С какво ви дразнят свекървите? – 131

Ама че глупости.

Едно време свекървите бяха проклети!

Те  и сега са такива.Това е чужд за теб човек, не е майка ти , дето те е родила и си израснала с нейните разбирания, копирала си постъпки.Докато схванем се ядосваме и имаме очаквания.После ни минава.
А това помагане , че  и повече и  по -малко, само семпъл човек мери помощ, сори.

😃 Естественно, че ние си и взимаме всичко, но ме дразни това, че пита кой какво е донесъл, а същевременно тя едно нищо, кой, къде все с празни ръце идва. И се хвали какво купувала, а ние въобще не сме го и видели. Яд ме е много, може и да е глупост.

Тц, тц, няма справедливост в този свят, ей! Трябваше на моите свекъри да им се падне една люта балканска снаха, че да ги строи в две редици. А не душица като мене

По-добре да не купува нищо, отколкото да носи разни неща, които не ти трябват и да се чудиш в кой шкаф да ги навреш. Аз отдавна научих почти всички роднини ако искат да дават пари, а аз да купя каквото преценя. Казвам почти всички, защото само свеки прави изключение купува примерно сандали, които са му малки и после пита защо не бил с тях на снимките, а с други. Ами как да му напъхам крачето в малка и тясна обувка ама не, те маркови били, другите майки само такива купували
Така, че по-добре нищо, отколкото нещо непотребно и после да се обясняваш...

Аз не мисля, че "ревността" на която и да е снаха е безпочвена. И това, че свекървата е чужд човек, защото не е директна рода за снахата, не мисля че е основно. Защо бихме дали детето си да го подържи приятелка и то всеки път за неопределено време, която не ни е рода, но на майката на мъжа не? Явно има нещо.
Според мен всичко идва от истинското уважение, а старото поколение знаем, че хич не ги бива в това. Изключенията са такава рядкост, това са някакви диаманти...
Аз съм забелязала, че изначално проблемът е между майката и сина и той е започнал много преди да се появи снахата и бебето, най често в детството на мъжа, което пък идва от собственото израстване на майката. Не малко деца, вече пораснали мъже, има, които са израстнали с емоционално незрели родители, без уважение, без истинска близост, с унижения, бой, налагане на авторитет, обиди и тн. После като поотрасне мъжа някакси се забравят тези неща, някои дори смятат, че малко са ги били?! и изведнъж се имитира привидна близост, но родителите в повечето случаи си остават същите, само без боя - унижаващи, критикуващи, вечно недоволни, винаги не правиш достатъчно за тях.
После идва снахата и се продължава с филма. В крайна сметка ако истински уважаваш сина си и правото му на избор, знаейки че той не е дете вече, а възрастен, защо би отказвал да приемеш избора му за жена/професия/лични интереси?
А като дойде детето - ето нов терен за поправяне на родителски грешки. Вече ще съм баба - мила, грижовна, разбираща. И наново мазане, много често конкуренция с родителите да си най близък с детето... Защо не си разбираща  и тн с вече порасналия си син? Нима той е загубена кауза?
И за мен питане само за детето, при положение, че всички знаем "щастливи родители, щастливо дете" ми е доста неуважително от страна на свекървата не само към сина и снахата, а и към самото дете.
Лично да споделя, свекърва ми не се е интересувала почти никога от сина си. Имал е доста трудности, в които се предполага, че родителите ще са до теб, включително операция, за която тя грам не се интересуваше и не се обади нито веднъж. Изведнъж за моето раждане се звъни дни наред преди това на пожар, на деня, и всеки следващ ден оттам нататък. "Моето дете, моето слънчице". Да й дам да подържи детето ли? Ще пропусна. Та това е токсичен държание, което на никой не пожелавам да среща.

Детето излиза на преден план.Големите могат сами да се грижат за себе си.Ако пита ,що пита, завира се дълбоко в семейството ви.А може и да пита сина си, обикновено питам него.Но първо за децата питам.
И това да дадеш на приятелка да го държи, не го забравяй, че приятелката ще го вземе от градина когато не можеш и  на нея  ще го дадеш  когато ти се наложи.Нали тъй.
Ще разбера,че  е отровна баба, ако никой не поддържа контакт с нея, и сина включително.Но да си говорите и само бебето да не пипа не вярвам да е вещицата ,дето описваш, все има нещо човешко в нея.
Всички минаваме през харесване ,нехаресване, и  пак харесване идва.

Ти сериозно ли? На исканията за снимки, видео и гостуване всеки ден, просто казваш не и толкова. Защо и се ядосваш? За преспиването у тях също казваш не. Голяма трагедия. Като ти харесва да ставаш посред нощ да сменяш памперси - О.К. Защо и се дразниш на свекървата, нали тя не гледа бебето? Аз кърмех моите деца, дори през нощта по няколко пъти, но памперс не сменях, чак на сутринта,  препоръката беше от акушерка. Така реших, така направих, не само оживяха, ама и проблеми не е имало.
Ти си решила друго, действай.

Това ми припомни как моята свекърва се опитваше да се сравнява с нашите. Нашите купили телевизор, печка, хладилник и още много неща. Тя идва в къщи и пита това кой го купи, колко струва и после гадно и става. Колко пъти трябваше да й казваме, че не очакваме нищо от нея.

Ами може да не е имала техните възможности и да се е комплексирала, че те ви купуват всичко, а тя не може.

Само да попитам - ако синът някога посмее да се оплаче от жена си, да го наритам веднага или да опитам да помогна?

Lovingsun, мисля, че те разбирам какво искаш да кажеш, но е бесмислено да се тровиш вътрешно за поведението на друг човек. От всичко, което си написала ми се струва, че искаш да приложиш в действие с пълна сила приказката, че безплатен обяд няма и едва ли не да накажеш свекърва си за нейното поведение и разбиране за близост с детето си, един вид искаш да има някаква справедливост по твоите разбирания и критерии. Щом свекървата не е била близка с вас до преди да се роди детето и не се е интересувала как живеете и пр. сега тя няма право да държи да е част от ежедневието на детето ви, а ако държи трябва да преосмисли как общува с вас - това мисля, че те дразни изключително много, но не можеш да промениш. Има ли смисъл да се съпротивляваш, според мен не, защото най-вероятно свекърва ти няма да се промени, може би е добре да се научиш да живееш с тази мисъл, че тя е такава. Мисля, че има момент на ревност от твоя страна поради факта, че може би внуците се обичат повече от децата, не знам, така го усещам от това, което си написала. Наистина, няма никакъв смисъл да се тровиш с такива чувства, ако не можеш да понасяш свекърва си просто бъди максимално дистанцирана с нея, сама явно усещаш, че на нея и е все тази колко и как общува с теб, но е и истина, че тя е баба на детето ти и колкото и да не ти харесва ще се налага да се виждате с нея освен ако не сте решили с мъжа ти да прекъснете всякакви контакти с нея. Всичко това ти го пиша най-добронамерено, не се заяждам, защото имам сходна на твоята ситуация, но трябва да се опитваме да гледаме малко по-философски на нещата и да отсяваме важните неща от не толкова важните, за които можем да си затворим очите. Отделно да се опитваш да превъзпитаваш възрастни хора ми е загубена кауза.

Нито едното бих казала.

Само изслушваш, показваш разбиране и дотам. Аз така правя - макар че не се е оплаквал още той самия, просто, ако чуя нещо, което ми направи впечатление, си го запазвам за себе си.
Изобщо нямам работа аз в техните отношения.