- Рейян! Не смей. Не смей, не смей да го правиш.
- Пусни ме Миран, ще тръгна с татко.
- Моля те, не тръгвай. Моля те, не тръгвай.
- Ти обеща. Ти обеща, че няма да застанеш пред мен, ако поискам да си тръгна. Взех решение. Ще тръгна.
- Ти взе решение за мен… Знам. Взе това решение за мен, знам! Рейян! Рейян!
"Моля те, не тръгвай. Моля те, не тръгвай." тези думи бяха изказани с толкова мъка и болка. Сцената е невероятна и за първи път интимен момент се споделя пред очите на най-важните хора в живота им - Азизе и Хазар. Двамата гледат невярващи на какво са свидетели. После и двамата се опитват да разбият сърцата им като казват, че любовта им е невъзможна.
Не искам да спрягам Акън с друга, но се опасявам, че Ебру отиде прекалено далеч в отношенията си с Джейди и пропастта между нея и Акън стана още по-голяма. От тази гледана точка предпочитам Акън да е с всяка друга, но не и със Сандра. Разбира се на сърце са ми Ебру и Акън заедно, но по някаква причина Ебру не дава признаци на стопяване на ледовете. А Сандра е доста нахална и манипулативна персона. Дори е готова да стане за смях, да изложи Акън, но да е част от живота му. Ужасна жена, противна и смешна. Не знам защо толкова ме дразни, но не мога да я понасям, не мога. Последната имитация само потвърди мнението ми за нея - скучна, изкуствена и безлична персона.