Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

В момента чета ... 72

  • 32 830
  • 648
  •   1
Отговори
# 45
  • в оазис
  • Мнения: 1 276
Объркала съм се, за което се извинявам. Прехвърлих предишната тема, но не открих кой я препоръча . Благодаря на Щефи , книгата ми е по вкуса и си допълвам знанията за Фройд , чиито възгледи не споделям, но е епоха в психиатрията.  За радост, отминала.

Последна редакция: нд, 03 окт 2021, 18:52 от ananas

# 46
  • Мнения: 674
Щефи писа за "Любовницата на Фройд" в предната тема, възникна и дискусия даже.
Хубаво е, че пак става пак дума, явно е ценна книжка.

# 47
  • София
  • Мнения: 9 244
"Нежна песен" или "Мери Попинс в страната на ужасите" - мрачен трилър за това как един отчайващо самотен човек може да загуби разсъдъка си напълно.
Книгата всъщност започва от своя край. Още от първите страници става ясно какво се е случило, кой го е направил и , общо взето, как ще завърши историята. Цялото последващо повествование е опит да се разнищят въпросите как и защо се стига до тази развръзка. И подчертавам  "опит", защото на мен лично не ми станаха ясни причините , довели до това престъпление.
Ако трябва да съм честна стилът на Слимани изобщо не ми допадна. Намирам го за схематичен, доста семпъл, с 90% прости изречения, напомня на студент по журналистика, списващ колонка в таблоид. Този стил , освен ако не си гений, а Слимани очевидно не е, естествено резултира в плоски и лишени от дълбочина и цвят герои. Абсолютно не успях да усетя нито Луиз, нито останалите образи. И съм доста учудена, че подобен роман е взел награда "Гонкур", макар че и  "Слънцето на семейство Скорта", която четох наскоро, е носител на същата награда, а и тя не ме беше впечатлила особено.
Ако се гледа на "Нежна песен" само като на кървав трилър за това как една бавачка убива двете деца, които са ѝ поверени, книгата ще ви хареса. Ако търсите обаче дълбочина, психологическа мотивировка и други подобни, ще останете разочаровани.
Много въпроси останаха неясни за мен относно личността на Луиз като: как е възможно един толкова отдаден на чуждите деца човек, каквато я описват - перфектната бавачка тип Мери Попинс - да неглижира до такава степен собственото си дете? На мен дори ми минаваха мисли, че тя е вероятно да е убила и своята дъщеря пред вид мистериозното ѝ изчезване. Не става ясно нищо за миналото на Луиз, за нейното детство, освен че е живяла в крайна бедност и яла на закуска студена залоена супа. Какви са били причините за провала на нейния живот и семейство? Кой е бащата на детето ѝ? Защо не се е разбирала с нейния маргинализиран съпруг и защо в крайна сметка не го е напуснала? Нищо от това не се обяснява... Вместо това ни се предлага наратив от описания на дребни битови конфликти и рутинни ежедневни действия. На всичко това не стига дълбочина, която идеята на романа предполага и затова и аз като читател останах дистанцирана от трагизма на случилото се.
Мириам (майката) беше абсолютно абсурден образ. Отличничка на юридическия факултет, хваната , по-точно само-хванала се в капана на "животинското майчинство" (що за израз?!!!). Ами след като си толкова умна и желаеш реализация, няма да раждаш две деца едно след друго и после да се чудиш как да ги гледаш и как да се реализираш като адвокат. В крайна сметка този тип жени избират или едното, или другото и живеят с този избор без да хленчат и да се оплакват.
Пол (бащата) - една идея по-нормален от жена си, но и той абсурден - "Я! Луиз имала дупе"
Изобщо романът не повдигна у мен въпросите, които очаквах, нито ме развълнува така както очаквах.
Давам му 2*

# 48
  • Мнения: 3 224
Ех, че добре написано. Happy Mijjj ツ, толкова си сладкодумна, че веднага се сещам за друга тема за този подфорум - не за книги, а за четене. Може да си говорим кой как чете, кога, какъв тип книги най-често купува, как пазарува за книги - все такива разни интересни неща, за които със сигурност има какво да се сподели. Не ми се прави тема, но го давам като идея.

# 49
  • София
  • Мнения: 9 244
Навремето имахме една такава тема - Литературен спамо-чат Simple Smile

# 50
  • Мнения: 2 780
Като приключа с Шестото покварено дете съм си приготвила Нежна песен,след ревюто на Rayna13 бях на 100% да оставя каквото чета и да я почвам,но си продължих по моя си план,а сега след ревюто на Mijjj съм 50/50 ..но и още повече ми стана любопитно какво аз ще открия в книгата. Само да приключа Шестото... и я захващам.

# 51
  • София
  • Мнения: 9 244
Книгата е безспорно любопитна и провокативна. Не се отказвайте да я четете. Ревюто ми нямаше изобщо това за цел.

# 52
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 6 009
Миж, напомни ми за "Тайната история" на Тарт. Още в началото се знае какво се е случило.

Започнах снощи "Това, което посееш".
Завърших пак снощи "Призрачен град" на Сафон. Честно да си призная не ми допадна особено. Нямаше я тази магия и пленяване както при тетралогията. Дали защото отдавна съм ги чела и доста от нещата и героите съм забравила, но някои страници отмятах с досада. 3 от 5 само защото е Сафон.

# 53
  • Мнения: 4 092
Мене само една думичка от на Ивето скрития текст за книгата ме отказа категорично. А пък Миж го бетонира. Не, че въобще съм я планирала, де. Такива гръмки провокации не са моето четиво.

# 54
  • София
  • Мнения: 1 538
Тъкмо влизах да си напиша мнението за "Нежна песен", но  Happy Mijjj ツ ме е изпреварила. Моето напълно се припокрива с нейното. Подозирам, че наградата е дадена политкоректно, за да се покаже как са си интергирали мароканците.
А дъщеричката пък беше някакво изчадие адово. Вместо да ми е жал, исках да я пердаша.

# 55
  • в оазис
  • Мнения: 1 276
Да вметна , че най-велики педагози като Монтесори, Спок са били ужасни родители. От книгата ,останах с впечатление , че дъщеря ѝ е прекъснала връзка изцяло с нея или е мъртва. По-скоро второто.
   Всъщност  най-хладнокръвните , серийни убийци са  често харизматични, подредени хора. Обкръжаващите са изумени постфактум ,как точно този кротък симпатяга  е жесток убиец. Съгласна съм, че главният герой -бавачката е схематичен образ. Но  за психопатните  хора светът е черно-бял. Диапазон на емоции при тях не съществуват. Вършат си перфектно задълженията , но чувства , особено на любов и привързаност не могат да изпитват. Добре, че обикновено перфекционистите са си конвенционални хора - крепят, развиват света и са трудни само  за най-близките си.
   Струва ни се провокация книгата, но си има реални точно такива случаи. Последният, който си спомням беше в Русия.

# 56
  • София
  • Мнения: 9 244
Към Монтесори, жена, към която не храня и капчица симпатия, добавям и Жан-Жак Русо, изоставил 5 свои незаконородени деца в приют като същевременно е творял трактати по педагогика!

# 57
  • в оазис
  • Мнения: 1 276
 Точно и Жан-Жак Русо е в списъка. Имаше и други, но сега не се сещам. А на Русо "Изповеди" - те са много любопитни. Там пише и за мотивите си да изостави децата си в приют . Той живее с майка им , не помня дали с брак или без, но си бяха семейство по днешните разбирания.

# 58
  • София
  • Мнения: 9 244
Точно и Жан-Жак Русо е в списъка. Имаше и други, но сега не се сещам. А на Русо "Изповеди" - те са много любопитни. Там пише и за мотивите си да изостави децата си в приют . Той живее с майка им , не помня дали с брак или без, но си бяха семейство по днешните разбирания.

Тя е била неграмотна слугиня , живели са 20 години без брак. Раждали деца и ги изоставяли.
Накрая Русо все пак се жени за нея.
Сбъркана история ...

https://webstage.bg/roditelstvo/5364-znamenitite-lichnosti-otkaz … svoite-detsa.html

# 59
  • Пловдив
  • Мнения: 11 125
Миж, провокираш ме да намеря тази книга и да я прочета.

Общи условия

Активация на акаунт