Имате ли интересни спомени от "първата ви среща"?

Интересен, не бих казала, но глупав да. С ММ бяхме от различни градове, та горе долу се разбрахме да направим срещата на почти еднакви километри. Е добре де, ама аз незнаех, че той не пуши. Направо ме хвана срам, та от срам и аз не запалих, а така ми се пушеше от пътя с автобус🤣🤣.. Бях на 15.. Простено ми е.😃
Не се притеснявай, ако те харесва няма да има проблем, че не говориш много. Все пак това е характера ти, неможеш да се промениш за да се харесаш на някого.

Да. Беше в гората, на младини.
Всички направо, аз наопаки. Иначе няма да е интересен живота, да?
***
Сметки плащам без проблеми. Дори нямам навик да играя цирка с портмонето. Виж, обаче наблюдението, ако отсрещната страна се ошумолява - остава. Натрупва се бавно и славно, и търпението ми право пропорционално се изпарява. Така че забравен портфейл на първа среща няма голям шанс за дългосрочност при мен...
Да не кажем дори за приятелство.

Имала съм много трагични първи срещи. Една помня. Той преуспял архитект със собствена фирма и т.н. Студ, януари месец. Предлагам най-близката пицария, той отказва. Половин час вървим в студа до някакъв скъпарски ресторант. Аз си поръчах сок и салата, той ТРЮФЕЛИ и шампанско. Аз алкохол не пия. Идва сметката и аз си вадя портмонето да си платя моята част, а той казва ооо, мерси за почерпката. Взе ми парите направо от ръката и плати с тях. След това ме търси да излизаме пак, но....
А едно гадже, не на първа среща. Той военен на висок пост. Кара ме до летището и казва паркинга е 2 лева! Извадих ги и му ги дадох. После в кафето ама тя колата 2 лева! Платих я и нея. В магазина последва монолог на тема, че руската салата, саламът и сиренето били скъпи. Този път просто си тръгнах. Не че има значение професията, но и двамата не бяха бедни студенти и едно кафе не би ги убило.
Ах, сетих се, имаше и още един архитект, италиянец. Влюбена до уши, хващам влака до Милано и му отивам на крака. Разходихме се из града, седнахме на катедралата на стълбите. Ми аз огладнях... Викам си човекът сигурно е подготвил вечеря у тях. Не познах. Легнах си гладна. На сутринта, може би разочарован, че не му пуснах, директно ме закара на гарата да се прибирам. Без закуска, разбира се. И аз, припадаща от глад, си купих един развален сандвич на гарата и се качих на влака. 5 минути след това бях в тоалетната и повръщах. Така и не излязох от там, докато не пристигнах 3 часа по-късно. Може би това беше апогеят на моята глупост

От къде ги намираш тези скръндзи бе? 🤣🤣

В Швейцария, България и Италия

Защо не му каза, че си гладна?

Беше ме срам. От глупост с една дума.

За следващият път, да знаеш да си носиш кутия с храна от вкъщи

За щастие въпросните случки са назад във времето. От 16 години съм с ММ и не ме лишава от храна Но наистина съм си носила една вафла в чантата на следващи срещи.

Като ги чета тези истории и се сетих за едни две мои.

Преди сигурно 7 години, бях съкратена от работа и си почивах някакво време, че ми бяха взели душата преди да ме съкратят. И от скука, започнах да влизам тук там по сайтове за запознанства. Пиша си с един младеж, малко по-голям от мен, звучи интелигентен, нормална работа (вече не помня какво работеше, май нещо в продажбите). Аз му бях казала, че не работя в момента. Предлага ми да се видим, съгласих се. Бях на една диета тогава и му продложих да седнем на сладкарница, че имах право на десерт само за вечеря. Пихме по кафе, по тортичка. Той плати. Мислех да си ходя, но ми предложи да ходим на вечеря, че бил гладен. Пих чайче аз, че на мен тортата ми беше вечеря, той си хапна стабилно и не прие никакви пари за сметката.

Ще се виждаме пак. Един хубав есенен ден, решихме да се разходим из парка. Седнахме на кафе - по кафенце, по безалкохолно. Викаме сметката, той седи с ръце в джобовете. Казвам хубаво, ще платя аз. Решаваме да ходим на кино. Избираме филм, казват сумата за билетите, нашият пак седи до мен с ръцзе в джобовете. Добре, платих аз, но си казах, че това е последната ни среща и без да се ядосвам, реших да се насладя на филма и после кой откъде е. Свършва филмът,  излизаме от киното, нашият ми казва: гладен съм, да ходим на вечеря? И като си представих, че пак ще ми седи с ръце в джобовете, му казах, че пък аз искам да се прибирам. Той учудено ме погледна, каза добре и ме изпрати до нас. После пак ми писа да се виждаме, дори не му отговорих.

А тази зима си пишех с едно момченце доста по-малко от мен. Зор да се видим, видяхме се на кино, че заведенията не работеха все още. Аз исках да си платя билета, той направи знак с ръка, че не иска да давам и той го плати. Изкарахме си добре, после пак ще се виждаме. Решихме да ходим на разходка извън София, намерих аз място по вкуса ни. Питам го да си носим нещо за обяд, че заведенията тогава не приемаха клиенти, само за вкъщи. Казва ми все нещо ще намерим и приключи въпроса. Идва той, извини се, че закъснял, спрял да закусва. И ми посочва два банана на задната седалка, казва: ако огладнеем, взел съм банани. Разходихме се, после до някакъв град в близост отидохме. Става вече към 15 часа, ни дума за обяд. А аз гладна вече, той мушнал бананите. И му казвам, че искам да обядваме някъде. Намерихме някакво магазинче за хамбургери и сандвичи, взе той по един. Сядаме на една пейка в близката градинка, нашият го мушна неговия за секунди. Така и не разбрах дали искаше да се стисне за нещо за ядене, при положение, че изрично го бях попитала да си носим. Но остана в мен едно много неприятно чувство. Видяхме се още един път, като отвориха заведенията. Уж щеше да мисли за някакво хубаво и интересно заведение, идва ми на среща и аз да го водя. Ами заведох го, той плати сметката, но това ни беше последното излизане.

Темата от интересни срещи се превърна в кой какво да плаща. А такива май има доста.

На мен ми е интересна темата, а пък плащането си е много показателно.

Имаше една тема за смешни срещи май преди. Следях я, но ми се изгуби.

Много съм съгласна с теб. За мен е много показателно дали един мъж е кавалер или не. Дали ще ме вземе с кола или ще чака да му отида на крака, дали ще ме попита къде искам да отидем. Дали иска да научи нещо за мен или само той говори за себе си. Аз нито пия алкохол, нито ям скъпи неща. Ако се стиска за едното кафе, няма смисъл да има втора среща. Поне за мен е така. Не става въпрос за парите, а за възпитанието му и отношението му към жената, която е поканил.

Бъди себе си ,не преигравай като  се опитваш да те харесат  на всяка цена!!