За мен нямаше никакво значение кой я изхвърли, а то това е било и включено в плана, който Миран знаеше. И никога не съм казвала, че е само за пред мъжете. Да не забравяме, че Ярен точно това чу от разговора между Султан и Гьонюл. И я изхвърли точно бабата, жената която е отгледала Миран, все едно майка му я изхвърля. И другото за мен това изхвърляне беше, за да унижи не само Рейян, а за да бъдат унижени мъжете от семейство Шадоулу. Според мен това казва ''Вижте, мъжете Шадоулу, не могат да опазят жените и дъщерите си''. До този момент, никой не знаеше, че това е отмъщение. Впоследствие в трети сезон беше Миран каза на баба си - Ти ме остави да вярвам години наред, че майка ми е била изнасилена, и аз затова постъпих така несправедливо с Рейян.
Ей, заради това го харесвам този сериал, защото буди много различни гледни точки, и всяка от тях ми е много интересна да я прочета...
- Г-жо Азизе! Можеш да отровиш дъщеря ми, но мен не можеш да измамиш.
- Що за поведение?
- Чие? Моето или на внучката ти? Слава Богу, не минава и ден да не направиш нещо. А днес се събудихме с новината за бракоразводно дело. Г-жо Азизе, всички твои схеми се рушат една след друга.
- Никак не се научи, Султан. Аз поисках този брак. Когато поискам, тогава ще приключи. Ти с малките си сметки не обърквай главата на момичето.
- Мислиш, че думата ти ще минава тук. Всъщност Миран те прекрачи, а ти не знаеш. Сметките не излязоха, нали? Не можа да контролираш внука си. И Гьонюл отрови. Играеш си, като с кукла. Но мен не можеш да измамиш. Няма да позволя.
- …
- Ти знаеше ли за този развод?
- След историята с Гьонюл, Миран престана да говори каквото и де е.
- Бабо! Не те ли наричах брат? Какъв приятел си ти? Как да ти вярвам, като действаш зад гърба ми?
- …
- Не стига, че каза на баба, че заведох Рейян в Урфа, сега действаш зад гърба ми!
- Какви ги говориш?
- Не казах ли да не се пипа този конак?
- Миран, вие сте братя! Защо се карате?
- Един брат може ли да е такъв?
- За какво говориш, Миран? Какъв конак?
- Конакът Шадоулу!
- Миран! Не викай! Аз решавам на кого какво ще дам! От кого търсиш сметка?
- Казах да не се пипа този конак! Казах, че никой и ничий дом няма да пострада!
- А аз – че ще си платят заради майка ти и баща ти! Че ще им преобърнем живота! Кога си видял да се отмятам от думата си?
- Аз знам защо поех по този път, бабо!
- Като е така, какъв е този гняв?
- Болката ни с теб е еднаква, но оттук нататък пътищата ни – различни! Защото с всяка победа ти обезумяваш! Все не е достатъчно стореното! Омразата ти съсипа всички! Но вече няма да позволя да пострада никой без грях! Единственият ми враг е Хазар Шадоулу! Не Гюл, не майка им, Рейян пък – изобщо! Знаеш ли, днес дори предложих на Рейян да се омъжи за мен!
- Аз ли се отклоних от пътя, или ти, Миран? Значи се отказваш от мъст, така ли? Оставяш баба си насред път, така ли? Докато родителите ти не са намерили покой, ти ще се жениш за врага, така ли?
- Ако Рейян беше казала ‘’Да’’, щях! Но не защото се отказвам от действие. Ето това не разбираш! Дори няма нужда да обяснявам. Но знай, че занапред ще отмъщавам по свой начин! И няма да ти позволя да пречиш! Още днес ще говоря с адвокат, и ще предам всичките си пълномощия! Майко Есма! Събери ми нещата! Вече няма да живея тук!