За четенето

  • 42 540
  • 757
  •   1
Отговори
# 690
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 570
Лош родител съм, признавам си. Филолог съм, чета много, цял живот съм четяла много( дядо ме научи да чета, нямах и 5 години, сричах по Работническо дело), мъжът ми чете много, баща ми и баба ми четяха много, децата ми не хващат книга. Учих филология, защото имах прекрасен Учител по БЕЛ( всъщност бяха две в различните етапи на гимназията), не заради личния пример на татко и баба.
Изобщо, утопичните представи за идеалното семейство да си стоят в главите на създателите си. Това, че някои са случили на четящи деца, не ги прави перфектни родители. Всъщност, прави ги, но само в собствените им глави.

# 691
  • Мнения: 5 806
Аз за това написах по-назад, че брадъра книжка не хваща за разлика от мен при еднакъв достъп и еднакви родители. Обичаше да му четат, но той сам - никога. Счупи си крака, изчете Хари Потър, всяка вечер като се прибера от лекции обсъждахме, защото му беше много интересно да прави разлика между филмите и книгите. Стигна до последната, махнаха му шината и заряза. Нямало да я дочете, защото вече може да прави друго Grinning Сега чак на 27 прочете и то Макиавели и други самоусъвършенстващи.

Разбира се, че е до дете и до човек прицнипно, но нищо не ми пречи да опитам и да направя, каквото зависи от мен по повода, пък дали детето ще се възползва си е негова грижа. Тя търпи да ѝ чета вечер, на мен ми е кеф - всички печелят. Ако интересите на родителите и децата съвпадаха 1:1 само от гледане и личен пример то всички деца щяха да наследяват и хобитата, и професиите, и т.н.

# 692
  • Мнения: 4 679
Доста нестандартен родител съм и без никакви угризения не следвам утъпкани пътеки. Не ме интересува нито, какво правят хората, нито как го правят. Нямам рецепти и нямам мнение, как се изгражда читател и изобщо, кое поражда една страст, която да трае цял живот. Трябва да приемем, мисля, че всеки има своя път и своите демони и ангели по него. Дали ще са учители, роднини, приятели или случайно минаващи, всеки носи своя урок и ние сме урок за другите.

Уж сме хора четящи, а все се стига до вечния въпрос за перфектните родители и деца.
Кому е нужно да се обяснявате и да се съизмервате с другите, нали сте индивидуалности?!
Нека са перфектни. Няма лошо. Нека да се чете. Това с нищо не омаловажава и вашия труд и усилия. Ако трябва изобщо да се състезавате с някой, то е само със себе си. Да се предизвиквате и да не ви бодат в очите постиженията на другите. И да им се радвате. Днес един ученик до мен четеше книга на телефона. Усмихна ме. С това, мисля, че ви казах всичко.

Всъщност не, аз обаче споделям и мнението, че не е достатъчно само да се чете, а е важно и какво се чете. Но захванем ли и тази тема, не знам няма ли да стигнем пак до някоя класация…

# 693
  • Мнения: 609
Всъщност аз искам да споделя страстта си към четенето, удоволствието си от това с децата ми, но просто трябва да приема, че това не е тяхното. А иначе ме е яд за многото книги, които съм купувала “за децата”, осъзнах, че всеки прави нещата само заради себе си, независимо че човек се крие зад оправдания за страстите си. И за съжаление, лакомията ми за книги към днешна дата мога да сравня с консуматорство.

Последна редакция: вт, 28 мар 2023, 20:59 от mariposa333

# 694
  • Мнения: 3 182
Всъщност аз искам да споделя страстта си към четенето, удоволствието си от това с децата ми, но просто трябва да приема, че това не е тяхното. А иначе ме е яд за многото книги, които съм купувала “за децата”, осъзнах, че всеки прави нещата само заради себе си, независимо че човек се крие зад оправдания за страстите си. И за съжаление, лакомията ми за книги към днешна дата мога да сравня с консуматорство.
Това са и моите опасения (но още лелея надежди за културност на мястото на консуматорство).
Засега само едното ми дете не е четящо (а как обичаше да му чета...), другото е малко (надеждата е там;).

# 695
  • Мнения: X
Да разкажа най-интересната ми история за четящо дете по повод тематиката "как се възпитава читател". В Африка сме , забутано селце на плажа. Няколко човека сме наели колиба за деня и  момчета от селото се навъртат край нас да помагат за носене, чистене , огъня за барбекюто. Едно от тях ,10-12 г., докато чака да стане огъня,  седи на стълбите и задълбочено чете нещо, което и книга трудно докарва на вид - пожълтели , разпилени, подшивани, опърпани страници от много стара книга . Позагледах я -Шекспир, "Отело". Поразпитах го - запален читател , но  трудно намира книги в джунглата. На единия ми син по това време като му четях книжки , си запушваше ушите и ревеше. Искаше да си говорим. Той и филмчета не гледаше. Завидях на африканската майка ,родила "читател". Всъщност и историята на моя дядо е доста подобна, някога, някъде в България . Синът ми зачете документална литература в тийнейджърските години. Такива и филми само гледаше. В момента чете "Game of Thrones". Увлече го четенето на 20+. Успях донякъде. Другият чете , по̀ малко , но редовно . Съвсем различни са ни литературните предпочитания , но е нормално.

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 17:58 от Анонимен

# 696
  • Мнения: 4 793
ananas,
Много ми липсваш в другата тема, в която коментираме книгите, които четем в момента.

# 697
  • Мнения: X
Сега започнах една многообещаваща, за Африка  - "Евангелие на Отровното дърво" . Вероятно затова  си припомних и тази история с четящото момче.

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 17:45 от Анонимен

# 698
  • Мнения: 2 147
Цитат
Синът ми зачете документална литература в тийнейджърските години.
Единият ми син, след известен бойкот на четенето въобще в пубертета, сега чете само исторически, документални, биографични и политически книги, за художествената литература казва, че не му се четат измислици. Другият ми син пък само фентази чете и никога нямало да посегне към скучните книги на брат си.

# 699
  • Мнения: X
Точно същото е и при нас. Но този с документалистиката , сега подхвана "Игрите..." и казва , че му е много интересна. Не си спомням да е чел друга художествена досега.
 Той имаше много интересна история . Хайде и нея ще разкажа. Пътува със самолет от Париж за Дубай. В този период много харесваше   дрехи "Patagonia" и беше започнал да чете автобиографията на основателя на марката . Обича да споделя какво чете и ми разказва историята му като се чуем. В самолета чете книгата . На слизане , гледа , че пред самолета чакат някого с име като на въпросния основател. Обръща се и гледа че е зад него. Възкликнал , че в момента чете книгата  му. Другият се впечатлил и  получил автограф. Интересно съвпадение беше.

# 700
  • Мнения: 4 793
Всъщност, това е вдъхновяващо-впечатляваща история!

# 701
  • Мнения: X
Всъщност аз искам да споделя страстта си към четенето, удоволствието си от това с децата ми, но просто трябва да приема, че това не е тяхното. А иначе ме е яд за многото книги, които съм купувала “за децата”, осъзнах, че всеки прави нещата само заради себе си, независимо че човек се крие зад оправдания за страстите си. И за съжаление, лакомията ми за книги към днешна дата мога да сравня с консуматорство.
Така е, аз съм страстен читател и писател ( то дори и във форума си личи Wink ), а навремето учителите ми в гимназията по БЕЛ и Литература ме умоляваха да запиша Журналистика, а не избраното.

Но още на кандидат-студентските изпити ми стана ясно, че ни адвокат, ни журналист искам да  бъда. И че не е моето да говоря публично и да съм нахална и пробивна.

Не съм си мислела, че като заимам дете няма да имаме огромна библиотека с много книги и няма да й/му чета всяка вечер по няколко, преди заспиване и в спокойните следобеди и утрини. И така и направих.

Не съм търсила нищо нарочно, просто купувах много книги, и й четях много и на двата езика.

От преди да се роди даже ( тогава й четях на глас и пусках класическа музика и джаз през слушалки, като част от  пренаталното образование). И продължих всеки ден и вечер докато не можеше сама да си чете.

Воденето в библиотеката, в антикварни книжарници, на разпродажби на книги, фестивали на книгата, книжарници и изложби ни беше ритуал.

Помня колко шокирани бяха учителите й в 5ти клас когато тя беше едно от малкото деца, чиито родители подписаха декларация, че може без ограничения да си избира и чете книги за зрели читатели от училищната библиотека. Тя четеше фантастика, ужаси и драми и всичко, което й хареса.

Сега не чете колкото преди, но си взема книги от библиотеката в гимназията, чете си на телефона и тя като мен постоянно, все още й подарявам книги, които си избира и не отказвам поредица, която я интересува.

Не съдя изборът й, не следя книгите, които чете, но като сподели виждам, че се движи в моите жанрове, които харесвах като тийн и вече като възрастна.

Понеже много харесва поредицата за "Игрите на глада" и ги прочете и изгледа филмите на един дъх, пожела на практиката си по четене на български език, да й прати баба й  именно тях на български.

Аз съм голям фен на Х. Потър, Толкин и Стивън Кинг, но освен Кинг, нищо друго не я впечатли и изчете само първата от поредицата за Х. Потър. Няма драма; кнгите са у нас, когато и ако стане готова, да ги изчете.


Така и бях събрала и накупила преди 5-6 години заглавия от нашето детство на АЕ, които трудно намерих, но не са й интересни въобще. Том Сойер, Карлосън, Артър Конан Дойл, Жул Верн, Винету, "Магьосникът от Оз", 'Чичо Томовата колиба", "Емил от Льонеберя", не я впечатлиха и си останаха непрочетени.


Но примерно Пипи, Алиса, "Тайната градина", Хайди, 'Малки жени", Анн от фермата "Грийн Гейбълс“ й харесаха.

След това за да й засиля интереса започнах да я водя на театрални и балетни постановки с класически заглавия, след които да иска да прочете книгата.

Позволявах й да гледа колкото иска филми (имаше си Тв с ДВД-та и с Нетфликс/ Дисни канал с филми в стаята от 7 годишна) в свободното си време и ваканциите, където след като й стане интересен някой персонаж го търсим и купуваме книгите за доразвиване на интереса.

Библиотеките ни са любимото ни стая у дома.

Последна редакция: чт, 30 мар 2023, 12:57 от Анонимен

# 702
  • Мнения: 2 553
Активирах Сторител и опитах да слушам книга с гласа на Христина Ибришимова - разкошен глас, но не успях да я изслушам.

Имам чувството, че просто не успявам да се концентрирам и изобщо не мога да се потопя в книгата.

Miss Wonderlust, разкошни снимки!

Имам сестра на 9 и е много “модерно” в училище да си говорят за игри и телефони и така нататък. Забелязвам, че в нейния клас няма деца, които да четат за развлечение. Присъствах на една родителска среща и масово родителите се оплакваха, че не могат да накарат децата си да четат и ги наказват с четене. Замислих се много и реших от тогава, че ще четем заедно в удобен момент. Хващам моята книга, започвам и я подканвам и тя да почете. Взела съм и’ “Феята от захарницата” поредицата и една за спасяване на еленче (избяга ми заглавието). Прави ми впечатление, че когато е по този начин за нея не е “наказание” и “на сила”. Абсолютно съм наясно, че най-вероятно и’ харесва да играе на някой игра, да гледа нещо по телевизията и съответно има какво да си коментира с децата около нея, но искам малко поне да полага усилия и да се ограмотява допълнително. За съжаление, виждам, че “модите” сега са доста различни. Аз си спомням, че “по мое време” си бяхме “конкуренти” кой ще прочете повече, кой ще знае повече непознати думи и т.н. Може би просто обкръженията да са ни били различни, не знам.

Последна редакция: ср, 29 мар 2023, 19:08 от LieToMe

# 703
  • Мнения: 11 784
Затова слушам книги само от време на време от Ютюб- не мога да се концентрирам достатъчно и да ги следя, както да чета на хартия (или на електронен четец, на таблет или телефон избягвам, защото не е добре за очите).

# 704
  • Мнения: 5 806
Много ми вървеше да слушам Хобит на х1.25 докато работя - и да "приспя" 5 Мин не е от значение Joy

Общи условия

Активация на акаунт