Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №22

Обещах да коментирам Хакан и Зюлейха след превод. Ама пак не са ми ясни. Поне Зюлейха си има вече едно наум за Бетюл, но е малко, относно личните отношения, за професионалните още хабер си няма. А и като види снимката във вестника и това ще и прости. За Хакан как повярва отново на постановката на АКадир не знам. С тия присвити очи,  като че ли нещо му проблясва, но щом АКадир не се притесни(а и му обеща че и него ще закопае ) значи номера мина. А и Хакан не изглеждаше много разтроен от смъртта на Демир, явно си мислеше, че Зюлейха ще пази дълъг траур, но сближаването и с Фикрет го принуди да избърза с предложението за брак. Ако не и признае и кой всъщност е той как ще станат нещата изобщо не знам. За Демир, затвърждава ми се убеждението, че Мурат Юналмъш не е напуснал по сценарий. Или не е бил съгласен с него, защо да не си изиграе епизодичните роли покрай смъртта. А и това погребение е голям срам, независимо какво има Зюлейха да му прощава или не. Какво означава "Зюлейха така реши", 15 човека на гробищата? За в къщи може да реши, но за тези които искат да го почетат в последния му път как така реши? Със статия във вестника ли? Странно ми е, колкото и да не го харесвах(актьора), че и покрай него Демир, не мога да отрека актьорските му качества, че и очовечаването на Демир. Та не заслужава такова отношение, нито от Зюлейха, земляци и сценаристи. Затова не се и учудвам на ниския рейтинг. Може всичко да е временно, стратегия и накрая да оправят нещата, но за момента представят Зюлейха като лековерна, да не кажа друга дума. Хакан също, не знам как могат да извъртят нещата и него да избелят, но в този сериал всичко е възможно.

Добър вечер. 
Прехвърлих снощния епизод. Аз също съм възмутен от погребението на Демир. Не знам, дали има някой на който му хареса, как го погребаха. Що за решение на сценаристите не разбирам. По-голяма глупост не съм виждал. Бях убеден, че Кадир е убил Демир, то пък се оказа друго. И аз мисля, че напускането на Мурат е станало неочаквано, иначе нямаше сцените със смъртта му да са снимани с дубльор. Относно Зюлейха и Хакан, си мисля, че Зюлейха ще се отдръпне от него след целувката. Силно се надявам накрая, ако Зюлейха остане жива да не бъде с Хакан. Не го харесах, не мисля и че ще го харесам. Аз също съм за двойката Зюлейха- Фикрет, въпреки, че не ми се вярва да се случи.

Здравейте
Благодаря за коментарите!
И аз също намирам за неприятна цялата ситуация около погребението на Демир. Той заслужаваше достойно погребение, като наследник на един от най-старите родове; като човек и бизнесмен, дал много на региона и града; и като баща и съпруг. Зюлейха нямаше право, заради една история от миналото да постъпи така с паметта на Демир. Тя няма как да е съдник, защото не е чула другата страна; не се знаят подробности и това е станало много отдавна. И няма нищо общо с това, как възприемат Демир хората на Чукурова. Онова е личен въпрос и не би трябвало да излиза в общественото пространство. За мен, Зюлейха направи грешка. Дори и после да съжалява, стореното ще е налице и ще се помни.
Интересни бяха сцените с пикника: направи ми впечатление, че дадоха как Зюлейха и Фикрет топят хляб в салатата...обща салата - единият топи от едната страна, а другият от срещуположната. Хлябът, вземането, яденето от общ съд дава усещането за семейство. И друго: когато разговаряха в лятната вила: Фикрет палеше огън в огнището, после го доразгаряше с дърва и го разбутваше, нагласяйки дървата. Докато говореха, сцените се редуваха с показване на огъня в камината, погледът на Фикрет към него, грижата да го поддържа и накрая на разговора сцената завърши с буйно горящия огън. При срещата между Хакан и Зюлейха в ресторанта накрая имаше фокус върху двете голящи свещи. При двамата мъже в разговор със Зюлейха: буен огън (силен, траен, за когото сегрижат да не угасне) и пламък на свещи (пламъкът на свеща е нещо временно, пламъкът е нетраен, слаб; може с лек полъх да бъде загасен). Дали не ни подсказват нещо?! В лятната вила Зюлейха гледаше Фикрет с особен, много мек поглед...или нещо не съм изтълкувала правилно погледа на Хилял
За Мурат Ю. - съгласна съм със споделеното от вас. Ясно се усеща, че е имало нещо, станало е набързо, но какво: няма да разберем, а и няма нужда. Такива неща се случват.
Иначе смъртта на Демир щеше да е показана по начина, по който показаха смъртта на другите главни герои. Отдавна се знаеше, че Мурат няма да участва в 4 сезон и той го потвърди два пъти.

Лучия, още ме е яд за вчерашния епизод. Това, което е написал Мурат Ю. е валидно и за нас. Направо се подиграват с мозъка на зрителите и насила карат хората да "изстинат" към филма. Обяснимо защо рейтингът от вчера е такъв. Даже тоталът е доста висок. Как можаха да се подиграят с Демир по този начин? Намерила се Зюлейха да го съди. Че дай тогава да я качим на позорния стълб. И тя има грехове.  Била му ядосана тя. Голяма моралистка се изкара. Не осъзнава ли, че мятайки кал върху   мъжа си не постъпва добре и с децата, защото хората от Чукурова това ще запомнят и някои недобронамерени ще сочат с пръст и тях. Нима Хюнкяр е била по-проста от нея. Защо не е изтипосала всички резили на мъжа си на показ? Отговорът е един - за да не рефлектира върху сина й. Но в Хюнкяр имаше ум като бръснач,  вродено благородство и такт, които за съжаление снаха й не притежава.  Работниците да го коментират - коскоджа Демир Яман, който даваше работа на стотици работници накрая със съобщение от три реда за смъртта му, няма дата, няма час на погребалната церемония. Нищо. Погребаха го като бедняк с десетина души. Сценаристите както се казва "са си изяли мозъка с хляб и сирене". Не можаха  ли да измислят по достоен съжет за смъртта на Демир, ами го представиха като инцидент, по най- недостойния начин, застрелян в гръб и тикнат да стои във фризер три месеца. Трилър ли гледаме или какво?
А Зюлейха  да не се прави  хич на ощипана мома. Така е като рано  отпадна от обръщението "ханъм" и "бей".  Какво очаква? Много бързо скъси дистанцията. За сравнение, едва на тази серия Бетюл нарече Мехмед по име и той я попита дали сега вече  не са си много близки "сенли бенли". Тогава тя му да зададе въпроса не е ли вече време да оставят формалностите и той я контрира, че да не би тя решала за границите в общуването. Направо я захапа. Но със Зюлейха директно тръгна на име и на "ти", като  се измъкна, че така било по-редно между партньори и тя не го спря. После  ходенето в портокаловата градина, "чат капъ" по всяко време Мехмет да й идва в конака.  Ами как  позволи да го пита дали не се е влюбвал и накрая ездата и сега се чуди откъде човекът се влюбил в нея. Ами не дава ли тя картбланш на този човек с поведението си? Много лесно от самото начало можеше да постави ясна граница в отношенията, но тя не го направи . Затова си има едно обяснение - макар и да не си признава и тя е увлечена
 по него. Другото е само лицемерие от нейна страна, защото ако беши опечалена вдовица поведението й щеше да е друго. А и тя никак на опечалена не изглежда, по- скоро облекчена. Някак си не мога да й съчуствам. Не съчуствам и на Фикрет. Трябваше когато реши да използва Бетюл за параван да помисли за последствията, че и директно я вкара в леглото.

Много точно наблюдение, Дана!
Огнището символизира съюза между мъжа и жената, общностен живот и е център на живота - на дадения, поддържан и разпространяван живот. При свещта символиката е друга, макар че все за огън става дума. Восъкът, фитилът, огънят и въздухът, които се съчетават в пламъка, свързват всички природни стихии в един, единствен, индивидуализиран пламък. "Пламъкът е сам, естествено сам, той иска да остане сам". И още "... в спомена за добрата свещ трябва да намерим самотните си мечти". (Гастон Башлар), т.е. символизира идеята за единичност и идеята за вертикалност като личностен душевен стремеж, блян. Но наистина трепва и при най-малкия полъх, за да се изправи отново или ... да угасне.

Здравейте!

Благодаря за коментарите!
Сарачоолу от доста време за първи път публикува рейтинга - значи е доволен. Мен не ме вълнува рейтингът, но ето, режисьорът е доволен и това за мен е важно. Другото важно е дали на мен ми харесва, а на мен епизодът много ми хареса. 

Очакването за голямо погребение се основава на мисленето за Демир и неговото място в Чукурова. Но какво да е погребението решава Зюлейха. Това, което виждаме, отговаря на нейното вътрешно състояние в този момент: погребението е такова, каквото съответства на Демир вътре в нея. Да се води Зюлейха от вътрешния си глас сега не се харесва, но да се води тъкмо от това, може да се окаже решаващо след време, когато се разкрие истината. Когато нито Демир, нито Хакан ще останат в Зюлейха такива, каквито са в момента.
В момента сюжетът е достигнал аналогичната точка след смъртта на Йълмаз – три месеца по-късно. Зюлейха за втори път показва един и същи начин на справяне със смъртта. Но има и съществена разлика. С Йълмаз за много кратко време Зюлейха преживя две силни контрастни чувства: очакването и радостта да бъдат заедно, последвани от внезапната смърт. Емоционалният шок и трите месеца след него изтласкаха и потиснаха в дъното на душата и всичко свързано с Йълмаз. Във времето след него ни показаха много пъти какво става в нея: там отсъстваше Йълмаз. Зюлейха се върна първо към живота, а после към заобикалящото я, в което присъства Демир. 
С Демир ситуацията е много различна. Поредица от сменящи се емоции: ужас, тъга, мъка, неизвестност, надежда, разочарование, но нито една от тях не получи разрешение, всички останаха наполовина; страхът за бъдещето и появилата се по същото време с Хакан надежда за същото това бъдеще, покриха тази сложна и недовършена смесица от емоции. За разлика от емоционалната преса преди, сега Зюлейха използва по-скоро механични средства за изтласкване на Демир надолу към дъното на съзнанието: изваждане на негативното от Демир, говорене пред всеки и пред всички чрез откритото писмо против Демир, започване на дело за развод. Кризисния период след изчезването на Демир Зюлейха премина чрез постоянна автосугестия, сега виждаме резултата. Зюлейха мисли и говори за Демир по начина, по който се самонавиваше през цялото време. Зюлейха се раздели с Демир, когато тръгна за Измир. Появата на Хакан на пътя и помогна за концентрация на емоциите, които тя изплака след хвърлянето на пръстена. Този момент, според мен, има отношение към Демир, не към Хакан. Тя тръгна за Измир с очакване там да види това, което ще я издигне до върха на негативната емоция към Демир, която и е нужна в този момент, но изригна в присъствието на Хакан, който е причина за нейното поведение като цяло и то преди да е видяла какво има в Измир. Тогава Зюлейха започна прехода към Хакан, сега вече я виждаме достигнала до успокоение и готовност за нов живот. Погребението я отклони за малко, но Зюлейха остана на този път и продължава по него. Тук няма място погребение за възхвала на Демир, какъв е за нея Демир в момента,  Зюлейха е казала вече на цяла Чукурова.
Видяхме обаче, че тази изкуствено създадена конструкция в нея е нестабилна: потиснатото отдолу даде знак за себе си. Два силни момента: когато чу за смъртта, Зюлейха припадна едновременно със „Зюлейха!“ извикано от Фикрет, но с гласа на Демир. Някъде дълбоко в себе си тя чува гласа на Демир. Всички и казват да е силна, но Зюлейха е слаба и крие тази слабост в спалнята, там, където остава сама, но и с Демир: звучи музикалната пиеса от любовните сцени, зад гърба на Зюлейха е снимка на тримата. Сега Зюлейха изказва най-дълбоките си страхове: „Какво ще правя, како Лютвие? Останах сама. Как ще се справя?“ Зюлейха е смазана от голямата отговорност, която носи в момент, когато всичко се руши от враг на Демир, а Демир го няма. С начина на погребване Зюлейха продължава „смачкването“ на Демир, което тя прави заради Хакан. Тук е не само страхът от физическата разправа, очакването с него да заработи, но и страхът от самота, който Зюлейха  изрази пред Демир много отдавна. Пред гроба, пред другите Зюлейха говори против Демир, но насаме задава въпроси за смъртта, как е станало, дали е страдал. Децата са смисълът на всичко, което Зюлейха прави; заради тях е компромисът Демир да остане на снимки и в говоренето за него поне като баща.
Хората в чифлика споделят различни оценки, но най-близките – Фикрет и Лютвие, не обсъждат Зюлейха, следват нейните желания. На гроба чухме единствено Зюлейха с думи, които са очаквани, и буквално три думи от Фикрет: „Прости ми греховете, брат!“ Това е най-важното, то е потвърждение на обещанието, което Фикрет даде пред Демир в деня на нападението.
Фикрет не разбира докрай Зюлейха. Той иска да покрие дълга, да я предпази от Хакан, но Зюлейха не иска покритие, а иска развитие и то е възможно само с Хакан. Но за да тръгне с Хакан, на Зюлейха и трябва скъсване с Демир здрава връзка с Фикрет.
Две седмици след погребението на Демир, разбъркало за малко подредбата вътре в Зюлейха,  започва отделянето на Зюлейха в самостоятелен път с Хакан, а вероятно и на Фикрет с Бетюл. Може би оттук нататък Зюлейха и Фикрет ще вървят отделно, а пикникът ще ги държи заедно, дори когато са на голямо разстояние един от друг.
Не погребението на Демир, а двете сцени: пикникът и в ресторанта с Хакан, са центърът на този епизод. Направено е нарочно пренасяне на тежестта от очакваното пищно погребение, сведено до закопаване на тялото, към началото на новия път за Зюлейха, за който тя се подготвя повече от три месеца и който започва в този момент, когато Демир е вече в гроба. Погребението е погълнато, то е подчинено на това важно за оцеляването поведение. Ако Демир можеше да види Зюлейха в този момент, щеше да се гордее с нея, така мисля. Защото това поведение е в името на децата и тяхното бъдеще, а това беше най-важното и за Демир, който и след смъртта продължава да бъде баща на децата.

Пикникът и сцената в ресторанта са две сцени, които имат органична връзка помежду си. Тя е показана чрез блузата, с която Зюлейха присъства на двете места – една и съща, на разцъфнали цветя, но връзката е много по-дълбока в смисъла, който ги свързва. Двете сцени имат отношение към мисълта, изказана по-рано от Хакан пред портрета на Хюнкяр: „Ако не се съберат, значи не е любов.“
Сцената с пикника е колкото реалистична, толкова и идилия, а нейното съдържание е много богато. Важно е мястото: на земята, на границата, която дели света на живите – отгоре, от света на мъртвите – под земята. Събрани са заедно покойниците: Хюнкяр, Йълмаз, Мюжгян, Фекели, Демир с живите представители на двата рода и най-ценното - децата. Свързваща вертикална нишка на корена са най-възрастната Азизе и най-младата раждаща още Зюлейха – двете жени в еднаква по цвят и различна по мотиви, съответстващи на възрастта, украса на дрехите. Сцената е наситена с асоциации: виждаме Фикрет, но заедно с него Йълмаз и Демир – негови братя, бащи на децата; пикникът напомня мечтата за живот заедно на Йълмаз, която видяхме на път да стане реалност, Аднан е в същото жълто яке като тогава; салатата с лук или без лук и храненето със залък хляб – изплува споменът за Мюжгян и менемена, който двамата с Фикрет приготвиха заедно; Азизе слиза много надолу в нейното време и мечтае за пикник на Гьоксу, тя обича децата, а децата обичат нея. В тази сцена присъстват едновременно живи и мъртви, минало и настояще. Единението носи радост и щастие, създава равновесие, което е нужно както на Зюлейха, така и на Фикрет, за да тръгнат по самостоятелния път нататък. Тази сцена е здравият гръб, който всеки ще усеща по пътя си и ще знае, че може да разчита на него и във всеки момент да се върне обратно, от нея всеки ще черпи сили. Тук любовта е широко чувство, което включва привързаност, преданост, грижа, носи радост и успокоява. За разлика от любовта между мъжа и жената, която носи страст и съзидание, но е несигурна.
Как ще завърши историята за Фикрет ще видим, но много е възможно да му предложат и на него брак.
За Зюлейха е ясно - любов, запечатана с целувка; дали ще има предложение с пръстен и какво ще последва, ще видим. От тази сцена, която не е изненада, тя беше очаквана, най-важното за мен е възклицанието на Зюлейха: „Мехмед!“ Присъствието на фалш в такъв момент не предвещава добро. За Хакан почти не остава възможност сам да признане истината, освен ако не направи това веднага след произнасянето на името от Зюлейха. Абдулкерим го държи заложник и не му позволява да се върне към Хакан, заплашвайки го с „пистолет“, но въпросът не е само в името, а в историята на този друг човек със съответното име, която Хакан сега специално създава. Постепенно фалшиво е вече не само името, но и човекът, който стои зад него. Хакан напредва и се изкачва по една стълба, която го отвежда с лъжата все по-високо и разкриването на истината, което е неминуемо, ще е падане от много високо.
Сцената с пикника е нещото, от което Зюлейха и Фикрет се оттласкват, за да продължат всеки по своя път. Същевременно обаче двете сцени: пикникът и ресторантът, са двете страни, които ще воюват една с друга. Хакан изгори снимката на Демир и посети гроба му – сякаш да се убеди, че е мъртъв, но Демир е жив за присъстващите на пикника, жив е в различните роли, които играе за всеки от тях. Малката общност от живи и мъртви ще бъде противник на Хакан, не само Демир; сега започва истинското състезание между Хакан и Демир.
Преди време Сарачоолу публикува снимка на давещ се човек с ръце все още над водата; текстът беше, че паметник на човек са добрите дела. Демир беше погребан като тяло. Но дали ще има паметник или не, това зависи от всичко, което ще се случи и разбере както за Демир, така и за Хакан, докато Зюлейха и Фикрет вървят всеки по своя път. Този паметник е свързан и с това: дали Зюлейха ще продължи с Хакан и ще доведе при него децата на Демир и Йълмаз или тя ще се върне към пикника.
Зюлейха действа като истинска стопанка на Чукурова, защото тя цели не само оцеляване, а просперитет. Това е основна разлика между нея и Хюнкяр. Хюнкяр винаги е поддържала реда на  Аднан и много късно започна да подкрепя Демир. Докато Зюлейха има реална възможност не само да спаси холдинга и всичко останало, но и да завърши сама, вече без Демир, започнатото от тях двамата. Тогава ще дойде времето на паметниците. Както и каза Фекели: „Когато станеш силна, ще бъдеш и свободна.“
За нас сега остава, освен да чакаме писмото в сандъка на Гюлтен, още и някой да намери снимката от кутията на Азизе. 


Страхът на Зюлейха от самотата, който тя носи през целия си живот на сирак. В тази сцена каза на Демир, че се страхува някой ден да умре, без да има кой да я изпрати. Демир и отговори: „Аз съм тук!“ Зюлейха го изпрати в отвъдното не напълно сам, но самотен. Надявам се на финала Зюлейха да върне на Демир това, което му отне сега в името на децата.

Еп. 114, фрагман 1 рус. суб.

https://vk.com/turkiee?w=wall-46308288_239936

Лучия, мисля, че е използван запис от гласа на Мурат от  102 еп. Сега вече знаем как е бил убит Демир, последната му мисъл е била за Зюлейха и тогава е извикал името и. Този вик сякаш достигна до нея сега, когато разбра, че Демир е мъртъв. Да, беше използван същия вик и в един от тийзърите за сезона, сякаш, за да предупреди Зюлейха да внимава с Хакан, доколкото си спомням.
С удоволствие гледах сцената от „Кьосем“.

Хубава неделя!
Здраве и щастие в семействата ви!

Къде изчезна шапката на Хакан?
Лучия, какво търсят в канала - не знам, но в колата Зюлейха е разтревожена.
Маслинените клонки бяха заменени от падащи есенни листа, а снимките за 114 еп. са в плътен тъмен цвят:
нощ, зима...
Обадилият се по телефона, знае какви са отношенията Абдулкерим – Хакан и за убийството на Фекели. Обаждането е след убийството на Бедир, може да е отмъщение за него или да е от страх този човек да не бъде също ликвидиран. Чу се удар и човекът спря да говори, когато щеше да каже за Хакан. Моите подозрения са към момчето, което спря колата на Фекели, но то може да не знае за Хакан; или някой от сервиза, по-близък на Бедир, бил свидетел на срещите и разговорите там – имаше много свидетели на появата на Фекели след Испарта; роднина на Бедир; някой още непознат за нас; или някой, който е искал да се чуе само името на Абдулкерим...
Лютвие по-скоро няма да каже на Фикрет за телефонното обаждане. Да видим тя какво ще предприеме, най-много разчитам на нея като разследваща. Фикрет много се бие, трябва да смени стила и то веднага.
Въпреки обърканата си памет, Азизе си служи и с емоционална памет, която и помага да се ориентира. След проблясъка за Хакан Г., тя се сети и видя снимката, а след това Хакан за нея вече не е Абди паша. Направила е връзки от снимката, които не са хубави.
Абди паша явно е бил нейн любим в Истанбул. Демир беше казал, че баба му е от Истанбул. Дали е загинал или по-скоро родителите и са я омъжили против волята и за някой богат човек в Чукурова.  Родът на Азизе е бил много богат, това каза Гюлтен на Зюлейха още в началото. Поредната жертва на богатството от земя. Любовта и е останала неизживяна.

Здравейте
Здраве, късмет, щастие и благоденствие в семействата и от мен!
Чудя се, този глас, който разказа за Фекели, дали не е на новият герой, който ще се появи. Може да е наистина роднина на Бедо или свидетел на някоя от ситуациите. Мисля, че Лютфийе ще каже на Сание, а оже и на Зюлейха. И аз не вярвам, че ще каже на Фикрет...той ще тръгне с пищова подобно и на Демир и на Йълмаз в миналото.

Вече не си спомням защо, но си помислих, че новият актьор ще бъде герой на мястото на Бедир. Хакан и Абдулкерим си казаха нещо за някакъв подходящ за мястото човек. Ако няма друго събитие, освен убийството на Бедир, обаждането е най-вероятно да има връзка с него. Освен Абдулкерим и Хакан никой не знае  къде е Бедир, но който е вътре в нещата, сигурно се досеща къде е. Сега се появи и трупът на Демир и може би това също е уплашило някого. Дели пък не е този, който стреля в Демир? Щом е участвал в тайната акция по отвличането на Демир, той е някой, на когото имат доверие, не само е убил Демир, но е свидетел и на историята с хладилника, а вероятно знае и за убийството на Фекели. Този човек може би се чувства застрашен, защото сега ще търсят  убиеца на Демир, Бедир е изчезнал. Като казва това по телефона, той издава Абдулкерим и недоизказаното друго име, но по този начин той търси помощ да спаси себе си.
 Ще видим кой е на телефона, важното е, че поне се насочи вниманието в тази посока.