Светът на Дж. Р. Р. Мартин и Песен за огън и лед - 33

Не става дума само за титлата или за унаследяването, а че вечно си в сянката на по-големия. В случая с Аря, тя постянно бе в сянката на Санса. Каквото и да направеше Санса я представяха като съвършената лейди, спрямо нея. Всеки от споменатите има същия проблем. За Станис Аша забелязва "Този крал живее в сянката на брат си".  Подобно е и мнението на Баристан за Визерис - че над него тегне сянката на Регар. Регар това - Регар онова.
Вторите синове /дъщери имат тегобата, че всичката радост на света е останала за първото дете. (най-често син.)

Понякога не.
Цитат от друг филм, но доста точно изразява чувствата на Аря според мен:

"Sister, I suppose I should thank you. For being so perfect, so I do not have to be."

Според мен няма значение на кого е вината. Бих направила даже паралел с Тивин Ланистър.Както Тивин Ланистър се е ужасявал от това да му се смеят и е стигал до големи зверства за да го избегне, така и Емонд е дотолкова чувствителен към подигравките, че реагира на тях прекалено.

И на двамата тази "травма" е получена в детството. Пиша травма в кавички, защото как се отнасяш към нещо е субективно усещане. Вероятно въпрос на темперамент и характер.

Има си слабост Мартин към вторите синове. И в основната поредица те често са по-важните персонажи от първородните. Тирион, Станис, Оберин, Юрон, "Черната риба", Нед е втори син също. И цяла наемническа дружина има на вторите синове. Чак се зачудих да не би той да е втори син, но се оказа, че имал две по-малки сестри. Иначе и аз съм втори син, така че, да живеят вторите синове!

Реално и аз съм втори син... Чак сега го осъзнавам кристално ясно. По нов начин Да живеем!

Точно - цяла наемническа банда има на "Вторите синове". Често отбелязват, че макар някога да е имало чест в нея, напоследък са позагубили блясък.

Чувствата на Аря се изразяват най-добре от самата Аря, а те са както следва:


Очевидно е, че тежко страда от синдрома на по-малкото дете, което се чувства ощетено и пренебрегнато покрай по-голямото, което вижда като любимец на родителите си. Едва някъде към последния сезон успява да го надрасне.

сега се сетих, че и Лиза Арин е втора дъщеря. И тя страда от този синдром - всичката любов е отишла за Кейт и тя я ненавижда (макар че Кейт не го осъзнава), точно като при отношенията Аря-Санса в първа книга.

Tц.. проблемът не е в отношението на родителите..
Не става дума, че Аря е пренебрегната, тя просто не е толкова добра в това, което се изисква от нея, като бъдеща лейди. Явно осъзнавайки, че не може да се съревновава на тази плоскост, я води до развиването на други интереси.

Май не всичката любов, а любовта на Петир.. Всичката любов е била за Едмур.
В случая става дума за ревност.
Не се сещам за никакъв намек че Кат е била любимка в семейството.

Не става дума само за Петир. Като млада Кейт е набедена за красавица, Лиза - не.
После пък баща им урежда политически бракове, но докато Кейт е предвидена за хубавеца Бриндън Старк (по-късно го замества Нед, които също е на годините на Кейт), то за Лиза остава стареца Джон Арин. Интересно защо баща ми не е направил обратното - Лиза за Бриндън , а Кейт за Джон Арин. Та нали пак щеше да се свърже с тези династии?.
Самата Кат размишлява, че от всичките си деца баща й се е отнасял най-добре  с нея,. С Черната риба почти престанали да си говорят, а накрая разбира че има пръст в първия аборт на Лиза. неслучайно на смъртния одър я молеше да му прости.

Сякаш не си чел!

Лиза е компрометирана, затова се жени за Джон Арин и това даже е твърде голяма отстъпка, тъй като Арин са грандлордове.
И двете не са набедени за красавици, красавици са си били.

Самата Лиза казва "Трябваха му единствено мечовете на Джон Арин". Ако ставаше дума само за компрометирането можеше да я омъжи за Петир Белиш и честта щеше да е спасена. Или поне да я прати в септа. Не,  на баща й му е трябвало непременно политически брак. Неизвестно какъв е бил смисълът на подкрепата на Джон Арин, Тълитата не са се възмогнали в резултат от този брак. Няма нито един представител на Тъли в Малкия съвет на Робърт. нито са спечелили земя или богатства


 "С чакането в края на краищата беше привикнала. Близките й винаги я бяха карали да чака.

— Гледай за мен, котенцето ми — бе казвал винаги баща й, когато тръгнеше било за кралския двор, било за турнир или битка "- Кейт

 "Едва след като изминаха първата третина от пътя и се бяха отдалечили достатъчно от другите, Бриндън Тъли се обърна към нея:

— Е, детето ми, кажи ми сега за тази твоя буря - съвсем няма толкова ласкави обръщения за Лиза."

 Бриндън Черната риба й отвърна с уморена усмивка.

— Дано да си права, детето ми.

Една жена може да управлява не по-малко мъдро от един мъж — вметна Кейтлин.

— Подходящата жена — да. — Чичо й я изгледа косо. — Не се заблуждавай, Кат. Лиза не е като теб.

Лиза дори като момиче не е била хубава - значително по-ниска от сестра си, с воднисти очи и малка нацупена уста....трудно би минала за красавица.

Откъде да те почвам.. Дискусията не е за тази тема и знам, че сигурно няма да те убедя...но за принципа - Ето причината за брака - Тука не знам какво да коментирам, защото нямаме текст как са се обръщали към Лиза. Но съм убедена, че е било пак нещо такова галено..
Сега , хайде да не се обиждаме на височина... Хубава е била Лиза..
да не търся сега поотделно цитати - виж в уикито и си потърси.
https://awoiaf.westeros.org/index.php/Lysa_Arryn

Хексе, е то именно това е синдромът на по-малкото дете (от моята гледна точка, де, то и аз съм втори син). Не външните фактори сами по себе си, а вътрешният мир. Осъзнаването, че не успяваш да отговориш на нечии очаквания (особено болезнено се чувства, когато идват от родителите) и когато постоянно ти дават за пример по-голям брат/сестра и те сравняват с него/нея до степен, че ти самият почваш сам да се сравняваш и да измъчваш от това, ако ще и иначе да знаеш, че е нелогично и безпредметно. Особено тежко е в детските години, когато обикновено не си наясно с последното.

Същината (по моите разбирания) е чисто и просто, че самото сравнение те напряга, измъчва и те боли от него. Ако не го надмогне, с времето човек дори да се комплексира. Наличието на всякакви други интереси и по-силни страни няма никакво значение, ако ще човек да е по-добър и в хиляда различни неща – важното е, че (1) го сравняват с брат/сестра му и (2) това му тежи.

Тирион е по-добър от Джайм в милион неща, но е класически пример за комплексиран от синдром на по-малкия брат, постоянно страдащ от това (дори без личната омраза на Тивин вероятно щеше да е). Станис е същата бира. Аря също, преди да я затрупат далеч по-належащи тегоби.

ПП: Колкото до Лиза, не помня да е имала подобни терзания във връзка с това, че Кейтлин е била любимото дете на баща им. Отношенията им са обусловени предимно от манията й по Петир и че предметът на фикс идеята й всъщност си пада по сестра й – за Лизините неволи е без значение дали й е сестра, братовчедка, майка или друго. Ако Кутрето се заглеждаше по Едмур, той щеше да го отнесе...
Инак и аз бях останал с впечатлението, че можем само да спекулираме как Кейтлин е любимката на баща си, но реално изобщо не е неоснователно предположение. Отвъд вече цитираното от Джон има още:

И аз съм втора дъщеря.. хаха.. Само че друго влагам в този " синдром" . Той си важи за Вестерос. Вторият син е този който има повече качества в повечето случаи, а първородния получава наследството по право. Това поражда драмата.