Продължавам да съм убедена, че ако човек шамари детето си редовно, то това един ден ще създаде пропаст в отношенията. Лично аз бих се притеснила, дали това дете като порасне няма да реши да ме нашамари мен. Съмнявам се на човек да му бъде приятно да бъде ударен от собственото си дете, затова е добре да се замислим преди да замахнем.
- Публикувана: 13 септ. 2021, 19:33 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2022, 20:29 ч.
Защо през 2021 година има още майки, които мислят, че възпитават децата си чрез бой?
То и ако му угаждаш за всичко и в един момент кажеш "Стига!", пак може да те ошамари.
Според мен, едното върви с другото. Т.е. пренебрегващите родители са склонни да ползват боя като възпитателно средство. Схемата върви така - я не ме занимавай сега, зает съм, какво ме занимаваш с твоите глупости. И един ден - олеле, двойка! Или друга издънка. Сега ще видиш ти! Бой!
Ама как се е стигнало до двойката, този родител е пропуснал. И в един момент решава да се отчете като родител. Да стегне редиците. С абсолютно безсмислено действие - насилие.
Също така, самият родител не е наясно какво е довело до проблема и как да го реши. За него това е задача с 2 неизвестни, на която просто къса листа!
Ако един родител познава детето си, то след една определена възраст много добре знае какво прави това дете, защо го прави и как да спре да го прави без бой.
Ама как се е стигнало до двойката, този родител е пропуснал. И в един момент решава да се отчете като родител. Да стегне редиците. С абсолютно безсмислено действие - насилие.
Също така, самият родител не е наясно какво е довело до проблема и как да го реши. За него това е задача с 2 неизвестни, на която просто къса листа!
Ако един родител познава детето си, то след една определена възраст много добре знае какво прави това дете, защо го прави и как да спре да го прави без бой.
Продължавам да съм убедена, че ако човек шамари детето си редовно, то това един ден ще създаде пропаст в отношенията. Лично аз бих се притеснила, дали това дете като порасне няма да реши да ме нашамари мен. Съмнявам се на човек да му бъде приятно да бъде ударен от собственото си дете, затова е добре да се замислим преди да замахнем.
Продължавам да съм убедена, че ако човек шамари детето си редовно, то това един ден ще създаде пропаст в отношенията. Лично аз бих се притеснила, дали това дете като порасне няма да реши да ме нашамари мен. Съмнявам се на човек да му бъде приятно да бъде ударен от собственото си дете, затова е добре да се замислим преди да замахнем.
Фатално е, когато родителя оказва натиск, без да е осъзнал негативите от своето възпитание.
Вие ще обичате ли апатичен, господстващ насилник?
Често виждам истерични крясъци над малки деца. Убедена съм, че не са предизвикали гнева. Но родителя не съумява да се контролира. Родителят не е прав априори. Детето е личност, със свое мнение и права. Непонятно ми е как се изискват норми от дете, при липса на елементарна самокритика?
Познавам жена, която не може да изгради трайни връзки. Била е малтретирана, но по-често изолирана. Втори брак , с материален интерес. Втълпили са и да търпи и да е благодарна, за наличните "грижи". Сантиментът, целувките и емпатията са обект на слабост и подигравки. Кавгите и налагането на мнение са част от ежедневието им. Логично, тя бяга от тази среда. Но партньорите и са имали друг, противоположен, семеен модел. И тя остава сама. Парадоксалното е, че въпреки разделите, тя не се коригира. Дори когато е имала шанса и помощта от стандартни семейства.
Вие ще обичате ли апатичен, господстващ насилник?
Често виждам истерични крясъци над малки деца. Убедена съм, че не са предизвикали гнева. Но родителя не съумява да се контролира. Родителят не е прав априори. Детето е личност, със свое мнение и права. Непонятно ми е как се изискват норми от дете, при липса на елементарна самокритика?
Познавам жена, която не може да изгради трайни връзки. Била е малтретирана, но по-често изолирана. Втори брак , с материален интерес. Втълпили са и да търпи и да е благодарна, за наличните "грижи". Сантиментът, целувките и емпатията са обект на слабост и подигравки. Кавгите и налагането на мнение са част от ежедневието им. Логично, тя бяга от тази среда. Но партньорите и са имали друг, противоположен, семеен модел. И тя остава сама. Парадоксалното е, че въпреки разделите, тя не се коригира. Дори когато е имала шанса и помощта от стандартни семейства.
Родителят не е прав априори. Детето е личност, със свое мнение и права.Непонятно ми е как се изискват норми от дете, при липса на елементарна самокритика.
Но ето, по-назад Янтра даде добър пример. Децата й са 3, а нейните нерви са само един комплект. Така че по-добре инцидентно леко наказание, вместо родителят да стиска зъби дори ако детето си го заслужава. Нека му останат нерви за повече деца.
Да, има родители, които през цялото време проявяват агресия към детето, но има и такива, които възпитават с шамарче и удар по дупето, правят го, когато наистина е необходимо - например детето е решило да изяде нещо от земята - един път му казваш не, вотори път не, че и му обясняваш защо, третият път -няма какво да коментираме. Такива, които се възпитават така в краен случай не се оплакват колко са травмирани от побоя, знаят, че правят нещо нередно.
Ако детето пострада от огън, ще го набиете ли възпитателно?
