За жалост всичко отива към по-лошо.Мъжът ми не издържа вече и иска да се изнася, поради факти че имаме постоянни скандали заради детето. Тя просто не слуша и заради това изпадаме в постоянни скандали, които повярвайте на моменти ескалират и става грозно.Това е почти всеки ден от сутрин до вечер. Няма спокойствие. За съжаление натам отиват нещата и ще остана самотна майка.
- Публикувана: 26 септ. 2021, 10:55 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2024, 14:00 ч.
Епилепсия - ТЕМА 27
За жалост всичко отива към по-лошо.Мъжът ми не издържа вече и иска да се изнася, поради факти че имаме постоянни скандали заради детето. Тя просто не слуша и заради това изпадаме в постоянни скандали, които повярвайте на моменти ескалират и става грозно.Това е почти всеки ден от сутрин до вечер. Няма спокойствие. За съжаление натам отиват нещата и ще остана самотна майка.
Дъщеря ви не е „непослушна”, тя е болна от неврологично заболяване! Тя не ви прави напук! Това е изключително важно да се разбере, както от вас, така и от външни хора! Търсили ли сте психологична помощ за вас като семейство или за дъщеря ви? Всъщност е много трудно да се намерят специалисти, които да са запознати със спецификата на болестта, така че не бих се учудила, ако сте се оправяли сами досега. Според моя опит най-смислено е търсенето на информация от семейства, които минават по същия път, с подобна диагноза. Можете дори да потърсите информация от групи на родители на деца с аутизъм, ще се учудите колко общи проявления има. Опитайте се да погледнете нещата от тази страна, да говорите с мъжа ви и може би раздялата няма да се случи. Не съм запозната, но няма ли помощно училище да е по-добро решение?
Всички разбираме, защото децата ни не са като другите, особено ако епито е отключено още в бебешка възраст.
Да питам - септември живот и здраве дъщеря ми ще е в 1 клас. Дали мога да я освободя от физическо заради епито? Притеснява ме повече спънатата ѝ походка - като ходене, а когато бяга изпадам в див ужас, защото буквално бяга с главата напред и прави такива движения с краката, че как не пада веднага не знам. Веднъж сме ходили в спешното заради леко комоцио и не искам да повтарям.
Да питам - септември живот и здраве дъщеря ми ще е в 1 клас. Дали мога да я освободя от физическо заради епито? Притеснява ме повече спънатата ѝ походка - като ходене, а когато бяга изпадам в див ужас, защото буквално бяга с главата напред и прави такива движения с краката, че как не пада веднага не знам. Веднъж сме ходили в спешното заради леко комоцио и не искам да повтарям.
Всички разбираме, защото децата ни не са като другите, особено ако епито е отключено още в бебешка възраст.
Да питам - септември живот и здраве дъщеря ми ще е в 1 клас. Дали мога да я освободя от физическо заради епито? Притеснява ме повече спънатата ѝ походка - като ходене, а когато бяга изпадам в див ужас, защото буквално бяга с главата напред и прави такива движения с краката, че как не пада веднага не знам. Веднъж сме ходили в спешното заради леко комоцио и не искам да повтарям.
Да питам - септември живот и здраве дъщеря ми ще е в 1 клас. Дали мога да я освободя от физическо заради епито? Притеснява ме повече спънатата ѝ походка - като ходене, а когато бяга изпадам в див ужас, защото буквално бяга с главата напред и прави такива движения с краката, че как не пада веднага не знам. Веднъж сме ходили в спешното заради леко комоцио и не искам да повтарям.
Здравейте, и друг път съм споменавала за един турски невролог, който е много добър, и идва периодично в БГ. Става въпрос за д-р Бурак Татлъ.
Познавам деца, които тук са били на по 4 лекарства за епилепсия, и пристъпите са продължавали, докато той така е овладял проблема, че някои от тях вече не приемат нищо, и ЕЕГ-тата са им напълно чисти. Изписва и разни добавки за подобряване на мозъчната дейност, поне доколкото разбрах от моя приятелка, на чието дете помогна страшно много. По- нататък може би ще заведа и моя син, но засега сме овладели пристъпите с Конвулекс, и малко се страхувам да правим промени.
Ако някой се интересува, нека ми пише на лични, за да изпратя номера на координаторката, която ще обясни всичко подробно, и ще съдейства за час, както и ще каже какви документи иска лекарят да му бъдат представени.
Познавам деца, които тук са били на по 4 лекарства за епилепсия, и пристъпите са продължавали, докато той така е овладял проблема, че някои от тях вече не приемат нищо, и ЕЕГ-тата са им напълно чисти. Изписва и разни добавки за подобряване на мозъчната дейност, поне доколкото разбрах от моя приятелка, на чието дете помогна страшно много. По- нататък може би ще заведа и моя син, но засега сме овладели пристъпите с Конвулекс, и малко се страхувам да правим промени.
Ако някой се интересува, нека ми пише на лични, за да изпратя номера на координаторката, която ще обясни всичко подробно, и ще съдейства за час, както и ще каже какви документи иска лекарят да му бъдат представени.
Ами стигало се е до моменти в които като почна да и викам защото съм повторила 10 пъти за нещо, тя се смее насреща ми.Повишавам още повече тон и тя отново стои и ми се подхилква.Какво да направя вече в такъв случай. Просто не ми издържат нервите, съпругът ми и той се намесва, става скандал и така почти всяка вечер...Какво да направя повече и да я бия, което не приемам за нормално, все тая.Разплаква се и на другия ден за нещо друго отново така се случва....
Ами стигало се е до моменти в които като почна да и викам защото съм повторила 10 пъти за нещо, тя се смее насреща ми.Повишавам още повече тон и тя отново стои и ми се подхилква.Какво да направя вече в такъв случай. Просто не ми издържат нервите, съпругът ми и той се намесва, става скандал и така почти всяка вечер...Какво да направя повече и да я бия, което не приемам за нормално, все тая.Разплаква се и на другия ден за нещо друго отново така се случва....
За нашите деца има и диагнози, може да е от аутистичния спектър, може да е дефицит на вниманието (без хиперактивност)...Тя може емоционално изобщо да не отговаря на възрастта си, какъв е смисълът да викате на тригодишно? Потърсете, има толкова много информация.
Ако сте в задънена улица с възпитанието, оставете я на баща ѝ вечер, може да измисли той пък нещо. Освен това намерете нещо, което да правите само двамата, нека някой друг я гледа през това време.
Позволявам си да давам съвети, защото и на мен са ми давани и действат.
Моят син на 3 години, без да има диагноза, с овладяна епилепсия, без странични ефекти в поведението му от лекарството, беше страшна гледка. Блъскаше си главата, ближеше земята навън и пода вкъщи, удряше ме, аз бях бременна с дъщеря ми и едва си опазих корема. Търкаляше се по улиците. Неведнъж хора са минавали покрай нас и са се възмущавали. А как е крещял и в какви истерии е изпадал, не мога да опиша, съседите са идвали да проверяват какво става.
Направихме консултация с психолог. Мнението беше, че баща му не си е заел позицията. Ако откажех нещо на детето, мъжът ми започваше да спори с мен пред него, съответно аз изяждах по някой ритник от малкия, и ме гонеше от стаята. Аз се старая да проявявам разбиране към сина си и да разговаряме, но има неща, които не мога да приема, като например, да яде всеки ден чипс. До две години му готвех отделно, десертите му ги правех без захар, толкова старание влагах, накрая мъжът ми се прибираше вечерта, и мъкнеше шоколади, чипсове и т.н.
На консултацията психоложка дори стана свидетел на ситуация, в която съпругът ми не реагира, а трябваше.
Не мога да кажа, че ММ си взе урок, но промени някои неща. Иначе пред чужди хора синът ми се държеше перфектно, никой не ми вярваше, като казвах какъв е с нас.
Сега детето ми е почти на 6г. Всичко мина, пак проявява инат, но в рамките на нормалното.
При подобно поведение е хубаво да се потърси помощ от специалист.
Направихме консултация с психолог. Мнението беше, че баща му не си е заел позицията. Ако откажех нещо на детето, мъжът ми започваше да спори с мен пред него, съответно аз изяждах по някой ритник от малкия, и ме гонеше от стаята. Аз се старая да проявявам разбиране към сина си и да разговаряме, но има неща, които не мога да приема, като например, да яде всеки ден чипс. До две години му готвех отделно, десертите му ги правех без захар, толкова старание влагах, накрая мъжът ми се прибираше вечерта, и мъкнеше шоколади, чипсове и т.н.
На консултацията психоложка дори стана свидетел на ситуация, в която съпругът ми не реагира, а трябваше.
Не мога да кажа, че ММ си взе урок, но промени някои неща. Иначе пред чужди хора синът ми се държеше перфектно, никой не ми вярваше, като казвах какъв е с нас.
Сега детето ми е почти на 6г. Всичко мина, пак проявява инат, но в рамките на нормалното.
При подобно поведение е хубаво да се потърси помощ от специалист.
Аз на здравото дете като ми писне да повтарям и викам. За малката с епи също понякога. Но все се опитваме с повече приказки. В един момент просто трябва да се примириш с това, че няма да са като другите и ще имат затруднения и дефицити. Но това не бива да ни спира да ги обичаме. Моята дъщеря ментално е поне 1 година назад, да не кажа и повече. От сега я мисля как ще е в първи клас, дали ще успее да дръпне напред като гледа другите и т.н. С баща ѝ сме преминали през много с нея, но нито за миг не сме си и помислили да се разделим. Детето не е само на единият родител, трябва да се подкрепяме и да сме си опора, защото няма към кого друг да се обърнем за помощ.
Дъщеря ми, поне за сега и дано остане така, е с овладяни пристъпи и сякаш започва да има някакъв прогрес. Освен лекарствата, пристъпите също оказват огромно влияние на мозъка и изоставането. Говорете с невролога, обсъдете проблеми. Ако трябва търсете друго мнение, пробвайте със смяна на лекарства и т.н.
До сега работено ли е с детето - логопед, психолог, ресурсен учител - ако трябва и в училище?
Дъщеря ми, поне за сега и дано остане така, е с овладяни пристъпи и сякаш започва да има някакъв прогрес. Освен лекарствата, пристъпите също оказват огромно влияние на мозъка и изоставането. Говорете с невролога, обсъдете проблеми. Ако трябва търсете друго мнение, пробвайте със смяна на лекарства и т.н.
До сега работено ли е с детето - логопед, психолог, ресурсен учител - ако трябва и в училище?
Има голяма разлика между дете с овладяни пристъпи и дете, при които са изпробвани няколко лекарства без ефект. В първия случай става въпрос най-вероятно за доброкачествена епилепсия, която се наблюдава при 95% от случаите и която е в резултат на проблеми при съзряването на мозъка. Във втория няма един с един еднакъв. И психолози няма обучени. И родителите се карат заради „непослушното” дете и се обвиняват взаимно и кръгът се затваря... Затова първият ми съвет е да направят изследвания, за да могат евентуално да помогнат на детето си с друго лечение, щом с лекарства не става. И наистина, раздялата на родители на дете с увреждане е най-тъпото решение (съжалявам за грубия изказ), но ако не са родителите, няма кой да му помогне.
Много болезнена ми е тая тема. Крещяла съм, шамаросвала съм го, не постигнах нищо. Успокоих се, когато престанах да се интересувам от забележките на околните - колко е глезен, колко невъзпитан, не е болен, а просто лигав и т.н.
Всички оплаквания от детската градина, от училище, от една частна занималня (защото им разваля имиджа)...
Бях се отчаяла, че няма да има къде да го оставя лятото, ние сме на работа, баби нямаме. Тогава, в поредната занималня, ни казаха "няма проблем, ние знаем как да се справяме". Идеална лятна занималня, хем близо, хем с голям двор и го приемат. Той много се успокои и промени тогава. Децата го приеха, завърза приятелства. Вечно ще съм им благодарна на тия хора!
Всички оплаквания от детската градина, от училище, от една частна занималня (защото им разваля имиджа)...
Бях се отчаяла, че няма да има къде да го оставя лятото, ние сме на работа, баби нямаме. Тогава, в поредната занималня, ни казаха "няма проблем, ние знаем как да се справяме". Идеална лятна занималня, хем близо, хем с голям двор и го приемат. Той много се успокои и промени тогава. Децата го приеха, завърза приятелства. Вечно ще съм им благодарна на тия хора!
Тъкмо се бях успокоила ,че проклетите пристъпи са овладени и днес сякаш с вряла вода ме заляха. Докато седеше на стола да обядва и се строполи на земята. Притеснява ме ,че е ударил главата в слепоочието.Доста е червено,За съжаление не бях до него и не знам в какво се е ударил. Повече от час не успя да се съвземе. Направо ми идва да се гръмна. Душичката ми се е свила от притеснение. За съжаление тежки пристъпи не бе имал от доста време. И се бях поуспокоила,но уви,,