Фил, не пиша за лайкове.
Написаното е далеч от лайк, но близо в тая държава.
Написаното е далеч от лайк, но близо в тая държава.
- Публикувана: 1 окт. 2021, 05:25 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2021, 05:59 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа ... през октомври
Не, че не беше предвидимо. Дори "закъсня" с 2-3 седмици според моите предвиждания. А мерките са... безнадеждно закъсняли. Не разбирам как е възможно след като в България идва с месеци по-късно от при всички останали. 
Точно, Карамел! Денят на Не!
Специално за Карамел
Специално за Карамел
Скрит текст:
Малко преди три сутринта на 28 октомври 1940 година италианският посланик Емануеле Грация предава лично на тогавашния гръцки първи министър Йоанис Метаксас в къщата му в Кифися телеграма с ултиматум от италианското правителство да позволи на италианската войска да премине границата и да навлезе в Гърция,както и да даде достъп до всички ключови пристанища, летища и т.н. за да улесни достъпа им до Африка. Метаксас прочита с треперещи ръце телеграмата и отговаря на чист френски, който тогава е бил официалният дипломатически език Alors, c'est la guerre! - Това значи война!
Отговорът му всъщност е отговор на целият гръцки народ и е отразен в медиите като едно Не (Όχι) на нацистите! Официално тогава Гърция влиза във втората световна воина и започва гръцко-италянската война!
Отговорът му всъщност е отговор на целият гръцки народ и е отразен в медиите като едно Не (Όχι) на нацистите! Официално тогава Гърция влиза във втората световна воина и започва гръцко-италянската война!
Благодаря, Сис! Само веднъж ми се е случило да съм там на Охи ден и то си заминавахме тогава. Впечатленията ми са само от колата. Помня множество хора, празнично облечени, залели улиците на градовете, през които минавахме. Групи облечени с национални носии, деца с балони. Изглеждаше ми много интересно и вълнуващо. Обещах си да се върна на този ден и да го прекарам там, за да усетя празника. За жалост, следващата година вече, светът беше казал твърдо "ОХИ" на нормалността...
Хубав петък!
Добро утро!
Все едно вися в безтегловност, карам ден за ден, ставаме сутрин, здрави сме, уж. Страх ме е да правя планове за каквото и да било, вцепенена съм, и просто чакам. Може би наистина нещата никога няма да са като преди, и със живота, които живеехме е свършено...
Все едно вися в безтегловност, карам ден за ден, ставаме сутрин, здрави сме, уж. Страх ме е да правя планове за каквото и да било, вцепенена съм, и просто чакам. Може би наистина нещата никога няма да са като преди, и със живота, които живеехме е свършено...
Може би наистина нещата никога няма да са като преди, и със живота, които живеехме е свършено...
Начи...тая апатия наистина е заразна...Бавно и лепкаво ни обгръща 
не е ок да се предаваме! Не! Твърде рано е!
Прегръдка за всички, че и аз имам нужда!
И май е време за закуска
не е ок да се предаваме! Не! Твърде рано е!Прегръдка за всички, че и аз имам нужда!
И май е време за закуска
Студено ми е отвътре.
Вчера срещнах стара гобленарска дружка. Разпръснахме се по света, случайно и за клатко се оказахме в София по едно и също време. Споделяхме, обсъждахме... И макар да не бяхме на едно мнение по наболелите въпроси в никой момент никоя не нагруби другата, не я порица за позицията, не се опита да налага мнение...
Разделихме се както се срещнахме - с топли чувства.
Толкова ли е трудно да не се надскачаме и във форума?
Препоръчани теми