А как разбра, че това село е близо до София? То може да е забито на 300км от града. Вместо да се чудят как да се забиват обратно на село, да мислят как да продължават да се развиват и да изкарват повече пари.
- Публикувана: 16 септ. 2021, 10:58 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2021, 14:59 ч.
Нормално ли е младо семейство да живее при родителите на мъжа?
Дори тя да е касиерка в Лидъл, а той - монтажист на дограма и гипсокартон, на село пак не са безкрайно много опциите за упражняването и на двете дейности. Освен ако селото не е на 10-20 км. от София и не разполагат с кола/коли. Но тогава парите от наема ще отиват за гориво и поддръжка на двата автомобила.
Колкото и да държа на някой, на себе си държа много повече със сигурност. Има недостатъци и недостатъци. Едно е да си хвърля чорапите навсякъде, съвсем друго да иска да ме навре при родителите си на село и тези му мераци да ги разбирам постфактум. Ако е сериозен в тези приказки, значи е поредният селски тарикат, който си прави схемите и лицемерничи докато не си опече работата с девойката. Само че тези неща по принцип се обсъждат преди да се омъжиш за някой или да заживеете заедно. Както и преди тези събития се разбира, че няма да имаш право на мнение.
Да си кажа и аз мнението.
Нормално е всичко, което ти харесва, което теб (и половинката ти) ви устройва и ви носи радост.
Не обичам крайности, това е нормално, това не е.
Ние с мъжа ми напуснахме София и това е най-доброто ни решение в живота. За мен София е най-лошото място за живеене.
Ние там не можем, а и не искаме да живеем.
Живеем с моите родители и се чувстваме много добре.
Но, къщата е на 3 етажа, ние сме на втория, нашите на 3 я, отделни входове. Сега се ремонтира и 1 я етаж.
Никой на никого не пречи, разбираме се и си помагаме.
Обаче ММ нямаше против да се преместим, разполагаме с огромно пространство и на двамата ни харесва тук, нашите са разбрани хора, които не ни се месят.
Никога дори за миг не съм съжалила, че живеем тук, с нашите.
Мъжа ми каза така преди 5 години :"където за теб е по-добте, където ти се чувстваш по-добре, там ще живеем." Седнахме, сметнахме, премислихме, събрахме багажа.
Бяхме в ремонти известно време, в началото малко трудно докато свикнем, защото бяхме живяли до момента абсолютно сами.
Имаше и подмятания "ти какво правиш тук, я си ходи в къщата на мъжа ти където ти е мястото", шеги за заврян зет и коментари от кварталните клюкарки.
Ядосвах се в началото. Ама бързо се отрезвих. Сега съм в мир със себе си.
И истината е, че вече изобщо не ми пука от мнението и ограничените възгледи на хората. Всички хора сме различни-аз съм това.
Двор, градинка животинки, мирис на гора, чист въздух, спокойствие, даже кукуригане на петли, лаене на кучета и два пъти годишно купоните на комшиите НЕ заменям за мръсотия, прах, блъсканица, социален живот и панелка в София.
Имам и други познати семейства, които живеят така. Даже тука си имаме "клуб на завряния зет".😃
И по-интересното е, че зетьовете са все от големи и далечни градове.
В провинцията сме.
Вярно е коментираното, че тук масово се живее със свекъри и си е напълно нормално, мъжа е възпитан така, манталитета е едновремешен.
И точно така се мисли, както го е написала Вени:"аз сега тая грамадна къща за какво я строих, баща ми, дядото защо са се мъчили, като той синковеца със снахата в София".
На възрастните им е болка, съвсем сериозно говоря, не мога да ги съдя, така са възпитавани, така им е втълпявано. Те така расзъждават, виждам го в очите на баща си.
Приятелките ми почти всички живеят със свекърви, не са особено доволни, но са свикнали. И са на отделни етажи(пустия етаж, нали😉).
Жената отива при мъжа и това е. Едните имаха възможност да се изнесат, мъжа не поиска. 🙂
Много зависи какви хора сте вие и какви те. Какви компромиси си готова да направиш, какви са ви характерите.
Има и плюсове и минуси.
Аз не мога да си кривя душата - огромна помощ имам от майка ми за малката.
Нас ни харесва такъв живот, решението си беше общо.
И сега негативите. Има ги разбира се, не е само идилията, която описах.
Аз даже с нашите се карам, че са си ми мама и тате, какво остава със свека да живея.?
Не се заблуждавайте, че е цветя и рози да живеете с които и да е от родителите. Конфликти и дрязги винаги ще има, ще има съвсем тъпи, битови и елементарни неща, които ще ви дразнят.
Даже може и сериозно да си развалите иначе добрите преди това отношения за няма нищо, за някаква битова тъпотия, забележка, различни възгледи.
За мен беше много важно да имаме наше жилище, много страдах по тоя въпрос.
И слава Богу миналата година есента имахме големия късмет да си купим. Живот и здраве в един момент ще се изнесем когато го ремонтираме. Както го мислим след 2,3 годинки.
Та, искам да кажа, според опита си, въпреки, че живеем с нашите, смятам, че отделно си е най-добре.
За живота в провинцията мога да говоря много. Предимствата за нас са огромни, но това сме ние. Ние така си представяме живота. Авторката не е на това мнение.
Ако се харесва и на двамата няма нищо лошо. Около мен имам всякакви примери.
За мен важното е да знам, че там където съм ми е мястото, тук се чувстваме добре, тук сме щастливи.
Човека до мен е доволен, спокойни сме и сме на едно мнение.
В конкретната ситуация аз не виждам това - тук на мъжът не изглежда да му е важно мнението на авторката.
В случая за мен по-скоро въпроса е дали това е човека за нея, а не къде да се живее.
Не случайно разказах всичко това.
Един мъж ако желае да гради живот с една жена, ще му е важно нейното мнение. Тук много несериозни ми се виждат нещата.
Авторката добре да си помисли дали да се хване на това хоро.
Нормално е всичко, което ти харесва, което теб (и половинката ти) ви устройва и ви носи радост.
Не обичам крайности, това е нормално, това не е.
Ние с мъжа ми напуснахме София и това е най-доброто ни решение в живота. За мен София е най-лошото място за живеене.
Ние там не можем, а и не искаме да живеем.
Живеем с моите родители и се чувстваме много добре.
Но, къщата е на 3 етажа, ние сме на втория, нашите на 3 я, отделни входове. Сега се ремонтира и 1 я етаж.
Никой на никого не пречи, разбираме се и си помагаме.
Обаче ММ нямаше против да се преместим, разполагаме с огромно пространство и на двамата ни харесва тук, нашите са разбрани хора, които не ни се месят.
Никога дори за миг не съм съжалила, че живеем тук, с нашите.
Мъжа ми каза така преди 5 години :"където за теб е по-добте, където ти се чувстваш по-добре, там ще живеем." Седнахме, сметнахме, премислихме, събрахме багажа.
Бяхме в ремонти известно време, в началото малко трудно докато свикнем, защото бяхме живяли до момента абсолютно сами.
Имаше и подмятания "ти какво правиш тук, я си ходи в къщата на мъжа ти където ти е мястото", шеги за заврян зет и коментари от кварталните клюкарки.
Ядосвах се в началото. Ама бързо се отрезвих. Сега съм в мир със себе си.
И истината е, че вече изобщо не ми пука от мнението и ограничените възгледи на хората. Всички хора сме различни-аз съм това.
Двор, градинка животинки, мирис на гора, чист въздух, спокойствие, даже кукуригане на петли, лаене на кучета и два пъти годишно купоните на комшиите НЕ заменям за мръсотия, прах, блъсканица, социален живот и панелка в София.
Имам и други познати семейства, които живеят така. Даже тука си имаме "клуб на завряния зет".😃
И по-интересното е, че зетьовете са все от големи и далечни градове.
В провинцията сме.
Вярно е коментираното, че тук масово се живее със свекъри и си е напълно нормално, мъжа е възпитан така, манталитета е едновремешен.
И точно така се мисли, както го е написала Вени:"аз сега тая грамадна къща за какво я строих, баща ми, дядото защо са се мъчили, като той синковеца със снахата в София".
На възрастните им е болка, съвсем сериозно говоря, не мога да ги съдя, така са възпитавани, така им е втълпявано. Те така расзъждават, виждам го в очите на баща си.
Приятелките ми почти всички живеят със свекърви, не са особено доволни, но са свикнали. И са на отделни етажи(пустия етаж, нали😉).
Жената отива при мъжа и това е. Едните имаха възможност да се изнесат, мъжа не поиска. 🙂
Много зависи какви хора сте вие и какви те. Какви компромиси си готова да направиш, какви са ви характерите.
Има и плюсове и минуси.
Аз не мога да си кривя душата - огромна помощ имам от майка ми за малката.
Нас ни харесва такъв живот, решението си беше общо.
И сега негативите. Има ги разбира се, не е само идилията, която описах.
Аз даже с нашите се карам, че са си ми мама и тате, какво остава със свека да живея.?
Не се заблуждавайте, че е цветя и рози да живеете с които и да е от родителите. Конфликти и дрязги винаги ще има, ще има съвсем тъпи, битови и елементарни неща, които ще ви дразнят.
Даже може и сериозно да си развалите иначе добрите преди това отношения за няма нищо, за някаква битова тъпотия, забележка, различни възгледи.
За мен беше много важно да имаме наше жилище, много страдах по тоя въпрос.
И слава Богу миналата година есента имахме големия късмет да си купим. Живот и здраве в един момент ще се изнесем когато го ремонтираме. Както го мислим след 2,3 годинки.
Та, искам да кажа, според опита си, въпреки, че живеем с нашите, смятам, че отделно си е най-добре.
За живота в провинцията мога да говоря много. Предимствата за нас са огромни, но това сме ние. Ние така си представяме живота. Авторката не е на това мнение.
Ако се харесва и на двамата няма нищо лошо. Около мен имам всякакви примери.
За мен важното е да знам, че там където съм ми е мястото, тук се чувстваме добре, тук сме щастливи.
Човека до мен е доволен, спокойни сме и сме на едно мнение.
В конкретната ситуация аз не виждам това - тук на мъжът не изглежда да му е важно мнението на авторката.
В случая за мен по-скоро въпроса е дали това е човека за нея, а не къде да се живее.
Не случайно разказах всичко това.
Един мъж ако желае да гради живот с една жена, ще му е важно нейното мнение. Тук много несериозни ми се виждат нещата.
Авторката добре да си помисли дали да се хване на това хоро.
Според мен някои мъже в темата не осъзнават проблема, защото гледат от тяхната перспектива, а дефакто, за мъжа, тази ситуация не е изначално проблемна. Нека си представят обаче, че живеят те при родителите на жена си. Майката на жената (така и не ги научих тея роднински връзки 
) постоянно шепне на дъщерята колко е зле избраникът й и как трябва да му стъпи по-сериозно на врата, а баща й го зяпа в ръцете, повтаря как нищо не върши като хората, и постоянно го подбива като мъж. Нищо в дома не е негово, той свое място няма, и при всеки проблем това му се напомня, къде само като намек, къде директно. Постоянно е с единия крак през вратата, правилата ги определя друг, а неговото мнение е само проформа.
Виждала съм такива случаи. Гадна е гледката. Та тези, които са много ербап, да го поиграят малко заврян зет (колко неслучаен израз), и тогава да се върнат в темата
) постоянно шепне на дъщерята колко е зле избраникът й и как трябва да му стъпи по-сериозно на врата, а баща й го зяпа в ръцете, повтаря как нищо не върши като хората, и постоянно го подбива като мъж. Нищо в дома не е негово, той свое място няма, и при всеки проблем това му се напомня, къде само като намек, къде директно. Постоянно е с единия крак през вратата, правилата ги определя друг, а неговото мнение е само проформа.Виждала съм такива случаи. Гадна е гледката. Та тези, които са много ербап, да го поиграят малко заврян зет (колко неслучаен израз), и тогава да се върнат в темата
Някой харесва дя живее на село,за друг е кошмар.Въпроса е тези неща да се изговорят преди брак или сериозна връзка.Не случайно е казано..."Важно не да се гледате едит друг,а да гледате в една посока.."
Щом господина смята,че само неговото мнение е важно,тази връзка ще е проблемна.
Относно живеенето с родителите,винаги има сериозни проблеми и за двете страни.
Щом господина смята,че само неговото мнение е важно,тази връзка ще е проблемна.
Относно живеенето с родителите,винаги има сериозни проблеми и за двете страни.
Заврян зет не е толкова зле като завряна снаха.
Завреният зет в повечето случаи при тъщата се радва на същия комфорт, както и при майка си – две жени му се въртят на пети, готвят, чистят, гледат му децата, а от него се иска само да казва навреме „наздраве“ на тъста. Изключение са тези с проклетите тъщи, които могат да конкурират и най-злата свекърва по гърч и психически тормоз. Но са пренебрежимо малък брой, предполагам заради малкия брой заврени зетьове.
Относно живеенето с родители... Имам, а и не само аз, едно такова впечатление, че у нас всичко се повтаря през едно поколение.
Имаме хора, които почват от нулата. Блъскат се, трепят се, стягат дом и други благини. В един момент решават, че не искат децата им да се гърчат по същия начин и продължават да се трепят - вече заради децата си.
Децата им получават всичко наготово – дом, някой им плаща сметките, отглежда им децата... Те си живеят безгрижно на принципа „пей, сърце, плющи, г@з.“ Малцина са тези, които оценяват предимствата, които са получили и продължават да надграждат за своите деца. Когато вече няма кой да ги дондурка, защото дъртите вече не могат или са се спасили на оня свят, смяната поемат техните деца. И започват претенциите към синове и дъщери... И колелото се завърта, и така през поколение.
Между другото, това не е наш патент. Беше ми попаднала преди години книжка за най-богатите фамилии по света – Рокфелер, Ротшилд и т.н. И ми направи впечатление, че там е същата работа, само че през 2 поколения, грубо казано. Едното поколение се блъска, трупа, второто надгражда, третото профуква. Четвъртото пак почва от почти нулата, петото надгражда, шестото профуква... Такава една схема, която за кой ли път ме убеждава, че най-вредното за един човек е да му се даде всичко наготово. Да му се даде определен старт – да. Било то финансов, като добро образование, намиране на добра работа... Но и да му се остави възможност сам да се бори и да придобива нещо. Полученото наготово не само не се цени, но и се отразява неблагоприятно на следващото поколение.
Добре, ще заведе Мунчо жена си в дома на мама, ще се свират в детската, ще си родят 1-2-3 деца, които ще спят при тях и ще им пречат на секса, без надежда за собствена детска стая и пишещи домашни на кухненската маса. Или ще наврат хората, дали им покрив над главата, да спят в хола/кухнята/някаква си там пристройка в двора, за да освободят стая за децата, защото не се сещат да умрат навреме и да освободят терена за младите (по една съфорумка).
Като чуете израза „младежки егоизъм“, ето за това става въпрос.
Завреният зет в повечето случаи при тъщата се радва на същия комфорт, както и при майка си – две жени му се въртят на пети, готвят, чистят, гледат му децата, а от него се иска само да казва навреме „наздраве“ на тъста. Изключение са тези с проклетите тъщи, които могат да конкурират и най-злата свекърва по гърч и психически тормоз. Но са пренебрежимо малък брой, предполагам заради малкия брой заврени зетьове.
Относно живеенето с родители... Имам, а и не само аз, едно такова впечатление, че у нас всичко се повтаря през едно поколение.
Имаме хора, които почват от нулата. Блъскат се, трепят се, стягат дом и други благини. В един момент решават, че не искат децата им да се гърчат по същия начин и продължават да се трепят - вече заради децата си.
Децата им получават всичко наготово – дом, някой им плаща сметките, отглежда им децата... Те си живеят безгрижно на принципа „пей, сърце, плющи, г@з.“ Малцина са тези, които оценяват предимствата, които са получили и продължават да надграждат за своите деца. Когато вече няма кой да ги дондурка, защото дъртите вече не могат или са се спасили на оня свят, смяната поемат техните деца. И започват претенциите към синове и дъщери... И колелото се завърта, и така през поколение.
Между другото, това не е наш патент. Беше ми попаднала преди години книжка за най-богатите фамилии по света – Рокфелер, Ротшилд и т.н. И ми направи впечатление, че там е същата работа, само че през 2 поколения, грубо казано. Едното поколение се блъска, трупа, второто надгражда, третото профуква. Четвъртото пак почва от почти нулата, петото надгражда, шестото профуква... Такава една схема, която за кой ли път ме убеждава, че най-вредното за един човек е да му се даде всичко наготово. Да му се даде определен старт – да. Било то финансов, като добро образование, намиране на добра работа... Но и да му се остави възможност сам да се бори и да придобива нещо. Полученото наготово не само не се цени, но и се отразява неблагоприятно на следващото поколение.
Добре, ще заведе Мунчо жена си в дома на мама, ще се свират в детската, ще си родят 1-2-3 деца, които ще спят при тях и ще им пречат на секса, без надежда за собствена детска стая и пишещи домашни на кухненската маса. Или ще наврат хората, дали им покрив над главата, да спят в хола/кухнята/някаква си там пристройка в двора, за да освободят стая за децата, защото не се сещат да умрат навреме и да освободят терена за младите (по една съфорумка).
Като чуете израза „младежки егоизъм“, ето за това става въпрос.
Мъж, на когото му идва нагорно дори половин наем, не е мъж, готов за семейство, дори за сериозна връзка със съжителство. Такива трябва да си седят на село, хванати за полата на майка си и да се радват на минималната заплата, щото то повече не им и трябват на такива, да има там за кафе, цигари и за някоя ракия с приятелите.
Който е готов да живее с родители, би трябвало да е наясно, че няма да бъде господар на дома си. Съжителството с родители изключва прилагането на "мой дом - мои правила". Ако са ОК с това, да живеят с родители.
Относно живота на село. Далече от идилия е . В повечето села няма лекар, аптека, училище и други важни неща. С по-големи деца някой трябва да работи техен шофьор ежедневно. По тази причина не бих живяла на село, въпреки че обожавам селското си шато и прекарвам там по цели седмици. Но да се откажа от дома си в София с възможностите, които има там и да остана само на село, не. Селото е идеално за мигриране през уикенда и отпуската или за няколко дена, ако си хоум офис.
Относно живота на село. Далече от идилия е . В повечето села няма лекар, аптека, училище и други важни неща. С по-големи деца някой трябва да работи техен шофьор ежедневно. По тази причина не бих живяла на село, въпреки че обожавам селското си шато и прекарвам там по цели седмици. Но да се откажа от дома си в София с възможностите, които има там и да остана само на село, не. Селото е идеално за мигриране през уикенда и отпуската или за няколко дена, ако си хоум офис.
Разбирам се с родителите му и намам нищо против да живеем нито на село ,нито в друг град. Но не мога да се съобразявам с други хора.