Раждане в МБАЛ ВИТА - тема 9

  • 65 745
  • 1 036
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 27
Здравейте!  Вчера ме изписаха и мога да кажа какво поне за мен беше нужно за престоя ми там и цялостното преживяване.
 Постъпих на 26. 12 към обяд за планово секцио на следващия ден 27.12,като мъжа ми ме придружи до асансьора за отделението, преди това ми беше направен само Ковид тест. Качих се в  приемно то на отделението вече сама като там ме очакваха и попълних нужните документи. След това бях на тонове и преглед. Настаниха ме в стая, която беше доста приятна като се има в предвид, че все пак бях в болница. Стаята е голяма, топла и има хубава баня.  Поради на временната реакция на Др Н. Владимирова  секцио то беше направено по спешност още в същия ден. Останах очарована от целия екип и цял живот ще им бъда благодарна за своевременната реакция и положените грижи .  Грижата  и отношението на всички бяха  повече от на ниво.
Нужни ми бяха следните неща :
Документи от АГ - направления, консултации, изследвания .
Лична карта.
Паста за зъби, четка, шампоан, балсам и т.н -  все в този дух.
Бельо.
Нощница - която обличах след като бях раздвижена  през деня, през нощта спях с тази предоставена ми от тях.
Джапанки.
Помпа - за да мога да се изцеждам, защото първите дни детето не беше при мен.
Храната беше добра, всеки ден ни даваха вода и когато има възможност не настаняват др пациентка в същата стая. Ако детето ти е добре ти го донасят сутрин и остава цял ден при вас, като те  ти предоставят храна, памперси, кърпички и всичко нужно.
 Цената, която заплатих беше 2500лв - планово секцио по мед.причини с избор на екип.

# 91
  • Мнения: 48
Здравейте, мили мами Flowers Hibiscus

Дойде време да ви разкажа и за моето раждане във Вита. Ще е дълъг пост, но имам много за споделяне. Исках да е минало малко време след него, за да са по-малко емоциите. Ще си позволя субективна оценка само в началото, а после ще се опитам да изредя нещата така, както ми се случиха. От доктор Гагова и от самото раждане, тоест най-важното, съм много доволна, но всичко останало за мен беше под всякаква критика. За справка, лежах в Майчин дом един месец преди раждането, защото бях болна от Ковид. Мога да кажа, че отношението и на лекарите, с малки изключения, и на персонала, в двете болници беше почти еднакво.

Родих планирано секцио на 27.10. във втората база с избор на екип при доктор Гагова.

Приемането:
Приеха ме един ден по-рано. Първо ми направиха бърз тест за Ковид. Една сестра ме посрещна на асаньора за отделението и ми каза, че таткото не може да се качи с нас нагоре. Приемането се състои от попълване на документи, мерене на тонове, преглед за разкритие.

Раждането:
На сутринта преди раждането ми направиха запис на тоновете, клизма, сложиха ми катетър и абокат. Тук искам да успокоя всички бъдещи мами, които се притесняват от тези неща като мен-няма нищо страшно или болезнено. Аз съм с много нисък праг на болка и мога да кажа, че нито едно от тези неща не ми причини дори лек дискомфорт. Заведоха ме в операционната, където всички бяха в приповдигнато настроение. За съжаление не помня името на анестезиолога, но беше много мил, другите хора от екипа-също. Докато той ми поставяше упойката, ми говореше разни неща, за да ме разсейва. Това също никак не ме боля. Самата упойка се усеща като една топлина, която се разнася по долната част на тялото и ми стана приятно и спокойно. Легнах на масата, завързаха ми ръцете, сложиха покривало пред главата ми и се почна. Екипът си говореше и това също ме разсейваше от напрежението. Дори се смееха и това много ме успокояваше. Усещах дърпане и разни други неща,които обаче просто не мога да опиша с думи. Не беше болезнено в никакъв случай. След 15 минути може би извадиха момиченцето ми Heartpulse Не бях усещала такова щастие дотогава. Показаха ми я, дадоха ми да я цункам и я отнесоха. Продължиха с мен сигурно още 30 минути. Когато свърши операцията, ме прехвърлиха на легло с колелца и ме закараха в стаята ми.

След раждането:
Много скоро след операцията упойката започна да ме отпуска. Не можех да си движа краката, но започнах да изпитвам болка, нещо подобно на силна менструална болка, която почна много бързо да си усилва. Добре че мина една сестра, която попитах кога може да ми влеят обезболяващо, но тя ми каза че трябва нещо да се изчака (вече не помня какво и точно чакахме). След около десетина минути обаче болката стана адски силна. Аз имам мнооого нисък праг на болка и може би това си каза думата, но в един момент усещах как главата ми пулсира от болка. Имах и някаква тежест на корема, от която също ме болеше. Отново попитах за обезболяване, но сестрата ми каза само “Не е възможно да те боли толкова, ще потърпиш още” и си излезе. Добре че беше Ева Павлина, която се съгласи за обезболяването. Усетих ефекта веднага. Мисля че и тогава ми махнаха тежестта от корема. Малко по-късно ми доведоха бебчето ми да го видя. До края на този ден си лежах само и се опитвах леко да си движа краката. Не е позволено храненето, но често казано аз и не бях гладна, само жадна.

Раздвижването:
На сутринта след раждането ме раздвижиха. Бавно ми помогнаха да стана и ми казаха ми да се държа за каквото мога. Не беше трудно или болезнено. Не ми се зави свят. Ходех доста приведена и не можех да си изправя гърба. Ставането и сядането ставаха мнооого бавно и с придържане за нещо. След като ми помогнаха да се изправя, ме заведоха в банята, където общо взето си ме изкъпаха. Това не го очаквах и бях изненадана, но жената, която ме къпа, беше много мила и не ме накара да се чувствам неудобно.

Кърменето:
От цялото преживяване, това беше най-разочароващото нещо и ще ме извините, ако съм по-емоционална. Доведоха момиченцето ми час-два след раздвижването, за да го кърмя. Не бях неподготвена, защото бях изгледала където каквото има с Ася Демирева, но нямах никакъв практически опит. Толкова малко бебе никога не бях държала преди това. Очаквах помощ от сестрата, която ми доведе бебето, но тя просто остави легълцето му до моето и тръгна да излиза от стаята. Доста ме очуди това, защото не знам как се очакваше да седна на леглото с бебе на ръце, след като току-що са ме раздвижили. Така че я спрях преди да се изниже и я помолих за помощ. Казах й, че не знам как трябва да държа бебето и я помолих да ми го подаде и изобщо за цялостна помощ. Тя направи някаква гримаса на досада и ми сложи детето в ръцете. То по някакво чудо, съвсем неочаквано за мен, засука веднага. Аз бях напълно заслепена от този момент и когато вдигнах поглед, сестрата вече я нямаше. Подчертавам, че става въпрос за секунди. Тук започнаха проблемите. Нито знаех колко време да суче дедето, нито какво да правя като заспи на гърда, нито как да го преместя на другата гърда и изобщо трябва ли. Нищо не знаех. И след като криво ляво успях да поставя бебето на другата ми гърда, явно направих нещо не както трябва, защото то ме захапа и беше зверска болка. Седмица след това ме болеше при допир. Изобщо не знаех това нормално ли е и какво да правя. Това се случи и с другата ми гърда. След това, колкото пъти идваше някой в стаята ми, молех за помощ, съвет, напътствия, но никой не ми помогна с нищо. Доктор Гагова беше единственият човек, който ми помогна на следващия ден, но вече и двете ми зърна бяха с рани. Реших, че ще кърмя със силиконови накрайници, но отказаха да ги дезинфекцират. Казаха ми “Измий си ги на мивката”. Беше ме страх да не ги дезинфекцирам и реших, че вместо да кърмя, ще се изцеждам, за да е по-малко болезнено. Отказаха да дезинфекцират и помпата ми. Предложиха ми тяхната, която не беше на разположение, когато ми трябваше.

Заради всичко това успях да кърмя едва в деня след изписването. Прекалено късно, според консултанта по кърмене, с който говорих. И към момента не мога да кърмя успешно и без да мога да съм 100% сигурна, ми се струва, че ако бях получила адекватни помощ и съвети в болницата, нещата можеха и да се получат.

Отношението:
В нощта преди секциото не можех да спя. Отидох да попитам мога ми да пия един валериан. Казаха ми “Е чак пък толкова ли сте разтревожена”.

Храната ми я носеха след като са ми донесли бебето. Както споменах, имах проблеми с кърменето. И да нямах, първо бих гледала да се погрижа за ревящото си бебе, след това за себе си. Санитарката обаче това не го разбра, защото на два пъти недоволстваше, че не съм си изяла храната и тя сега като пусне съдомиялната, после ще трябва да мие моята чиния на ръка.

Бях влязла да се къпя в банята. Влетя една санитарка, без да почука, погледна ме и най-безцеремонно ме попита “Аз тука сега ще мога ли да почистя банята”.

Съпругът ми донесе едни компреси за охлаждане, които помолих да сложат в хладилника на болницата. Сестрата, която беше на смяна, просто ми стисна гърдите както се стиска стрес топка, каза ми “Ми то в тия ЦИЦЕТА няма нищо, ама ако държиш”. Аз й казах, че държа, а тя ми се изсмя в лицето.

Бебето ми се беше наакала доста. Разбирайте почти не се виждаше бяло на памперса. Обадих се, за до помоля да го вземат за душ, защото нямах условия и козметика. Отказаха ми и казаха да си го измия на мивката в банята. Който я е виждал, знае, че това е невъзможно.

След като ми се разразиха зърната и отказаха да дезинфекцират силиконовите, се чувствах много зле емоционално и физически. Помолих, ако може, до края на деня те да дават шишето на бебето. Когато се обадих, за да попитам как е и се представих, от другата страна ми отговориха “А, вие ли сте майката, която не си иска бебето”.

Аз действително бях доста разстроена и няколко пъти плаках заради кърменето. Един път сестра дойде да вземе бебето, а то плачеше. Тя каза, че е “ревливо като майка си” . Тогава не издържах и вдигнах скандал. След това всички бяха много мили.

Единствените мили хора от целият персонал бяха една санитарка-възрастна жена, която мисля, че е чужденка и една сестра от неонатологията. Всички останали бяха намусени, отегчени, неотзивчиви, видимо раздразнени и се усещаше една надменност от тяхна страна.

Храната:
За трите обеди и вечери, в които ми носеха храна, супата беше таратор. 6 последователни хранения, 6 таратора. Основните не бяха вкусни и някои си бяха буламач. Закуската беше ОК-филия хляб, кашкавал/сирене, колбас, конфитюр и масло. И там имаше издънки-някакъв оранжев продукт в целофанче.

Стаята:
Исках да съм сама в стая, но нямаше свободни единични, затова ме настаниха в двойна, като обещаха, че няма да има друга жена с мен. Стаята беше приятна, имаше две легла, две шкафчета, два малки гардероба, два стола и един повивалник. Мивка и хладилник в стаята няма, въпреки че на сайта пише, че има. Банята също беше добре, но тоалетната не беше удобна. Беше много ниска и трудна за сядане и ставане след секцио.

Нещата, които според сайта на болницата не трябва да си носите, защото ще са ви осигурени:
След приемането исках да си взема душ. На леглото имаше само две малки хавлии за лице. Помолих за голяма, но ми казаха, че няма в момента. Попитах кога ще има и ми отговориха, че не знаят. Трябваше да помоля таткото да ми донесе голяма хавлия. Така и никой не ми донесе хавлия.

Водата не ми я носиха, когато поискам, а когато те могат, имат и се сетят. Вечерта след секциото не може да се яде, но може да се пие вода. Аз бях изпила моята, помолих за нова, но ми казаха, че е свършила и да пия от чешмата. Попитах кога ще има, казаха, че на сутринта.

Нощниците също са кът-бебчето ми повърна върху моята, но нямаше чисти и седях почти един ден с мръсна нощница.

Козметиката за бебето също се оказа, че няма-бяха ми дали мостри на шампоан, вместо крем против подсичане. Когато помолих за такъв, ми казаха, че е свършил.

Цената:
За самостоятелна стая, секцио, избор на екип - 2900 лева.

Общо взето, това е. Както казах в началото, от най-важното - раждането, съм доволна. Винаги ще съм благодарна на доктор Гагова и на екипа. Но решението ми да родя във Вита беше основано не само на това, че доктор Гагова изражда там (тя изражда и в Шейново, доколкото знам), а и от увереността ми, че там ще ми е комфортно, ще имам адекватна помощ и подкрепа и ще се погрижат за мен с разбиране и без грубости. Възможно е и аз да съм единичен случай, персоналът да е бил претоварен и какво ли още не. Но честно казано, не ме интересува. Жената ражда един път, дай боже още един или два пъти в живота си и не би следвало тя да се съобразява с евентуална натовареност или настроения на персонала, а той с нея. В крайна сметка, ние сме уязвимите в тази ситуация, особено ако ставаме майки за първи път и особено в условията на ковид, в които са забранение свиждания и реално сме сами.

Надявам се да съм била полезна и съм на разположение ако някой има въпроси.

Последна редакция: вт, 04 яну 2022, 19:55 от Sunnyyy

# 92
  • Мнения: 12
доктор Гагова изражда там (тя изражда и в Шейново, доколкото знам)

Здравейте,
Някой знае ли дали д-р Гагова изражда и в Шейново.

# 93
  • Мнения: 48
доктор Гагова изражда там (тя изражда и в Шейново, доколкото знам)

Здравейте,
Някой знае ли дали д-р Гагова изражда и в Шейново.

Това, което знам със сигурност, е че към април месец тази година можеше да се проследява бременност при доктор Гагова в Шейново. За най-актуална информация, най-добре е да се обадите на болницата.

# 94
  • Мнения: 159
Sunnyyy всичко, което си писала е едно към едно и с мен. Ужасно отношение от страна на някои хора. Аз защастие вече имах опит и в кърменето и в смяната на пелени и всичко. Възмути ме фактът, че не ми дадоха козметика за бебето. С дъщеря ми бяха с козметика на Бочко и хип. А този път - нищо. Как не се подсече синът ми, не знам. Според мен стана голям наплив към Вита и те не смогват. Преди мис меняха чаршафите по-често и пижамата също. А сега не им достигаха. И моя приятелка, която е раждала там е останала с това впечатление. Много родилки, малко персонал и инвентар. Това естествено не ги извинява. Все пак са жени. Аз лично получих голяма подкрепа и от д-р Николов, който беше много мил и любезен за разлика от някои кисели жени. ❤️
Надявам се, че вече всичко е наред с теб и с бебчо. Дори и да не кърмиш не се коси, ти си страхотен човек и не се съмнявам, че си чудесна майка. ❤️

Здравейте, мили мами Flowers Hibiscus

Дойде време да ви разкажа и за моето раждане във Вита. Ще е дълъг пост, но имам много за споделяне. Исках да е минало малко време след него, за да са по-малко емоциите. Ще си позволя субективна оценка само в началото, а после ще се опитам да изредя нещата така, както ми се случиха. От доктор Гагова и от самото раждане, тоест най-важното, съм много доволна, но всичко останало за мен беше под всякаква критика. За справка, лежах в Майчин дом един месец преди раждането, защото бях болна от Ковид. Мога да кажа, че отношението и на лекарите, с малки изключения, и на персонала, в двете болници беше почти еднакво.

Родих планирано секцио на 27.10. във втората база с избор на екип при доктор Гагова.

Приемането:
Приеха ме един ден по-рано. Първо ми направиха бърз тест за Ковид. Една сестра ме посрещна на асаньора за отделението и ми каза, че таткото не може да се качи с нас нагоре. Приемането се състои от попълване на документи, мерене на тонове, преглед за разкритие.

Раждането:
На сутринта преди раждането ми направиха запис на тоновете, клизма, сложиха ми катетър и абокат. Тук искам да успокоя всички бъдещи мами, които се притесняват от тези неща като мен-няма нищо страшно или болезнено. Аз съм с много нисък праг на болка и мога да кажа, че нито едно от тези неща не ми причини дори лек дискомфорт. Заведоха ме в операционната, където всички бяха в приповдигнато настроение. За съжаление не помня името на анестезиолога, но беше много мил, другите хора от екипа-също. Докато той ми поставяше упойката, ми говореше разни неща, за да ме разсейва. Това също никак не ме боля. Самата упойка се усеща като една топлина, която се разнася по долната част на тялото и ми стана приятно и спокойно. Легнах на масата, завързаха ми ръцете, сложиха покривало пред главата ми и се почна. Екипът си говореше и това също ме разсейваше от напрежението. Дори се смееха и това много ме успокояваше. Усещах дърпане и разни други неща,които обаче просто не мога да опиша с думи. Не беше болезнено в никакъв случай. След 15 минути може би извадиха момиченцето ми Heartpulse Не бях усещала такова щастие дотогава. Показаха ми я, дадоха ми да я цункам и я отнесоха. Продължиха с мен сигурно още 30 минути. Когато свърши операцията, ме прехвърлиха на легло с колелца и ме закараха в стаята ми.

След раждането:
Много скоро след операцията упойката започна да ме отпуска. Не можех да си движа краката, но започнах да изпитвам болка, нещо подобно на силна менструална болка, която почна много бързо да си усилва. Добре че мина една сестра, която попитах кога може да ми влеят обезболяващо, но тя ми каза че трябва нещо да се изчака (вече не помня какво и точно чакахме). След около десетина минути обаче болката стана адски силна. Аз имам мнооого нисък праг на болка и може би това си каза думата, но в един момент усещах как главата ми пулсира от болка. Имах и някаква тежест на корема, от която също ме болеше. Отново попитах за обезболяване, но сестрата ми каза само “Не е възможно да те боли толкова, ще потърпиш още” и си излезе. Добре че беше Ева Павлина, която се съгласи за обезболяването. Усетих ефекта веднага. Мисля че и тогава ми махнаха тежестта от корема. Малко по-късно ми доведоха бебчето ми да го видя. До края на този ден си лежах само и се опитвах леко да си движа краката. Не е позволено храненето, но често казано аз и не бях гладна, само жадна.

Раздвижването:
На сутринта след раждането ме раздвижиха. Бавно ми помогнаха да стана и ми казаха ми да се държа за каквото мога. Не беше трудно или болезнено. Не ми се зави свят. Ходех доста приведена и не можех да си изправя гърба. Ставането и сядането ставаха мнооого бавно и с придържане за нещо. След като ми помогнаха да се изправя, ме заведоха в банята, където общо взето си ме изкъпаха. Това не го очаквах и бях изненадана, но жената, която ме къпа, беше много мила и не ме накара да се чувствам неудобно.

Кърменето:
От цялото преживяване, това беше най-разочароващото нещо и ще ме извините, ако съм по-емоционална. Доведоха момиченцето ми час-два след раздвижването, за да го кърмя. Не бях неподготвена, защото бях изгледала където каквото има с Ася Демирева, но нямах никакъв практически опит. Толкова малко бебе никога не бях държала преди това. Очаквах помощ от сестрата, която ми доведе бебето, но тя просто остави легълцето му до моето и тръгна да излиза от стаята. Доста ме очуди това, защото не знам как се очакваше да седна на леглото с бебе на ръце, след като току-що са ме раздвижили. Така че я спрях преди да се изниже и я помолих за помощ. Казах й, че не знам как трябва да държа бебето и я помолих да ми го подаде и изобщо за цялостна помощ. Тя направи някаква гримаса на досада и ми сложи детето в ръцете. То по някакво чудо, съвсем неочаквано за мен, засука веднага. Аз бях напълно заслепена от този момент и когато вдигнах поглед, сестрата вече я нямаше. Подчертавам, че става въпрос за секунди. Тук започнаха проблемите. Нито знаех колко време да суче дедето, нито какво да правя като заспи на гърда, нито как да го преместя на другата гърда и изобщо трябва ли. Нищо не знаех. И след като криво ляво успях да поставя бебето на другата ми гърда, явно направих нещо не както трябва, защото то ме захапа и беше зверска болка. Седмица след това ме болеше при допир. Изобщо не знаех това нормално ли е и какво да правя. Това се случи и с другата ми гърда. След това, колкото пъти идваше някой в стаята ми, молех за помощ, съвет, напътствия, но никой не ми помогна с нищо. Доктор Гагова беше единственият човек, който ми помогна на следващия ден, но вече и двете ми зърна бяха с рани. Реших, че ще кърмя със силиконови накрайници, но отказаха да ги дезинфекцират. Казаха ми “Измий си ги на мивката”. Беше ме страх да не ги дезинфекцирам и реших, че вместо да кърмя, ще се изцеждам, за да е по-малко болезнено. Отказаха да дезинфекцират и помпата ми. Предложиха ми тяхната, която не беше на разположение, когато ми трябваше.

Заради всичко това успях да кърмя едва в деня след изписването. Прекалено късно, според консултанта по кърмене, с който говорих. И към момента не мога да кърмя успешно и без да мога да съм 100% сигурна, ми се струва, че ако бях получила адекватни помощ и съвети в болницата, нещата можеха и да се получат.

Отношението:
В нощта преди секциото не можех да спя. Отидох да попитам мога ми да пия един валериан. Казаха ми “Е чак пък толкова ли сте разтревожена”.

Храната ми я носеха след като са ми донесли бебето. Както споменах, имах проблеми с кърменето. И да нямах, първо бих гледала да се погрижа за ревящото си бебе, след това за себе си. Санитарката обаче това не го разбра, защото на два пъти недоволстваше, че не съм си изяла храната и тя сега като пусне съдомиялната, после ще трябва да мие моята чиния на ръка.

Бях влязла да се къпя в банята. Влетя една санитарка, без да почука, погледна ме и най-безцеремонно ме попита “Аз тука сега ще мога ли да почистя банята”.

Съпругът ми донесе едни компреси за охлаждане, които помолих да сложат в хладилника на болницата. Сестрата, която беше на смяна, просто ми стисна гърдите както се стиска стрес топка, каза ми “Ми то в тия ЦИЦЕТА няма нищо, ама ако държиш”. Аз й казах, че държа, а тя ми се изсмя в лицето.

Бебето ми се беше наакала доста. Разбирайте почти не се виждаше бяло на памперса. Обадих се, за до помоля да го вземат за душ, защото нямах условия и козметика. Отказаха ми и казаха да си го измия на мивката в банята. Който я е виждал, знае, че това е невъзможно.

След като ми се разразиха зърната и отказаха да дезинфекцират силиконовите, се чувствах много зле емоционално и физически. Помолих, ако може, до края на деня те да дават шишето на бебето. Когато се обадих, за да попитам как е и се представих, от другата страна ми отговориха “А, вие ли сте майката, която не си иска бебето”.

Аз действително бях доста разстроена и няколко пъти плаках заради кърменето. Един път сестра дойде да вземе бебето, а то плачеше. Тя каза, че е “ревливо като майка си” . Тогава не издържах и вдигнах скандал. След това всички бяха много мили.

Единствените мили хора от целият персонал бяха една санитарка-възрастна жена, която мисля, че е чужденка и една сестра от неонатологията. Всички останали бяха намусени, отегчени, неотзивчиви, видимо раздразнени и се усещаше една надменност от тяхна страна.

Храната:
За трите обеди и вечери, в които ми носеха храна, супата беше таратор. 6 последователни хранения, 6 таратора. Основните не бяха вкусни и някои си бяха буламач. Закуската беше ОК-филия хляб, кашкавал/сирене, колбас, конфитюр и масло. И там имаше издънки-някакъв оранжев продукт в целофанче.

Стаята:
Исках да съм сама в стая, но нямаше свободни единични, затова ме настаниха в двойна, като обещаха, че няма да има друга жена с мен. Стаята беше приятна, имаше две легла, две шкафчета, два малки гардероба, два стола и един повивалник. Мивка и хладилник в стаята няма, въпреки че на сайта пише, че има. Банята също беше добре, но тоалетната не беше удобна. Беше много ниска и трудна за сядане и ставане след секцио.

Нещата, които според сайта на болницата не трябва да си носите, защото ще са ви осигурени:
След приемането исках да си взема душ. На леглото имаше само две малки хавлии за лице. Помолих за голяма, но ми казаха, че няма в момента. Попитах кога ще има и ми отговориха, че не знаят. Трябваше да помоля таткото да ми донесе голяма хавлия. Така и никой не ми донесе хавлия.

Водата не ми я носиха, когато поискам, а когато те могат, имат и се сетят. Вечерта след секциото не може да се яде, но може да се пие вода. Аз бях изпила моята, помолих за нова, но ми казаха, че е свършила и да пия от чешмата. Попитах кога ще има, казаха, че на сутринта.

Нощниците също са кът-бебчето ми повърна върху моята, но нямаше чисти и седях почти един ден с мръсна нощница.

Козметиката за бебето също се оказа, че няма-бяха ми дали мостри на шампоан, вместо крем против подсичане. Когато помолих за такъв, ми казаха, че е свършил.

Цената:
За самостоятелна стая, секцио, избор на екип - 2900 лева.

Общо взето, това е. Както казах в началото, от най-важното - раждането, съм доволна. Винаги ще съм благодарна на доктор Гагова и на екипа. Но решението ми да родя във Вита беше основано не само на това, че доктор Гагова изражда там (тя изражда и в Шейново, доколкото знам), а и от увереността ми, че там ще ми е комфортно, ще имам адекватна помощ и подкрепа и ще се погрижат за мен с разбиране и без грубости. Възможно е и аз да съм единичен случай, персоналът да е бил претоварен и какво ли още не. Но честно казано, не ме интересува. Жената ражда един път, дай боже още един или два пъти в живота си и не би следвало тя да се съобразява с евентуална натовареност или настроения на персонала, а той с нея. В крайна сметка, ние сме уязвимите в тази ситуация, особено ако ставаме майки за първи път и особено в условията на ковид, в които са забранение свиждания и реално сме сами.

Надявам се да съм била полезна и съм на разположение ако някой има въпроси.

# 95
  • Мнения: 1 277
Sunnny,  важното е че с детето добре, но все пак такова отношение е неприемливо. Не си се паднала по спешност в първата болница в някоя дълбока провинция на случаен принцип, все пак се плаща почти 3000 лв и се очаква адекватно отношение от персонала и нормални грижи. Съвсем в рамките на добрия тон аз бих пуснала едно писмо до ръководството или поне до  д-р Чорбова,която завежда отделението, за да обърнат внимание, че освен самото физическо раждане послеродовата грижа също трябва да е ниво.  Трябва да се казват както хубавите, така и лошите неща, иначе никой няма да им обърне внимание, а пък и по този начин да помогнеш и на 1 или 2 родилки да си спестят подобно преживяване е безкрайно добро дело.

# 96
  • Мнения: 481
Родих там преди 3 седмици. Звънях в неонатологията 3 пъти , за да поискам крем против подсичане. Донесоха ми върху една капачка. 2019 когато раждах там , условията бяха по - добри. Учиха ме как да кърмя правилно, имах в шкафа винаги кърпички, памперси и крем против подсичане. Тогава и нощница нова ми се носеше всеки ден. И храната беше на ниво, имаше меню и си избираш какво да ядеш. Тогава останах много доволна. За тези хубави пари вместо да подобрят качеството, те лежат на стари лаври. Има уникални специалисти там , но има и много неща, които би следвало да се подобрят. Единственият плюс е , че този път ми показаха как се къпе бебе, макар че вече знам. А за кофти отношение съм свикнала и вече не ми прави впечатление. За мое съжаление 2019 една злобна жена от там ми спука жестоко вената. Е тази същата жена този път ми беше акушерката на раждането.Пак се държа тъпо, ама ме болеше фара.. 🤣
А и това е гадно, да, че носят едновременно храната и бебето и после - защо не си яла? Хайде побързай.. 😂
Иначе вода си получавах всеки ден, защото досаждах.

# 97
  • Мнения: 48
Asya05, благодаря ти Hug Heart Да, ти ме подсети, че несправедливо пропуснах доктор Николов, който мина на визитация веднъж и в цялата ситуация беше глътка свеж въздух. Simple Smile

Mexicana, обмислях го още при престоя си там и то точно заради бъдещите майки. Изчаквам и за това да мине малко време, за да поотшумят емоциите и за да бъде, както казваш ти, в добрия тон. За съжаление обаче не знам името на почти никой от персонала и така ще е малко голословно, но за мен би мило достатъчно, за да предприема мерки.

Cherry lady, значи се потвърждава усещането ми, че не съм инцидентен случай. Жалко наистина.

# 98
  • Мнения: X
Съжалявам за преживяванията, с които сте останали, но горе-долу навсякъде е еднакво. Предния път раждах в друга болница и коментара на сестрата, която помолих да ми помогне с кърменето беше: защо не сте чела книжки предварително Joy, а една друга мина да ми каже, че хал хабер си нямам как се държи бебе, ами...един дол дренки са навсякъде. От днешна гледна точка  ми е забавно, но при мен вече е минало доста време, а хормоните ми бушуваха поне 1 година след раждането, та тогава й аз бях все разочарована.

По последните постове ми изникват малко въпроси:
- Какъв в режима на бебетата? Цял ден ли са при вас или вечер ги взимат? Могат ли да останат и през нощта? Съответно ако бебетата са постоянно при нас минава ли някой да остави памперси и какво правя, ако свършат? Взимат ли бебетата за къпане или и това майките трябва да си правят? С памперсите и кърменето съм ок, но ако трябва и да го къпя на мивката в банята идва малко в повече...
- Адаптирано мляко носи ли се от персонала или трябва да си поискам, ако преценя?
- По последните постове разбирам, че е добре да си нося крем против подсичане, памперси и нощници и превръзки за мен? Нещо друго? Лосион/ олио за бебето?
- Кога се взима бебето за рутинни изследвания, ваксини? Кога дават сведения за самото бебе? Има ли визитация от неонатологията или само ако питам?

# 99
  • Мнения: 398
Здравейте! Родих на 08.11 и мога да кажа,че съм много доволна от престоя си. Всички бяха много мили, бебчето ми беше в кувьоз до последно иии трябваше да се цедя и да нося.. и абсолютно винаги ми взимаха помпата за стерилизация... това са по 5-6пъти на ден.. не са направили и една физиономия. Бебчетата ги взимат около 10 вечерта, целия ден са при вас от 06:00 сутрин. Ам носят на всеки 3 часа, мен ме попитаха дали имам крем против подсичане или да ми дадът. Нощници,превръзки ми даваха постоянно. Ако имаш нужда от нещо веднага се отзоваваха.Моят съвет е да не взимаш нищо излишно, всичко дават и за теб и за бебче.. освен тоалетните принадлежностш и чехли 🙂 Успех !

# 100
  • Мнения: 128
Здравейте! Родих на 08.11 и мога да кажа,че съм много доволна от престоя си. Всички бяха много мили, бебчето ми беше в кувьоз до последно иии трябваше да се цедя и да нося.. и абсолютно винаги ми взимаха помпата за стерилизация... това са по 5-6пъти на ден.. не са направили и една физиономия. Бебчетата ги взимат около 10 вечерта, целия ден са при вас от 06:00 сутрин. Ам носят на всеки 3 часа, мен ме попитаха дали имам крем против подсичане или да ми дадът. Нощници,превръзки ми даваха постоянно. Ако имаш нужда от нещо веднага се отзоваваха.Моят съвет е да не взимаш нищо излишно, всичко дават и за теб и за бебче.. освен тоалетните принадлежностш и чехли 🙂 Успех !
Значи от 10 вечерта до 6 сутринта бебетата не са при майките си ли?
И мен ме интересуват същите въпроси, зададени от Almond, особено дали взимат бебетата за къпане. Много ще съм благодарна ако някой отговори.
Аз мога да ви кажа моя опит от 3 дневния ми престой във Вита. Лежах в края на третия месец. Общо взето лекарите са изключително мили, както и част от акушерките. Дори жените, които почистваха и носеха бутилки с вода бяха много приятни всеки път като минаваха им казвах благодаря ви, а те ми се усмихваха.Една от акушерките забеляза, че е по-хладно в стаята и ми обясни даже как да си пусна климатика, за да се затопли без да я питам нищо, но имаше и доста намусени, сякаш са там насила.  Като цяло не съм усетила тогава изобщо негативно отношение от по-голямата част от екипа. Може би е въпрос на кого ще попаднеш, особено когато става въпрос за акушерките. Но пак казвам аз лежах там в края на третия месец, все още не съм раждала. Живот и здраве- март месец.

# 101
  • Мнения: 398
Здравейте! Родих на 08.11 и мога да кажа,че съм много доволна от престоя си. Всички бяха много мили, бебчето ми беше в кувьоз до последно иии трябваше да се цедя и да нося.. и абсолютно винаги ми взимаха помпата за стерилизация... това са по 5-6пъти на ден.. не са направили и една физиономия. Бебчетата ги взимат около 10 вечерта, целия ден са при вас от 06:00 сутрин. Ам носят на всеки 3 часа, мен ме попитаха дали имам крем против подсичане или да ми дадът. Нощници,превръзки ми даваха постоянно. Ако имаш нужда от нещо веднага се отзоваваха.Моят съвет е да не взимаш нищо излишно, всичко дават и за теб и за бебче.. освен тоалетните принадлежностш и чехли 🙂 Успех !
Значи от 10 вечерта до 6 сутринта бебетата не са при майките си ли?
И мен ме интересуват същите въпроси, зададени от Almond, особено дали взимат бебетата за къпане. Много ще съм благодарна ако някой отговори.
Аз мога да ви кажа моя опит от 3 дневния ми престой във Вита. Лежах в края на третия месец. Общо взето лекарите са изключително мили, както и част от акушерките. Дори жените, които почистваха и носеха бутилки с вода бяха много приятни всеки път като минаваха им казвах благодаря ви, а те ми се усмихваха.Една от акушерките забеляза, че е по-хладно в стаята и ми обясни даже как да си пусна климатика, за да се затопли без да я питам нищо, но имаше и доста намусени, сякаш са там насила.  Като цяло не съм усетила тогава изобщо негативно отношение от по-голямата част от екипа. Може би е въпрос на кого ще попаднеш, особено когато става въпрос за акушерките. Но пак казвам аз лежах там в края на третия месец, все още не съм раждала. Живот и здраве- март месец.

До колкото знам не може да ги оставят цяла нощ! От 6 до 22:00-22:30 са при вас и те ги къпят, в 6 сутринта ви ги оставят и носят да ги нахраните както и мокри кърпи,памперси и тн.. после към 8 ги взимат за визитация и след това пак ги носят. Визитация има всеки ден около 10 от неонотологията! Всички са много мили и изчерпателни Simple Smile

# 102
  • Мнения: 543
Sunnny,
Съжалявам затова, че престоят в болницата при теб е бил толкова неприятен. Все едно говориш за друга болница, не знам какво се е случило. Относно кърменето и аз съм писала някъде назад, че нямаше никаква адекватна помощ, но по тази тема в България навсякъде е така.
 До момента не съм чула някоя майка да е доволна, от която и да е болница, когато става въпрос за подкрепа за кърмене.
Надявам се да сте добре с детенцето и с времето негативните спомени да избледнеят. Пожелавам ти хубаво майчинство, спящо бебче и много здраве. Simple Smile

# 103
  • Мнения: 48
Момичета, радвам се за тези от вас, чийто престой във Вита е бил приятен, не са имали проблеми, дезинфекцирали са ви нещата, били са мили и отзивчиви с вас, осигурили са ви козметика за бебетата ви и сте се радвали на адекватно отношение. Така би трябвало да бъде и това очаквах и аз, съдейки по разкази като вашите. За съжаление моето преживяване беше такова, каквото го описах, тоест много далече от приятно, а за мен лично недопустимо за частна болница, която има претенции да е добра.

Almond, бебетата ги носят на майките около 6-6,30 сутринта и ги взимат около 22, като може да седят при нас или не. Аз един следобед помолих те да го хранят и да ми го носят след това, но след това ме определиха като “майката, която не си иска бебето”.

Храненето е на 3 часа, като ми обясниха, че преди това се сменя пелената. Носят АМ, когато е време за хранене, тоест на три часа. Моето бебе обаче на няколко пъти огладня по-рано, може би на около 2 часа и започваше да плаче. В тези случаи се обаждах, за да ми донесат мляко. Винаги ми отказваха първия път, но след като им се обаждах втори път и след доста молби, ми донасяха мляко. Когато ги попитах защо отказват, ми казаха, за да не развалям режима. Да, но слециалисти в областта, като Ася Демирева, казват, че новороденото яде през много по-малък интервал от 3 часа.

В моята стая имаше няколко пелени и пакет мокри кърпи за бебето. Като цяло не се очаква от нас да къпем бебетата, защото няма условия за това. Моето бебе са наака няколко пъти, докато беше при мен и го забърсвах с мокри кърпи. Един път се беше наакало много-цялата пелена беше пълна и бебето беше много мръсно. Тогава се обадих да го вземат за миене, но ми отказаха.

Това, което трябваше да е осигурено, а при мен не беше (или изобщо или не на време) - голяма хавлия, нощница, вода, крем против подсичане. Пелени за бебето и превръзки за мен имаше. Относно крема против подсичане - когато поисках такъв, ми казаха че в стаята имам мостра. Действително имаше мостра, но на шампоан. Обясних, че това не е крем против подсичане, а шампоан. Тогава ми казаха, че нямат крем против подсичане.

Около 10 часа е визитацията на бебетата и след това минава лекар от неонатологията да даде сведения.

17154, благодаря ти за милите думи, добре сме и двете вече Simple Smile

# 104
  • Мнения: 204
Sunnnyyy, жалко, че си минала през това и ти е оставило лош спомен.
Моето бебе не беше с мен първите 10 дни, също не получих адекватни съвети за кърмене, дори консултантката не ми помогна с мкого. Но не се отказах и успях да кърмя. Много приятелки ми помогнаха със съвети и това ми помогна доста. Не се отказвай и си търси инфо Wink

Общи условия

Активация на акаунт