Студенти в Нидерландия - 11

Ross, ясно споделих мнението си, че въпреки добрите намерения, споделеното от участници, живеещи в Нидерландия е понякога погрешно и объркващо за стандартните потребители в темата.
Независимо дали иде реч за прием, здравно осигуряване или данъчни декларации.
Не държа да съм прав, още по малко за пореден път да разпалвам безсмислена дискусия защо колежи, на които в Нидерландия е забранено да се титулуват университети тук се представят за такива от посредници.
Просто отговорих за успокоение на mst, че при нейния избор на университети все още е прекалено рано за прием и няма място за притеснение.
ПП - Да GD, понякога в университет се налага да се платят определени такси преди да ти бъдат разгледани документите. Не схванах в каква връзка го споменаваш.
В колеж може да е различно и вместо ти да плащаш да получаваш бонус китка лалета, че си се записал.

Би следвало условния прием да премине в безусловен след като бъдат изпълнени всички поставени условия и след като бъдат получени в оригинал всички документи - демек не по-рано от юли месец.
Съветвам обаче отново новите записали се тук родители да започнат след нова година да оглеждат квартири, а след април да бъдат особено "агресивно" търсещи и дори да жертват някой и друг месец наем, но да няма после викове за помощ.
Разказаха ми в тоя ред на мисли, че Village Groningen тази година е приютило за месец или два бездомни студенти при следните условия - в коридора легло и шкафче, заградени с параван, обща тоалетна и баня и без право да ползват кухните, срещу 350 евро на месец.

kodbg, казвате, че не държите да сте прав, но изглежда не търпите различно мнение и понякога сте доста остър.
Защо да им е забранено на приложните да се титулуват университети? И от кого?
Набързо проверих в studielink и nuffic - и на двете места се наричат Universities of applied sciences.
А говорейки конкретно за Бреда, навсякъде се титулуват BUas (Breda University of applied sciences). Домейнът им също е buas.nl и изобщо не изглежда някой да им забранява това. Ето и снимки, на които отново не изглеждат притеснени да се наричат университет: Много деца отиват в изследователските университети, както и синът ми ще кандидатства в такива - TU Delft, TU Eindhoven и VU Amsterdam, но не мисля, че е правилно по някакъв начин да омаловажавате труда на другите деца. Всеки се бори според желанията си, възможностите си и търпи несгоди в името на някаква цел - и деца, и родители. И е хубаво да влезеш тук и да прочетеш споделен опит, за което съм благодарен и на Вас. А за повечето неща в ежедневието няма голямо значение в какъв университет е детето. И дали изобщо е учащ или живеещ и работещ там.

г-н Татко, защо не могат да са университети може да каже някой живеещ в Нидерландия.
Съвет за незапознати като нас - нека гледаме информация на оригиналния език.
За произвилности в превода не мога да взема отношение, напълно адекватна теория е, че това е бизнес и рекламата е необходима.

Фактите са, че когато отиваш в дадена страна, най-адекватно е да се ръководиш по местните порядки.
А според тях, няма холандец, който да нарече колежа университет.
Наименованията на колежа Hogescholen на нидерландски или Fachhochschulen на немски са с най-близък аналог в езика ни Колеж. И това са нсименованивта, които се използват без изключение за този тип учебни заведения.
Независимо дали това допада на някого или не.
Не схващам защо никой не нарича Филаретова университет вместо колеж, ама всички нидерландски училища са университети...
Ако това не е достатъчно като довод, хора, има купища световни класации за университети. Които са елементарен източник за ориентация кое е университет и кое не е.

Това с омаловажаване на труда на деца не го разбирам, но звучи смешно.
Влизането в холандски университет, камо ли пък колеж е всичко друго, но не и някаква висока летва, с която някой следва да се гордее,  или да си вярва, че е положил някакви съществени усилия за да влезе.
Прием в БГ университет в общия случай е значително по-тежък.
Нумерус фиксус специалностите са изключение, но вярвам, че и при тях приемът далеч не е основния повод за гордост.
Процесът в Нидерландия е коренно различен от този, с който сме свикнали.
Приемът е нищо. Но... преминаването нсоред, особено с добри показатели е вече нещо, с което можеш да се гордееш.
И за да не съм напълно напреки, има нещо в което смятам че си прав - да, в повечето случаи съм остър.

ПП - Да допълня защото не обичам да не изясняваме докрай.
As of January 29, 2008, a Dutch hogeschool (HBO) may call itself a "university of applied sciences" in English.
Да, от 2008ма година са позволили на колежите само при превод на английски да вкарват ключовата дума университет в името си.
Мисля е ясно, че това е чисто маркетингово решение, което да им позволи да набират по-лесно чужди ученици, а не следствие на промяна на учебните програми.
Повече информация за колежите в Европа и къде как се наричат:
https://en.wikipedia.org/wiki/Vocational_university

И разсъждение защо толкова се дискутират колежите в Нидерландия а не такива в Германия, Гърция или другаде.
Моето обяснение без да съм сигурен в него - предполагам в другите страни колежите са насочени към задоволяване на вътрешния пазар и програмите са на местен език. Докато в Нидерландия са превърнати в бизнес и предлагат редица програми на английски за да са привлекателни за чужденци.

Няколко пъти съм препоръчвала тази статия:

https://danybon.com/obrazovanie/interview-raya-stoyanova-holandsko-obrazovanie/

rosss, точно от тази статия се запознах с образованието в Нидерландия, за което благодаря.

kodbg, разбрах защо ги наричаш колежи, но то пък ако ще превеждаме буквално, а не както са ги превели тамошните институции, не трябва ли да са high school - гимназия? Не се получава с директен превод. Вероятно си прав, че с маркетингова цел са университети, но така се наричат.
А като писах за омаловажаване на труда, имах предвид не самото влизане, а трудът, който се полага за кандидатстване, преместване, живот и преодоляване на трудности в чужда държава. Затова писах и родители, и деца.
Както и да е, разбрах гледната Ви точка, мисля, че и Вие разбрахте моята. И също изглежда, че изчерпахме темата.

Аз не видях друга гледна точка, че да я разбера, а и тук говорим за факти, а не за гледни точки.
Точното име е предмет на излишен буквализъм, наричай ги както ти е приятно.
Проблемът е функционален, а не фонетичен.
Единственото неподходящо е университети. Защото с това име въвеждат в заблуда И хората, с активно съдействие на търговци на трудопопълними места остават с погрешно впечатление какво им се продава.

ПП - в често публикуваната статия има объркваща грешка. Може и да има някоя нидерландска магистратура с двугодишен срок, но повече са едногодишни. Което е съществено предимство при избор на образование в Нидерландия / УК и пестене на 1 година за целия цикъл от средно до магистратура в сравнение с БГ например.
Изключваме ресърч магистратурите, защото те на практика са си част от 5 годишния докторат.

По отношение на труда по местенето.... Мечтая си, когато съм бил 18 годишен келеш някой да ме изгърби с як труд под формата на самостоятелен живот в готина държава с поне 15к евра годишно в джоба. Голям стрес ще да е.
За родителите да, прав си. С тази цел си губя времето да пиша - поне да са наясно за какво точно си дават парите и нервите.

Живея доста години вече в Холандия, самата аз съм била студентка тук, в момента дъщеря ми е студентка, имам син в средно образование. Проложни университети в България нямаме. Те се равняват на нашите колежи. Създадени са заради липсата на работна ръка на ниво среден мениджмънт. Обикновено в тези учебни заведения отиват холандчетата, които не са успели да завършат високо ниво средно образование - гимназиум. С диплома от приложен университет не можеш да заемеш висока позиция в мениджмънта на дадена компания, не можеш да продължиш във всяка магистърска програма, в тези в които все пак мижеш да продължиш, образованието се увеличава с една година, за да покрие нивото на останалите не приложни университети. Обикновено магистърските програми са една година (моята си беше 1г след завършен университет - не приложен, дъщеря ми не беше приета в една от мастер програмите, заради приложния университет).
Винаги съм предупреждавала родителите на кандидатсващите деца - четете внимателно, разберете внимателно разликите между двата вида учебни заведения, защото са съществени и може някое дете да остане разочаровано след години труд.

Продължителността на магистратурата зависи от специалността.

 ( Отговорите на въпросите в статията ги даваха Рая и нейна приятелка холандка която учи сивил инжиниъринг в Делфт. Идеята на статията е наистина да е в помощ на българчетата за разбиране на разликите при нидерландската образователна система )

Умишлено дадох линка, защото холандците някак по- спокойно и прагматично гледат на разделението и нивата в средно и последващо образование.

За още нещо ще се повторя: Има специалности, които не се предлагат за изучаване в университет!

Ако специалността, която сте си избрали я има и в университет, и в hogescholen , то тогава лично аз бих избрала университет, особено ако ще оставам да живея в Нидерландия след това.

Абсолютно!
И преди сме писали по темата, и аз лично си спомням, че съм давала пример с IT специалности.
Не изчетох писанията на Код по отношение на фонетичното звучене на колеж спрямо  университет, но на сградата на университета за приложни науки в Бреда пише  - Breda University of Applied Sciences. В университета няма специалности които се изучават в академични унивеситети. В края на балакавърското обучение дипломата е bachelor of arts, а не като при академичните - bachelor of science. За някои от специалностите  има мастер степен, за други  - не.  Creative design and game technology - специалноста за която писа по горе barba има магистърска програма. Колко се възползват от нея е друг въпрос. Децата обучаващи се в тази специалност са с изявени интереси към  гейминг индустрията , тези които завършват програмата  често имат практика в гейминга далеч преди кандидатстването си, а след завършването  работят в гейминг индустрията   - бизнеса е млад и много бързо тразвиващ се, нуждата от кадри на параа е осезаема.  Аз казвам, че това е по скоро занаят, а не академична титла. Програмата е направена така, че преди да се дипломират децата имат възможност да работят  - последната им година е стаж в индустриално студио, като подборът е на база работата им по време на обучението.   Толкова за " колежите"  в Бреда.

Здравейте! По принцип избягвам да пиша и да влизам в излишни дискусии. От известно време чета дискусията тук и сега ми се иска да напиша няколко неща.
Не ми харесва омаловажаването на образованието получено в приложен университет.
Дъщеря ми е 12 клас и в средата на октомври беше приета в Ханзе и Хан - и двата са приложни университети. Факт е, че потвърждението дойде в рамките на часове. Това не ме изненада, защото тя завършва елитна гимназия с успех 6.00, със сертификати за владеене на английски и френски, с дипломи от конкурси. Специалността, която си избра, липсва в изследователските (комуникации). Но дори и да я имаше, отново щеше да избере приложен университет, защото за нея е важна както теоретичната подготовка, така и практическата. Възможностите, които се предлагат в приложните университети, не са малко. Колкото и да е трудно, не е невъзможно да се продължи в магистърска програма - въпрос на желание  (в сайта на университета Хан има директна препратка към съответните магистърски програми ). Не е за пренебрегване факта, че намирането на работа по специалността, е в по-голям процент при приложните университети. Опита, който трупат по време на обучението си, е незаменим.
Всички родители искаме най-доброто за децата си, искаме да са в най-добрите университети, които да им дадат възможно най-добрата реализация! Но … нашите мечти, не са техните! Понякога децата знаят по-добре от нас какво, къде и защо да учат! От нас се иска да ги подкрепяме, дори когато се разочароват или провалят! Това е техният път и те трябва да го извървят!
(Това “лирическо” отклонение е за родителите, които се притесняват, че децата им са избрали приложен университет. Самата аз имах притеснения, но дъщеря ми беше изчела толкова информация, гледала всевъзможни клипове и т.н., че успя да ме убеди, че това е правилното решение, а консултанта ѝ от Юнифай заяви, че тя е по подготвена от него 😁)

Приложен, академичен - какво значение има? Детето да учи каквото му е на сърце. Работа винаги ще има. Ако целите на детето са да печели купчина пари - то не е за тази специалност. Високите позиции и парите идват когато човек си харесва работата, дава сърцето си и това се оценява от другите.
Не знам защо някои смятат допълнителната квалификация (в случай на нужда) за загубено време. Вие не учите ли докато работите? Не сте ли ходили на курсове, защото работата ви го изисква? Не им набивайте, че трябва да изучи всичко и тогава върхът им е гарантиран.
Да не говорим, че много от нашите деца не искат да стават супер мениджъри, а просто да работят това, което им е кеф.
Сега им е времето да грешат, да почват и да спират, да се пренасочват и да намерят своето. Като им дойде семейството и "ремаркетата" - тогава вече става сложно. Сега не е.

Голямата ни дъщеря завърши през 2012 Колежа (UCU) при Университета в Утрехт, Liberal Arts and Sciences, (очевидно нищо общо с приложните - хогитата), като степента която взе е именно Bachelor of Arts (BA), с мейджъри икономика и право.
Така че казаното от GD не е аксиома.
И направи веднага след това магистратура в Маастрихт и стана LLM по международно право

Многопластова им е системата, определено не е лесно да се ориентираш....

Но определено не е за пренебрегване казаното по-горе от Мини - холандците са практични хора и така са го направили, че всяко образование по дефолт има таван, като в различните направления и различните индустрии таванът е различен, както и възнаграждението е различно.
Е, чисто практически погледнато, университетите дават повече възможности, като цяло. Не че няма начин и през приложните да стигнеш до целта, но в общия случай е по-сложно.
Но, естествено, всичко зависи от целта, да не генерализираме. Възможно е за някои цели през академичните  изобщо да няма път....

За да не те затормозявам с нидерландското образование ще спомена, че чистата икономика в Кеймбридж е BA, а в Оксфорд BSc. Или обратното, не помня вече, а и няма значение...
Това е едно от нещата, в което не успях да се ориентирам, но определено няма връзка с типа учебно заведение или превес на престижност на едната спрямо другата.