А, да уточня – само между мен и свекъра ми няма контакти. Синът ми се вижда с дядо си. Това не съм си и помисляла да се опитвам да го прекратявам.
- Публикувана: 10 септ. 2021, 15:28 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2021, 08:37 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 131
Здравейте! Искам да ви попитам как обяснявате на децата си сложните взаимоотношения или тотална липса на такива с бабите им по бащина линия - вашите свекърви (а може и свекъри или вашите добствени родители). Особено на по-малките деца? Какво им казвате точно, за да може хем да сте честни с децата си, хем да не ги травмирате или "настроите" лошо. Децата все пак се радват на внимание от роднини - баби, дядовци, лели и тн, а изведнъж се оказва, че има проблем с баба/дядо и не могат да се виждат или усещат напрежение като се съберат вдички заедно. Възможно ли е да се почувства детето кофти и да се натъжи че "няма баба/дядо"? Говорим за отношения, когато се проявява неприемлива или тотална липса на уважение от страна на баби/дядовци или вашите собствени родители. При нас така са нещата за жалост че 2ма от 4 родители са почти тотално неуважителни и не поддържаме връзка почти и много ме мъчи как бих обснила на детето като поотрасне.
ОБясняваш на детето, че мама не се вижда с баба и дядо, защото не се разбират и затова може да ходи да ги вижда с татко си, или като поотрасне само.
Не е толкова трудно, колкото ти изглежда сега.
Твърде общо е поставен въпроса. Липсва конкретика и стреляме малко на посоки. Зависи от възрастта на децата, дали сами задават въпроси, прави ли им впечатление, че бабите и дядовците са дистанцирани, ставали ли са свидетели на конфликти и т.н.
В най-общият случай им давате минимално количество детайли, но ясно и открито. Ако успеете да подкрепите обясненията с адекватни примери ще е чудно.
В най-общият случай им давате минимално количество детайли, но ясно и открито. Ако успеете да подкрепите обясненията с адекватни примери ще е чудно.
lovingsun, ако бабата и дядото искат да се виждат с детето ти, не го спирай, независимо вашите отношения като възрастни. Може бабата и дядото да си обичат внука, без да те обичат теб, все пак той е 50% дете на сина им.
Ако разбереш, че го настройват, предупреди веднъж и ако се повтори, тогава не го пускай при тях.
А ако трябва да обясниш, защо ти не искаш да се срещаш с тях, кажи му, че е имало спречквания между вас и предпочиташ да стоиш на дистанция. Това е най-общо.
Ако разбереш, че го настройват, предупреди веднъж и ако се повтори, тогава не го пускай при тях.
А ако трябва да обясниш, защо ти не искаш да се срещаш с тях, кажи му, че е имало спречквания между вас и предпочиташ да стоиш на дистанция. Това е най-общо.
Единият ми дядо изобщо не се интересуваше от нас, а живеехме в една къща, на различни етажи.
Когато започнахме да разбираме, ни беше обяснено, че той просто не обича деца, не нас специално, а всички.Нямало е драма, изобщо не го закачахме и така си остана докато почина, за нас беше като непознат.
Когато започнахме да разбираме, ни беше обяснено, че той просто не обича деца, не нас специално, а всички.Нямало е драма, изобщо не го закачахме и така си остана докато почина, за нас беше като непознат.
Прави впечатление, че всички отговорили го гледат все едно само авторката не контактува с някой от родителите. Но последното изречение в поста ѝ подчертава, че при тях е така, не говори в единствено число и това според мен включва и мъжа ѝ. При това положение, ако и двамата не контактуват, то няма как детето да поддържа контакт. Клишето, че детето не трябва да се лишава от контакт с баба/дядо, не важи изобщо.
Към авторката: Децата не задават въпроси за липсващи баба/дядо до доста късна възраст. такава, в която можеш да им обясниш фактическото положение. Не е същото като да липсва родител, тогава вече от много рано започват въпросите. Липсата на други роднини не им прави такова впечатление, просто приемат статуквото за даденост. Няма как да питат за някого, когото не познават или се мярка веднъж годишно, камо ли да приритват за контакти
Към авторката: Децата не задават въпроси за липсващи баба/дядо до доста късна възраст. такава, в която можеш да им обясниш фактическото положение. Не е същото като да липсва родител, тогава вече от много рано започват въпросите. Липсата на други роднини не им прави такова впечатление, просто приемат статуквото за даденост. Няма как да питат за някого, когото не познават или се мярка веднъж годишно, камо ли да приритват за контакти
Благодаря за отговорите.
Ма ко, много ме успокои. 😭❤ Най голямото ми опасение, че детето ще е тъжно от факта, че няма баба/дядо. И разбира се когато пита ще съм честна с него.
А за подробностите - с моите родители не общувам изобщо. Свекървата е далеко и звънеше 3-4 пъти в годината на сина си да говори само за себе си, никакъв интерес към него - как я кара, храна има ли. След като ни се роди дете се раззвъня всеки ден да иска отчет от до за бебето, но й казахме че не намираме за адекватно такива внезапни обаждания всеки ден, отново без да пита нищо за сина си и мен. Спря да звъни почти, игнорира ни всеки празник, та на практика с нея общува мъжа ми от формалност.
Свекъра е доста особен, но пък винаги се е интересувал от нас и поддържаме контакт. И все пак неприятно ни е да слушаме саркастични коментари по наш адрес, уж били шеги, и случайно да научаваме какви ги реди зад гърба ни на други хора... С детето е имал гафове като да тръгне да му дава лъжица кафе на 3 месеца, просто за да ни издразни и други детски такива хиляди, затова сме винаги нащрек, но пък има и много хубави качества. Общо взето е това.
Ма ко, много ме успокои. 😭❤ Най голямото ми опасение, че детето ще е тъжно от факта, че няма баба/дядо. И разбира се когато пита ще съм честна с него.
А за подробностите - с моите родители не общувам изобщо. Свекървата е далеко и звънеше 3-4 пъти в годината на сина си да говори само за себе си, никакъв интерес към него - как я кара, храна има ли. След като ни се роди дете се раззвъня всеки ден да иска отчет от до за бебето, но й казахме че не намираме за адекватно такива внезапни обаждания всеки ден, отново без да пита нищо за сина си и мен. Спря да звъни почти, игнорира ни всеки празник, та на практика с нея общува мъжа ми от формалност.
Свекъра е доста особен, но пък винаги се е интересувал от нас и поддържаме контакт. И все пак неприятно ни е да слушаме саркастични коментари по наш адрес, уж били шеги, и случайно да научаваме какви ги реди зад гърба ни на други хора... С детето е имал гафове като да тръгне да му дава лъжица кафе на 3 месеца, просто за да ни издразни и други детски такива хиляди, затова сме винаги нащрек, но пък има и много хубави качества. Общо взето е това.
Дразни ме, че от както родих се интересува само от бебето. Да е загрижена за нас е предтекст за детето. То е цел номер едно а аз съм просто една стена. Със сигурност мисли, че съм лоша майка. Не се казва просто се вижда. Преди искаше да ми е голяма приятелка а сега ме гледа с ненавист понекога. Не искам да и давам детето дори на ръце да го взима. Вътрешното ми чувство е, че го иска за нея. 4 пъти съм и го давала за по 2 мин за 10 месеца. Ако мога не бих го дала пак.
Има такъв синдром при някои майки, не могат да се разделят с детето си. Не знам цялата история, но не ми се вижда нормално да позволиш на бабата толкова малко да го държи. Не е хубаво най-вече за бебето
Кажи, че се шегуваш... за 2 мин да го гушне и то на десет месеца 
и аз щях с ненавист да те гледам..
и аз щях с ненавист да те гледам.. 
Ами нищо чудно тогава, че не може да те гледа 🤔
Поработи над чувствата си, не е нормално това твоето!
Всяка млада майка ревнува бебето си, но чак толкова! И то след близо година!
Поработи над чувствата си, не е нормално това твоето!
Всяка млада майка ревнува бебето си, но чак толкова! И то след близо година!
