Аш, моля те, никой няма предвид теб. Аз лично ти се извинявам, ако съм те накарала да се почувстваш засегната. Просто си разсъждаваме по темите и си казваме какво мислим.
- Публикувана: 20 окт. 2021, 07:22 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2021, 07:34 ч.
Образователен Говорилник - тема 19 (предизборна, ДО, Будители, Хелоуин, Ковид и др.)
Скрит текст:
Аш, нямам предвид теб конкретно, а и сложих и себе си в обобщението. Но сме малка държава, бивша соц страна, в периферията на развития свят. И сега има ясна тенденция за учене в чужбина. Каквото и да е, чуждо да е.
А че всичките ми много добре реализирани професионално приятели, някои от които откровено богати, са завършили все в България, е друга тема на разговор.
А че всичките ми много добре реализирани професионално приятели, някои от които откровено богати, са завършили все в България, е друга тема на разговор.
Gadamer специално в България най-богатите хора далеч не са най-образованите:) (ето мен може да ме обвините в комплекси на тема България с пълно право:)
Мисля си, че на хората, които държат на доброто образование, богатството не е самоцел, а по скоро целят смислена професия (допълвам се - да се занимават с нещо смислено), среда, общуване с умни хора (пак комплексарско може да прозвучи;) ) А добрият стандарт е час от това, но самото богатство не е самоцел. Така си мисля де, може и да греша (допълвам се - за другите, на мен ми е това:)
Аз бих инвестирала (поне преди КОВИД го мислех, сега имам размислите на Dandelion) в престижен университет не заради думата престижен, а заради това, което дава. Но ми е странна и на мен тенденцията да се инвестира за образование в чужбина на всяка цена включително в някакви забити университети т.е. заради идеята чужбина, а не заради това, което ще получиш по същество.
Аз съм съгласна с Лейка за Европа, и аз не я разглеждам като емиграция.
Иначе на мен ми харесва романтичната идея за Щатите, признавам си, макар, също да си признавам, че изобщо не мога да си представя иневстицията от 4 Х 70 000 щ. д. Абе хора това е половин милион
Просто умът ми не е свикнал да мисли в такива мащаби.
Със стипендия, да. абсолютно тръгвам. Но ако трябва да съм честна - има прекрасни места в Европа, за които умът ми не изпитва шок и не му е нужно време в пренапасване на цена/смисъл. Холандия ми е малко твърде експлоатирана, но това не обезличава добрите им университети. Просто ако досега миграцията е била в посока от село в град, после град по-голям град, то тя сега е от един град в една държава в друг град в друга държава според търсеното нещо. Not big deal.
Англия ми е неприятна с новите си цени
( поради липса на каквито и да е опции за финансиране. Или имаш плащаш или си гудбай)
И извън всичко написано току що - ако сега бях на 20 пак щях да си мечтая за Америка. Особено сега, когато опознавам системата им на образование. Фен съм им (ако наистина работи така, както е обяснена).
Много харесвам струпването на млади устремени хора на едно място.
Да ви кажа аз повече страдам от обратното на малоценност
( обаче отказвам да си свия перките)
Европа въобще не я разглеждам като емиграция. Вече в повечето столици е абс микс и просто се местиш тук и там според заниманието си.
В Португалия е скъп тока
Иначе на мен ми харесва романтичната идея за Щатите, признавам си, макар, също да си признавам, че изобщо не мога да си представя иневстицията от 4 Х 70 000 щ. д. Абе хора това е половин милион
Просто умът ми не е свикнал да мисли в такива мащаби.
Със стипендия, да. абсолютно тръгвам. Но ако трябва да съм честна - има прекрасни места в Европа, за които умът ми не изпитва шок и не му е нужно време в пренапасване на цена/смисъл. Холандия ми е малко твърде експлоатирана, но това не обезличава добрите им университети. Просто ако досега миграцията е била в посока от село в град, после град по-голям град, то тя сега е от един град в една държава в друг град в друга държава според търсеното нещо. Not big deal.
Англия ми е неприятна с новите си цени
( поради липса на каквито и да е опции за финансиране. Или имаш плащаш или си гудбай) И извън всичко написано току що - ако сега бях на 20 пак щях да си мечтая за Америка. Особено сега, когато опознавам системата им на образование. Фен съм им (ако наистина работи така, както е обяснена).
Много харесвам струпването на млади устремени хора на едно място.
Да ви кажа аз повече страдам от обратното на малоценност
( обаче отказвам да си свия перките)
Скрит текст:
Америка не е моето място. Аз бях за малко, в супер добро от академична гледна точка място и не бих се върнала по желание. Не бих окуражила детето си да отиде. Бих положила усилия да го разколебая. Особено днес, когато новите социалистическо-либерални идеи ми идват твърде в повече.
Но който е решил трябва да опита. Иначе си мисли, че пропуска...
Пък и образователния фетиш за стотици хиляди ще е актуален за още кратко време.
В Щатите да емигрираш след 35 според мен е твърде смело и аз никога не бих ди го причинила доброволно.
Но който е решил трябва да опита. Иначе си мисли, че пропуска...
Пък и образователния фетиш за стотици хиляди ще е актуален за още кратко време.
В Щатите да емигрираш след 35 според мен е твърде смело и аз никога не бих ди го причинила доброволно.
Европа въобще не я разглеждам като емиграция. Вече в повечето столици е абс микс и просто се местиш тук и там според заниманието си.
В Португалия е скъп тока
Скрит текст:
Аш, нямам предвид теб конкретно, а и сложих и себе си в обобщението. Но сме малка държава, бивша соц страна, в периферията на развития свят. И сега има ясна тенденция за учене в чужбина. Каквото и да е, чуждо да е.
А че всичките ми много добре реализирани професионално приятели, някои от които откровено богати, са завършили все в България, е друга тема на разговор.
А че всичките ми много добре реализирани професионално приятели, някои от които откровено богати, са завършили все в България, е друга тема на разговор.
Gadamer специално в България най-богатите хора далеч не са най-образованите:) (ето мен може да ме обвините в комплекси на тема България с пълно право:)
Мисля си, че на хората, които държат на доброто образование, богатството не е самоцел, а по скоро целят смислена професия, среда, общуване с умни хора (пак комплексарско може да прозвучи;) ) А добрият стандарт е час от това, но не самото богатство не е самоцел. Така си мисля де, може и да греша.
Аз бих инвестирала (поне преди КОВИД го мислех де, сега имам размислите на Dandelion) в престижен университет не заради думата престижен, а заради това, което дава.
Защото е роден американец. Моя братовчедка убеждава сега дъщеря си /предстои й другата година/ да се запише в университет в Европа, за да е по-евтино, но детето е родено там, завършена американка е /с двама родители българи/ и се ужасява да дойде в Европа, където нищо не й е познато, чак ме учуди, мислех, че са по-гъвкави на тази възраст.
Понеже при нас кандидатстването чука на вратата, размислите в посока САЩ vs Европа са по-конкретни : плюсове на обучението в САЩ - по-голяма гъвкавост на избор на специалност /става на по-късен етап, възможност за комбиниране на мейджъри и майнъри/, близост до бизнеса - "клиентът" задава казус, по който да работиш. Минуси - 4-годишно обучние за бакалвър, широко образование /core curriculum с немалко "странични" и "излишни" спред някои студенти предмети и респ. време и усилия за тях/. Обартното е в Европа - по-концентрирани към специалността програми, респ. 3-годишни програми. Тук няма еднозначен избор - за едни по-подходящ е американският модел, за други - този в Европа. Всякакви други фактори - финанси, отдалеченост, организиране на ежедневието в битов план, климатични или културни особености - са допълнителни критерии за преценка. След това идва и стремежът към конкретни реномирани университети - заради среда, преподаватели, ресурси /лаборатории, възложени проекти, кариени центове, които работят с рекрутъри/, името на университета и др.
При сегашните условия не знам дали нещата на практика са така ясно дефинирани.
При сегашните условия не знам дали нещата на практика са така ясно дефинирани.
Шарки, аз имах предвид, че повечето унита в САЩ в core curriculum-a си имат хуманитарни и социални науки и там изучават нелеки трудове и произведения, пишат дълги есета, правят анализи. Не на всеки това му харесва и му се прави. За изцяло хуманитарно насочени студенти пък математиката или някоя друга задължителна икономическа наука например от core curriculum-a на уни-то може да е трудна или безинтересна.
Братовчед на моите деца ( сега е във Франция) ще кандидатства скоро. Спрял се е на университети във Франция, Белгия, Германия и Холандия. Тъй като той сега става на 17 г., не се очаква да има ясна представа какво иска да учи. Затова е избрал специалности, които са мултидисциплинарни, някакъв тип социални науки, в които се учи и право, и икономика, и политология. След това вече ще специализира с магистратурата.
За мен основният минус на Щатите е този, който Лейка написа - новите социалистическо-либерални идеи. От там всички други плюсове и минуси са несъществени. Не че ако голямото дете го бяха приели в 3-те хубави университета, в които кандидатства, нямаше силно да се замисля, но ми се спестиха тези колебания. Иначе съм супер доволна в момента от комбинацията среда, обучение, условия (в смисъл лабове и т.н., не битови) в конкретната специалност и конкретния университет в Европа, в който е, толкова да й пасва, чак се чудя как можа толкова дълго да се колебае и да не знае какво иска.
Олив, имаме много добри приятели американци, чиято дъщеря ще кандидатства тази година, а тя пък иска Европа. Не за друго, си мисля, а защото си представя свобода, каквато в Щатите няма. Изобщо Европа има блясъка на бохемска дестинация в очите й (пътешествала е няколко пъти в Европа с родителите си и е идвала до Бг и сама). Но при нея пък родителите й са против (бащата е българин, майката - американка)
Олив, имаме много добри приятели американци, чиято дъщеря ще кандидатства тази година, а тя пък иска Европа. Не за друго, си мисля, а защото си представя свобода, каквато в Щатите няма. Изобщо Европа има блясъка на бохемска дестинация в очите й (пътешествала е няколко пъти в Европа с родителите си и е идвала до Бг и сама). Но при нея пък родителите й са против (бащата е българин, майката - американка)
Защото е роден американец. Моя братовчедка убеждава сега дъщеря си /предстои й другата година/ да се запише в университет в Европа, за да е по-евтино, но детето е родено там, завършена американка е /с двама родители българи/ и се ужасява да дойде в Европа, където нищо не й е познато, чак ме учуди, мислех, че са по-гъвкави на тази възраст.
