Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

В момента чета ... 72

  • 32 826
  • 648
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 3 892
Здравейте,

За първи път пиша в темата. В момента чета втори том от Хрониките на Клифтън от Джефри Арчър.

# 31
  • Някъде по Дунава
  • Мнения: 3 633
Здравейте,

За първи път пиша в темата. В момента чета втори том от Хрониките на Клифтън от Джефри Арчър.
Страхотна поредица. На един дъх я изчетох.

# 32
  • Бургас
  • Мнения: 638
"9-те слънца" на Джеф Абът. Продължение на първата му книга "Адреналин". Майстор на забърканите трилър сюжети.

Последна редакция: сб, 02 окт 2021, 22:02 от develfen

# 33
  • Мнения: 674
Благодарности за новата тема!
Радвам се, че първият ми коментар в нея ще бъде за книга, която много харесах - "Синдромът на куклата" от Дина Рубина - драматична, загадъчна и на моменти доста зловеща история, разказана по увлекателен начин. Още с първите страници разбираш, че в заглавието има двусмислие, защото главният герой е кукловод, но синдромът на куклата е и диагноза, а двете са свързани в един заплетен сюжет за призвание и отдаденост на занаята, за необикновения талант на артиста, но и за любовта му към една жена, толкова обсебваща, болезнена и създаваща зависимости, че носи повече страдание, отколкото удовлетворение и за двамата.
Винаги екстремно надарените хора са обесебени от идеите си и обитават единствено света, който сами създават, а за зрителите всичко е магия. Въпросът е откъде идва тази сила, която кара куклите да оживяват в ръцете на кукловода, как успява да въплъти характер и живот в творенията си, още щом ги докосне? И дали това, което изглежда като нещастие и лош късмет, има по-дълбоки корени и може да се окаже проклятие?
В книгата сцените се редуват, както действията в театъра - с думи авторката създава пищни декори - от Лвов, Сахалин и Прага до Берлин и Йерусалим, героите са живи и с подчертан характер, очарователни с техните особености, а историята се сглобява парче по парче чрез техните писма, спомени, размисли и диалози.
Краят е емоционален и красив, какъвто е и езикът на писателката. Интересно е как успява да редува поетични, художествени описания на градове, пейзажи и архитектура с доста пиперливи и цинични фрази и подмятания, които влага в думите на героите си и така ги прави още по-живи и характерни.
Доволна съм много от тази книжка и ми де чете и още от Дина Рубина, но не я препоръчвам на всички, макар в гудрийдс да е с висока оценка.

Последна редакция: нд, 03 окт 2021, 01:10 от Rayna13

# 34
  • Мнения: 348
Благодаря за новата тема! Nerd
Аз нещо зациклих ... В някакъв смотан период съм, в който хем ми се чете, хем още на първите страници мислите ми отлитат някъде ... Концентрация нулева! Flushed Уж паралелно започнах "Трябва да поговорим за Кевин" и автобиографията на Марко ван Бастен, но да видим как ще продължа.
Последната ми прочетена книга е "Клара и слънцето" на Казуо Ишигуро - първата ми среща с автора ... Е, вече знам защо толкова често попадах на положителни отзиви за книгата. Много мила история, разказана по един изключително наивен, чист начин.

# 35
  • 𝔈𝔩𝔢𝔠𝔱𝔯𝔞 𝔥𝔢𝔞𝔯𝔱
  • Мнения: 187
Привет! 🌼

За първи път се включвам в темата. Отдавна не бях чела, дали защото не ми оставаше време или пък нямах желание, но напоследък то се завърна.

Започнах Анихилация на Джеф Вандърмиър.  Още съм съвсем в началото, допада ми, но засега няма нещо уау. Мисля че, преди няколко години беше излязъл и филм по тази книга, но беше много объркващ (поне за мен).

# 36
  • Мнения: 1 568
Rayna, страхотен отзив за Синдромът на куклата. Много ме беше впечатлила и мен, да не кажа обсебила. Силно въздействаща, емоционална и притегателна книга.
Чела съм от Рубина и "По слънчевата страна на улицата", но не успя да ме спечели. Имам я, ако ти се чете.
А изд.Лабиринт издадоха тази година още една нейна, но темата не ми е много близка, та още й се чудя.

Аз чета "Стените около нас" на Нова Рен Сума и се чудя защо се мъча. (Като ме чакат толкова много нови и желанш книги)
Замисълът е добър, историята също има потенциал (две момичета, едно престъпление, една виновна и една невинна "уж"), но изпълнението е потресаващо слабо.

И благодаря за новата тема 🥰

# 37
  • Мнения: 674
А изд.Лабиринт издадоха тази година още една нейна, но темата не ми е много близка, та още й се чудя.

"Бялата гълъбица на Кордоба". Точно заради реклама на тази книга ме привлече името на авторката и понеже и на мен темата не ми допада особено, реших да си избера някоя от другите и се спрях на "Синдромът на куклата", защото имаше намаление в Озон. Iveto_11, ще ми е интересно мнението ти за "Нежна песен".
А "Зебрата", за която стана дума отново, не е никак безсмислена, но трябва да се прочете докрай, за мен е от ценните и запомнящи се.

# 38
  • София
  • Мнения: 9 244
"Морякът, комуто морето обърна гръб"...
Много исках да харесам тази книга и да остана запленена от първата си среща с Юкио Мишима. В началото имаше всички предпоставки това да стане реалност.
Първо искам да похваля издателство "Апостроф" за чудесното издание. Всичко в тази книга е красиво. Като се започне от прекрасното художествено оформление с нежната илюстрация на корицата до деликатната текстура на хартията, сякаш е от сатен. На тактилно ниво това издание е топ!
Езикът на Мишима е прекрасен, завладяващ и категориченн. Напоследък високо оценявам краткостта на изказа - на 200 страници без излишни пълнежи авторът е казал всичко, което е искал.
Самата история не ми хареса. И друг път съм забелязвала, че японските автори не са "моите", а японският начин на мислене и традиции да ми дълбоко чужди (да не кажа противни). Една култура, в която индивидът е нищо, а смъртта, а съзнателното, разумното и доброволното себе-лишаване от живот да е върховна ценност аз не мога да разбера. Въпреки че тук не става въпрос за това, но пак смъртта е главната тема. А иначе самият Мишима си е направил харакири, определяно от неговите биографи като "самоопределяне" Flushed
Ами егати и "самоопределянето" ... No Mouth Изобщо , с японската литература бях до тук Simple Smile Явно не е за мен, не я разбирам и не мога да я оценя.
По-висока оценка от 1* не мога да сложа на този роман, въпреки всичките му други достойства.

П.П. Почвам "Нежна песен" на Слимани
Заинтригувахте ме с тази Дина Рубина... Ели, познавайки ме, дали ще ми хареса Куклата? Simple Smile

# 39
  • София
  • Мнения: 1 538
Iveto_11, ще ми е интересно мнението ти за "Нежна песен".
Ох, направо ме е страх да се изкажа. Засега съм едва на 1/4 от книгата, но
Скрит текст:
не знам дали ще мога да изпитам симпатия към майката, въпреки че още от самото начало е ясно, че ще загуби децата си. Просто в живота изпитвам непоносимост към повлекани. Тя е мърла, децата са невъзпитани хуни, къщата е запусната и разхвърляна. Обаче ми е любопитно да разбера повече за детегледачката.

# 40
  • Мнения: 1 568
iveto, макар Нежна песен да беше последната книга, която прочетох и която силно ме впечатли, въобще не предизвика у мен размисли като твоите. 😊 колко сме различни като хора и читатели

Миж, с теб имаме генирални разминавания за книгите 😊 и понякога допирни точки. На прима виста бих казала, че не би ти допаднала, така го усещам. 😊

# 41
  • Мнения: 674
Юкио Мишима ми е в списъка с желания, хубав коментар, Mijjj, а сега съм също на японска вълна с "Никога не ме оставяй" и макар да съм в началото, усещам, че ще ми хареса много. Въобще напоследък не съм попадала на книга, която да не ми допадне.
Ивето, аз също не харесах майката, макар на моменти много точно да се идентифицирах с нея, но ми беше интересна като обобщен образ и жена, която трябва да направи избор. Мъжът пък ми беше неприятен докрай. Бавачката е по-интересният образ.
И аз по-скоро мисля, че на Mijjj няма да й хареса куклата, обаче винаги човек може да сбърка, но може би ще хареса на ananas и на Аня.

Последна редакция: нд, 03 окт 2021, 15:47 от Rayna13

# 42
  • Пловдив
  • Мнения: 11 125
Благодаря за новата тема!
Продължавам с Песента на сатаната, интересна ми е, но съм в самото начало.

# 43
  • в оазис
  • Мнения: 1 276
Аз много исках  да харесам Рубина , но не се получи, засега. "По слънчевата страна на улицата " не успях да я довърша."Синдромът на кукалата" я изчетох, но нищо не помня от нея , не ме докосна. Но аз съм упорит читател и сега прочетох анотацията за новата ѝ книга .  Безинтересна ви е тематиката,  а на мен са ми доста любопитни  фалшификаторите в изкуството. С мъка се удържах да не я поръчам , да изчакам Коледния базар. Дина Рубина пише добре , но аз не успявам да припозная и преживея пълноценно темите и героите ѝ.  Може с фалшификаторите пък  да се получи.
   Иначе прочетох една невероятна руска книга -"Разкази" от Наталия Мешчанинова. Не са разкази, а поредица от автобиографични истории на авторката, която е имала  трудно детство , нестандартно семейство , и то през 90-те в Русия. Книга -чистилище за Мешчанинова , която е успяла да се измъкне от мизерията , любовта и отхвърлянето на майка си и понастоящем е кинорежисьор в Мосфилм.  Книгата напомня на  "Стъкленият замък" , в Русия и по руски ,акцентът е  върху емоциите , които произвеждат  безумни роднини  и събития . За мен книгата е изключително добра, но виждаме , че и сред най-добри книжни приятели има съществени различия в предпочитанията. Аз я зачетох по препоръка на "Книголандия". С Блажев невинаги имаме сходни вкусове , но напоследък ми се случва доста неща от препоръчаните там да ми харесат.
  Прочетох един трилър ,също набелязан от  "Книголандия" - "Смъртта на русалката" . Почти не съм чела нищо за  живота на Андерсен, когото обожавам като автор .Не научих много ново от книгата, която  е написана от датско мъжко писателско трио и има кинематографичен формат -  динамика , преследване , пикантерии. Последните 100 стр. ги минах на вентилатор, но краят ме просълзи. И почти им простих за  комерсиалния похват.
   Сега  чета "Любовницата на Фройд" , по препоръка на Rayna 13 . Книги по истински истории , биографии, за исторически личности са ми слабост напоследък. Тази също не ме разочарова. Попълва ми познанията за Фройд и неговото семейство.

# 44
  • Мнения: 674
По нечия друга препоръка четеш "Любовницата на Фройд" защото аз тази книга не съм я чела и няма кск да коментирам ☺
Мнението за разказите на Мечшанинова е поредното добро впечатление, на което попадам и досега никой не е споделил, че не са му харесали, явно трябва да се прочете.

Общи условия

Активация на акаунт