Кралски работи и клюки - октомври 2021

Уважаеми лидер Шумер и говорител Пелоси,

Не съм избран служител и не съм политик. Аз съм, както мнозина, ангажиран гражданин и родител. И тъй като вие и вашите колеги в Конгреса имате роля за оформянето на семейните резултати за следващите поколения, затова ви пиша в този изключително важен момент - като майка - да се застъпите за платен отпуск.

През последните 20 месеца пандемията разкри дълго съществуващи грешки в нашите общности. С тревожни темпове милиони жени напуснаха работната сила, оставайки вкъщи с децата си, тъй като училищата и детските градини бяха затворени, и се грижеха за близките си на пълен работен ден. Работещата майка или родител е изправена пред конфликт на присъствие или заплащане. Жертвата и на двете е на голяма цена.

За мнозина тази жертва се връща по -далеч от последните 20 месеца; това са 20 или 30 години, дори по -дълго - десетилетия на отдаване на време, тяло и безкрайна енергия не само в преследването на американската мечта, а просто мечтата за стабилност.

Израснах в салатния бар за 4,99 долара в Sizzler - тогава това може да е струвало по -малко (честно казано, не мога да си спомня) - но това, което си спомням, беше чувството: знаех колко усилено родителите ми работеха, за да си позволят това, защото дори при пет долара, храненето навън беше нещо специално и се почувствах късметлия. И като момичета скаут, когато моят отряд отиваше на вечеря за голям празник, се връщаше в същия салатен бар или Старата фабрика за спагети — защото това е, което тези семейства също могат да си позволят.

Започнах да работя (в местния магазин за замразено кисело мляко) на 13 -годишна възраст. Чаках маси, бавачки и работа на парчета заедно, за да покрия шансовете и краищата. Работих цял живот и спестявах, когато и където можех - но дори и това беше лукс - защото обикновено ставаше дума за свързване на двата края и разполагане с достатъчно, за да платя наема и да си слагам газ в колата.

Очаквам много от вашите избиратели да имат своя собствена версия на тази история. Може би и вие. Хората в нашата страна работят невероятно упорито и все пак искането е меко: за равни условия за постигане на тяхната версия на обща мечта – това, което е справедливо, равно и правилно. Много от нашите икономически системи са изтекли срока на годност и както добре знаете, твърде много американци са принудени да се променят, когато става въпрос за това, което има значение за тях.

През юни съпругът ми и аз посрещнахме второто си дете. Като  всички  родители, ние бяхме много щастливи. Подобно на  много  родители, ние бяхме претоварени. Подобно на  по -малко  родители, ние не се сблъскахме с суровата реалност нито да прекараме първите няколко критични месеца с бебето си, нито да се върнем на работа. Знаехме, че можем да я заведем вкъщи и в този жизненоважен (и свещен) етап да посветим всичко и всичко на нашите деца и на нашето семейство. Знаехме, че по този начин няма да се налага да правим невъзможни избори за грижи за деца, работа и медицински грижи, които толкова много хора трябва да правят всеки ден.

Никое семейство не трябва да бъде изправено пред тези решения. Никое семейство не трябва да избира между да си изкарва прехраната и да има свободата да се грижи за детето си (или за любим човек, или за себе си, както бихме могли да видим с цялостен план за платен отпуск).

Като се грижите за вашето дете, вие се грижите за вашата общност и се грижите за страната си – защото когато платеният отпуск е право, ние създаваме фондация, която помага за справяне с резултатите от психичното здраве, разходите за здравеопазване и икономическата сила на стартовата линия. Вместо това, както е в момента, ние харчим цяло състояние като страна, като плащаме за симптоми, а не за причини. Разбирам, че с всичко, което се случва в наши дни, хората може да открият, че е лесно да бъдат апатични относно това, което се случва във Вашингтон, окръг Колумбия. И също така, когато чувствате, че гласът ви няма значение, сте склонни да го използвате по-рядко, но с толкова високи залози никой от нас не може да си позволи да остави апатията да победи.

Пиша Ви от името на милиони американски семейства, които  са  с помощта на гласа си, за да се каже, че цялостна платен отпуск не трябва да бъде място, където да компромис или да преговарят. Всъщност повечето държави вече имат въведени политики за платен отпуск. Естония например предлага повече от година и половина отпуск, който да се споделя от новите родители. Много други страни имат стабилни програми, които дават месеци време на двамата родители (при раждане или осиновяване) да бъдат у дома с детето си. За разлика от това, Съединените щати не гарантират федерално на никой човек нито един ден платен отпуск. И по -малко от един на всеки четирима работници е назначил платен семеен отпуск чрез своя работодател. Сигурен съм, че сте съгласни, че ако продължаваме да бъдем изключителни, тогава не можем да бъдем изключение.
Семействата, които представлявате, се нуждаят от вашето силно ръководство. С платен отпуск на прага да се превърне в национална реалност, вярвам, че ще срещнете този момент. Знам, че трябва да чуете от избирателите си за изборите, пред които са изправени всеки ден, за да свържат двата края и да се грижат за семействата си.
Платеният отпуск трябва да бъде национално право, а не вариант, ограничен до тези, чиито работодатели имат въведени политики, или тези, които живеят в един от малкото щати, където съществува програма за отпуск. Ако възнамеряваме да създадем нова ера на политики за семейство, нека се уверим, че включва силна програма за платен отпуск за всеки американец, която е гарантирана, достъпна и насърчавана без стигма или наказание.
Знам колко политически натоварени могат – и са станали – нещата. Но тук не става въпрос за дясно или ляво, а за правилно или грешно. Тук става въпрос за поставянето на семействата над политиката. И за освежаваща промяна, това е нещо, за което изглежда, че всички сме съгласни. В момент, когато всичко се чувства толкова разделящо, нека това бъде споделена цел, която ни обединява.
Така че, от името на моето семейство, Арчи и Лили и Хари, благодаря ви, че обмислихте това писмо, и от името на всички семейства, ви моля да се уверите, че този последващ момент не е загубен.
Както винаги,


Меган, херцогинята на Съсекс