Нормално ли е младо семейство да живее при родителите на мъжа?

Едното поколение се блъска, трупа, второто надгражда, третото профуква. Четвъртото пак почва от почти нулата, петото надгражда, шестото профуква... .

Заврян зет не е толкова зле като завряна снаха.
Завреният зет в повечето случаи при тъщата се радва на същия комфорт, както и при майка си – две жени му се въртят на пети, готвят, чистят, гледат му децата, а от него се иска само да казва навреме „наздраве“ на тъста. Изключение са тези с проклетите тъщи, които могат да конкурират и най-злата свекърва по гърч и психически тормоз. Но са пренебрежимо малък брой, предполагам заради малкия брой заврени зетьове.

Относно живеенето с родители... Имам, а и не само аз, едно такова впечатление, че у нас всичко се повтаря през едно поколение.
Имаме хора, които почват от нулата. Блъскат се, трепят се, стягат дом и други благини. В един момент решават, че не искат децата им да се гърчат по същия начин и продължават да се трепят - вече заради децата си.
Децата им получават всичко наготово – дом, някой им плаща сметките, отглежда им децата... Те си живеят безгрижно на принципа „пей, сърце, плющи, г@з.“ Малцина са тези, които оценяват предимствата, които са получили и продължават да надграждат за своите деца. Когато вече няма кой да ги дондурка, защото дъртите вече не могат или са се спасили на оня свят, смяната поемат техните деца. И започват претенциите към синове и дъщери... И колелото се завърта, и така през поколение.

Между другото, това не е наш патент. Беше ми попаднала преди години книжка за най-богатите фамилии по света – Рокфелер, Ротшилд и т.н. И ми направи впечатление, че там е същата работа, само че през 2 поколения, грубо казано. Едното поколение се блъска, трупа, второто надгражда, третото профуква. Четвъртото пак почва от почти нулата, петото надгражда, шестото профуква... Такава една схема, която за кой ли път ме убеждава, че най-вредното за един човек е да му се даде всичко наготово. Да му се даде определен старт – да. Било то финансов, като добро образование, намиране на добра работа... Но и да му се остави възможност сам да се бори и да придобива нещо. Полученото наготово не само не се цени, но и се отразява неблагоприятно на следващото поколение.
Добре, ще заведе Мунчо жена си в дома на мама, ще се свират в детската, ще си родят 1-2-3 деца, които ще спят при тях и ще им пречат на секса, без надежда за собствена детска стая и пишещи домашни на кухненската маса. Или ще наврат хората, дали им покрив над главата, да спят в хола/кухнята/някаква си там пристройка в двора, за да освободят стая за децата, защото не се сещат да умрат навреме и да освободят терена за младите (по една съфорумка).
Като чуете израза „младежки егоизъм“, ето за това става въпрос.

Зависи-
не е честно да живееш при техните и при неговите условия,

при положение, че ти можеш да предложиш по- добри условия
 или си се борила за това да имаш жилище.

Имам предвид изтеглила си кредит, работиш и правиш вноски, с идеята някой ден да сте независими....

Ако не е така, а това което искаш е просто твоя мечта да бъде сбъдната ...

или не искаш баш този мъж

или си много глезена

или имаш нереални очаквания към човека

Абе не всеки мечтае да живее в двустайна кутийка, която ще изплаща до пенсия, да пътува по един час до работа и обратно из задръстванията, след това да обикаля още половин час из квартала докато си намери място да паркира, след това смазан и изнервен да се забие в кутийката с клаустрофобични размери и да гледа някое от малоумните риалити шоута по телевизията.
Живота на село си има предимства, особено ако е близко до големия град, маса хора се изнесоха точно по тази причина и на цената на един апартамент можеш да си купиш/построиш доста прилична къща с двор и да живееш на широко. Но пак си е въпрос до манталитет, щото сред селяните масово съществува (все още)- там у града на панелката е хубаво, няма да копаеш и ще се наричаш гражданин....