Любители на котки - Тема 165

Нищо няма да му стане, спокойно. Всеки се притеснява за котето си когато ще го оперират по някаква причина - нормално. Мъжките се кастрират и понасят процедурата много по-лесно от женските.

Т. Валчева, не искам да обикалям доктори и да слушам различни мнения. Преди три години загубих 18 годишен мъжки от чернодробна и бъбречна недостатъчност. Ходехме при Кънчев на Орион. Не сложи фуния при първата рана на окото и оттам всичко тръгна на зле. Ходихме при Кала доктор в Люлин, но и на него не му се занимяваще с умираща котка. Ходихме при Велчев, зад Била България. Той беше от старата школа и ни помогна доколкото можеше в последните дни. Ходихме и в Свети Антим за някакво изследване, но не ги усетихме като нашите.

В темата съм чела за клиника в Банкя където безплатно кастрират улични като им режат ушенцето.


За Феликс разпитвах клиенти на работа и тук. Ходим в Свети Серафим, близо до Лидл Захарна фабрика. Млади мъж и жена са и не са търгаши. Никога не са се опитвали да ни пробутват храна. Винаги са търсили евтини и качествени хапчета. Те кастрираха Феликс и нямаше проблеми. Обезпаразитиха малкото, изследваха кръв и казаха че е здрав като бик. Пак там ще му резнат нещата.

Има малко по-скъпа инхалаторна упойка, от нея излизат по-леко.

А кастрацията на мъжки е направо неусетна за тях, изобщо не се усещат какво се е случило. Преодоляването на мъжката солидарност вкъщи беше най-трудната част (ММ и малкия ми син), но после и двамата се съгласиха, че сме постъпили много правилно и навреме.

Хари въпреки че има изпълнения,е много любвеобилно животинче и много,много го обичам и не искам да го загубя млад.
Въпреки че досега драно и хапано не ми се е възпалявало,не е изключено.
А да посегне към лице(Абе дано не му хрумва) си е направо опасно,към когото и да е.
Явно ще поизчакам още мъничко и ще се престраша.
Ще търся инхалаторна упойка в Бургас явно...
Около 100 лв е кастрация на мъжки кот в Бургас,ветът,когото надрахме каза 50,но не знам каква упойка слага.Ще питам.Човекът е свестен,мен ме беше срам да го погледна поне месец.Той не трясна нито моята котка,нито кучето...В началото си помислих,че може и това да стане,ужас просто...

Миоки, аз се чудех дали няма връзка с килограмите също? Това си го измислям, защото не съм говорила с Вет. Но защото този котакар беше британец и станал 8-9 кила , много дълъг.... двете го качвахме в колата 😆 както е легнал.
Та, ако е по-едър съответно повече хормони и т.н.? Не знам... може и различен нрав да е. Сега вече е спокоен

Като бях дете не бях и чувала за кастрации, гледахме мъжки котарак на село, разнасях го като бебе, толкова мил, толкова добър, мърка, гали се, вечер спеше на покрива. Живя доста години над 10, един ден просто изчезна... знаеех че е починал, защото беше доста стар, но така болката ми беше много по-малка, защото винаги ми казваха, че може и да се върне. Помня че много дълги години дори не общувах с котки, наложи ми се преди няколко години да живея с котка, която не беше моя и бях забравила какво е, дори в началото не желаех да се привързвам и постоянно я гонех.
Та, честно казано, не искам дори да си представям тази загуба, а и Чернишка е възрастна, но Вет каза, че може да живее 20 години. Но все пак някога ще се случи, а аз не искам да мисля за това, нито да го преживявам.

Зуки, разбирам.

Мария, има упойка с инхалация(ако нещо стане по време на операцията веднага ще спрат, тоест не е като мускулната веднъж сложена и край не може да се махне от организма.), но има и упойки, които не потискат сърдечна дейност.
Но той е млад котарак, не би трябвало да те притеснява, а и при мъжките е много по-леко, то дори не е операция.
Този дебелия на позната го взехме 10 минути след интервенцията.


П.С. оф тази история за мъжкия котарак от детството започнах да я разказвам, защото беше мъжки некастриран, но нямаше как да бъде агресивен, защото все пак беше на двора, а не затворен.

Нямам идея дали има връзка с килата. Марсел започна да качва на около третата си година, а тогава вече беше отдавна кастриран.
Моят кот е вече стар. Не е престарял, но започнах да се замислям какво ще правя когато дойде денят и много ми домъчнява и като стане така, тръскам глава и си казвам, няма да го мисля сега, по-нататък, сега няма смисъл и така...

Той на двора намира мацки и в крайна сметка оползотворява енергията си...Бие се и с други котараци...
Доколкото разбирам,и pandorina,и аз ядем бой от недорасли котараци,които са в началото на разгонванията си...Може да стане и по-лошо по-нататък.
Четох,че мъжките котараци се кастрират повече за удобство на стопаните,явно това са имали предвид.
Наши близки имаха мъжки сиамец навремето,той стана татко на няколко пъти,но изобщо не беше агресивен,само няколко пъти маркира...Душичка беше,надявах се и този калпазанин да е такъв...

Ами всяко живо същество умира.
Вземаш животно с ясната мисъл,че животът му е кратък.Синът много харесваше морските свинчета(за разлика от котето) и все питаше стари ли са...Но за мое щастие не се разстрои много.Аз известно време не исках други животни,но ми мина.Също е и нормално да обикнеш животинче и после да ти е тъжно.Най-добре е според мен да се вземе ново,хем даваш грижите и любовта си на още една невинна душичка,хем новото сладурче не замества предишните ти обичани животинки,но някак ти прави деня по-усмихнат.
И емоцията да вземеш бебе животинка е голяма,те са забавни,игриви,пакостливи...
И винаги носиш в сърцето си някои от предишните,много обичани приятелчета...

Е, ако липсата на пръски в лицето е "комфорт", значи аз заради комфорта го оставих без малинки. Да не ти мирише и къщата на котешка пик.я не е комфорт според мен, а необходимост.

Всъщност е за "удобство" и на самото животно. Иначе винаги ще чува зова на разгонените котки отвън (ние живеем в къща), ще се пробва да бяга, ще се бие с други котараци и/или кучета и ще налепва болести през бойните рани. Маркирането по стени вкъщи ще му е нормален начин да обозначава коя е неговата територия.

Абе не ми пречи.
Цял живот мия и чистя тоалетни,защото имам животни от седемгодишна...
Баба и дядо навремето ни отглеждаха при тях,не знам защо бяха много против котки,а аз много исках...Та те имат двор,в този двор сега живеят Моли и малките.
Май дядо никак не обичаше котки,той обичаше гугутките.
Ааа ...в тази връзка и кокошка ме е кълвала,даже ми е налапвала пръста,опитвайки да види става ли за ядене...

Ама кастрираните животни също искат да правят...Само не ги побъркват хормоните вероятно.И вероятно някои се кротват.
Аз ям бой поради това,че мъкна Хари обратно в моята стая,докато той иска да си ходи непрекъснато свободно навсякъде...Отмъщава си.
Също и фактът,че не може да докопа цветята,много го тормози.
Е,както си стои,също се бие понякога,но по-честата причина е,че си чувства правата засегнати.
Като по-малък беше изключително мил и добричък,може пък евентуално кастриране да го направи пак такъв.
Дано.
Сега някак се чувства по-голям и силен,не се плаши толкова от хора,които не вижда всеки ден...

Ох, мислех си, че по-потърпевш от съпруга ми няма. Преди години Мацо го маркира в леглото, както си спеше. Но поне беше върху одеялото, някъде около корема. Представям си какво ти е било с пръски по лицето!

Между другото, Мацо го кастрирах през 1998 г, а Мъро през 1999 г. И двамата бяха по на 7-8 месеца. Не знам откъде съм била осведомена, че се правят такива неща. Но определено и в онези времена беше нещо нормално да се кастрират котките. Тогава мъжът ми беше много против (от мъжка солидарност), но след случая с маркирането в леглото, се съгласи доста набързо.

Спас беше роден 89та. Взехме го на 1г. Не беше кастриран. Имаше информация за кастрация на котки.
Не помня да се е разгонвал. Маркираше на баба ми градинските цветя. Първо ги помирисва, наслаждава се на аромата, и препикава докато прави циганско колело на предни лапи
Може и да си е намерил някоя котана. Първото лято много го пердашиха селските котаци, но на 2то стана цар на градината. Баба ми и дядо ми все не искаха да го връщат.

Хари беше роден 2002. Кастрирах го на 1,1г. Маркира ми два пъти прясно събраното пране. И ми се клатеше на крака.
2008ма спасихме един котарак, който беше изхвърлен от 4ия етаж. А може и да е паднал. Но съседските деца, включително и дъщеря ми, казаха "хвърлиха го". Децата реват. Не мога да го прибера, защото съм с 5год. котарак и бебе на 4м. Компромис - пренощува в мазето и на другият ден го водим на лекар. Цяла нощ го мислих и сънувах. На сутринта го чух да мяука и обикаля покрай колите на паркинга. И не го мислих много. Не го бяха прибрали "стопаните му". Водихме го в Свети Антим. Не помня колко излезе лечението. Не беше кастриран. Не успя напълно да възстанови крака си. Нямаше счупено, но най-вероятно е имал скъсани мускулни връзки. Живя с нас около година.
И него не го помня да се е разгонвал. Стана селянин и той (един приятел на вуйчо ми много го хареса и го писка) и гони селските мадами
1г съжителстваха кастриран и некастриран котарак. Разбираха се.

И в момента съм с кастриран и некастриран. Но Оникс е още бебе и едва от миналата седмица започна да му расте "самочувствието".

В момента най-ме е яд, че нямам нормално обоняние за с усетя има ли маркирано и да взема мерки. Кой знае как вони апартамента, а аз не мога да усетя. Днес ще ми редят ламината в хола и съм в стрес да не го маркира,,защото вратата ще се сваля заради нивото и няма да мога да затворя стаята докато не я срежат, което ще се забави сигурно докато намеря човек. Да не стане "ще ти пикая на метеното"... Не знам как съм живяла години с два не кастрирани котарака плюс куче. Дали ако на пръскам с дезодорант ще предотвратя...Иначе вчера като ми се за клати на ръката мислех, че ще ме маркира. Колко дена продължава това състояние знае ли някой.. И дали има средство да се кротне поне за няколко дена.. Хапче? Днес ще ида да питам в клиниката, ма то па нали още е на антибиотик...

Не се сърддете,,ама се посмях за ваша сметка как ви маркират,докато си спите.
Хари в момента мърка и ме меси.Не знам,това е по-скоро бебешки ритуал,прави го от малка мишка,винаги,когато се събудя.Преди и когато си лягахме и се връщах го правеше,сега май само сутрин.
Иначе" самочувствието" му е пораснало доста,често го и виждам...Чак се беше възпалило,бях се оплаквала.Ама си е човекът с ...ерекция доста често.
Не искам да повреждам животинката,но ако той самият ще е по-спокоен...
Няма шанс да му търся мадама,пълно е с бездомни котенца.И породист да беше,пак не съм склонна да развъждам котаци.Те и сами си се развъждат,няма нужда да допринасяме с моя котарак.

Добро утро, явно вече се е отпуснала хаха Чернишката