Във ВМА изборът на екип за всяко нещо е 900 лв. и всеки път, нищо, че е за едно и също, да знаете, консумативите са отделно.
- Публикувана: 26 окт. 2006, 15:38 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2025, 18:46 ч.
Препоръчйте добър уролог!!
Ооо, този некадърник Марин Георгиев професор ли е станал?
lady, да знаеш, че си голяма късметлийка, съдбата се е намесила и те е спасила от меркантилното същество М. Георгиев.
Търси проф. Салтиров от ВМА. Малко е сложно да се добереш до него, но звънни в Уроелит. Бъди настоятелна. Обясни, че си с инфекция и е спешно.
lady, да знаеш, че си голяма късметлийка, съдбата се е намесила и те е спасила от меркантилното същество М. Георгиев.
Търси проф. Салтиров от ВМА. Малко е сложно да се добереш до него, но звънни в Уроелит. Бъди настоятелна. Обясни, че си с инфекция и е спешно.
Кажете, наистина ли е добър?
Не знам дали не съм ви оставила с грешно впечатление. За мен парите не са проблем, просто се ядосвам, че на този съм му снесла определени пари, не е като да съм му ходила безплатно, а той се държи с мен като с животно, когато съм имала най-голяма нужда от него. Пациент съм му от две години и за тези две години познайте колко пъти съм му се обаждала? Само сега, когата наистина имах нужда от лекарската му намеса.
Някак останах с впечатлението, че докторите са добри, докато пациентът не се влоши
Влоши ли се вече минават на вълна "Не ме търси!"
Разбира се, не визирам всички лекари, а само такива от един определен тип, които напоследък стават все повече.
Някак останах с впечатлението, че докторите са добри, докато пациентът не се влоши
Влоши ли се вече минават на вълна "Не ме търси!"
Разбира се, не визирам всички лекари, а само такива от един определен тип, които напоследък стават все повече.
Добри са, докато те увещават да им се довериш. Когато вече се довериш, но не успеят, дори не ти обясняват, че е неуспешно, а когато сам се досетиш и ги попиташ, казват "ама аз не съм ти гаранитрал, че ще е успешно, то не може да се гарантира". Не може, така е, но си страшно убедителен в началото.
Друг вариант е д-р Халачев. Той със сигурност освен добър лекар е и много човечен. Дава си мобилния телефон и отговаря на него. Дано да не се е променил.
Аз съм от доволните пациентки на Д-р Марин Георгиев. Искам да ви кажа, че този човек спаси бъбрека ми, претърпях тежка операция и от всички доценти и лекари, които посетих и вдигаха ръце, че не знаят какво да правят, той ме успокои и даде шанс че ще се реши проблема. Така и стана, оперира ме и вече всичко е добре. Идваше да ме вижда дори в реанимацията. Не искам да навлизам в разкази и подробности, но колкото пъти го посещавах, останах впечатлена от отношение и професионализъм!
Нормално е да дойде да Ви види в реанимация, след като Ви е оперирал, това не е нещо изключително…. Каква операция претърпяхте?
Здравейте, искам да споделя разочарованието си от проф. Марин Георгиев, който постъпи с мен като с животно.
Трябваше да постъпя в понеделник за цистоскопия при него.
Аз обаче в събота направих тежка бъбречна инфекция. Тъй като съм чувала, че цистоскопия е редно да не се прави, ако в момента има сериозно действаща инфекция, освен ако не е изключително спешно и наложително, затова реших в понеделник преди да постъпя в болницата да отида при него и да се посъветвам дали да вляза в болницата при това положение или да изчакаме.
Бях подготвена, че ако каже да вляза, веднага да го направя.
Да ама не. Замалко съм го изпуснала и той влязъл в тежка операция. Цял ден го чаках, но не го видях. Как е станало така, че сме се разминали за мен е загадка при положение, че бях през цялото веме там.
Следобеда отидох в другата болница, където работи, но той там не ме взе, в последствие ми каза, че било нарочно.
И така - не посмях да постъпя на своя глава, защото се притеснявах, че може да ми се скара, че не съм го уведомила, че съм с инфекция.
На следващата сутрин го хванах сутринта рано и още с влизането си той ме почна. Направи ме на две стотинки. През живота си не са ме овиквали така - нито мама и тате, нито мъжът ми.
Та коя съм била аз, че да го притеснявам в почивни дни (забравих да кажа, че в неделя му писах да го питам дали да постъпя в болницата и по вайбъра му обясних проблема, но въпреки че той е видял съобщението и вече е бил запознат с проблема ми, нарочно не ми върна отговор).
От къде на къде съм му писала по вайбър, да не сме си били любовници ние двамата. Та той бил професор (видиш ли, аз го разбрах, че не е човек, ами е същински бог, ами аз съм никоя, някакво нищожество си там). Не ми даде да му кажа нито една дума, за да му обясня. Пък и откъде накъде съм му идвала сега тук да търся помощ, като вчера не съм пожелала да вляза в болница. Знаела ли съм аз колко хора чакали с месеци за цистоскопия и т.н. Накрая ми заяви, че е трябвало да постъпя без да се съветвам предварително с него. После като му казах, че имам готовност да постъпя, той ме нахока още повече и каза, че това не е Аврамов дом, за да си влизам в него когато пожелая и ме изгони да си ходя с тежката инфекция вкъщи.
Предполагам, че отказа да ме вземе, защото лечението на бъбречната инфекция е по здравна каса, не се изисква да заплащаш избор на екип, както е за цистоскопията от порядъка на 600-800 лв.
На мен ми се плачеше и още ми се плаче. Не разбирам къде точно сгреших. Моля, посочете ми грешката без да се претеснявате, че ще ме засегнете!
От изводите, които си направих разбрах, че когато е готов да ми вземе за частен преглед 200 лв., няма проблем, както и да си даде телефона и да каже, че в случай на нужда можеш да го потърсиш. Но реално като го потърсиш, си в грешка и си му нарушил спокойния живот.
За съжаление това е минус на лекарската професия, че болните не се разболяват по график, ами понякога страдат и в почивните дни на лекарите и търсят тяхната помощ.
След цялото нещо ми остана едно огромно съжаление, както и неизлекуван проблем, който може да ме увреди още повече, защото в момента не зная какво да правя.
Търся добър уролог, защото проблемът ми е сложен и изисква много добър специалист, за да може да ми го разреши, но и да е човечен.
Ако можете, препоръчайте ми такъв.
Чула съм отзиви за Краси Янев, но прочетох много негативи и се разколебах. Ами за професорът от ВМА?
Ако имате предложения, пишете.
Трябваше да постъпя в понеделник за цистоскопия при него.
Аз обаче в събота направих тежка бъбречна инфекция. Тъй като съм чувала, че цистоскопия е редно да не се прави, ако в момента има сериозно действаща инфекция, освен ако не е изключително спешно и наложително, затова реших в понеделник преди да постъпя в болницата да отида при него и да се посъветвам дали да вляза в болницата при това положение или да изчакаме.
Бях подготвена, че ако каже да вляза, веднага да го направя.
Да ама не. Замалко съм го изпуснала и той влязъл в тежка операция. Цял ден го чаках, но не го видях. Как е станало така, че сме се разминали за мен е загадка при положение, че бях през цялото веме там.
Следобеда отидох в другата болница, където работи, но той там не ме взе, в последствие ми каза, че било нарочно.
И така - не посмях да постъпя на своя глава, защото се притеснявах, че може да ми се скара, че не съм го уведомила, че съм с инфекция.
На следващата сутрин го хванах сутринта рано и още с влизането си той ме почна. Направи ме на две стотинки. През живота си не са ме овиквали така - нито мама и тате, нито мъжът ми.
Та коя съм била аз, че да го притеснявам в почивни дни (забравих да кажа, че в неделя му писах да го питам дали да постъпя в болницата и по вайбъра му обясних проблема, но въпреки че той е видял съобщението и вече е бил запознат с проблема ми, нарочно не ми върна отговор).
От къде на къде съм му писала по вайбър, да не сме си били любовници ние двамата. Та той бил професор (видиш ли, аз го разбрах, че не е човек, ами е същински бог, ами аз съм никоя, някакво нищожество си там). Не ми даде да му кажа нито една дума, за да му обясня. Пък и откъде накъде съм му идвала сега тук да търся помощ, като вчера не съм пожелала да вляза в болница. Знаела ли съм аз колко хора чакали с месеци за цистоскопия и т.н. Накрая ми заяви, че е трябвало да постъпя без да се съветвам предварително с него. После като му казах, че имам готовност да постъпя, той ме нахока още повече и каза, че това не е Аврамов дом, за да си влизам в него когато пожелая и ме изгони да си ходя с тежката инфекция вкъщи.
Предполагам, че отказа да ме вземе, защото лечението на бъбречната инфекция е по здравна каса, не се изисква да заплащаш избор на екип, както е за цистоскопията от порядъка на 600-800 лв.
На мен ми се плачеше и още ми се плаче. Не разбирам къде точно сгреших. Моля, посочете ми грешката без да се претеснявате, че ще ме засегнете!
От изводите, които си направих разбрах, че когато е готов да ми вземе за частен преглед 200 лв., няма проблем, както и да си даде телефона и да каже, че в случай на нужда можеш да го потърсиш. Но реално като го потърсиш, си в грешка и си му нарушил спокойния живот.
За съжаление това е минус на лекарската професия, че болните не се разболяват по график, ами понякога страдат и в почивните дни на лекарите и търсят тяхната помощ.
След цялото нещо ми остана едно огромно съжаление, както и неизлекуван проблем, който може да ме увреди още повече, защото в момента не зная какво да правя.
Търся добър уролог, защото проблемът ми е сложен и изисква много добър специалист, за да може да ми го разреши, но и да е човечен.
Ако можете, препоръчайте ми такъв.
Чула съм отзиви за Краси Янев, но прочетох много негативи и се разколебах. Ами за професорът от ВМА?
Ако имате предложения, пишете.
Препоръчвам Ви доц. Генадиев. Разликата с това, което описвате е от земята до небето.
Извинявайте, но в неделя в почивен ден, ако всеки му звънни, напълно нормално е да се отнесе по грубо.
Не, не е нормално. Грубостта не може да бъде извинена по такъв начин. Още по-малко - проявена от професионалист спрямо пациент.
Само че, понеже над нашите лекари няма никакъв контрол, съвсем са се самозабравили и ставаме свидетели на ситуации, като описаната.
Здравейте, искам да споделя разочарованието си от проф. Марин Георгиев, който постъпи с мен като с животно.
Трябваше да постъпя в понеделник за цистоскопия при него.
Аз обаче в събота направих тежка бъбречна инфекция. Тъй като съм чувала, че цистоскопия е редно да не се прави, ако в момента има сериозно действаща инфекция, освен ако не е изключително спешно и наложително, затова реших в понеделник преди да постъпя в болницата да отида при него и да се посъветвам дали да вляза в болницата при това положение или да изчакаме.
Бях подготвена, че ако каже да вляза, веднага да го направя.
Да ама не. Замалко съм го изпуснала и той влязъл в тежка операция. Цял ден го чаках, но не го видях. Как е станало така, че сме се разминали за мен е загадка при положение, че бях през цялото веме там.
Следобеда отидох в другата болница, където работи, но той там не ме взе, в последствие ми каза, че било нарочно.
И така - не посмях да постъпя на своя глава, защото се притеснявах, че може да ми се скара, че не съм го уведомила, че съм с инфекция.
На следващата сутрин го хванах сутринта рано и още с влизането си той ме почна. Направи ме на две стотинки. През живота си не са ме овиквали така - нито мама и тате, нито мъжът ми.
Та коя съм била аз, че да го притеснявам в почивни дни (забравих да кажа, че в неделя му писах да го питам дали да постъпя в болницата и по вайбъра му обясних проблема, но въпреки че той е видял съобщението и вече е бил запознат с проблема ми, нарочно не ми върна отговор).
От къде на къде съм му писала по вайбър, да не сме си били любовници ние двамата. Та той бил професор (видиш ли, аз го разбрах, че не е човек, ами е същински бог, ами аз съм никоя, някакво нищожество си там). Не ми даде да му кажа нито една дума, за да му обясня. Пък и откъде накъде съм му идвала сега тук да търся помощ, като вчера не съм пожелала да вляза в болница. Знаела ли съм аз колко хора чакали с месеци за цистоскопия и т.н. Накрая ми заяви, че е трябвало да постъпя без да се съветвам предварително с него. После като му казах, че имам готовност да постъпя, той ме нахока още повече и каза, че това не е Аврамов дом, за да си влизам в него когато пожелая и ме изгони да си ходя с тежката инфекция вкъщи.
Предполагам, че отказа да ме вземе, защото лечението на бъбречната инфекция е по здравна каса, не се изисква да заплащаш избор на екип, както е за цистоскопията от порядъка на 600-800 лв.
На мен ми се плачеше и още ми се плаче. Не разбирам къде точно сгреших. Моля, посочете ми грешката без да се претеснявате, че ще ме засегнете!
От изводите, които си направих разбрах, че когато е готов да ми вземе за частен преглед 200 лв., няма проблем, както и да си даде телефона и да каже, че в случай на нужда можеш да го потърсиш. Но реално като го потърсиш, си в грешка и си му нарушил спокойния живот.
За съжаление това е минус на лекарската професия, че болните не се разболяват по график, ами понякога страдат и в почивните дни на лекарите и търсят тяхната помощ.
След цялото нещо ми остана едно огромно съжаление, както и неизлекуван проблем, който може да ме увреди още повече, защото в момента не зная какво да правя.
Търся добър уролог, защото проблемът ми е сложен и изисква много добър специалист, за да може да ми го разреши, но и да е човечен.
Ако можете, препоръчайте ми такъв.
Чула съм отзиви за Краси Янев, но прочетох много негативи и се разколебах. Ами за професорът от ВМА?
Ако имате предложения, пишете.
Трябваше да постъпя в понеделник за цистоскопия при него.
Аз обаче в събота направих тежка бъбречна инфекция. Тъй като съм чувала, че цистоскопия е редно да не се прави, ако в момента има сериозно действаща инфекция, освен ако не е изключително спешно и наложително, затова реших в понеделник преди да постъпя в болницата да отида при него и да се посъветвам дали да вляза в болницата при това положение или да изчакаме.
Бях подготвена, че ако каже да вляза, веднага да го направя.
Да ама не. Замалко съм го изпуснала и той влязъл в тежка операция. Цял ден го чаках, но не го видях. Как е станало така, че сме се разминали за мен е загадка при положение, че бях през цялото веме там.
Следобеда отидох в другата болница, където работи, но той там не ме взе, в последствие ми каза, че било нарочно.
И така - не посмях да постъпя на своя глава, защото се притеснявах, че може да ми се скара, че не съм го уведомила, че съм с инфекция.
На следващата сутрин го хванах сутринта рано и още с влизането си той ме почна. Направи ме на две стотинки. През живота си не са ме овиквали така - нито мама и тате, нито мъжът ми.
Та коя съм била аз, че да го притеснявам в почивни дни (забравих да кажа, че в неделя му писах да го питам дали да постъпя в болницата и по вайбъра му обясних проблема, но въпреки че той е видял съобщението и вече е бил запознат с проблема ми, нарочно не ми върна отговор).
От къде на къде съм му писала по вайбър, да не сме си били любовници ние двамата. Та той бил професор (видиш ли, аз го разбрах, че не е човек, ами е същински бог, ами аз съм никоя, някакво нищожество си там). Не ми даде да му кажа нито една дума, за да му обясня. Пък и откъде накъде съм му идвала сега тук да търся помощ, като вчера не съм пожелала да вляза в болница. Знаела ли съм аз колко хора чакали с месеци за цистоскопия и т.н. Накрая ми заяви, че е трябвало да постъпя без да се съветвам предварително с него. После като му казах, че имам готовност да постъпя, той ме нахока още повече и каза, че това не е Аврамов дом, за да си влизам в него когато пожелая и ме изгони да си ходя с тежката инфекция вкъщи.
Предполагам, че отказа да ме вземе, защото лечението на бъбречната инфекция е по здравна каса, не се изисква да заплащаш избор на екип, както е за цистоскопията от порядъка на 600-800 лв.
На мен ми се плачеше и още ми се плаче. Не разбирам къде точно сгреших. Моля, посочете ми грешката без да се претеснявате, че ще ме засегнете!
От изводите, които си направих разбрах, че когато е готов да ми вземе за частен преглед 200 лв., няма проблем, както и да си даде телефона и да каже, че в случай на нужда можеш да го потърсиш. Но реално като го потърсиш, си в грешка и си му нарушил спокойния живот.
За съжаление това е минус на лекарската професия, че болните не се разболяват по график, ами понякога страдат и в почивните дни на лекарите и търсят тяхната помощ.
След цялото нещо ми остана едно огромно съжаление, както и неизлекуван проблем, който може да ме увреди още повече, защото в момента не зная какво да правя.
Търся добър уролог, защото проблемът ми е сложен и изисква много добър специалист, за да може да ми го разреши, но и да е човечен.
Ако можете, препоръчайте ми такъв.
Чула съм отзиви за Краси Янев, но прочетох много негативи и се разколебах. Ами за професорът от ВМА?
Ако имате предложения, пишете.
Извинявайте, но в неделя в почивен ден, ако всеки му звънни, напълно нормално е да се отнесе по грубо.
Не, не е нормално. Грубостта не може да бъде извинена по такъв начин. Още по-малко - проявена от професионалист спрямо пациент.
Само че, понеже над нашите лекари няма никакъв контрол, съвсем са се самозабравили и ставаме свидетели на ситуации, като описаната.
Не знам какво повече трябваше да направя от това. Всъщност знам, но вече е късно - трябваше да му се навикам и аз и да го обвиня, че той е виновен, че не съм постъпила в болницата, защото аз съм му написала кратко, точно и ясно съобщение и той, ако наистина го е прочел, за една секунда можеше да ми напише - "постъпете в болницата, пък тогава като се видим, ще се разберем как да действаме". Щяло е да му отнеме точно три секунди да напише съобщението, но на него съм му под нивото.
Както и да е. Минало, заминало. Аз ще си взема поука, жалко е, че той няма и вероятно ще продължи да процедира така и с други пациенти, които са в нужда.