За четенето

  • 42 542
  • 757
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 13 825
Какво има да се стимулира?! На детето или му е интересно да чете,или не. Същото е и със спорта,впрочем.

# 676
  • Мнения: 11 784
Щом смятате, че не е нужна помощ в четенето- в случай, че се наложи такава- добре. Всеки има право на мнение.

# 677
  • Мнения: 2 147
Аз не им помагам с друго, освен със създаването на среда, в която е лесно да станеш четящ. Като са били малки, съм им чела много приказки (неадаптирани) и книжки, после съм им препоръчвала такива книги, които да им бъдат интересни и съм ги увличала да ми ги разказват и да отговарят на въпроси. И в един момент вече няма друго за правене, защото са станали големи и нещата са си в техни ръце, включително решението искат ли да четат книги или не.

# 678
  • София
  • Мнения: 4 102
Чела съм им книжки вечер преди лягане като са били малки и съм ги водила редовно да си избират нови книжки в книжарницата, в библиотеката да им четат и лятото за книгите от списъка, които нямаме. Адаптирани книги нямаме и никога не сме взимали. Това правят повечето родители вероятно. След това е въпрос на късмет - дали ще пожелаят или не, зависи донякъде и от средата. Голямото ми дете винаги е било в клас, в който си разменят книги, учителката в гимназията ги водеше на панаира на книгата, и обсъждаха и странични от програмата книги, докато малкото - само в началните класове, макар че все още чете, дори и книги за големи (една от последните книги, която прочете е "Бойният химн на майката тигрица", и беше много щастлива, че не сме китайско семейство, обсъждахме обаче защо те са така амбициозни, доколо е здравословно и т.н., на 13г. е. Сама е избрала книгата и я прочела, аз разбрах след това като дойде да си говорим. Няма как да забраня достъпа, книгите са в библиотеката ни).

Последна редакция: вт, 28 мар 2023, 14:38 от EliG

# 679
  • Мнения: X
За мен любовта към книгите се възпитава също.
От както се е родила дъщеря ни нямаше вечер, в която да не й се четат книжки преди заспиване и всеки ден. До към 8 когато си ги четеше сама.

Воденето в библиотеката поне   2 пъти седмично за нови книги и за класове по четене/ слушане/ театър също са важна традиция, а в у-ще и сега в гимназията тя е всеки ден в библиотеката и си чете/ пише домашните там на обедната почивка.

На всеки празник винаги подарявам книги, а Адвент каландера ни с години е заимстван от сандинавската традиция да се подарят 24 опаковани книжки в коледни подвързии, и да се отваря една всеки ден и да се чете до настъпването на самата Коледа, когато се подаряват още книги.

# 680
  • Мнения: 11 784
Също им чета книжки, смятам да продължа и след като четат сами - не заради съветите в “Да отгледаш читател”, а защото те самите имат такова желание, това се е превърнало като вечерна традиция. Подарявам им книжки по повод, че и без такъв (например когато ходихме заедно с тях на Алеята на книгата и си избраха сами книжки според интересите им).

# 681
  • Мнения: 6 631
Като утопия ми е този форум - перфектните семейства, мъже и деца. Всички четат, само моето не ще. Grinning
Ни пример, ни възпитание лови бащичко, освен ако няма стимул, който няма да казвам какъв е да не изпоприпадате. Тогава има ефект, насила обаче. Та, толкова от мен по темата. И все пак имам надежда, едва на 7 е.
Някога ние сме чели, просто защото е нямало какво да правим - приятелите вкъщи или нанякъде заети, телевизия няма ..., но сегашното поколение расте сред високи технологии и четенето им е в трета глуха по приоритет. И не, не съдя от мене си - наблюдавам.

# 682
  • Мнения: 11 784
С последното - за технологиите сред които растат не мога да не бъда повече от съгласна. Преди имаше дори и време с режим на тока и две телевизионни програми и книгите бяха чудесна възможност за развлечение и отмора още от детски години за някои от нас. Сега децата имат един куп разсейващи дразнители, с които трябва да се съревновават книгите и усилията на родителя вероятно трябва да са двойни, ако не и повече.

# 683
  • Mars Hotel
  • Мнения: 5 286
Като утопия ми е този форум - перфектните семейства, мъже и деца. Всички четат, само моето не ще. Grinning

Ееее, чакай де. Много е рано на 7. Моята се отприщи на около 12-13 да чете и сега наистина няма спирка. Все още не чете с удоволствие задължителната литература, но ако е нещо в нейната сфера на интереси, не ѝ пречи и хиляди страници да е. Интересното е, че и приятелките ѝ четат, даже си разменят книги.

# 684
  • Мнения: 2 147
За електронните устройства от един момент натам няма какво особено да се направи, защото това е тяхното средство за комуникация с другите, дори психолозите казват, че е много лошо решение да накажеш с отнемане на телефона и компютъра, защото това е все едно да им зашиеш устата.
То и възрастни се пристрастяват към телефоните и социалните мрежи и спират да четат, макар преди да са били запалени читатели, какво остава за децата.

# 685
  • Мнения: 11 784
Живеем в технологична епоха и те растат заедно с технологиите. Но се променя заедно с това и  психиката- всичко е на една ръка разстояние, на един клик. Всичко става светкавично бързо и е леснодостъпно. А това променя и начина на възприемане на света, включително информация и текст. Изисква - според мен и допълнителен подход към обучението като цяло. Дали ще е така - тепърва предстои да се “сблъскам” със системата от позицията на родител, а не на учащ.

# 686
  • Мнения: 609
Аз мога да поспоря за това, че любовта към книгите се възпитава. В моето рождено семейство родителите ми четяха, но не постоянно. От пети клас чета много, просто ме докосна магията на четенето, може да се каже, от един учител по литература. Даваше ни допълнителни книги, които са интересни. Моите деца гледат от мен нон- стоп четене, във всяка свободна минута, аз телевизия не гледам, имам ли свободно време, чета. Като малки нон- стоп съм им чела детски книжки и съм им купувала, но когато вече усилията трябваше да се положат от тях, за да четат, се оказа, че не им се занимава. И двамата са отличници и са момче и момиче, първо мислех, че в мен е грешката, но вече смятам, че е въпрос на късмет, дали ще те запали някоя книга и да искаш още, и още…
P.S. Скоро срещнах учителя, който може да се каже, ме вдъхнови да чета, макар че то е било в мен, той работи в строителството и каза, че отдавна не чете, което разби идеализма в мен.

Последна редакция: вт, 28 мар 2023, 16:56 от mariposa333

# 687
  • Мнения: 11 784
Чудесен пример как и училището може да повлияе позитивно. Не пренебрегвам ролята му ни най- малко, напротив- смятам, че е не по-малко важна от родителската.

# 688
  • Мнения: 6 631
Дали ще е така - тепърва предстои да се “сблъскам” със системата от позицията на родител, а не на учащ.
Ще ми се да не те отчайвам, но аз като сблъскала се с две системи - българската и английската, виждам че тук оправия няма да има, май никога. Продължава да се учи насила, суха и пространствена материя.

# 689
  • София
  • Мнения: 1 442
Аз чета на сина ми, независимо, че е вече трети клас. Сам започваше няколко, но повечето ги зарязваше в един момент. Затова чета - на него и на сестра му, която още не може да чете. Докато има кой да длуша, ще чета, независимо от това дали могат сами или не. Защото е голямо удоволствие когато са затаили дъх и се сърдят като затворя книгата, или като ме "гонят" из къщи с книгата... Мило ми е.
Всеки месец взимаме книги от библиотеката. Баткото бързо се научи на комикси и поредицата за Дръндьо-то, което никак не ми харесва, но си казвам - пак по-добре от нищо.
Рядко чета пред тях, просто защото е леееко невъзможно.

Общи условия

Активация на акаунт