Защо през 2021 година има още майки, които мислят, че възпитават децата си чрез бой?

  • 19 686
  • 505
  •   1
Отговори
# 105
  • France
  • Мнения: 16 657
Да изоставиш детето си без контрол и без лимити, е също вид малтретиране.

Бобчето, трябвало е да му кажете, че ще продадете апартамента и с парите ще си направите околосветско пътешествие.

# 106
  • Мнения: 859
И авторката на темата е права, и тези, които основателно правят забележката, че хора без деца не е добре да коментират такива теми, защото не са 24 по 7 в това семейство, за да знаят какво и защо се случва и нямат реален опит с гледане на дете. Едно е да им се радваме отдалече колко са сладки и невинни, съвсем друго е денонощно да си до тях.

И аз съм тормозено от майка си дете, та съм особено чувствителна на такива теми. Баща ми се държеше по съвсем друг начин с мен и с него нямах причини да се тръшкам за нещо и да се стига до скандали. Чувала съм истории за хора, които не могат да се нарекат родители, а имат прекрасни деца и накрая и социалните са се намесвали.

Но я има и другата страна - откровено невъзможни най-меко казано деца, при които са изчерпани всички опити за нормален диалог, както и нервите на родителите им.  И аз съм чувала да се говори на родители "Ти си боклук, неудачник, нищо не си ми дал...". Вуйчо ми, когото не съм и виждала на живо, е бил глезено дете цял живот. Всичко му е дадено в живота, детето му е отгледано от-до от майка му и като му отказала тя накрая да му даде и дела си от продажба на апартамент, защото трябва да живее от нещо, все пак, той ѝ заявил, че вече не ѝ е син.

Не бих си позволила да правя забележки на хората по улиците поради тези причини.

# 107
  • Мнения: 36 456
Авторке, какво те вълнува как хората си възпитават децата? Когато ти имаш твое, го възпитавай "правилно".

Защо толкова много хора трябва да се бъркат в чуждия живот - ама кой как си възпитавал децата, кой как се държал с мъжа си/жена си, кой как се обличал, кой с кого излизал и т.н. Що не си гледат в собствената копанка и да оставят хората да си живеят живота!?!?!

Като една кукувица, която взе да ми чете конско защо детето ми учи толкова, а не взема да му купя Плейстейшън да поиграе като нормално дете..... В днешно време да учиш явно е много ненормално.

# 108
  • Пловдив
  • Мнения: 20 819
Аз тази ситуация не можах да си я представя, защото не съм виждала да се бият деца по улиците. Какво става по домовете, нямам идея.
Аз моя си го ошамарих оня ден направо на улицата. Може мен да е видяла. Wink

Офтопик. Сетих се нещо. Купих за училището на щерката новоиздадена подборка от разказчета за малкия НиколА. Да поясня, ако някой не знае, това са кратки смешни разказчета за деца, писани през 60-те и 70-те години, превод от френски. Издавани са и у нас, поне част, още по време на нашето детство през 80-те. Много са, излизали са май като поредица в списание, имало е и комикс. Разказът се води от името на НиколА, героите са той и неговите съученици, и всеки разказ, както казва мъжът ми, завършва с бой. Обикновено боят е между децата, но тук-там ядат такъв и от възрастните. Мъжът ми го каза това горното, когато стана дума, че книгата е издадена сега, по-точно каза нещо от сорта: "ама те сега как така я издават [да се разбира: тия разглезени джендъри, или нещо от сорта] - че там всеки разказ завършва с бой!". Wink Като поразгледах купената книжка - верно не намерих разказ, където Никола или приятелите му ги бият родителите. А има такива, не е да няма. Тези, в които те се бият, няма как да ги махнат, разбира се, щото то нищо няма да остане, но бой от възрастен не намерих. ("Тончо, бе, заболяха ме ръцете да те бия!") Може да не е нарочна подборка, ама как да не се усъмни човек! Wink

# 109
  • Мнения: 4 408
Интересно "Патиланци" как я издават, и там всичко свършва с бой, шамари, удари с чехли, с тояги... Още като дете ми правеше впечатление, уж трябва да е смешно, ама с толкова бой...

# 110
  • Пловдив
  • Мнения: 20 819
Е, и "Войната на таралежите" го дават, и "С деца на море" ли беше, където Кирчо го търсят да го бият... Wink

Аз лично нямам спомен в "Патиланско царство" да е имало бой до степен да е тъжно, но всеки има различни усещания.

# 111
  • Мнения: 855
Българската детска литература е нищо пред немската - има си всичко от шамарене, до готвене на деца.
Синът ми си изяде първите шамари даже не от мен, а от баба си.

# 112
  • Пловдив
  • Мнения: 20 819
Е, готвенето е при братя Грим, там онези истории май в оригинал не са точно детски.
И Вилхелм Буш, ама той си е откачалка като него си.

Виж, шамаренето е универсален подход и език по цял свят допреди някъде 20-30 години. Wink

# 113
  • Мнения: 1 468
Българската детска литература е нищо пред немската - има си всичко от шамарене, до готвене на деца.
Синът ми си изяде първите шамари даже не от мен, а от баба си.
И аз тъкмо щях да кажа, че Макс и Мориц според съвременната цензура... 🤷‍♀️Все пак си мисля, че В.Буш нарочно си е послужил с такава хипербола. Може би целта е четящото дете да се стресне как свършват накрая хулиганите. 🙃Не че одобрявам вкарването на хорър елементи в книжките за деца.

# 114
  • Русе
  • Мнения: 720

Но я има и другата страна - откровено невъзможни най-меко казано деца, при които са изчерпани всички опити за нормален диалог, както и нервите на родителите им. 

Потвърждавам от личен опит. Имаше един период от детството ми, ранните пуберски години, когато бях завил скоростно по лош път. Не „див“. А лош.

Родителите ми – въплъщение на възпитание чрез личен пример, уважение, диалог и прочие ала-балистики. Никога през живота си не съм ял дори един шамар от тях поради каквато и да било причина.

До един хубав случай, когато баща ми, лека му пръст, хвана колана и ме обработи добре. Буквално. Без шамари или друго. Само работещият неуморно колан.

Макар че после през следващите десетилетия никога не сме си казвали и думичка за него ден и вече да съм завинаги лишен от възможността да му го споделя, цял живот ще съм му благодарен за онзи побой.

Без него вероятно щяха отдавна да са ме намерили умрял от свръхдоза, полугол в някой изоставен строеж.

# 115
  • Мнения: X
Като малка бях много послушно и добро дете, не съм създавала никакви проблеми на родителите си, но имам яснен спомен, как майка ме е удряла, когато е ядосана на някой друг и аз съм покрай нея. Самата тя ми е признавала, че ме е биела за да си изкара гнева. Още от тогава съм твърдо против насилието и агресията, не ги намирам и за образователни, защото това е контрол чрез страх и унижение.

Имам две деца и съм търпяла много критики от мъжът ми, приятели и познати, че съм прекалено мекушава и че ако ги бия ще се научат да бъдат послушни. Моите методи за възпитание са лишаване от телефони, излизане с приятели, любими играчки и ако е нещо много важно провеждам толкова дълги и драматични разговори(обяснявам, повтарям, задавам въпроси дали е ясно какво се е случило, защо съм ядосана, как ще постъпва в бъдеще) с дъщеря ми, че тя стократно съжалява за сторенето. Simple Smile

# 116
  • Мнения: 123
Като малка бях много послушно и добро дете, не съм създавала никакви проблеми на родителите си, но имам яснен спомен, как майка ме е удряла, когато е ядосана на някой друг и аз съм покрай нея. Самата тя ми е признавала, че ме е биела за да си изкара гнева. Още от тогава съм твърдо против насилието и агресията, не ги намирам и за образователни, защото това е контрол чрез страх и унижение.

Имам две деца и съм търпяла много критики от мъжът ми, приятели и познати, че съм прекалено мекушава и че ако ги бия ще се научат да бъдат послушни. Моите методи за възпитание са лишаване от телефони, излизане с приятели, любими играчки и ако е нещо много важно провеждам толкова дълги и драматични разговори(обяснявам, повтарям, задавам въпроси дали е ясно какво се е случило, защо съм ядосана, как ще постъпва в бъдеще) с дъщеря ми, че тя стократно съжалява за сторенето. Simple Smile
Благодаря, ти си чудесна майка, твоите деца ще са самоуверени като пораснат Simple Smile
Съжалявам, че си преживяла такива неща като малка и при мен беше така.
Аз бях много упорита като малка, каквото кажа, това трябваше да стане и затова ме удряха и кво стана, аз тогава заради страха си съм млъкнала, но ината си е инат, пак съм упорита, ако искам нещо, пак настоявам, биенето не помогна.

# 117
  • Мнения: 1 468
Greencupcake, явно твоите родители от ранна възраст не са поставили граници. Когато в един момент се усетят, че нещата са извън контрол и получи някой плесник, в повечето случаи разглезенето детенце само се озлобява. Koronis даде много хубав пример. Аз лично също много съм благодарна, че родителите ме предпазиха от много лоши неща и ми даваха да разбера, че съм преминала  границите чрез някое шамарче, естествено след като думите изобщо не са имали резултат. Ти виждаш нещата само в черно и бяло - родителите, които никога дори пръст не са размахали са чудесни, а тези които са наказвали,плесвали, дори с цел да предпазят живота на децата си - чудовища. Явно продължаваш да живееш с нагласата,че всичко трябва да е както ти искаш и си решила. Крайно време е да пораснеш.

# 118
  • Варна
  • Мнения: 38 702
По мнение на авторката, моята комшийка, която и с пръст не е докоснала детето си, е прекрасна, перфектна майка. Аз съм ужасна, защото няколко пъти съм плесвала по дупето или по ръката. Това на думи. На практика нещата са абсолютно противоположни. Но тя като проима деца ще проумее някои неща. Рано й е още.

# 119
  • София
  • Мнения: 62 595
Защо толкова те е страх от разглезени деца. И защо винаги става омаловажаване на физическото насилие - шамарът става шемарЧЕ? Шамарът си е шамар, без значение как го описва човек. И не, не се озлобяват разглезените. Всеки, който е удрян се озлобява. Ако теб те удари някой и ти ще се озлобиш, защото знаеш, че не трябва да те удрят. Рано или късно жертвата си връща за унижението.

Общи условия

Активация на акаунт