Дразнеща свекърва

Моят син е на 11 г. След още 10 г. да заповяда всяка снаха, която иска да чисти и готви у нас. Готова съм да си зашия устата и да седя като фикус в хола, само някой друг да ми чисти и готви, може и да ми пуска пералнята и пере. Аз от хубаво не бягам.

Дени-мени, пак ще има коментари - "он'ва дъртото само седи като фикус в хола!"

Гледа лошо, мига често, диша шумно и нещо не прави.

....и не умира, та да се разширим
А моят род са общо взето дълголетници

В българския език, за щастие, няма дума "да живееш прекалено дълго", но в руския я има - "зажился старик" - неодобрително. Шокиращо, но някои наистина го мислят.

Обаче имаме вицове:

Не си го пожелавай, да не вземе да ти се случи! Снаха далеч от свекървенски дом!

И за зетя, който подсещал тъщата, че тя докато се набутка... И хубавите места в гробищата свършили...!         

Здравейте!Темата намерих за подходяща, за да споделя мои мисли. Живея със свекървата си от 5 години. От както съм се омъжила за мъжа си. В началото сме били на бригади да си спестим някакви пари, за да може да си направим ремонт. Апартамента е голям 4 стаен и живеем с нея,защото е млада вдовица и е с тежко заболяване. От човешка гледна точка да не е сама и така е по-лесно като мъжа ми е близо, за да може да й осигурява отопление, да пазарува и т.н.Ако живеем на квартира трябва да мислим за две къщи, което е по-натоварващо,а по закон апартамента е наследство и на мъжа ми. Не е нужно да плащаме наем като има толкова голям апартамент. Като цяло тя е добър човек и се опитва да помага много. Готви, помага за сметките, не ходи на работа, заради заболяването, но получава пенсия. Добре... Нека премина към нещата, които ме дразнят и се опитвам да преодолявам. Както споменах в началото ходихме на бригади, за да можем да направим ремонт.Хола е много голям и като средства ни струваше много, за да го направим както искаме. За да излезне от спалнята, свекърва ми трябва да премине през хола, за да иде до кухня или тоалетна. Та къде е проблема? Проблема е, че може и в мен да е грешката, но имам следните очаквания : като знам какво съм преживяла, за да спестим определение сума и да си го направим удобно очаквам малко повече самостоятелност, но я няма. Свекърва ми още като се наспи и се настани в хола и прекарва целия ден там. Гледа си каквото си реши по телевизора, а в нейната стая сме й осигурили телевизор и удобна спалня. В нашата спалня нямаме телевизор и очаквам като ида в хола да гледам каквото си реша без да се съобразявам и без да ми е съвестно. А също да чувствам самостоятелност. Ще кажете стой си във вашата спална. Да, но е супер нечестно да си се трудил за нещо толкова време и накрая някой друг да се разполага и възползва всеедно заслугата  е негова. Не знам дали ще ме разберете или ще ме сметнете за лоша, не знам! До сега не съм й казвала нищо, уважавам я. На мъжа ми съм споделяла, но какво да каже й той? Майка му, е не искам да си развалят отношенията. Аз съм възпитана да се съобразявам и май от там идва проблема, че очаквам и от другите същото. Не искам да не седи в хола или нещо такова, но поне да разбере от намек като например пускам си нещо на английски, което не разбира, но на нея вземе, че и стане интересно. Ако си нямаше телевизор нямаше да се ядосвам, но това не дразни има си и пак дистанционите стоят пред нея в хола гледа новини. През това време, аз си гледам в телефона какво да правя, не че толкова гледам тя, но аз на нейно място щях да се съобразявам повече може би. Друг проблем е, кухнята. Когато реша да сготвя нещо и само да пусна мивката и тя веднага идва да ме наблюдава, иска да помага, да нареже това, да направи онова. Аз съм човек, който обича самостоятелно да се изявява и съм й го казвала милион пъти. Така се чувствам всеедно ме подценява и, че не ми вярва, че ще се справя и ми се отбива желанието. Някой ще ми кажат, че съм луда, че се дразня на такива неща - да ми се помага, но дразня се какво да направя. Дайте съвети как да постъпя без да обидя никой? Дори в момента си лежим в спалнята с мъжа ми, а тя си гледа тв в хола. Когато сме в хола 3мата на мен не ми се общува не знам защо. Миже би защото на два пъти съм я хващала да се надвисва да ни чуе разговора докато сме си някъде двамата Чакаме бебче, може би за това емоциите ми се изострени и се дразня и още повече от преди. Не знам как ще я караме като се роди. Със сигурност ще ми помага, но от друга страна ще се дразня много от сега усещам. Аз от както съм бременна не съм карала мъжа ми да ходи да ми купува нещо, а свекито-оле как ми се дояде тва как ми се допи онова иди да ми купиш 😀Та извода е, че млади хора ако имат възможност да са си самостоятелни, защото разликата в разбирането и поколенията е свръх различно. И дразненето ще е в двете страни предполагам и аз я дразня.

Не си права, даже си нагла.
Жената си е в собствения апартамента, ти искаш да ти седи като затворничка в стаята.
Ти си тази, която трябва да се съобразява.

Чудесна мисъл, прочети я няколко пъти и помисли по въпроса.

Е, ти сама си знаеш, че преувеличаваш. Какво повече можем да ти кажем?

  тя не се е трудила по никакъв начин за апартамента, явно не съм пояснила. А хола в който съм вложила хиляди е моя заслуга.

Шегуваш се, нали?

Ще кажа само, че жилището ще бъде на мъжа ти, ако свекърва ти не реши преди това да го продаде и да купи по-малко, което да ѝ е достатъчно. Има пълно право на това.
Като сте поели отговорност за създаване на семейство, се отделете като такова и се дръжте като големи хора. Минало ви е времето да живеете при мама.

Ами свеки освен да се гътне, друго какво да направи, та да угоди?
Направили сте, защото живеете там. Кой ви накара да вложите средства в чуждо жилище? Вашите дали ли са нещо или само мъжът е длъжен?
По нейно желание ли ремонтирахте или заради себе си? Тя да ви е молила? Очаквате да се свре в стаята си и да излиза само след полунощ ли?

Друга тема е заслужава ли си да се гърбиш и лишаваш точно за тази цел, но това си е манталитет.

Разменете спалните