Образователен Говорилник - тема 19 (предизборна, ДО, Будители, Хелоуин, Ковид и др.)

  • 24 726
  • 756
  •   1
Отговори
# 540
  • София
  • Мнения: 762
И аз се заигравам с мисли за емиграция, но както и да го смятам, везните винаги натежават в посока оставане в България. Може би не се е пропукал балонът достатъчно. Тук все още е възможно да постигнеш завиден баланс доходи-свободно време, който според мен в САЩ е направо невъзможен. Като си събера всички отпуски и почивки, няколко месеца в годината не работя, имам гъвкаво работно време, почти не съм изпускала училищно тържество или друго събитие на децата и винаги съм била на разположение във важни за тях моменти. Ценя си цялото това лично пространство и време и си дадох сметка, че е така в периода, в който за кратко се върнах на фиксирано работно време в голяма компания. Интересното е, че напоследък колеги от други държави, с които общувам по-често, не на шега подхвърлят идеи за установяване в България и дават много разумни аргументи в тази посока.
Достатъчно ми е да мога да пътувам и ако децата продължават образованието си другаде, да е в Европа по възможност и да мога за техен ужас да ги посещавам когато ми хрумне.

# 541
  • Мнения: 17 231
А защо още сте тук?
В идните години преместването ще стане много по-трудно от сега.
А за Щатите направо не мога да повярвам... каква мечта, какъв бизнес... 30% бедност... купуваш къща, имаш работа, но си в същия балон като тук. Малко по-луксозен
Не е точно така. Висшето образование ще е по-добре от тук. Нали го написах вече.
Едва ли. Гледайки знанията на завършилите колежи, искренно се съмнявам.

# 542
  • софия
  • Мнения: 5 147
Аз да ви кажа, хем ми се иска децата ми да видят свят, може и да учат някъде в чужбина, но се надявам да се върнат в България. Гледам едно предаване, "Да хванеш гората" - много интересни хора, от различни държави, с образование, професии, които решават да се върнат в България и да правят нещо различно. Даже има и чужденци, които избират България - от Лондонското сити, от Швейцария....Животът тук е много по-евтин. Ако решиш да си купуваш земя пък да не говорим. Искам децата и внуците ми да са близо до мен.
Гад, тия предавания вършат чудесна работа в романтизирането на такива стъпки. Истината обаче рядко е за предпочитане от хората. Още по-рядко такива начинания са наистина заслужаващи си. Понеже и аз съм се прехласвала по такива идеи въобще, съм си задавала въпроса какво се случва с тия хора извън камерата. Ами след година, ами след пет. Какви са изводите. какви за радостите, съжаленията, компромисите? Многопластово е. Имам такива приятели, ако знаеш какви звезди са в очите на много други... Вярно е, че знаещият е лишен от радостта на незнаещият. Ми, не им се възхищавам така както другите им се възхищават. Много ги обичам, но други са ми анализите.
(ама може и да не ми е интересно понеже хипарията цял живот по петите ми ходи Laughing )
И аз много искам децата ми да пътуват и ако може да се пазят, да не робуват на обобщения, каквито аз за съжаление пляскам от време на време.

Последна редакция: чт, 28 окт 2021, 14:33 от Амели

# 543
  • В офиса
  • Мнения: 4 177
Aз от известно време се чувствам като маргинал в собствената си страна. Честно, понякога разбирам по-добре циганите и другите маргинални групи, отколкото "себеподобните". Писнало ми е от предвидимо, претенциозно и арогантно отношение. Не съм от тях как'Сийке. А кои са "моите" не знам, няма ги. Което е доста тъжно, защото си обичам страната.
Нямам това усещане при общуване с чужденци. Най-вече го няма това кресливото в стил аз съм най-съвършен, най-велик, най-прав, най-праведен, всичко правя както трябва и знам всичко, а ти си прост, тъп и дай да ти обясня как стоят работите. И да имате различия, разговорите са винаги с уважение и с изслушване и никой не смее да демонстрира как те оценява според това колко му tick-ваш в кутийките.
Та, ако ще мигирирам, ще е заради това и ще е в Европа. Но вариант А е простичък живот на село, докато кресливите не станат и масата по селата.

# 544
  • Мнения: 383
Тинкърбел точно така и аз се чувствам, "маргинал в собствената ми страна". Не знам, може би сега е време на крайности и затова започнах вече по-конкретни сметки да правя (за сега не излизат:)  

Но ето, детето ми учи онлайн и имаме много висока смъртност, при одобрена ваксина, поставена на милиони.... Разбирам всеки, който е на различно мнение, но моята лична граница на търпимост е прекрачена и реално нищо не мога да направя, въпреки, че е налице всичко, за да може децата да учат в училище - не учат заради това, че куцо и сакато започна да разбира от пандемии и ваксини.

Може би ако имаше по-адекватно управление на кризата това нямаше да се случи. Но дори читави управници да си изберем, се изисква една критична маса, която явно още не се е събрала. Да не говорим, че нито една от сегашните партии не смее да застане с твърда позиция по ваксинирането, толкова е жалко:(

Иначе Lejka, предизвикателството е, че стандарът ни тук е добър и едно преместване със сигурност ще ни дръпне малко назад, ако не с пари, то поне с лично време доста - всъщност с едното или с другото, с което изберем:) Но съм съгласна и с това, което останалите споделят - изобщо не е черно и бяло. Освен в случаи като на Аш - ще могат да поддържат същия стандарт и след преместването и имат приятели и опит на даденото място.

# 545
  • Мнения: 6 333
Е те чужденците не го кряскат, а тихичко и без много, много приказки ти го налагат и показват пренебрежителното отношение. Имам няколко подобни случаи, а пък при мъжа ми са безчет. Нищо, че всъщност и идеята, и работата ние сме ги дали/свършили. Но овациите и парите отиват при чужденците, защото просто са чужденци. На мен пък ми е писнало от лицемерното и фалшиво "уважително" отношение на чужденците.

# 546
  • София
  • Мнения: 7 368
.

Последна редакция: пт, 29 окт 2021, 17:13 от Аш

# 547
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 8 182
Деверът ми ( нали така се казваше брат на мъжа ми?) . Изключително общителен, много обича да се събира с приятели. Живее от 25 години в чужбина. Е, приятелите му са основно българи и други чужденци като него. Местни няма.

# 548
  • Мнения: 6 328
Бе какво ви стана на всичките😀

Амели, теб не те пускам, няма да те търся после по света.

# 549
  • Мнения: 17 231
Деверът ми ( нали така се казваше брат на мъжа ми?) . Изключително общителен, много обича да се събира с приятели. Живее от 25 години в чужбина. Е, приятелите му са основно българи и други чужденци като него. Местни няма.
Това съм забелязала в българските общности също. Ние възрастните, поради една или друга причина се събираме в общността, децата ни също. Когато питах приятелски деца за приятелите им,  чувах основно български имена.
Даже бях говорила с приятел, американец за това, за отношението към акцента ни...
Та думите му бяха,"да вие сте емигранти, но той, той е един от нас".

# 550
  • софия
  • Мнения: 5 147
Бе какво ви стана на всичките😀

Амели, теб не те пускам, няма да те търся после по света.
Ама аз няма да се крия. Открито ще знаеш накъде сме и ще идваш на гости Simple Smile
само чакай, дим да ме няма ще съм...на сто места едновремено, така искам да хайманосвам.

днес съм приказлива
Скрит текст:
Нямам никакъв проблем със сприятеляването с чужденци. На две американки им разбих американските ценности и реваха като си тръгваха. От любезност едната щеше да остави другата да се гътне, а аз щях да го направя от "не се меси, те си знаят". Едната болна не излиза от стаята си, другата любезна и пише по месинджър за да не и нарушава спокойствието. На втората сутрин казах на дигитално общуващата, че официално променям кода на общуване. Почуках на вратата на болната, открехна ми я леко. Избутах я, влязох, отворих пердетата, изключих климатика, обух и чорапи, дадох и две таблетки, една лъжица сироп, половин чаша вода и половин купа супа. Гледаше ме невярващо с ококорени очи и ядеше изпълнително като три годишно дете. След половин час слезе при нас осиферена, жива и дойде на плаж. Продължих с процедурата всеки ден, лекарствата по няколко пъти на ден. На другия ден беше видимо по-добре, на третия здрава и това и позволи да си изкара  мечтаната гръцка почивка, за която летя от Щатите.
Мъжа ми изтръпна какво нахалство си позволявам да проявя, но след положителния развой на първите 30 минути беше доволен от риска. Ама аз съм перде. Не ми пука. Освен това явно съм невъзпитана. Пак не ми пука.
Аз не мисля, че бих общувала само с българи навън ама кой знае. Както и не мисля, че "капсуловането" по нации е само черта на българите. Напротив имам доста близък пример и наблюдения и върху американски и немски групички на българска земя. По-скоро ми се струва нормална човешка ситуация.

Последна редакция: чт, 28 окт 2021, 17:44 от Амели

# 551
  • Мнения: 17 231
Явно не съм го написала, приемат помощ, но....гледам американецв къщи, мога ръководство да напиша.
Независимо как си се държала, и си и помогнала, за нея си навлязла толкова дълбоко в личното и пространство...

# 552
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 8 182
Аз не говоря толкова за капсуловане по избор, а за принудително капсуловане - просто местните не те допускат до себе си. И в Швейцария, и във Франция е така, от неговия опит. Септември бяхме в Париж на гости, вечерта имаше купон - петнайсетина човека бяхме...всички българи, без един холандец, женен за българка. Купон с толкова французи не знам да е правил, но не защото не иска. А за Швейцария? Там пък беше супер зле в това отношение. Може би ако си отишъл още като студент и си създадеш някаква среда, може и да ти се получи.

# 553
  • софия
  • Мнения: 5 147
Явно не съм го написала, приемат помощ, но....гледам американецв къщи, мога ръководство да напиша.
Независимо как си се държала, и си и помогнала, за нея си навлязла толкова дълбоко в личното и пространство...
Аз не говоря толкова за капсуловане по избор, а за принудително капсуловане - просто местните не те допускат до себе си. И в Швейцария, и във Франция е така, от неговия опит. Септември бяхме в Париж на гости, вечерта имаше купон - петнайсетина човека бяхме...всички българи, без един холандец, женен за българка. Купон с толкова французи не знам да е правил, но не защото не иска. А за Швейцария? Там пък беше супер зле в това отношение. Може би ако си отишъл още като студент и си създадеш някаква среда, може и да ти се получи.

Мисля, че ви разбирам, както и останалите. Пък и с приятели сме комнтирали, остава едно усещане за "студ", не се чустваш "част" от тях. И все пак наивитета в мен се надява да не сте прави.

# 554
  • Мнения: 6 328
А какъв е зорът да се чувстваш част от тях😀
Стига сте ме разсмивали, че съм заринат от работа и не мога да се откъсна от Говорилника.

Общи условия

Активация на акаунт