Мераба, къзларки! Бавно, но славно достигнахме до последната седмица на нашия сериал. Не знам колко седмици са общо, но са много. Седмици, през които живяхме с нашите герои, вълнувахме се с тях и заради тях, обсъждахме всичко - от героите и сюжета, през актьорите и реала, до рейтинги, конкуренция и какво ли още не. Бяхме и сме задружна групичка, макар и някои да си тръгват, а други да идват - аз го приемам като щафета. Предаваме си я. Всички, които сме се докоснали до “Почукай на вратата ми”, сме били омагьосани и сме с наша си диагноза. Открихме един прекрасен оазис на доброто настроение, любовта и приятелството. Нека не го губим никога. Темата е място, в което винаги ще откривам съмишленици, сигурна съм в това. Дори след години ще се сещам с усмивка за тази година и нещо. Емоционална съм, но нека не ви звучи като край, а като ново начало. Не обичам сбогуванията, затова от мен няма да чуете “чао”. Не знам какво следва занапред, но заедно ще разберем.
Ако всяка от нас напише какво ще й липсва - активните потребителки + тези от балкона, ще изпишем поне няколко страници, мисля. Ще е супер да се преместим в нова тема преди началото на последния епизод, защото с Марги сме ви подготвили тема, посветена на финала. От мен шапката, от Марги и компания - всичко останало. 
Но съм готова и отсега, да съм активна. 
Щях да ви задам и аз въпрос и да се пошегувам, че е по подобие на лексиконите от едно време, но ще изчакам или пък ще ви го спестя изцяло