Визирах стандартните въпроси “Ще се събера ли с Л” или “Ще получа ли Х/У”
Колкото до помощта - този, с душевната болка, ще чуе това, което иска да чуе.
Или това, което вече знае.
Душата винаги знае отговора.
Егото й пречи да го види/чуе и то я кара да търси другаде отговори, вместо да се вгледа в себе си.
Да, виждащия вижда и чувства мъката на питащия но това е обратната страна на медала. Изживява болката и до там. Нищо не може да направи. Злоупотребилите с дарбата си я губят, независимо колко силна е !
Душата не знае отговора! За това има толкова заблуди и грешни неща. Ако душата знаеше отговора, света щеше да е различен.
Личните терзания са част от душевното търсене. И в това дали на даден човек му е дадено да бъде с някого си е съвсем резонен въпрос ! Съвсем друг е факта, че хората го правят това от алчност, а не от истинска любов.
Нямам намерение да разводнявам темата.
