Чакаме с трепет и вълнение всяко ново ОКТОМВРИйско попълнение - Тема 17

Честит рожден ден, Яренце ! Бъди жива и здрава и безкрайно щастлива! Благодаря ти, че поддържаш темичката ни толкова месеци!

Честити нови бебчета, желая на мамите бързо възстановяване и само хубави емоции!

На бебчетата, които имат някакъв пробпем - да им минава бързо и скоро да се гушкат при мама!

Аз днес бях на последните ми тонове и преглед. В неделя постъпвам в болницата, в понеделник е секциото.
Ужасно ми тежи вече, направо едва издържам. Всяко едно действие ми се струва безкрайно трудно. Качила съм около 12кг, почти изцяло на корем, който ми се струва огромен. Поне си спя добре.

Ние също още не сме се спряли на име окончателно. Колебаем се между две и май на място ще избера едно от тях Някой знае ли кога трябва да кажа името?

Иначе сега така или иначе не се движа много, та гледам лекции за гледане на бебе, понеже ми е първо. Чувствам се като пред голям изпит, за който нищо не знам. Надявам се, че като се появи бебка, ще ми помогне и интуицията.

Между другото попитах моята АГ за този неприятен преглед за разкритие и тя каза, че няма нужда се прави при мен и ако при постъпването някой иска да ми прави такъв, да откажа. Много се бях наплашила от него, а и ми се струва излишен при планово секцио най-вече. Че ще има болки е ясно, ама се опитвам поне ненужните да си спестя, ако мога.

Би трябвало да дойде при теб служител на Грао да обясни, иначе таткото ходи да записва бебето. Поне при нас беше така предния път. Имаше някакъв срок 1-2 дни след раждането май

Нашият батко е на 4 и също беше много развълнуван в началото. Едно скачане около бебето, резки движения, искаше да го държи и пипа непрекъснато. Сега вече влизат в ритъм нещата.  Няколко дни беше при баба си по свое желание и не искаше да се прибира при нас. И бебето не искаше да вижда - било скучно, само спяло и най-важното - нямало зъби 😃
След тази кратка пауза пак е еуфоричен на моменти около бебето, но много по-внимателно. Дрънка му с играчки, пее песнички, иска да му дава биберон, но малкия не ги харесва. Иска да гушка “цялото бебе” сам, което мисля, че още по-малко се харесва на бебето, но това е положението да си имаш батко 😃

Здравейте момичета, малко ми е притеснително тъй като ще ставам мама за първи път, но моето момиче не ще да излиза, термина ми беше за 11.10 и все още нямам болки, лекарката каза на 15.10 рано сутринта да постъпвам в болница, ако до тогава не съм постъпила. Някой може ли да сподели нещо, какво може да се случи и как процедират. Благодаря предварително

За записване на име на бебето много зависи къде раждане. В Щерев при първото ми раждане още в реанимацията, вечерта след операцията, ни питаха за имената. Документ за припознаване искаха при изписването. При второто раждане в Шейново се ходе до три дена след раждане в специален кабинет, където с бащата попълвате документи и пишете името на детето. Не се носи документ за припознаване, ако няма брак. Плаща се на регистратура 50 лв. Ако имате брак се носе копие. Поради липса на нашия татко, защото беше в чужбина, подадохме документи за име по-късно. Нямаше проблем, стига да е преди изписването. И това става в определени дни, в определени часове.
Хасибе, яко не родиш до 15-ти, предполагам ще ти предизвикат раждане. Ни и много хубаво да се преносна, но мисля че има толеранс от седмица. Но всичко зависи от старостта на плацентата и състоянието но бебето. Ако не се получи естествено раждане, ще се стигне до спешно секцио. И при двата варианта ще родиш.

Здравейте, момичета!
Дойдох да се похваля. Вече съм Мама на бебе Бояна, роди се 09:13 ч. на 13.10 ❤ 51 см, 3280 гр. с планово секцио.
Безкрайно съм щастлива, че се сбъдна най-голямата ми мечта!

Честито на новите бебоци, а на тези, на които престои, нека мине леко и успешно!

Честита да е Бояна ! Бързо възстановяване и на теб ! ❤🍀💐

Това с предизвикването на раждане си е нож с две остриета, както се случи и с мен. Хем се мъчиш с часове да родиш естествено с адски болки и контракции, и накрая се стига до спешно секцио, което пък следващите дни, а може би и седмици ти създава дискомфорт и болки при всяко движение.
Ето и моя разказ. В неделя, ден преди термина ме загложди едно чувство, че не съм съвсем готова с багажа и си го дооправих. Така или иначе имах уговорка с док да ме види на следващия ден в болницата. Малко след полунощ вече на 11.10. се започнаха едни леки контракции, но с някаква периодичност, което досега не беше ми се случвало.  Легнах си с идеята, че нещата няма да станат толкова бързо, мъжо спеше и не исках да го будя излишно, пък и бях решила да видя как съм на сутринта и тогава да звъня на лекаря. Контракциите продължиха цяла нощ, не успях да ги засека през какъв интервал са, спах накъсано и на сутринта след 6 почнах да ги засичам на около 10-12 мин с продължителност 30-40 сек. След час и нещо вече бяха на по 8 мин и казах на моя да се готви за болницата. Като станах до вц-то го голяма нужда видях че имам кървене (вагинално), което за мен беше знак, че днес може би ще родя. Така и така щях да ходя на преглед, но звъннах първо на моя лекар да го питам да взимам ли багажа и той потвърди. Докато тръгнем от вкъщи, стана 10 и нещо, контракциите пък леко взеха да намаляват, но аз сякаш бях решила, че ще раждам точно на термина си. В 10:30 ме приеха в болницата с багажите, док ме прегледа за разкритие, само 2 см и каза да ми правят клизма и да ми пускат системи.  Аз го питам без системи не може ли, той каза, че няма да стане иначе и че ще има обезболяване (тогава мислех че става въпрос за еридурална упойка). Да, ама не. Сложиха ме в предродилна зала с още две жени и те на системи за предизвикване, явно така практикуват с всички, желаещи естествено раждане в нашето Аго. И от 11 без нещо за мен започна кошмар, който продължи до към 8:30 вечерта. Контракциите станаха през 2-3 мин и бяха супер силни и болезнени, а разкритието вървеше супер бавно, продължавах да кървя, док ми спука мехура на около 4см, изтекоха водите и нямаше връщане назад. По един или друг начин щях да родя в този ден (Да уточня, че моя лекар беше на смяна до 19:30 и най-вероятно затова се опитваше да пришпори процеса). Няколко пъти ме провери за разкритие, като се опитваше и да намести главичката в правилна позиция за излизане, и това в комбинация с идваща контракция беше ужасно. Нито дишане, нито викане ми помагаше по едно време, просто се молех по-бързо да свърши всичко. А обезболяващите под формата на ношпа, спазмалгон и разни други не ми помогнаха въобще.  В крайна сметка  до 8 вечерта разкритието беше само 7 см и шийката не беше достатъчно изгладена, за да тръгне естествено раждане и решихме, че ще се прави секцио. Аз бях тотално изтощена след 9-10 часа и 2 банки окситоцин, че не мисля, че щях да понеса и напъните, ако беше се стигнало до там. За капак пред операцията повърнах стабилно само сокове и едвам до добрах до операционната маса. Виж секциото си беше направо песен за мен. През цялото време ме наблюдаваха и се суетяха покрай мен дали съм добре. Когато най-после го чух да изплаква, си отдъхнах, но за кратко.
Другия шок за мен дойде като чух, че бебо е само 2400, при положение, че очаквахме поне 3кг. Знаехме, че върви по-малък, последно го мери 2800 10 дни по-рано. Останалото го знаете, днес пак не ми го показаха, бил още на системи и антибиотик, неонатоложката каза, че бил хипотроф и ни поръчаха да му вземем АМ  за недоносени. Днес от обяд почнах да се цедя с помпата и едвам изкарах няколко капки, но поне тръгна и сега ще продължавам да цедя, за да имам кърма след това за мойто мишле .  Поне това мога да направя за него в този момент.  Не спирам да се обвинявам, че нещо не съм направила както трябва по време на бремеността и затова е изостанал в растежа си. Моля ви стискайте палци Антонио да се оправи по-бързо и да няма проблеми в развитието си, че четох разни глупости за тази хипотрофия и съвсем се сдухах.
Извинявам се за дългия пост, но имах нужда да споделя мъката си. На всички с предстоящо раждане, не се плашете, а говорете предварително с лекаря, който ще ви изражда, за да сте наясно какво предстои.

Kalinche много съжалявам за това което си изпитала по.време на раждането . Доста ми напомни на моето първо , с разликата че при мен започна с изтичане на води и от 5 сутринта до 21.00 вечерта беше кошмарно. Забравя се това , важно е да сте живи и здрави!
Не се плаши за бебко , майка ми се е родила 1.800кг в 9 месец и е най- умната,интелигентна и развита жена която познавам . Не се обвинявай. Баткото го родих близо 3700 а сега бебето върви по малко , не зависи понякога от нас.

Калинче,  не се обвинявай, не винаги нещата зависят от нас. Всяка майка прави всичко възможно за да доставя необходимото количество витамини,  протеини за бебчо. Пак казвам има и други фактори като ген, структура на родителите и т.н....и бебе 2.500 кг си е напълно нормално и 4 кг бебе. Ще видиш , че Антонио съвсем скоро ще качи грамчета и ще се гушкате. Разбирам притеснението ти, моя съвет е да мислиш позитивно, ще видиш, че съвсем скоро бебчо ще е при теб и това ще остане в миналото. 🤗

Kalin4eto, моята история е много подобна на твоята и все още го преживявам и се опитвам да разбера какво точно се случи, много моменти ми се губят. Натъпкаха ме с толкова лекарства, мъчих се 22 часа преди секциото, тресях се, повръщах, а най-тъжното е че дори не можах да се развълнувам когато я извадиха и ми я показаха. Усетих облекчение че я виждам, но все едно бях някак безчувствена, а не плачеща от щастие както винаги съм си представяла. Обвинявам най-вече себе си и акушерките, които никакви ги нямаше. Недей да се обвиняваш, не си виновна ти за лекарските действия, които явно не са били адекватни. Стискам палци Антонио бързо да се възстанови и скоро да е в ръцете ти, а ти бъди силна и за двама ви. Моята Калина е вече на 13 дни, но чак сега последните дни се чувствам като пълноценна грижовна майка.
Тези дни ме е налегнала лека депресия. Мъжът ми днес се върна на работа и ми е самотно по цял ден затворена в къщи. Нямам приятелки с малки деца, още не ми е позволено да шофирам (на вас със секцио колко време ви казаха?), по цял ден в социалните мрежи и форума направо ме хващат лудите. Утре ще се престраша да я изведа в количка за пръв път поне в квартала, времето все още е хубаво и хич не ме свърта в къщи. Тежи ми и че не мога да поканя приятелки на гости, мъжът ми го е страх да не донесат някоя болест и ще трябва поне малко по-голяма да стане. Вие каните ли хора или чакате поне 40 дни да минат?
Честит рожден ден яренце! Надявам се че си изкарала добре. Аз съм рожденичка тези дни и ще си празнуваме само тримата

Viala, Elmazche, Flying_High, благодаря за подкрепата, старая се да съм положително настроена и покрай мен има достатъчно примери за родени с ниско тегло хора, развили се нормално. Аз самата също съм била под 2500, като съм се родила 4 дни преди термин, но растях доста слабичка до към 2 клас, след това пък съм все с наднормено тегло и така съм си и до днес. Явно малчо се е метнал на мен Днес на обяд ще поразпитам пак неонатолозите как е Антонио и дано да мога да го видя.
Сега имам друг проблем, трети ден след секциото и не мога да отида до тоалетна, корема ще ми се пръсне. Мамите след секцио как се случиха при вас нещата с вц-то?

Момичета, това с индукцията е пипкава работа и затова според мен трябва добър АГ. При мен трябваше да извадят бебка малко по-рано, АГ ме провери за разкритие и директно каза, че родовата дейност не е достатъчно напреднала и ако ми пусне окситоцин само ще се мъча, а пак ще трябва да ме режат накрая. Обясни ми подробно, че индукцията често не сработва и трябва да сме наясно кога можем да я ползваме и кога ще се случи всичко, което разказвате. Та моя съвет - за следваща бременност, повече мнения преди индукция.

Относно секциото и wc - на мен ми дадоха слабителна свещичка и се получи. После пак не можех, но веднага щом се прибрах, всичко се нормализира 💕

kalin4e, в никакъв случай грешката не е в теб. Аз те разбирам напълно, защото нашата беба се роди малка и изкара първа нощ в интензивното. Всички мисли, които ти минават през това време са все какво не си направил ти за бебето. Но това просто си е физиологична особеност. Аз този път и режим правих с много протеини и тн и пак се роди така. Със сестра и нищо не правих и се роди 2980,а малката сега се роди 2920 и я изписаха 2670,като казаха че е с много ниско тегло. Но за щастие дишаше сама, суче добре и няма инфекции и ни изписаха. Така че, явно моите момичета са толкова 🙂 Стараеш се, не Стараеш все са под 3 кг. Не зависи от теб, ти нямаш вина. Най-доброто, което можеш да направиш за бебо е да си спокойна и позитивна. Знам че е трудно, но се опитай. Не си сама, много мами минахме през това тук и със сигурност имаш нашата подкрепа и разбиране 🤗

Моето секцио беше на 28 .09 ,на изписването двете баби ,и моя много близка приятелка ,която ми украсила вкъщи и организирала изненадата,бяха вкъщи ,оттам в следващите дни  , вечер идваха чичото и бабата , после десетия ден ходих за епикризите ,леле едвам се качих в колата ,доста ме болеше , тази седмица и шофирах защото ми се наложи , но всеки както се чувства ,и естествено да не са болни тези,които идват ,все пак каката ходи на детска градина ,а мъжа ми работи с клиенти , бацили дебнат от всякъде