Първокласници 2021/2022 - ТЕМА 2

🙊 имаха ли време да отворят подаръците за Коледа ?!

Само на диктовките помрънка, но не си представяйте с кой знае каква дължина. Всяка беше от по 3 печатни реда. По 1 на ден правехме, изобщо не се усети като усилие. Другите неща ги направи с удоволствие, обича да чете и смята.

Леле. Никаква почивка. То 2-3 реда, ама ви ангажира и вас, не само детето.
Понеже аз бях на работа между празниците, оставих на баща ѝ контрола върху домашните. Не че после не довършвахме пак заедно.

За лятото давам разни занимавки спорадично, но за малките ваканции да пишем домашни - абсурд. Ваканцията е време за почивка. Детето има и семейство, не може всичко да се върти около училището.

Пак ще повторя - изобщо не се усети като тежест нито от нас, нито от детето. За съжаление обаче всеки ден се връща изтощен от училище, вижда се нервното пренапрежение, което се трупа от цял ден присъствие там. И съвсем не сме в някое "елитно" училище, нито пък сме болно амбициозни родители. На какви случаи се наслушах за частни уроци от 2-ри клас...

Ами частни уроци! То по математика има задачи, дето ние с баща му ги мислим. Примерно последно едни редици с числа, дето трябва да кажеш кое е следващото число. Е, където вървят през 2 или 3 и сам се сети. Ама имаше един ред, дето не можахме да измислим логиката. Имаше два варианта за верен отговор и нито един не ни се стори логичен.

Дай да ги видим, и аз се затруднявах на някои от състезателните задачи за 1 клас

Според мен не е толкова до неразбиране на задачите, а че някои родители нямат време да седнат и първо да прочетат сами учебниците, за да схванат докъде детето е стигнало, какво да му се обясни, после и да сядат всеки ден и да обясняват и решават заедно.
Аз самата нямам това времез макар да работя на 4 часа.
Детето е на училише до 17:30. През седмицата не го тормозя с бищо училищно.
Събота в почти всички случау съм до 14ч. на работа, той пише букви, но баща му си върши нещо свое. Аз сутрин или петък вечерта проверявам какво са взимали(за щастие учителките ни пишат в google class кои страници взимат) и преглеждам за пропуски. Ограждам и пиша списък за таткото, за да знае какво да му даде да пише.
Като се прибера, гледам да си свърша нещо, неделя почиваме и се забавляваме.
Та реално по-скоро механично пише по БЕЛ, а по математика си решава сам, аз преглеждам за грешки. Няма време за обяснения.
Това ме тревожи, дали наистина схваща повечето неща, дали разбира още в клас. Това механично попълване на страници ми изглежда, като цяло безполезно....освен за моториката, която му куца, ама не развива мислене и знания.
Нужно ми е аз самата да се реорганизирам, може би през седмицата да върша всичко домакинско, за да можез като сме заедно, да следя какво взимат, да четем повече, да се пробвам да го предразполагам да рисува, да правим някакви неща, които да го образоват(например да отидем до някой музей).
Но съм уморена, нямам ресурс самата аз Не е ит работа, аз май съм споделяла и преди, че с идването на есента и започването на първи клас ме налегна една...и аз не знам, апатия, тъга, напрежение. Много зле ми подейства започването на първи клас, новото ежедневие и това, че трябва да тормозя детето да пише, като изоглавено.
Той е невронетипичен, с него не се действа, като с другите деца...големи драми са, истерии, мучене. Напряга се много и от ежедневието там, от учителите, от най-малките неща.
Аз самата съм така и се разкъсвам между това, че ми е мъчно, че знам какво му е и нежеланието да го оставя на самотек.
Снижила съм изискванията, същевременно много ме е страх, че ако не го карам, той ще закъса много и като дойдат трудните неща, няма да има основа да се справи.
Та този първи клас си го изживяваме тежко вкъщи 🤣 Вчера баща му имаше рожден ден и събра няколки приятели, детето на един от тях е в един клас с нашето. Дойдоха и питах таткото как са с домашните, как приемат те учители, ежедневие. Той сподели, че сигурно тяхното е най-бавното(казах му, че е в грешка и нашият е най-бавният...по думите на класната) , че абсолютно не могат да го накарат да довършва вкъщи, и не оравят нищо.
Та това малко ме успокои 🤣 Че не сме сами в драмата, пък даже моят се и съгласява да довършва.

Дези, звучиш тъжно, но има светлина в тунела 🤗
В първи клас е важно да свикнат със собствените си ангажименти и новия ред, дори и с подканяне, да си свършват работата.
За съжаление нашата образователна система не се трогва от единиците или силните страни на децата - всички трябва да знаят всичко...
Нашата роля е да помагаме на децата и съм сигурна, че ти го правиш по най-добрия начин 🤗
Просто е важно да усещаш и себе си и детето и да работите тогава, когато и двамата сте в кондиция, за да е ефективно. По-добре да пропуснеш малко сега, но да се отдадеш когато си спокойна, сигурна и адекватна✌️
От опит - 20мин добра работа са много повече от цял следобед тормоз за някоя от страните.

Дези, не си сама! И преди съм споделяла, че и в нашето семейство първи клас внесе много напрежение, тревоги и тъмни мисли, които далеч не са отминали. Мислих я една, оказа се съвсем друга. Математиката се оказа голямо предизвикателство и ако щете ми се смейте, но всяка вечер за по 10-15 мин решаваме задачки с ясната цел да автоматизирам аритметиката. И далеч не е от родителски амбиции. Даже едни помагала от Белгия ми пратиха - еми то ясни, прости задачи, без 100 цвята, стълбички, ракетки и прочие, на детето видимо са му интересни и приятни. Нашите помагала, да ме прощават, са пресолена манджа  - пълни с безумни задачи. Започвам да свиквам с мисълта, че му трябва повече време и усилия за жалост.

Как сте с писането? Моята се оказа, че е последната в класа, която още пише цифрите обратно (огледално), а понякога обръща и реда на цифрите в двуцифрените числа. Иначе смята с тях, няма проблем със смятането, поне не са казали. Вашите свикнаха ли?

Моята е ок с цифрите и смятането.
Но яде букви. Думите с 'ъ' са загубена кауза. Мъдър=мдр и точка, не може да отлепи. А чете горе-долу добре. Чакам да почне да се усеща поне малко...

Каката беше същата, все още допуска груби грешки. Което на нво лятото ще струва точки, за съжаление.
Добре, че поне брат им има усет. Само някое глаголно време или словоред има да оправи из домашните.

Почеркът на моя е ужасен, пише с усилие, изпуска букви, понякога и сричка, размества букви, пише в широкия ред вместо в тесния... Бърза да го махне от главата си, не дава да му се покаже и обясни, сърди се, ако му маркирам тесния ред, което прави нещата по-трудни. Признаха му СОП, но от две седмици сме у дома (карантина) и ресурсната не може да го взема и да работи с него.

Моят има голям напредък с писането. Не пише красиво, но поне няма много грешки. Основно бърка О и У и понякога А и Ъ. Но мисля, че и това ще оправим с повече диктовки. Стана интересно с математиката. Госпожата каза, че ще има състезание Математика без граници, като предупреди, че задачите са по-нестандартни и ще е необходима допълнителна работа с децата. Отворих задачи, давани предишни години, и направо се шокирах. Една трета от тях ми се струват нерешими от дете в първи клас. Други са по-сложни от материала в училище, но бих могла да му ги обясня и с повече практика да почне сам да ги решава. Но има такива, които аз лесно решавам с някакво просто уравнение, ама на него изобщо не си представям как мога да ги обясня като логика. Та взех да се чудя къде точно е истината. Щом се дават подобни задачи, явно има деца, които се справят. На уроци ли ходят, от сборници ли решават - не знам. Тези от вас с по-големи деца, моля, споделете опит!