По естествен път и майките се сливат в някаква степен с детето, затова говорят за "ядохме, спахме, акахме, проходихме, казваме нови думички".
- Публикувана: 10 септ. 2021, 16:31 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2021, 20:08 ч.
Не мога да се справя с децата си
Хубаво е да се гушка, но не е задължително
Достатъчно е мама да е в стаята, да го погали и така, да му подаде нещо, за да се научи да се заиграва само
Когато мама е в стаята, бебето е нахранено, на топло и защитено, няма причина за рев
Едни от най- щастливите хора, до скоро бяха едни племена от Африка, до колкото помня, за които гледах филм как възпитават децата си. Всички вечно нахилени и щастливи. Хич не им се церемонят, да ти кажа и никой не ги пита искат ли нещо или не...
То като се замислиш, едва ли и дядо ми майка му го е питала- пиле ли искаш или супа топчета
ха-ха... твърд хляб, рядка супа, ако ще да яде, ако не- да стои гладен.
Дядо беше най- стабилния психически човек, когото познавам,
а майка му го е връзвала като вързоп, като бебе, за едно дърво, докато копае нивата...
да реве, да прави каквото ще
Днешните деца изпадат в драми, защото не могат да решат с какво да се облекат и това е по вина на родителите
и тези съвременни невротизми, дето питаш 1 годишно дете това ли искаш или не, нали разбирате колко са нелепи Детето не може да вземе решение, то чака мама да го поведе и ще започне да се дъжи така, както ти си го научил
Достатъчно е мама да е в стаята, да го погали и така, да му подаде нещо, за да се научи да се заиграва само
Когато мама е в стаята, бебето е нахранено, на топло и защитено, няма причина за рев
Едни от най- щастливите хора, до скоро бяха едни племена от Африка, до колкото помня, за които гледах филм как възпитават децата си. Всички вечно нахилени и щастливи. Хич не им се церемонят, да ти кажа и никой не ги пита искат ли нещо или не...
То като се замислиш, едва ли и дядо ми майка му го е питала- пиле ли искаш или супа топчета
ха-ха... твърд хляб, рядка супа, ако ще да яде, ако не- да стои гладен.Дядо беше най- стабилния психически човек, когото познавам,
а майка му го е връзвала като вързоп, като бебе, за едно дърво, докато копае нивата...
да реве, да прави каквото ще
Днешните деца изпадат в драми, защото не могат да решат с какво да се облекат и това е по вина на родителите
и тези съвременни невротизми, дето питаш 1 годишно дете това ли искаш или не, нали разбирате колко са нелепи
Детето не може да вземе решение, то чака мама да го поведе и ще започне да се дъжи така, както ти си го научил
Май нещо си пропуснала съществени части от възпитанието в племената в Африка. На африканките бебетата им са на гърба и ги разнасят със себе си постоянно, докато правят обичайната си женска работа. Бебето е в постоянен досег с майка си, а не оставено в креватчето.
Между другото, точно това ме подсети за нещо, което наблюдавах лятото доста време, по стечение на обстоятелствата. В ГТ се оказваше, че през няколко дни пътувахме с една жена, африканка, която водеше две деца, затова и ми привлече вниманието . Едното дете беше в количка, на възраст около може би 2-годишно, русичко и беличко, очевидно не беше нейно. А на гърба й в нещо като кенгуру, но за по-големи деца, беше нейното дете, и то около две.-годишно момченце. Как детето на гърба й грам не измрънка през половината час пътуване не знам, но за сметка на това момиченцето постоянно се въртеше и протягаше в количката и очевидно не искаше да е там, а да е гушнато от жената.
Разбира се, че съм питала бебе на годинка какво иска, и сега ги питам малките. Те са достатъчно съзнателни, за да могат да участват в един такъв диалог и да протегнат ръка към едното или към другото нещо, което им показвам. Значи избор могат да правят. Това са техните малки избори, които ги учат да правят избори. Дори го намирам за много полезно за развитието на децата, дори когато са с проблеми. И може би още по-важно е за децата с проблеми, за да наваксат.
Между другото, точно това ме подсети за нещо, което наблюдавах лятото доста време, по стечение на обстоятелствата. В ГТ се оказваше, че през няколко дни пътувахме с една жена, африканка, която водеше две деца, затова и ми привлече вниманието . Едното дете беше в количка, на възраст около може би 2-годишно, русичко и беличко, очевидно не беше нейно. А на гърба й в нещо като кенгуру, но за по-големи деца, беше нейното дете, и то около две.-годишно момченце. Как детето на гърба й грам не измрънка през половината час пътуване не знам, но за сметка на това момиченцето постоянно се въртеше и протягаше в количката и очевидно не искаше да е там, а да е гушнато от жената.
Разбира се, че съм питала бебе на годинка какво иска, и сега ги питам малките. Те са достатъчно съзнателни, за да могат да участват в един такъв диалог и да протегнат ръка към едното или към другото нещо, което им показвам. Значи избор могат да правят. Това са техните малки избори, които ги учат да правят избори. Дори го намирам за много полезно за развитието на децата, дори когато са с проблеми. И може би още по-важно е за децата с проблеми, за да наваксат.
Роузи, мисля, че не мога да съм по-несъгласна с твоите виждания 
Задължително е да се гушка. Гушкането и постоянния физически контакт с майката е нужда на бебето както храненето.
Дете на 1-2 г. вече не е бебе, а е дете, което изгражда своята бъдеща личност. Толкова много действия и бездействия оставят траен отпечатък върху подсъзнанието, а ние дори не ги помним, но те са в нас и са в основата на нашата личност. И е напълно задължително даже, да предоставяш среда, в която детето се чувства сигурно да прави свои малки избори /като дрехите напр/. Нека да греши, нека да се учи, но да се чувства защитено и свободно да опознава света, чрез собствените си преживявания, а не защото "мама така каза". Всемпак искаме да станат рвшителни, уверени, отговорни възрастни.
Задължително е да се гушка. Гушкането и постоянния физически контакт с майката е нужда на бебето както храненето.
Дете на 1-2 г. вече не е бебе, а е дете, което изгражда своята бъдеща личност. Толкова много действия и бездействия оставят траен отпечатък върху подсъзнанието, а ние дори не ги помним, но те са в нас и са в основата на нашата личност. И е напълно задължително даже, да предоставяш среда, в която детето се чувства сигурно да прави свои малки избори /като дрехите напр/. Нека да греши, нека да се учи, но да се чувства защитено и свободно да опознава света, чрез собствените си преживявания, а не защото "мама така каза". Всемпак искаме да станат рвшителни, уверени, отговорни възрастни.
Щеше да я готино да беше така, но за съжаление това е абсолютна глупост
Като идея звучи готино, но е непрактично, не работи както обещава и не прави децата по- уверени, а само по- невротични
Личност на 2 години, няма.
Личността се изгражда и не е плод само на инстинкти
а точно на обратно
Като идея звучи готино, но е непрактично, не работи както обещава и не прави децата по- уверени, а само по- невротични
Личност на 2 години, няма.
Личността се изгражда и не е плод само на инстинкти
а точно на обратно
Невротични са, защото родителите им приписват качества, които нямат и се опитват да ги вкарат в тях.
Днешните родители прехвърлят цялата отговорност по възпитанието на децата си, върху самите деца
Личност на 2 години, която да взима решения
ха-ха
Повярвай ми, аз съм най- либералният родител, който си срещала и пак у нас има правила, които се спазват и всички сме щастливи
Днешните родители прехвърлят цялата отговорност по възпитанието на децата си, върху самите деца
Личност на 2 години, която да взима решения
ха-ха
Повярвай ми, аз съм най- либералният родител, който си срещала и пак у нас има правила, които се спазват и всички сме щастливи
Ха, ха, ама аз това го правя всеки ден с децата на другите хора, при това често деца с проблеми. Зачитам ги за хора. А природата им е дала достатъчно умствен ресурс, за да правят избори.
Няма как да ти повярвам, че си либерален родител, поне от описаното тук. Щастлива си ти. За другите не знаем.
Няма как да ти повярвам, че си либерален родител, поне от описаното тук. Щастлива си ти. За другите не знаем.
Разбира се, че са личности, които могат да вземат решения! Чак от утробата едва ли, но едно дете е личност от раждането си.
С какво им вредя? С това, че ги зачитам за личности ли?
С какво им вредя? С това, че ги зачитам за личности ли?
За мен, да внушаваш грешни, нереални и неработещи неща, на хора дошли да търсят помощ
е нанасяне на вреда
Провери си понятието за личност