много критики от мъжът ми, приятели и познати, че съм прекалено мекушава и че ако ги бия ще се научат да бъдат послушни.
- Публикувана: 13 септ. 2021, 19:33 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2022, 20:29 ч.
Защо през 2021 година има още майки, които мислят, че възпитават децата си чрез бой?
Защо да ги биеш? Какво правят толкова лошо, че да не може да им се говори по човешки начин и да им се обясни?
Защо да ги биеш? Какво правят толкова лошо, че да не може да им се говори по човешки начин и да им се обясни?
Не правят нищо по-различно от повечето деца. Просто за тях това е нормално, да си пляскаш децата, като правят нещо, което на тях не им харесва. Не им се занимава да говорят и да обясняват.
Andariel, не, аз няма да му позволя да го направи. На моменти страшно много се изнервя на някои неща и ми дава съвети как да ги превъзпитам, но за мен това е напълно недопустимо.
Понякога когато играем с детето се случва да бъде ударена доста силно. Има буйни игри на моменти, силна е и тя е с тежка ръка. Понякога аз съм наранена, друг път тя. Сигурна съм че това боли много по-малко от един лек шамар, който преди всичко е унизителен. Набивам й в главата от малка, че никой няма право да й посяга. На шега й казвам, аз съм те раждала, аз имам право да ти бия. Щом не го правя, значи никой друг не може.
Още помня думите на познато дете, което ми каза - най-много мразя мама да ме удря през лицето. Гадно е.
Още помня думите на познато дете, което ми каза - най-много мразя мама да ме удря през лицето. Гадно е.
Че как съм изтървала тази тема! Ето ме, аз си бия децата. Как защо?!?!!? Защото си го заслужават.
Примерно - навън съм сама с тримата, най-големия да е бил на 9-10 г. Аз се обръщам да кажа нещо на единия, другия блъска брат си на улицата пред един микробус. Брат му го бил ядосал нещо. Как спря микробуса - не знам, шофьора излезе бял като платно. Дали не ошамарих здраво бутащия моментално, веднага и на място и то здрав пердах. Преди това аз съм говорила колко са опасни колите, да не се излиза на улицата, да не се блъскат докато са на улицата, докато пресичат.
Редактирам - децата ми са средно възпитани, нормални момчета. Нито много възпитани, нито много невъзпитани. От време на време имат по някоя изцепка през годините. Много съфорумки ги познават, аз не се крия, с удоволствие участвам в разни срещи.
Примерно - навън съм сама с тримата, най-големия да е бил на 9-10 г. Аз се обръщам да кажа нещо на единия, другия блъска брат си на улицата пред един микробус. Брат му го бил ядосал нещо. Как спря микробуса - не знам, шофьора излезе бял като платно. Дали не ошамарих здраво бутащия моментално, веднага и на място и то здрав пердах. Преди това аз съм говорила колко са опасни колите, да не се излиза на улицата, да не се блъскат докато са на улицата, докато пресичат.
Редактирам - децата ми са средно възпитани, нормални момчета. Нито много възпитани, нито много невъзпитани. От време на време имат по някоя изцепка през годините. Много съфорумки ги познават, аз не се крия, с удоволствие участвам в разни срещи.
Ама има ситуации, в които си заслужават здрав бой. Когато поставят своя или друг живот в опасност. Това е поведение, което лично аз не мога да отмина.
Аз от дреболии като счупени чаши, ниски оценки, скъсани панталони не се впечатлявам особено. Естествено, че мърморя за ниска оценка, да няма да се радвам, но за това няма да набия никой. Но средно веднъж на година някой си заслужава да бъде набит.
Аз от дреболии като счупени чаши, ниски оценки, скъсани панталони не се впечатлявам особено. Естествено, че мърморя за ниска оценка, да няма да се радвам, но за това няма да набия никой. Но средно веднъж на година някой си заслужава да бъде набит.
Янтра, разбирам, че си се уплашила много от случилото се и не си могла да задържиш гнева си. Знам, колко е трудно отглеждането на деца, колко е изнервящо в някои периоди. Въпреки това съм твърдо против насилието, защото си спомням много ясно усещането, когато майка ми ме биеше, като бях малка. Болка от удара, после срам и мисли, че не ме обича за да ме бие. И пак казвам, тя ме биеше без никаква основателна причина, просто е била изнервена от случилото се и аз съм искала нещо в този момент.
Съжалявам, но няма как да се съглася че децата си заслужават здрав бой дори в такива ситуации. Сигурна съм, че синът ти въобще не е осъзнавал, че като бута брат си, може да го блъсне кола. Затова децата на 9-10г задължително трябва да са с придружител, а не сами. Всеки родител познава добре децата си и знае, къде са слабите им места за да внимава в конкретни ситуации. За тази ситуация, която описваш виждам, че са те изненадали и не си очаквала. Донякъде оправдавам действията ти, заради стреса и страхът за живота на синът ти.
Вие съгласни ли сте, като допускате грешки, да ви бият? Защо обществото е приело за правилно да се прилагат други наказания, а не бият всеки който нарушава закона? Защо сме загърбили примитивните и нехуманни наказания с рязане на органи и изтезания? Защо нито един специалист по детско развитие не е казал: “Бийте си децата”, а точно обратното, съветват ни да не ги бием, защото “Насилието поражда насилие”. Защо не биете някой който едва не ви блъска на пътя(дори да ви блъсне нямате право да го биете, а да си търсите правата по съдебен път) и той ще седи ли да търпи да го биете или ще ви отвърне с бой? Ама децата са незрели индивиди, страхуват се, знаят, че са зависими от вас и затова ще търпят боят ви, без да ви отвърнат. Кой решава дали причината заради която сте ударили детето е основателна и заслужават точно удар, а не някакво наказание или мъмрене?
Цивилизацията се опитва да изкорени насилието под всякаква форма и това не е случайно. Осъзнали сме, че дори насилието над животни е неправилно и нехуманно и се наказва, защото щом изтезаваш и биеш животно, ти си способен да го извършиш и с човек.
Съжалявам, но няма как да се съглася че децата си заслужават здрав бой дори в такива ситуации. Сигурна съм, че синът ти въобще не е осъзнавал, че като бута брат си, може да го блъсне кола. Затова децата на 9-10г задължително трябва да са с придружител, а не сами. Всеки родител познава добре децата си и знае, къде са слабите им места за да внимава в конкретни ситуации. За тази ситуация, която описваш виждам, че са те изненадали и не си очаквала. Донякъде оправдавам действията ти, заради стреса и страхът за живота на синът ти.
Вие съгласни ли сте, като допускате грешки, да ви бият? Защо обществото е приело за правилно да се прилагат други наказания, а не бият всеки който нарушава закона? Защо сме загърбили примитивните и нехуманни наказания с рязане на органи и изтезания? Защо нито един специалист по детско развитие не е казал: “Бийте си децата”, а точно обратното, съветват ни да не ги бием, защото “Насилието поражда насилие”. Защо не биете някой който едва не ви блъска на пътя(дори да ви блъсне нямате право да го биете, а да си търсите правата по съдебен път) и той ще седи ли да търпи да го биете или ще ви отвърне с бой? Ама децата са незрели индивиди, страхуват се, знаят, че са зависими от вас и затова ще търпят боят ви, без да ви отвърнат. Кой решава дали причината заради която сте ударили детето е основателна и заслужават точно удар, а не някакво наказание или мъмрене?
Цивилизацията се опитва да изкорени насилието под всякаква форма и това не е случайно. Осъзнали сме, че дори насилието над животни е неправилно и нехуманно и се наказва, защото щом изтезаваш и биеш животно, ти си способен да го извършиш и с човек.
Аз не ги бия за да им е удоволствие, нали се сещаш???? Естествено, че ще им е неприятно. Точно затова ги бия. И да, сигурно синът ми не е осъзнавал, че брат му може да умре като го блъсне на улицата, докато осъзнае минаха доста години. Аз искам под заплахата от бой да не поставят себе си и други в опасност за живота. От известно време не ми се е налагало да бия никой, почна да им идва разума в главите. От около година и половина - две не съм била. Аз не можех да съм непрестанно нащрек за всякакви ситуации, най-малкото децата са три, искам като им кажа, че нещо е опасно да не го правят.
Аз решавам дали да ги набия, аз и баща им. Елементарно е, не знам защо задаваш тъпи въпроси защо и кой. И честно казано - не ме интересува какво казват разни специалисти, д-р Спок никак не се е представил добре, Монтесори и тя. Да дойдат у нас, да отглеждат конкретно моите деца. Вярвам, че има по-кротки деца, които нямат нужда да бъдат бити. Моите не са от този тип.
Аз решавам дали да ги набия, аз и баща им. Елементарно е, не знам защо задаваш тъпи въпроси защо и кой. И честно казано - не ме интересува какво казват разни специалисти, д-р Спок никак не се е представил добре, Монтесори и тя. Да дойдат у нас, да отглеждат конкретно моите деца. Вярвам, че има по-кротки деца, които нямат нужда да бъдат бити. Моите не са от този тип.
Една котка-майка не искаше бебето й коте да дойде при нас и му игра две, три лапи през муцуната.
Едно куче, не искаше сестра му да идва и да се закача с нас и го захапа за врата.
И в двете ситуации може би виждаха заплаха и действаха така.
При силен стрес и заплаха за живота на детето ти се действа първосигнално. Едни викат, други удрят, трети изпадат в шок и нищо не могат да направят.
Не бих укорила майка, която в такава ситуация удари. Нека си запомни шамара и никога повече да не повтаря това. Това няма нищо общо с побоя, боя с възпитателна цел или тормоз. Това е страх, шок и ужас.
Дете на 9-10 осъзнава много добре.
Едно куче, не искаше сестра му да идва и да се закача с нас и го захапа за врата.
И в двете ситуации може би виждаха заплаха и действаха така.
При силен стрес и заплаха за живота на детето ти се действа първосигнално. Едни викат, други удрят, трети изпадат в шок и нищо не могат да направят.
Не бих укорила майка, която в такава ситуация удари. Нека си запомни шамара и никога повече да не повтаря това. Това няма нищо общо с побоя, боя с възпитателна цел или тормоз. Това е страх, шок и ужас.
Дете на 9-10 осъзнава много добре.
Кой си бие детето така, за лично удоволствие? Без причина?
И какво разбирате под бой? Защото един шамар по дупето, ако се инати и реве на всеослушание, не е бой.
За опасни ситуации пък е съвсем отрезвяващо.
И много моля, хора без личен опит като родители, да не дават акъли. То и аз мислех, че ще имам кротко дете, каквато бях аз, ама не. Друго ми се падна. Защото децата се "падат", не си мислете, че вие ги моделирате, по ваш вкус. Да, трябва да се възпитават, трябва добър личен пример, но и прекалени своеволия и провокации не трябва да се толерират. Като кажа нещо 100 пъти, на 101-вия ще има шамар. И моите нерви не са от желязо, нито разполагам с цялото време на света, че да чакам нещо да започне/да свърши. За щастие няколкото пляскания по дупето не са нанесли непоправими щети, прекрасно, и над очакванията ми към момента, се реализира в живота и обществото.
Има деца, които са сговорчиви и сърце не ти дава да им повишиш тон, камо ли да ги удариш. Но има и такива, дето ти пият мозъка със сламка, съвсем съзнателно. И това е тормоз за родителя. Няма майка, която да хване дете и да почне да го налага, ей така, защото то стои мирно и кротко.
И какво разбирате под бой? Защото един шамар по дупето, ако се инати и реве на всеослушание, не е бой.
За опасни ситуации пък е съвсем отрезвяващо.
И много моля, хора без личен опит като родители, да не дават акъли. То и аз мислех, че ще имам кротко дете, каквато бях аз, ама не. Друго ми се падна. Защото децата се "падат", не си мислете, че вие ги моделирате, по ваш вкус. Да, трябва да се възпитават, трябва добър личен пример, но и прекалени своеволия и провокации не трябва да се толерират. Като кажа нещо 100 пъти, на 101-вия ще има шамар. И моите нерви не са от желязо, нито разполагам с цялото време на света, че да чакам нещо да започне/да свърши. За щастие няколкото пляскания по дупето не са нанесли непоправими щети, прекрасно, и над очакванията ми към момента, се реализира в живота и обществото.
Има деца, които са сговорчиви и сърце не ти дава да им повишиш тон, камо ли да ги удариш. Но има и такива, дето ти пият мозъка със сламка, съвсем съзнателно. И това е тормоз за родителя. Няма майка, която да хване дете и да почне да го налага, ей така, защото то стои мирно и кротко.
Има деца, които са сговорчиви и сърце не ти дава да им повишиш тон, камо ли да ги удариш. Но има и такива, дето ти пият мозъка със сламка, съвсем съзнателно. И това е тормоз за родителя. Няма майка, която да хване дете и да почне да го налага, ей така, защото то стои мирно и кротко.