доста напрегната. Имах менструални болки, но нищо повече. Тоновете не показваха контракции и вече се чувствах все едно никога няма да родя и че задълже ще пренося.

На 6.9 следящата ме лекарка, д-Р Стратиева, специалистът по Фетална морфология, беше дежурна в Първа АГ (бившата Тина Киркова) и след като на 3.9 бях на тонове и нямаше никакви контракции, ми каза да мина за едни тонове на 6-ти. Тъй като беше празник така ми беше спокойно, че ако нещо се е променило през уикенда, то ще бъде засечено на 6-ти. Аз се бях подготвила за раждане в Надежда, тъй като следящата ме лекарка е доста заета и въобще не вярвах, че ако й звънна, че раждам, ще се отзове за едните 900 лв избор на екип. Истината е, че щеше да ми е най-спокойно да родя при нея, а не при който се падне на смяна в Надежда.

Така на 6-ти с таткото и кучето тръгнахме към Тина Киркова за тонове и после евентуално разходка в парка, тъй като дори и менструалните болки, които имах, сякаш бяха изчезнали. Беше мъртвило в болницата, предполагам поради фактът, че беше неработен ден. Отидох да платя 20 лв за тонове на регистратурата и легнах в един от кабинетите за тонове. С голяма изненада следях апарата, който ме шокира, че показваше доста прилични контракции.
Д-Р Стратиева дойде и й казах, че искам да направим един преглед и да ме види за разкритие. Оказа се, че имам 3 см разкритие и тя ми каза, че ако искам, мога да остана, да пукне мехура и да пусне окситоцин, за да ускорим процеса. Другият вариант беше да се прибера и да чакам, но това щеше да означава, че контракциите могат да се засилят след 24 часа или повече, а тя вече нямаше да е на смяна и щях да ходя в Надежда. Звъннах на другия ме следящ лекар (не по ЖК) , на когото се доверявам, и ме посъветва да остана. Съветвах се с таткото и също решихме, че напрежението би ни убило и по-добре да остана.
Така с приготвения багаж за частната Надежда, останах в държавната най-стара АГ болница. Приеха ме и се почна едно писане, УЗ показваше бебе 3550г (на 31-ви в Оскар Стратиева го беше измерила 3520г). Направиха ми клизма и ме оставиха да си свърша работата. След това си облякох нощница и чехли и ме качиха към родилното на втория етаж. Аз все още нямам никакви болки 😅. Сложиха ме в предродилна зала на едно легло, където ми взеха ПКК и хематология и ми включиха окситоцин на бавна капка, която засилваха постепенно. Тъй като беше неработен ден и супер спокойно в болницата, ме обгрижваха 3 акушерки. Още повече че бях с избор на екип. През цялото време ми следяха тоновете и след като мина около час ми спукаха мехура. Още на 31-ви август докторката ми каза, че имам много води. И наистина беше истински потоп. Проверката за разкритие е малко неприятна, но не е нещо супер болезнено. Контракциите почнаха да се засилват. На 5 см разкритие и контракции на 6-7 минути аз все още нямах почти никакви болки. Вече на 5 и 4 минути почнах да си изкривявам физиономията и лекарите и акушерките разбраха, че моментът почва да наближава. Вече на 3 минути контракциите станаха изключително болезнени. Бях вече с 7 см разкритие и казах, че искам упойка. Д-р Стратиева повика д-р Богданова за консултация и двете заключиха, че по време на контракциите вече на 3 Мин главата на бебчо не слиза надолу и нито една от тях не смята, че ще успея да родя естествено. Казаха ми, че се налага спешно секцио. Аз доста се разстроих, тъй като се бях навила на естествено (въпреки че в началото на бременността исках секцио, защото ме беше шубе, че долу всичко ще стане мармалад и ще страдам от хемороиди цял живот), за да не бъда отделена от бебчето ми и да почнем с кърменето възможно най-скоро. Както и да е, легнах на масата и най-накрая получих упойката и ми сложиха катетър. Секциото мина за един миг сякаш и не усещах нищо. След няколко минути се чу силен плач и моят Саши се появи на бял сват в 17:16. Постъпи в болницата към 13:30. Допряха ми го на бузката и ми дадоха да го цункам за секунда. Щях да се разтопя от щастие, кожата му беше толкова мекичка. Акушерката ми беше взела телефона и го беше снимала. Преведоха ме в реанимация, където ме обезболяваха. Не съм усещала болка. Приятелят ми можеше да оставя багаж на охраната и така да ми носи вода, тоалетни принадлежности и друго през целия петдневен престой. Оказа се, че обезболяват с морфин, който има бруталния страничен ефект да те сърби цялото тяло. Така почти не можах да спя в реанимация, щото ме сърбеше на ко**ле. На следващия ден в 11 вече ме изведоха от реанимация и ме питаха каква стая искам. Имах големия късмет да има самостоятелен ВИП и така срещу 75 лв на нощ можех да имам спокойствието да съм сама в стая. Да, имаше моменти, в които ми се говореше с някого, но имаше обща стая, където се събирахме за цедене, защото имаше Medela Harmony, така че успявах да разменя някоя дума с останалите майки.
Вече настанена в стаята успях да поспя след като свърши ефектът на морфина и съответно сърбежа. В 16 ч (23 часа след раждането) ми донесоха моето съкровище 😊 падна голямо гушкане и целувки. Бяхме си заедно през 19 часа от денонощието, тъй като ги водихме за визитация от 7 до 10 и за тоалет от 20:00 до 22:00.

Най-големият ми шок след операцията беше, че коремът ми беше адски увиснал и голям колкото беше в 7-мия месец. Не знам как съм пропуснала да прочета за този факт. Е, да, не очаквах да изляза фиданка от родилното, но все пак! Иначе раздвижването не ми е било особено болезнено. Да, първите 3 дни ми беше по-трудно да ходя и да ставам от леглото, но адреналинът и целият ми Фокус бяха насочени към малкия човек. Вече на изписването почти нямах оплаквания.

Стана малко дълго, но искам да кажа, че съм доволна от отношението в държавната болница. Да, базата не е лукс, но се чувствах много по-добре, отколкото при няколкото ми ходения в Надежда, където се държаха с мен като с ходещ портфейл.

Вече сме една седмица вкъщи и се напасваме. Аз имам кърма като за три бебета, дето ми беше казала една акушерка в болницата. Понякога изцеждам 250 мл до облекчение 😂🤣🤣 за една седмица вкъщи съм замразила близо 20 пликчета по 150 мл 😃 с попмата за кърма сме почти неразделни. записала съм си час за консултация по кърмене с Ася Демирева. Предимно ядем от шише, тъй като зърната са ми плоски и ползвам силиконови протектори. Когато е гладен и кисел се ядосва, върти и усуква и го мързи да суче. Гледам да давам шише и след като се успокои, му давам и гърда. Почнахме вече биогаята и инфакол за коликите. Хубавото от това, че имам повече кърма е, че коремът ми за 12 дни вече е четири пъти по-малък. Изглеждам все едно съм в 4-ти месец или просто много наядена и неакала от 3 дни 😂🤣😂 стриите обаче не прощават и съм доста нацепена. Надявам се и това да мине. Относно раната имах малко проблеми и ми беше изпуснал един съд над цикатрикса, така че се наложи леко да отворят раната, за да изтече тази кръв. Сега всичко е окей. Нямам болки. Единствено още малко бавно ходя и съм леко замаяна, тъй като след операцията хемоглобинът ми падна до 103.

Почерпка на докторката взех от италианската гастрономия - кошница с всякакви благинки, като винце, песто, артишок, гризини и др. Както и една малка картина, нарисувана от мен. За отделението от едно бейкъри купих банички, щрудели, каноли, домашна лимонада.

Стана адски дълго и сигурни никой няма да ме прочете 😂🤣😂

Успех на всички и наистина раждането се забравя много бързо, когато си видиш щастието 😊

Надявам се, че ще продължим с бебешка тема.

Daaaamyamama, дълго, но много интересно. Да е жив и здрав Саши.
Като се спомена кърма, аз още от болницата го слагах по малко и си засукваше. Но поради секциото в началото нямаше нищо. Вече 12 дни сме в къщи, давам винаги да суче основно преди шишето, понякога и след него. Не знам колко суче, но при пробно цедене с помпа го докарам до 30мл. Пия вода, мъча го, но явно нямам много кърма. Към вече родилите мами по колко е нормално да се дава кърма, еднакво ли е количеството с изхранване с адаптирано мляко.

Не само го прочетох, ами и беше много интересно . Бях забравила за сърбежа от морфина .😁
Честит да е Александър! Много здрав, силен и щастлив ! 💙💙💙

Момичета, аз родих преди няколко часа моята малка принцеска.
Нормално раждане, без епидурална, без разкъсвания
Ако някоя я очаква 1 или 2ро нормално може спокойно да задава върпоси.засега се чувствам добре, но доста изтощена... Бебка доста си реве, кърмя, но явно още не е слязло ок млякото и така.
Успех на висчки бъдещи и честитоо на всички настоящи мами ❤️
Бъдете здрави вие и бебчетата!

Честито, Bella! Бързо възстановяване и сладки моменти с бебчо 😊

Аз си водя дневник в колко часа и по колко мл. хапваме на ден. Също така записвам и колко напишкани и наакани памперса имаме. Прилагам снимка от тефтера 😂 следващата седмица сме на консултация да ни мерят и официално да ни запише педиатърката. Тя дойде на консултация в понеделник, а нас ни изписаха в събота следобяд. Останах с добри впечатления от нея, което за мен е доста важно, защото аз лично все не уцелвам правилния личен лекар.

Честито, Bella!

Честито, Daaaamymama!