Агресивни деца, как да постъпя вече...

Ами те да са му достатъчно... Събота и неделя да си играе сам или да ходите някъде на разходка, на гости, за да компенсира... Има начини с които да се подминат въпросните деца и родителите им.
Ей сега като дойде зимата, няма и да се стои много навън - ще ги позабрави тъкмо.

Водете детето другаде. Не очаквайте промяна у тези деца, твърде късно е за тях, немислимо да повлияете и на родителите.

Да това и ще направя. Просто е много гадно, защото те буквално са пред вкъщи, а се налага да бягаме.
Вече се уверих, че родителите им освен,че няма да вземат никакви мерки, постъпват адски тъпо.
Пример от днес - отиваме до магазина, едното седи пред магазина и моя син му казва "Здравей М." Онова стои и ни гледа лошо, моя пак повтори и на третия път му казах, стига си му викал здравей, като не ти отговаря.
Детето ми отказва да приеме реалността, иска да плаче и да го удрят, но да е там. Ето това не мога да си обясня, въпреки, че говорихме за това, че това не е хубаво и че приятелите не постъпват така.

Нали нямате очаквания, че дете на 5 би могло да осмисли понятия като приятелство, емпатия, уважение и пр. То иска да играе, да споделя хубавите моменти с дечица на неговата възраст и у него буди недоумение защо е отхвърлено без да има причина.
Аз не бих влизала в обяснения на тази възраст по отношение на тези деца, родителите им, поведението им и т.н.
Отивате в парк, градина и забравяте, а детето Ви се забавлява.
Колкото и да искате да го предпазите (справяйки се с агресията и невъзпитанието на чуждите деца), това е невъзможно, а според мен и излишно. Детето само трябва да натрупа своя опит (изчакайте още поне няколко години). И не се ядосвайте, не можем да общуваме с всички, не можем и да променяме.

Агресивни деца винаги ще има, хубави съвети и идеи има в коментарите. Ситуацията е усложнена заради емоциите Ви като майка, малкия град, липсата на подкрепа от близките Ви, доброто Ви дете.
Моят син( сега на 5г) е много добър, все да споделя, да поздрави, да даде, да помогне....иска да е приятел с всички. Въпреки ,че ние сме в голям град и има площадки достатъчно, агресори има на всяка площадка. На всички гамени родителите са още по-големи гамени. Рядко има някой разбран родител,който си признава ,че някъде е изпуснал нещата и вижда реално ,че има проблем. С такива родители може да се говори, с другите не. Когато съм ставала свидетел на агресия към моето дете , се стремях да реагирам на момента, за да знае моето ,че не трябва да приема такова поведение, после му давах малко време да видя дали ще реагира сам по някакъв начин на агресията и тогава ако има нужда се намесвах. Често децата, които са агресивни имат нужда от малко обич и разбиране. Ако едно гаменче не се плаши от груб тон, забележката и подобни, то у дома е свикнало на такъв вид взаимоотношения и не му прави много впечатлени.
Няколко пъти ,когато съм коментирала с родител поведението на децата им съм ставала свидетел и на агресия от родителя към въпросните деца( шамар, викове, бутане....)и ми е ставало жал. За това в единия случай с агресивно към всички деца на площадката дете , с майка винаги стояща на най-далечната пейка , за да не чува и вижда какво се случва, винаги тотален игнор- телефон, бира, цигари....започнах да бдя за всеки гаф на въпросния не само спрямо моето дете и да реагирам( без агресия от моя страна). Ако бутне някой му задавах въпроса "защо",обяснявах че не е редно ,че щом на него не му харесва да го бутат , бият и да му взимат играчките , значи и на другите също не им е приятно. Опитвах се да говоря с него, да го хвана за ръчичка, клекнала, да го помилвам по косата....това дете имах чувството,че не получава достатъчно любов. После беше нужно само да го погледна укорително или да му кажа името и се възпираше, после почна да се извинява на децата и някак си стана по-малко агресивен. Дори прие ролята на батко ,който бди над всички да не паднат, да не се слагат и т.н. Но това е изключително трудно и изморително , защото си имам дете,което да възпитавам. Но някои гаменчета просто имат нужда от малко внимание , топлина, ласка, някой да им обърне внимание ...
В градината също имаме няколко по-буйни деца( едното по-изявено) Почти няма ден , в който да не бутне , залее с обяда някой,нагруби, удари, спъне, да се подиграва ( и то към всички, не към някой конкретно)...разговор с родители, учители , директор...Еми втора година няма решение на проблема, като се има предвид колко хора са ангажирани с него. Но поне в градината може да се подаде сигнал официално, от там се ангажират инспекторат, социални, психолози...
Записах детето си на спорт, за самочувстви, с баща му му говорим за агресивните деца и приятелството, дори вече в един момент се опитахме да обясним ,че няма лошо да се защитиш.( Ударят ли те удряй и ти). Но въпреки всичко на моето не му идва дори да се защити.Доро имаше случай скоро, в който едно гаменче тормозеше цялата площадка, нашия се отдръпна с няколко деца, игнорираха го, но агресорът продължи да им се навира и в един момент, видя че кротката група не иска да му обръща внимание, хвана моето дете за пръстите и започна да ги извива. Аз пък точно в това време кърмех на пейката до тях и нямаше как да стана веднага. Казвам на синът си на висок глас да удари детето. Моя се разплака и през сълзи ми вика "Не искам да го удрям..."....тогава реших да дам друго решение на детето си за защита.Щом не иска да удари да вика силно"Махни се, остави ме, държиш се лошо".....имаше ефект до някъде, повече спрямо родителите обаче. Уж историята е една :агресор -жертва, но всяка ситуация е различна. Не мисля ,че има просто решение. Но реакция трябва да има. Децата не са роботи, те си имат характери , родителски пример ( добър, лош) или липсващ такъв. Знам със сигурност само ,че не искам детето ми да е боксова круша, искам да го науча да се защитава без да губи добротата си,само времето ще покаже обаче как ще се развият нещата .

Тъжно и жалко е, но ще става и още по-зле. Всеки вярва, че детето му е ангелче неземно и има правото да мачка наред. Ако случайно обаче на ангелчето му се направи забележка, ти да видиш репчене и чудо. Ах, как ми липсва едновремешния ред и дисциплина..

Всеки има право да върви по улицата, тя не е частна собственост.