Априлски бебчета 2022 - тема 3

  • 39 632
  • 747
  •   1
Отговори
# 240
  • София
  • Мнения: 874
Жоржи, аз постоянно го юркам моя второкласник за домашните. Все си мислех, че към пети клас вече трябва да са по-самостоятелни и отговорни и ще си почина малко.
Ти направо уби всякаква надежда у мен 😆.

Сега да споделя - най-накрая, при завършена 15 гс, се реших да уведомя работодателя за бременността. Много странно се чувствам. Хем не исках да казвам (струва ми се адски рано и не се чувствам готова), хем трябваше да го направя, за да съм коректна към работодателя, а и да съм защитена от закона.
И сега се чувствам като предадел 😟. Ние имаме и нощни смени. И сега като вече официално съм бременна, нямат право да ме слагат на нощни смени. Което означава, че моите нощни смени ще се поемат от другите в екипа. Хем съм доволна, че вече няма да ги карам, хем ми е гузно.

Аз ако ти кажа, че моята колежка направо ми се разсърди като излязох болничен 😂 понеже от 12 гс излязох и я бях предупредила, че ще изляза ама тя явно не вярваше. От тогава не ми говори, а си бяхме г/д близки , 3 години работихме заедно в екип.
Изобщо няма за какво да ти е гузно , гледай си теб и бебето и когато си го усетиш излизай болничен и това е. Аз съм ня принципа, че е важно майката и бебето да са добре , работата няма да избяга и винаги ще я има 😊😊

# 241
  • Мнения: 1 136
Да, и при мен се държаха тъпо и с двете бременности. Аз съм на ръководна позиция и казах още в 7ма седмица и двата пъти, за да съм коректна с тях. Много ми тежеше преди да говорим, после ми олекна. Сега моят началник говори за мен пред другите, че съм мързелива и затова не искам да се връщам. Не е приятно, ама ги пускам по пързалката и си гледам живота.

Изобщо да не ти пука! Със сиг като им кажеш ще ти олекне, та поне това..

Жоржи, аз постоянно го юркам моя второкласник за домашните. Все си мислех, че към пети клас вече трябва да са по-самостоятелни и отговорни и ще си почина малко.
Ти направо уби всякаква надежда у мен 😆.

Сега да споделя - най-накрая, при завършена 15 гс, се реших да уведомя работодателя за бременността. Много странно се чувствам. Хем не исках да казвам (струва ми се адски рано и не се чувствам готова), хем трябваше да го направя, за да съм коректна към работодателя, а и да съм защитена от закона.
И сега се чувствам като предадел 😟. Ние имаме и нощни смени. И сега като вече официално съм бременна, нямат право да ме слагат на нощни смени. Което означава, че моите нощни смени ще се поемат от другите в екипа. Хем съм доволна, че вече няма да ги карам, хем ми е гузно.

# 242
  • Sofia
  • Мнения: 7 496
Мен точно това ме притеснява, да не се промени отношението на колегите като започнат да им валят нощни смени.
Те още не знаят. Уведомих само HR и прекия ми ръководител. Не съм готова да споделям с другите.

А за болнични не напирам, защото засега се чувствам добре и защото работя от вкъщи. Това е голямо предимство, особено сега като ме е налегнала сънната болест. В момента, в който свърша работа, сгромолясвам се на леглото и заспивам. Просто не издържам, адски ми се спи постоянно и все не мога да се наспя. Чувствам се все едно съм копала цял ден на нивата.

# 243
  • Мнения: 1 610
И аз така се чувствам като предател в работата, хем знам, че това са нормално неща, хем ми е едно криво. Въпреки това всички са зверски съобразителни, от както съм бременна почти не ходя в офиса, но ми е едно…

Брин, твоето може да е добричко и да е прилежно, да си пише и учи, моя звяр е проблемен просто Grin

# 244
  • Мнения: 101
Привет и от мен. Сега се връщам от ранна фетална морфология и доктора ме посреща с думите "вие консултация с генетик правихте ли?
Естествено остана доста шокирана, но явно е трябвало, но досега никой не ми каза, че трябва да се консултирам. При всичките ни 7 неуспешни опити, не сме правили карио тип, но като отидох в Надежда, Персенска ни направи и се оказа, че мъжът ми е с балансирана хромозомна транслокация, което може да доведе до проблеми с бебка(а хубавото е че потвърдиха пола - Жена). В понеделник ще ходим на консултация и най-вероятно ще ни препоръчат амниоцентеза. Ще се побъркам - всички изследвания до сега са напълно ок.

# 245
  • Мнения: 68
Аз да се оплача, че моят мъж от 4дни е с варицела.... Много тежко я кара, температурата няма смъкване. Аз съм я карала преди години, казват че няма проблем и рядко повтаря. Гледам да съм по - изолирана от него, но като виждам че е зле е трудно.... Надявам се всичко да минава по-бързо и без усложнения. Писна ми вече през всички болести минахме с тази бременност... 😪

# 246
  • Мнения: 1 195
При мен няма такива проблеми на работата, всички знаят колко дълго се борим за бебче, работодателя беше уведомен за всяка ин витро процедура, защото ме пускаха за прегледи и се радват за нас. Аз съм почти отначалото в болничен, и без да казвам им беше ясно. Друг човек не могат да вземат, докато аз не изляза в майчинство, но никой не се дразни.
Напротив всички колежки казват да си почивам и изобщо да не се връщам на работа.
Не ми е и гузно. Само аз си знам как стигнах до тук, за да се тормозя за такива неща.

# 247
  • Мнения: 135
Ехе колко сте писали 😊
BMR и Жоржи напълно ви разбирам как се чувствате. При мен е същото чувството, но не от към работодател и колеги. Ние се борихме за бебче тихо в продължение на година и половина. Исках да родя 5-6месеца преди дипломиране. Целта ми беше да започна работа веднага след дипломирането. Нещата не се случиха така, бебчо закъсня, отделно университета закъсня с дипломите (5месеца). В един момент се оказа, че не мога легално да работя (въпреки това работех, но не ми плащаха, нали съм "нелегална" ), в следващия момент вече нямам времето за да натрупам трудов стаж, а имам диплома, но кой иска бременна жена без стаж (не се зачита "нелегалното" работене) .... И ми е много гузно защото родителите ми са адски щастливи и само повтарят, че ще ни помагат. Понякога се чувствам като в тежест. Всички работят, а аз вися в къщи, но по тежко ми е, че не допринасям финансово в семейството. От известно време ММ работи и на второ място, това още повече ме натъжава. Всички се трудят, а аз нищо не правя. На последното интервю за работа ми предложиха месечна заплата от 200лв за лекар по дентална медицина (просто защото стажа преди дипломирането не се зачитал) ама след 6 месеца щели да ми вдигнат на минималната... Тотално се отчаях, бременноста напредва, а предвид обстоятелствата с вируса вече всички искат да си седя в къщи, да не се излагам на излишен риск и то работейки за без пари и да си почивам.
Много дълго стана ама.. поне ми олекна малко.

# 248
  • Мнения: 1 610
Воднавиолета и при мен всички знаят за трудния път, моята шефка се разплака от щастие жената като и казах, тя трепереше повече от мен да внимавам, чакаше с мен деня на теста, успокояваше ме, че всичко ще е наред докато лежах в къщи със зацапването. Но аз съм си такава винаги съм си обичала работата и колегите. Някак не съм се научила още да обичам повече себе си.

Моли в много разкрачена ситуация си... нито можеш да ползваш помощ за майка студентка, нито да почнеш работа... виж в социалните какво можеш да ползваш. Има доста неща, които може да се ползват в твоя случай, вярно малки са като суми, но от тук, от там пак ще е нещо.

# 249
  • Мнения: 1 136
Моли, разбирам ти терзанията. Не се самонаказвай. Виж дали има опция за някаква по-спокойна работа от вкъщи сега докато си бременна.  Така ще ти бъде чиста съвестта пред себе си. Но дори и да не намериш - все пак кой иска да наеме бременна.. не го мисли по този начин. Сега ти е гадно, но ще видиш като се роди бебето, че по-важна и значима работа от това не съществува.

Времената са тежки в момента особено. Зимата тепърва предстои. Дори ковид вълната да отмине ни чакат още сто други вируса, та наистина си е рисково да се буташ измежду народа сега.

Ехе колко сте писали 😊
BMR и Жоржи напълно ви разбирам как се чувствате. При мен е същото чувството, но не от към работодател и колеги. Ние се борихме за бебче тихо в продължение на година и половина. Исках да родя 5-6месеца преди дипломиране. Целта ми беше да започна работа веднага след дипломирането. Нещата не се случиха така, бебчо закъсня, отделно университета закъсня с дипломите (5месеца). В един момент се оказа, че не мога легално да работя (въпреки това работех, но не ми плащаха, нали съм "нелегална" ), в следващия момент вече нямам времето за да натрупам трудов стаж, а имам диплома, но кой иска бременна жена без стаж (не се зачита "нелегалното" работене) .... И ми е много гузно защото родителите ми са адски щастливи и само повтарят, че ще ни помагат. Понякога се чувствам като в тежест. Всички работят, а аз вися в къщи, но по тежко ми е, че не допринасям финансово в семейството. От известно време ММ работи и на второ място, това още повече ме натъжава. Всички се трудят, а аз нищо не правя. На последното интервю за работа ми предложиха месечна заплата от 200лв за лекар по дентална медицина (просто защото стажа преди дипломирането не се зачитал) ама след 6 месеца щели да ми вдигнат на минималната... Тотално се отчаях, бременноста напредва, а предвид обстоятелствата с вируса вече всички искат да си седя в къщи, да не се излагам на излишен риск и то работейки за без пари и да си почивам.
Много дълго стана ама.. поне ми олекна малко.

# 250
  • Мнения: 1 195
Недасон хубаво е да се направи консултация с генетик, може да се унаследи, а може и да не се унаследи. Обикновено при ин витро препоръчват ембрионите да минат ПИД. Може да ти препоръчат неинвазивен тест. Скъпи са, но са неинвазивни.

Chery по-добре се пази, защото има хора, които въпреки че са боледували от варицела не успяват да изградят имунитет. Затова в последната година АГ-тата започнаха да препоръчват преди бременност да се направи тест за варицела дали си боледувал и евентуално ваксина, която вече е налична в България от 2020 г.

# 251
  • Мнения: 927
Моли, ако не е късно може да запишеш магистратура редовно обучение. Тогава ще получиш 2 или 3 хил лв беше държавна помощ, че си студентка. Условието е да си студент редовно обучение и да не си на трудов договор и да си до 26г. Говоря по спомен, така че може да провериш, ако те интересува.

# 252
  • Мнения: 137
А пък при мен в работата е много странно. Ние сме малък екип и фирмата е в общи линии семейна. Всички, естествено, се зарадваха и никой не е правил никакви коментари.

Но моето отношение към работния процес е тотално друго. Обичам си работата и винаги съм работила като кон, понякога по 16 часа, без уикенди, винаги на разположение да сменя някого... Разбира се, когато работиш за семейството си, поне за мен, това е най-естественото и нормалното.

Обаче откакто разбрах, че съм бременна, не си взимам компютъра вкъщи (нещо нечувано за преди, когато работех по 4-5 часа вкъщи и след работа). А сега дори не мога да се събудя, за да отида навреме в офиса. Ходя всеки ден с 2-3 часа закъснение, просто не мога да отлепя сутрин, скандално е. Будя се да изпратя мъжа ми с целувка към 8 и след това си заспивам до 10. И дори не ми е неудобно. 🙈 Нещо, което преди не бих си позволила. Но просто не мога, хора, тялото ми го иска. Докато е окей така, ще продължавам. Не знам докога ще ме търпят обаче. 😂 Ужас. Чак ми е неудобно, че не ми е неудобно...

После, разбира се, като отида в офиса, имам едни 4-5 часа, в които трябва да работя почти без да ставам от стола, за да наваксам пропуснатите сутрешни часове. Ама... Бебето си иска неговото и ще му го давам. Работа винаги ще има, пък този период си е специален и най-важен в крайна сметка. За всяка от нас е важно да си го помни. А пък, от друга страна, като пуснеш контрола, виждаш как се нареждат нещата и изведнъж не си само ти, дето може да е на разположение. Не че злорадствам, ама не е като и нарочно да го правя да закъснявам и да си ценя времето и силите. Така че - да си знаем интереса все пак! Неслучайно бременните навсякъде са с предимство и приоритет. ❤ Кой ще ражда новата работна ръка иначе? 😂

Последна редакция: пт, 05 ное 2021, 15:14 от treloni

# 253
  • Мнения: 1 195
Момичета, за тези които се чудят за Ковид ваксините или бустери, тази група може да ви бъде много полезна. Споделят се само линкове към научни статии и доказани факти, майките всеки ден разказват за свои преживявания свързани с ваксините по време на бременност, пълно е със снимки на вече родени деца от ваксинирани майки, някои от бебчетата са вече на 8-9 месеца. Също така, тъй като в Америка вече започна ваксинирането на 5-11 годишните, се споделят и преживяванията при ваксиниране на децата. В групата участват и майки на 6 месечни-4 годишни деца, които са включени в клиничните изпитания за тази възрастова група, които текат в момента. Също разказват как се случва всичко и странични ефекти, но те към момента не знаят дали са получили плацебо или ваксина.
Групата е на английски: https://www.facebook.com/groups/433459851127376/?ref=share

# 254
  • Мнения: 1 333
Скоро не съм се включвала, но си чакам прегледа другата седмица, интересно какво ли се случва, защото нищо не усещам, кг не съм качила, имам съвсем незабележим корем, даже тези дни си сложих дънки, е малко по-широки, но все пак дънки, не за бременни. 😀 Бих била щастлива да не се издуя като слон като цяло и да нямам огромен корем, но времето ще покаже.

На моя работодател му казах още в 6г.с., даже не ми беше минал първият преглед, стана много импулсивно, не съжалявам, срещам много подкрепа и продължавам да работя докато мога, но го виждам най-късно до края на годината. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт