Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа ... през октомври

ДА СИ ГОВОРИМ ЗА ЛЮБОВ…
Някой някога ми беше казал: „Розата е красива и под дъжда“…Много романтично…ама клишенце за роман, щото в реала, навали ли ме обилно, първо заприличвам на реанимирана в леген с вода мишка и второ, започне ли да се суши, козинката ми добива вид  на бухннало руно на овца стръвница. Тотал щета, твърде далеч от розите. Но обичам дъжда през стъкло! Обожавам го, даже. Сгушена в пухкавата си жилетка  гледам фините капчици, как обвиват като воал моравата на Изавел и ромолят по листата на дърветата. И без предисловие, ромонът става твърде хард и заваляват големи и кръгли парчета лед. Романтиката отстъпва пред прагматизма ми и си мисля- какъв хубав лед… сега, ако валне и малко уиски, ще емигрирам в Елада форевър! Скоро желанието ми се материализира. На вратата не твърде дискретно похлопва самата Изавел и ни кани да пийнем по чашка. Аутфитите на кирия Изавел неизменно помътват разсъдъка ми. В летните знойни вечери, тази гръцка модна икона, ходеше опакована с клин и плетена дълга жилетка. Днес в студа, е решена в къса рокля без ръкави, краката й са обути в мъжки три четвърти чорапи и пухкави домашни чехли. Не мога да се удържа да я зяпам, но не се чувствам  кофти, понеже кирията ми отвръща с още по-изпитателни погледи, придружени с неизменния въпрос ПОСО( колко). Посо евро фризура, посо евро фустан, посо евро жИкет…. И така до безкрай, посо, посо, посо… меркатилна византика! Комуникацията ни е комична- главно  жестомимична и когато се  уморим да „говорим“ с ръце се включва преводачът ми. За жалост той е емоционален кастрат и солта и пипера на разговора отива по дяволите, а понякога си е  жива мъка. Прекъсвам пороя от меркантилни въпроси и предлагам на Изавел да си говорим за… любов! Мислех, че ще я хвана неподготвена. Тя обаче въздъхва, сладко отпива малка глътка от алкохола си, прегръща голите си рамене, притваря очи и замечтано отронва: Ние  гърците имаме четири думи за любов - СторгЕ (ударенията са на главните букви) - нежна майчинска любов. ФИлия - приятелската обич. Ерос - сексуалната любов. АгАпе - Голямата Любов- събира всички други видове. Мълчим, омаяна съм от описанието, разсеяно поклащам леда в чашата си, мисля  за четирите вида любов, всяка описваща различен нюанс-Любов с душата, с ума, с плътта, с цялото същество... Имам ги всичките!  Или съм ги имала.. Изавел ме изважда от унеса с въпрос: Ти нали обичаш много езерото? Кимам утвърдително. Слушай, любовта може и да убива, ще ти разкажа една история… И  ми разказа… Не така гладко, както аз я разказвам тук. Сглобих я с много уточняващи въпроси, с много обяснения с ръце и очи от от моя и нейнина страна, рових и в нета за повече факти.  Яд ме е, че не говоря езика на Изавел…Но пък езиковата бариера, често ме е вкарвала в разни трагикомични обстоятелства…
Случило се много отдавна, започва Изавел, в царството на Али Тепендели. В Янина живяла чудна хубавица на име Фросини. Кирия Фросини била невръстно момиченце, когато я дали за жена на богат търговец също от от Янина. Той често се пилеел из Венеция по търговия и лични дела и оставял Фросини сама. А  тя била непростимо красива – всъщност толкова красива, че тази красота си вещаела нещастие отвсякъде. Била весела светска госпожа, приемала всякакви гости и търсела  любов. В нея се влюбил  големият син на Али Паша. Дори й подарил пръстен със скъпоценен камък, какъвто бил подарил  и на законната си съпруга. А законната изгаряла от ревност. Гъста и лепкава като кал ревност (по Френки Милър) Гняв задушавал дебелата ханъма и решила да си отмъсти. Изляла мъката си пред свекър си и обвинила в изневяра мъжа си. Обещал й той помощ, обаче, казва легендата, и самият Али Паша се влюбил във Фросини. Но тя го отблъснала ( бил вече стар и непривлекателен) Егото на  могъщия паша било накърнено и крещяло за разплата. Арестувал той Фросини.  Но, за да не се изтълкува този арест като лично отмъшение, прибрал още 17 жени от Янина,  по „подозрение”, че  били прелюбодейки. Жените били откарани с лодки в езерото в една ледена януарска нощ. Вързали Фросини и дружките й, сложили тежести на краката им и ги  хвърлили в езерото.Въпреки проявената убийствена жестокост, в сърцето на  Али паша още тлеела някаква извратена любов към чудната хубавица, затова  заповядал във  водата да се изсипят тонове захар, за да е по-лека смъртта на Фросини и да се подслади духът й. Духът обаче не намерил покой и  нощем  бродел из езерото. И така до ден-днешен. Трагедията белязала живота на целия град, Фросини била погребана с почести и обявена за мъченица. Изминало време и  за легендата  била написана опера, направен бил филм, а  някакъв известен гръцки певец изпял и песен за нещастната жена. Но си останала преди всичко история за любов и наказание…
Хареса ли ти? Пита Изавел е ме гледа изпитателно в очите. Скришом избърсвам една издайническа сълза и отговарям- Не ми хареса, от такава извратена любов ми горчи! Отивам да спя!
Сънят обаче бяга от клепачите. Обвинявам Изавел, че е разбила илюзиите ми на пух и прах. Не мога да спра да мисля за злощастната Фросини. Паметта е най-добрият приятел, но и най-големия враг на човека, тя решава кое да скрие и кое да изтика напред, тя знае как да те пази от полудяване и пак тя е в състояние да те влуди. И  ми е тъжно, много тъжно за Фросини и за мен самата. Ужасявам се от онези диви времена, в които човешкият живот не  е струвал и пукната пара. Ще полудея, спешно се нуждая от капан за сънища!
Затварям очи и виждам. Лежа и пътувам. През открехнатия прозорец влиза вятърът и мени аромата си, заедно с променящите се картини в главата ми. Планини, гора, поле, езеро,... макове, лавандула, море...сторге, филия, ерос, агапи…
Мирише на сняг,  на мокра на трева, на  топла целувка, на любов с хепи енд…