Майка ми е много нервна

Като жена и майка, която се е държала по начина описан от Злобарката, със собствените си деца - възмутена съм от нападките към момичето.
   Злобарка, възможно е майка ти да влачи не лекувана следродилна депресия. Наблюдавай я  - загледай се дали ги има моментите на съжаление, че се е държала така с брат ти?
   Таткото е безволев или не наясно със състоянието на майка ти и за това опитва с добро.
   Съвети за психолог или психиатър не могат да се дават. Както виждаш ти самата подскачаш - Не съм луда. Много погрешно е да смяташ, че само лудите имат нужда от лечение на нервите.
   Загледай се в майка си - доспива ли си? Често ли се буди нощем -  3 -4 ч? Ако го има - напълно възможно е мозъкът да не произвежда достатъчно серотонин, вещество без което нервите страдат. Състоянието прилича на диабет - никой не упреква диабетиците, че приемат инсулин. Същото е и при нервите. Лошото е, че инсулина може да се измери и по това да се постави диагноза. При нервите нещата са субективни и ако майка ти сама не се усети, че има нужда от помощ - си безсилна. И ти, и мъжа й.
   Единственото, за което се сещам, ако откриеш литература - статия, симптоми, клипче в НЕТ-а и тя да ги прочете и се усети, че има същите симптоми.

   На мен самата ми отне много време - от първата реплика на майка ми: Нещо много нервна ми се виждаш - не е зле да се допиташ до лекар. След години - ендокринолог ми каза: Ние .... ще излекуваме, но трябва да си лекуваш и нервите. Стигнах до тежка депресия и сама отидох при психиатър. И въпреки, че казвам и упреквам,  съпруга ми, че не е поел инициатива да ме заведе на лекар, сега след години си давам сметка, че ако го беше направил щеше да последва луд скандал.

Друг съвет - опитай да поговориш със съпруга й. Може би и той да е забелязал, говорил с нея, но да не е имало резултат. Двамата да си помогнете - в името на семейството. Не е необходимо да казваш "Майка ми е луда.", но можеш да кажеш - Тревожа се за нея.
   Опцията - двамата да отидете при психиатър и да се посъветвате с него? Да организирате среща - без майка ти да знае, че е лекар.
   За сега това се сещам. Ако искаш - пиши ми на лични.

Къде работи, че имаш спестени пари?
Кой даде съгласие?
Кой ще ти плати бала, следването?
Имам дежа вю- и друг път съм задавала същите въпроси.

За братчето ли купува дрешки, а ти- на заден план?
И е гадно- приятелките имат, ти- не.

Аз от първата пусната тема се чудя защо тази майка не й събере багажчето и не я прати при баща й. Много лесно е да кажеш, че нищо не можеш да направиш.
На нито една дума не вярвам. Тя за годините си лъже, ту на 17, ту вече на 18, ту вече работила и имала спестени пари... Не отговори на съвсем резонен въпрос - кой даде съгласие за работа и кой ще плати бала и евентуалното следване. Май пак мразената майка. Дано да е жива и здрава, въпреки грозните клетви на дъщеря си. И дано да си отвори очите какво нещо отглежда.

Хехе, ще има - синът ми ми е брат, а баща ми - съпруг. Софи стайл. Андариел, ти ли си?

Само аз ли не виждам нищо смешно в това майка ти да бие братчето ти? На какво точно се присмиваш?

Попадала съм само на една друга твоя тема, в която се оплакваше, че нямаш приятелки и че бившата ти най-добра приятелка била плоска като дъска (незнайно защо изтъкнато няколко пъти). И там се държеше неадекватно и се присмиваше под път и над път, както и наричаше съфорумките малоумни след като бяха отделили от личното си време, за да ти дадат нелоши съвети.

Ако искат да ми трият коментара, но си поредната нагла пикла с комплекси и богато въображение.

Напълно възможно е майката да има следродилна депресия. Може понякога даже да си го изкарва незаслужено на братчето. Това, което остави нагативно чувство у мен четейки, е че тя не пита "как да помогна на майка си, загрижена съм за нея и братчето ми." Вместо това плюене на майката. Като й прочетох другите теми, определено не й е лесно на майка й.
Злобарка, не знам за какво точно обвиняваш майка си. Аз нямах много възможност да правя типичните тийн тръшканици, защото на 13 ме диагностицираха с много рядко заболяване. Не можех да излизам сама, не можех да ходя на училище, някои дни дори не можех да говоря. Само гледах телевизия. Обикаляне по болници, медицински светила. Никой не даваше ясна прогноза. Какви ли не терапии. Накрая един професор каза, че трябва да чакаме и времето ще покаже какво ще стане. Така минаха осем години и се оправих. Майка ми и баба ми бяха неотлъчно до мен. Без тях не знам какво щях да правя. Имала съм и периоди на подобрение. През тях трябваше да наваксам с училището. Те не правеха компромис с това и аз понякога се бунтувах и съм се държала лошо с тях, за което сега много съжалявам. Години след като се възстанових, много им се дразнех, че гледат на мен все едно съм от стъкло. После осъзнах, че не са могли да се отърсят от стреса.
Разказвам ти го, за да спреш да обвиняваш майка си за всичко. Тя с нищо не те е увредила и не заслужава да пишеш онези неща. По-добре ли щеше да е ако беше израснала в някое сиропиталище? Скоро ще си пълнолетна и е крайно време да пораснеш. Уважавай майка си, защото винаги като закъсаме, опираме до майките и са се отказали от много неща за нас.

Набор 03 съм. Няма защо да лъжа за годините си.
Не разбирам невъзможно ли е да съм работила?! Да, работила съм в кафене.
А това,че не отговарям веднага не значи,че съчинявам историйки
Благодаря за позитивно настроените хора, които отделиха време. А тези, които ме нарекоха “разглезена” “комплексирана” “пикла”.. хубава ви вечер благодаря,че ме отказахте да пиша вече в този форум.
Още нещо на кого е нужно да лъжа за глупавия си успех?! Учила съм, имам висок успех, хваля се.
Това го споменах по повод “да съм си гледала училището”.
Хайде намерете още нещо ненаред в мен или нещо, за което лъжа
Лека ви вечер

Четох малко по диагонал, ама защо момичето да е разглезена пикла и майка й да й събира багажчето и да я праща при баща й? Вечно да се крещи и бие малко дете, дори за дреболии - само защото е погледнало към шкафа и  замисля беля не е нормлано. Една нормална майка щеше да си е обезопасила шкафовете, (има всякакви джаджи за това) и не би ударила ръцете му в масата щото и аз не помня вече какво пипнало - като не искаш да пипа ограничаваш достъпа - не биеш. Боя и крясъците остават отпечатък и могат да създадат проблеми на детето като порасне. Майката май така се е държала и с авторката. С това си отношение майката показва само неспособността си да гелда и възпитава дете, лошото е, че няма и желание да се научи. Единственото което може да се направи е да се говори с бащата на братчето.

Не всеки е добър родител, факт, но това не дава право на децата му да го кълнат да умре.

Отделно тази потребителка има склонност да преувеличава и да разсъждава изключително еднопосочно. Виж и другите ѝ теми и ще ти се изясни картинката.

То така тати и новата му жена ще са винаги най-добрите, защото не е на техните глави. И аз знам така - събирания, разходки, давам парички и съм супер готиният родител. А другия, на който всичко е легнало, вечно ще е най-лошият. Ако живееше с баща си, а майка й се вееше някъде, щеше рефренът да е: "Мразя баща си!".

Бе, тука нещо не е наред. Защото, дори майката да е най-лошият човек на земята, детето би трябвало да я обича. Аз се сещам, особено като прочетох и темата с приятелката равна, като дъска, ама не ми е работа. Има такива хора, 10% от населението.

Афродита, аз просто не вярвам на това, което е написала авторката. Не й вярвам и това е! Тя има много причини да е настроена срещу майка си и майката дори веднъж да си е позволила да викне на малкото, дъщерята може да го вземе и да го раздуе до безкрайност. Тийновете са склонни да лъжат невероятно, когато им е изгодно, изобщо не правят сметка за последствията. Не вярвам на това как в първата тема автокраката не понася малкото дете и ревнува, а сега изведнъж се е загрижила. Не се случват такива неща, а авторката има някакви други цели. А ако е вярно, вече й предложих да отиде в ОЗД и да подаде сигнал и ще видим какъв ще бъде резултатът. Тя не е готова за такава стъпка, защото много добре разбра, че ще си отнесе проблеми тя самата.
(Подозирам какви си ги фантазира авторката)

Напротив, много деца тийнове (че и по-малки) не понасят мисълта, че вече няма да са център на внимание, а са свикнали доста години и затова "мразят" родители и братче/сестриче бебе, но на по-късен етап осъзнават, че не са прави и заобичват братчето/сестричето. Не съм й чела другите теми, дори тази я прочетох малко на вентилатор, но останах с впечатление, че майката е истечика и тормози бебето. Има такива майки, особено края на 2рата година майчинство вече изперкват тотално от седенето вкъщи -в парка - на котлона, хранене, къпане, памперси и отново и отново.

Ми да, има такива майки. Колко от децата им обаче пускат такива теми, кълнат ги на ум и после публично и се хилят като неадекватни? На такива деца им крив един или двама, на тази фръцла тук ѝ е крив целият свят. Тя грешки няма, пък ние сме малоумни. Мхм.

Афродита, да й беше прочела първия пост, с който се е регистрирала във форума и щеше да ти стане ясно защо не й вярвам. А ако на 17 реагира така, както реагира, то сериозно се съмнявам дали е на 17. Според мен е на 14, защото те така наистово мразят и се тръшкат и имат разни фантазии. Подозирам, че авторката нарочно прави всичко възможно да провокира майка си само и само да излезе от равновесие. Тя има изгода майка й да е лоша, за да може да я отстрани.

Ако майката бие и крещи по бебето, може да го е правила и с авторката на времето, което в годините натрупва гняв към майката, съответно и по бебето й. Според мен е възможно последствие с израстването да е разбрала, че бебето само по себе си не е виновно за нищо и затова си променя отношението към него, а при държанието на майката към бебето може би вижда себе си като малка, т.е. същото отношение, само че сега с брат й и затова да реагира за това. Сам по себе си факта, че тя пише във форум, защото не може да говори с майка си, е ясен знак за провал от страна на родителя.