МБАЛ Надежда - тема 20

Не мисля, че е злобничко честно казано, а отново е гледна точка. Моят опит не е от сега, но и аз имах много ъъъъ различна съседка по стая, която след секцио обясняваше, че си е платила да ражда там, за да и гледат детето до изписването, а тя да се възстановява и че после ще има време да се сближават. Караше се на акушерките, които и водеха бебето. Взе халата ми (личния!) щото не и харесвали тези на болницата и веднъж влетя в стаята ми (единична, в съседство), за да ходи до тоалетна, защото не иска да дели баня с жените от нейната стая. Не спря да мрънка че не е доволна от операцията, болката след нея, че и дават зор да я раздвижват, че и дават бебето докато тя спи. Въпрос на гледна точка.

Родих в Надежда през 2020 г. при доц. Тихомир Тотев и останах с чудесни впечатления от всичко. Не мога да кажа същото за новия филиал в мол Парадайс за съжаление. Миналата неделя бях на профилактичен преглед при доц. Тотев. Пуснахме микробиология и цитонамазка. Каза ми, че когато излезе резултатът, да дойда само да го види без да записвам час и да прецени дали трябва да ми се обгори раничката. След два дни излезе микробиологията и излезе, че имам Стафилок ауреус масово. Имаше и антибиограма. Исках да попитам кой от всичките 10 антибиотика да почна. Обадих се да попитам кога доцентът е на смяна и от регистратура ми отговориха, чак на 13-и. Обясних ситуацията, че искам да започна колкото може по-бързо лечение, отговорът беше: "Мога да ви запиша на 13-и. Нямам право да дам номера на доц. Тотев." Срещу 180 лв., които оставих, да не можеш и една рецепта да получиш, не знам какво е това. Пак трябвало час да записвам. Обясних, че нямам нужда от преглед. Не. Така вече пети ден си стоя без лечение. В момента търся друг гинеколог да ми каже кой антибиотик да пия.

Да това с номерата на лекарите и аз не го разбирам. Моят лекар в Надежда го нямаше две седмици и съответно трябваше да ходя при старата си гинеколожка, за да видим дали всичко с бебето е наред. И след това, когато най-накрая успях да се видя с д-р Цветков, той ми се накара, че съм си спряла лечението и можело да стане аборт! Е добре де, аз като звънях и исках да говоря с него не можело, аз от къде да знам до кога се пият тези хапчета, като той каза пиеш ги 10 дни и после ми звъниш .... Хахха е как да ти звънна като Ви нямам номера! Пълен абсурд! За щастие с детото всичко е наред засега, но не е това начина

Същата работа... Направих изследвания. Чакай резултат... Дочаках го. Ама има отклонения (предполагаше се, че ще има и да звънна да уточним доза на лекарството). На кого да звънна? На регистратура - ок! Звъннах да питам какво да правя - запазете си час. За лекаря ми - час чак на 17-ти... Е добре де, аз само рецепта искам, не ми трябва преглед... Не може! 1. Нямам време за още един час. 2. Все пак платих един преглед 100 лв + изследвания 230 лв...
Не е нормална тази работа.
В града, където живеех преди посещавах един подобен МЦ. Ако изследванията закъсняваха ти пускаха рецепта чрез медицинския софтуер - профила, където си проверяваш резултатите от изследванията... Е толкова ли не може!?

Не знам така ли ги инструктират госпожиците на регистратура, но за една рецепта няма начин да дам 90 лв. Мислех ако каже доцентът, че трябва да се гори раничката, процедурата да е пря тях, още повече, че той е онко-гинеколог и много държа на него. Но като гледам, май ще се откажа от болницата.

Не знам, защо така нямате номер на лекуващ лекар. От първия преглед имам и телефонен номер. На д-р Цветков пишех по Вайбър, за да не го притеснявам и винаги отговаряше в рамките на деня. Сега съм бременна, още на първата ФМ д-р Михова ми даде телефон, за да се обадя, ако има нещо. Водещия ми ЖК от първия преглед ми написа телефона си дори в амбулаторния лист.
След като ви казват да се обадите, защо още в кабинета не питате, къде да се обадите, а след това пред свършен факт. Това са личните телефони на докторите и няма, как някой да ви ги даде от регистратура.
ПП Ендокринолог и Кардиолог също са ми в Надежда и имам мобилни телефони. Всички практикуват телефонен разговор или Вайбър съобщение, за да се обсъдят излезлите резултати, точно, за да не запазвате допълнителен час, само за разчитане.
На всеки 6 месеца правя цитонамазка при онко гинеколог там и винаги и се обаждам след 10ина дни, за да ми каже, дали всичко е наред.

Нямам му телефона, защото досега не съм имала проблем. От две години съм пациент на болницата. Уговорката ни беше да дойда да му покажа цитонамазката БЕЗ записан час. Само че микробиологията става за два дни, а цитонамазката за две седмици. Излезе стафилокок в микробиологията и не ми се иска да чакаме с мъжа ми две седмици, за да почнем лечение. При положение, че съм им поверила здравето си през последните две години и съм обиколил кой ли не техен специалист, мисля че заслужавах поне малко разбиране. Най-много се ядосах, че обяснявам, че съм само за рецепта, а тя ми отговоря - запишете си час. Ако някой има координати на доц. Тотев, ще съм благодарна. Доколкото разбрах, май вече преглежда само веднъж месечно и то само в мола. Ако знаех, щях да отида при Ташков, който ми следи бременността и като цяло съм с много положителни впечатления от него.

Не съм аз. Аз родих април 2021 и съм писала назад за премеждията си с тази “болница”. За това как се индуцира раждане с хапченце, което е забранено за употреба от бременни жени и в страничните му ефекти са посочени “приятни” неща като смърт на плода, увреждане на плода. За това как това хапченце, за което не ме предупредиха, че ще ми поставят, не е вписано в епикризата ми. За това, че всички лоши сценарии, заради които това хапченце НЕ се използва при бременни жени, се сбъднаха и детето ми започна да се задушава. За това, че разреждаха кръвта ми при положение, че съм с тромбоцитопения и на всяка визитация си обяснявах състоянието и ме подминаваха като пътен знак. Изписаха ме с толкова разредена кръв, че ШЕСТ месеца след раждането още се виждаше дупката от абоката в ръката ми. Как лежах на запис на тонове почти 10 часа от общо 11 прекарани в родилна зала. Как се молих на акушерката да спрем записа да се раздвижа, тя ми каза “след малко”, излезе и не се върна час и половина. Никой не ми каза, че приспиват след изваждането на бебето и в последствие като попитах за този половин час, който ми се губи, ме изкараха луда… Операторът си остави ръцете върху мен и каза да ходя на следродилен преглед при следящата ме лекарка, която нямаше нищо общо с раждането. Той нямал практика да преглежда в болницата, нищо че ми дадоха едно картонче да отида точно при него на преглед. Ама и аз да си бях свършила работата така, и аз нямаше да искам да се прегледам след това като са видими пораженията вече.
Мухълът в стаята ми, гадната храна, фактът, че пуснаха на детето ми антибиотик при положение, че ЦРП ѝ е било 0.2, а левкоцитите - в норма, това, че дойдоха да ми кажат, че “им трябва леглото” и да се върна след няколко дни да си взема бебето все едно е багаж, дори няма какво да го коментирам.

А, майки, които омаловажават подобни преживявания на други майки, просто защото не се е случило на тях, много ме дразнят. Можете да споделите колко сте доволни и без да нападате и обиждате други жени, които не са имали вашия късмет.

Бихте ли ми дали номерът на д-р Цветков щом го имате? Благодаря

elitsa, това, което Ви се е случило е наистина ужасно и аз бих търсила отговор от болницата на Ваше място. Разбира се че ничии позитивен опит не омаловажава Вашия негативен такъв и по никакъв начин не компенсира за него- дори ако 1% раждат по този начин в болницата какво значение има ако този 1 процент сте именно Вие или аз- недопустимо.
Лично моят коментар не е насочен към Вас и Вашия опит, просто съществуват и хора, чието очакване е далеч от това на общоприетото- дамата, която описах например. Аз също бях с предизвикване първия път, но с окситоцин- това с цитотека е доста брутално, няколко мои приятелки родиха така в Англия и категорично не им беше весело, съжалявам  че сте минала през това.
Дамата, за която писах в моя случай беше на 20тина и очакванията и бяха явно че като се ражда секцио болка няма. Не мисля, че се беше поинтересувала как точно протича това, не знам дали заради възрастта, етноса или общата липса на подготовка и по никакъв начин не оприличавам нейното недоволство с това, което сте изпитала Вие. Извинявам се ако съм Ви засегнала.

Включвам се и аз - не искам да омаловажавам негативния опит - сигурна съм че има и такива случаи като вашия. Съжалявам, че е трябвало да преживеете това. А относно моя коментар за моя опит с раждането - няма нищо дирижирано. Отишла съм като всяка друга пациентка, доверила съм се на екипа и споделям опит. Като се решите да раждате в Надежда, фо правите с пълното съзнание, че ако не сте с планово секцио, няма избор на екип, няма вашия АГ да ви държи ръката. Такава е политиката, имаме избор. Пациент съм на болницата от преди бременността по гинекологични въпроси, не съм имала проблеми. Не съм платен трол, имам много мнения назад в темата и за ЖК и за феталните морфолози и за гинеколога, който посещавах преди бременността и винаги съм се старала да бъда обективна и открита защото в крайна сметка това е идеята на този форум.

Аз родих детето си през февруари. Беше кошмарно раждане (както и първото ми раждане в друга болница), но може би грешката е моя защото няколко пъти ми предложиха упойка и отказах. Първоначално контракциите изобщо не ме боляха, дори не ги усещах, когато апарата отчиташе. Бях “вързана” на тонове около час и половина, но тогава още не ме болеше и дори предпочитах да си почивам. Акушерката идваше при мен през максимум 15мин. Доста често ме проверяваха и докторите и други от персонала. Тъй като докато родя се смениха 2 екипа. Общо взето единствената разлика от първото ми раждане в държавна болница, беше отношението на персонала. В държавната болница ми крещяха, защото издавам звуци по време на контракциите и докато напъвам. Този път също виках и издавах звуци докато напъвам. Но получих окуражаване, че се справям добре и остава още малко. За съжаление бебето ме разкъса много и се наложи да ме приспят след раждането, за да ме зашият, след упойката се чувствах страшно отпочинала, а бях съсипана след 10 часа родилни мъки. Положението наистина беше сериозно, още не съм съвсем възстановена, дори бях с катетър до следващата сутрин. Първия път в държавната болница си гушнах бебето след 2 часа за 5 Мин. Взеха ми го и казаха, че след малко ще ми го донесат, това така и не се случи 12 часа.  Когато отидох аз да си го търся и се оказа, че е на кислород и още куп проблеми, за които никои не ме беше уведомил. Първата снимка на първото ми дете е направена 12 часа след раждането му. В Надежда видях бебето веднага, виждах как го аспирират и го оправят, докато ме приспаха с маската. След като се събудих, ми показаха снимки, които бяха направили на бебето с моя телефон още не изкъпано. Казаха ми, че е добре и е качено в неонатология. Щом ме качиха в стаята ми го донесоха. За съжаление и този път се наложи антибиотик, но преди това ми показаха изследванията на детето и поискаха съгласие. Отношението на всички от персонала беше много любезно и на всяко мое оплакване се обръщаше внимание. Имах силни болки втория ден и ми дадоха обезболяващи, едната вечер получих главоболие, веднага дойдоха да ми измерят кръвното и ми дадоха лекарство, въпреки че вече бях само придружител на детето ми и бях изписана. Не мога да се оплача от храната, като за болнична беше доста добре и достатъчно количество. Носех си доста пакетирани неща от опита с първото раждане, но почти всичко остана. Бях сама в стая 5 дни, можех да се оправям на спокойствие и да кърмя без да се притеснявам. Първите 2 имах съквартирантка, което също си има плюсове. Но определено предпочитам да не се съобразявам с друг човек в стаята и ми беше много по-спокойно сама. Първия път също останах 7 дни в болницата, но обстановката беше много по-тягостна и депресираща. Тогава за пръв път лежах в болница и направо ми се стори безкрайно дълго време. Определено не съжалявам за избора си да родя второто си дете в Надежда. Беше ми спокойно и комфортно. Но очакванията ми бяха единствено да получа човешко отношение, а не да ме третират като животно или дори по-лошо. И съответно да получавам информация за състоянието си и за това на детето ми. Не съм очаквала, че ще е като на хотел или ще се отнасят с мен като с принцеса.

А как разбрахте, че са използвали хапче, при положение, че не е вписано в епикризата. Аз също бях вързана на тонове почти през цялото време, което отчитам като грешка. Включиха ми толкова много неща, че контракциите  намаляха вместо да се увеличат и после трябваше да включат други, за да тръгнат пак.. Аз също смених два екипа докато родя и се радвам, че родих при втория - др Кайрякова и страхотната акушерка Меги, която всъщности изнесе раждането. За антибиотика наистина не разбирам, защо го включват по подразбиране на всяко второ бебе и то не за три дни, ако е съвсем леко завишено црп, а 5.

Точно Меги беше и моята страхотна акушерка при второто раждане.
Някой има ли идея как да занеса подарък за нея? Не и знам цялото име, нямам нейни контакти, пък беше наистина невероятна.

И моята акушерка беше Меги  - уникална, супер свежа, все разведряваше обстановката и се държеше толкова лежерно, че чак те заразява и теб и те кара да гледаш на раждането като на забавно премеждие Двете й имена са Миглена Ангелова, ние й оставихме подарък на Информация. Помолихме да й го качат.