Бях писала назад в темата, че ще вляза да оставя мнение отново след като родя, та ето ме. Пиша в скрит текст, защото ще е ферман.
Скрит текст:
Първото ми раждане в Надежда преди 5 години беше супер- емоционално, нормално, страхотно преживяване. Та 5 години по-късно се изтупах в спешен кабинет с огромна усмивка и обявявайки че раждам, очаквайки същото. Тук е момента да отбележа, че болницата не носи вина за това, което се случи, но ми бяха далеч по-необходими от първия път. Накратко- влязох в 9.30, изкарах до 18.30 без упойка и силни болки, всъщност ми хареса без упойка-шокиращо за мен. Абокат за епидурална си бях поискала по-рано, за да не се слага на силни контракции- беше чудесна идея. Включиха и окситоцин, защото контракциите намаляваха, а водите ми бяха изтекли. В 23.00 вечерта вече бях много изморена и очаквах че се готвя за напъни. Пак увещавах доктори и акушерки през деня за секцио, но аз така правих и първия път и никой не подкрепяше тази ми идея. За съжаление в 23.10 тоновете на бебето започнаха да се губят и ме приспаха за спешно секцио, в 23.23 се е родила дъщеря ми. Изключително благодарна съм отново на Др Ташков, който дойде въпреки че не беше на работа този ден- невероятен човек и доктор, на акушерка Елеонора Русева, която ме пое през деня и Ирина Карлакашева, която беше до мен по време на страшното вечерта, а на другия ден ме успокояваше че нормално раждане с така поставена бебешка глава е щяло да бъде много сложно и да не страдам. Заради тях пиша днес, преди да са ме изписали- няма да забравя, но на техния празник ако някой чете искам да знае че съм безкрайно благодарна!
В реанимация беше гадно- раздвижиха ме последна като родила последна. Събудих се без спомен от как е детето ми, всичко наред ли е с нея и с мен, с болки от натискане по корема от някой в просъница. Изкарах цял ден там преди да ме раздвижат и преведат в послеродова клиника, където не си изкарах толкова готино, колкото първия път. Аз си мислех, че секцио е по-лесния избор, но болките с контракциите за събиране на разкритието и матката на рязан корем бяха (и са) ужасни. Всички ми повтаряха че трябва да се раздвижа, а аз им повтарях че трябва да ме обезболят и плачех от болка до вчера. В общи линии тази седмица най-големият мрънкалник в Надежда съм аз. Исках от кого ли не да ме преместят във ВИП апартамента, който беше зает докато раждах, за да ми помага бащата на детето с нея; исках свещичка или нещо в абоката от всеки, но чакаха да питат лекар, който така и не дойде вчера цял ден (сутринта ми дадоха свещичка, но в 11.30 вече не можех да гледам). Лекар не дойде заради спешен случай с тризнаци, така че разбира се че те са по-важни в случая, просто не беше Ок да ми прималява от болка от моя гледна точка. Срещнах др Даниел Георгиев от феталните, обясних си случая, той каза какво би ми изписал и пратих мъжа ми до аптеката. Определено ме спаси този човек!
Като цяло: доволна съм от болницата, персонала и обстановката. Изключително доволна съм от родилното отделение- страхотни са всички! Не мисля че е Ок ако някой е с по-силни болки от очакваното да не му се обърне внимание на молбите- има спешен случай да, но аз също съм родилка ревяща от болка- не е Ок.
Храната, чистотата, посещения от педиатри и информация за бебе бяха на ниво. Доволна съм като цяло, препоръчвам болницата отново и в частност нормалното раждане там, за мен секциото беше истински ужасно откъм възстановяване.
В реанимация беше гадно- раздвижиха ме последна като родила последна. Събудих се без спомен от как е детето ми, всичко наред ли е с нея и с мен, с болки от натискане по корема от някой в просъница. Изкарах цял ден там преди да ме раздвижат и преведат в послеродова клиника, където не си изкарах толкова готино, колкото първия път. Аз си мислех, че секцио е по-лесния избор, но болките с контракциите за събиране на разкритието и матката на рязан корем бяха (и са) ужасни. Всички ми повтаряха че трябва да се раздвижа, а аз им повтарях че трябва да ме обезболят и плачех от болка до вчера. В общи линии тази седмица най-големият мрънкалник в Надежда съм аз. Исках от кого ли не да ме преместят във ВИП апартамента, който беше зает докато раждах, за да ми помага бащата на детето с нея; исках свещичка или нещо в абоката от всеки, но чакаха да питат лекар, който така и не дойде вчера цял ден (сутринта ми дадоха свещичка, но в 11.30 вече не можех да гледам). Лекар не дойде заради спешен случай с тризнаци, така че разбира се че те са по-важни в случая, просто не беше Ок да ми прималява от болка от моя гледна точка. Срещнах др Даниел Георгиев от феталните, обясних си случая, той каза какво би ми изписал и пратих мъжа ми до аптеката. Определено ме спаси този човек!
Като цяло: доволна съм от болницата, персонала и обстановката. Изключително доволна съм от родилното отделение- страхотни са всички! Не мисля че е Ок ако някой е с по-силни болки от очакваното да не му се обърне внимание на молбите- има спешен случай да, но аз също съм родилка ревяща от болка- не е Ок.
Храната, чистотата, посещения от педиатри и информация за бебе бяха на ниво. Доволна съм като цяло, препоръчвам болницата отново и в частност нормалното раждане там, за мен секциото беше истински ужасно откъм възстановяване.
