Бебето иска постоянно внимание

Всъщност си е много нормално, вече започва да се формира страхът от изоставяне. В представите на бебето вие все още сте едно цяло и е нормално да плаче, ако е самò, или не те вижа/ усеща. Мисля, че предстсвите ти относно отглеждснето на бебе леко се разминават с действителността.

Ами първо дете ми е все пак,едва ли някой преди да роди има реална представа изобщо

Няма как да гледаш тая и оная майка как били. Всяко дете е различно. Аз например гледах с изумление как майки седят на пейка в парка и детето в количката седи и гледа. Това при мен НИКОГА не се е случвало. В количка я возех само докато спи и това ми беше разходката. Събуди ли се, почва да се гъне и нервничи и не издържаше да седи вътре и аз обратно вкъщи. Понякога се налагаше да нося на ръце и да тикам количка с другата ръка, така че при нас беше немислимо да ходя по-далеч от близкия парк и близките магазини. На никого не сме я оставяли за гледане, така че първата , че и втората година бях забравила центъра на града и по-отдалечени любими места в града. Освен това нашето дете в кошари тотално отказваше да седи. Още недопряло крака като се опиташ да го пъхнеш там, такъв неистов рев, все едно в затвора я затваряш. И не съм я мъчила. Продадохме кошарата чисто нова и неизползвана. Не понасяше нищо, което я заобгражда, даже в количката не съм й слагала коланите... Така че, давам ти пример колко различни са децата и се нагаждаш по детето. И аз не можех да изляза от стаята, камо ли от апартамента, все на бегом се къпех. А пък, обратното на много майки, които все казваха че като проходело ставало още по-трудно, аз пък тогава се родих. Знаех че ще е така и така беше. Никога не се е налагало да тичам след нея, да се хвърля насам-натам, нито е лапала предмети, даже нямам никакъв навик да я следя за такива неща. Така че, всичко е индивидуално, не слушай кое как ЩЕ бъде, а се приспособявай към твоето дете. Като мине бебешкият период и почне да разбира, става интересно и забавно и вече не ти се иска да върви времето. Моето е на 3 и половина и това е любимото ми време засега...

Мъничка е още.Сами се заиграват и можете да им имате доверие да миете чинии в друга стая или да отидете спокойно до тоалетна, без да се притеснявате, че ще си счупи главата -някъде след 2рата година при мен.
На възрастта, на която е вашето детенце ме спасяваше една бебешка гимнастика с много светещи и пеещи играчки на пода.Но само за да отскоча за минута до тоалетна.

Реално доколкото разбирам вашето бебче си има нормален нощен сън около 11 часа, сутрин спи около час, следобед два часа и късната дрямка е 30 минути.
Събира се доста сън и май си е в рамките на нормалното.

Знам, че шокът е голям, но се примирете, че животът е променен и няма как да се вечеря, гледат филми, ходи на кино и т.н.

Щом поне имате баба да го гледа уикенда пак е голямо облекчение. Нашето дете за година и два месеца не е спало при мен само 6-7 нощувки ( непоследователни). Просто няма кой да помогне и да го вземе.

Успех

А моето до 3 г. нито една нощувка без мен Но с растежа от само себе си се променят нещата, като тръгнеш на работа и то свикне, че се прибираш, почва да разбира... Но трябва да се мине първоначалният период, няма как. Но минава После по-леките не ти се иска да свършват, но и те минават...

Оф! Все едно чета за моето диване ...

На 2 месеца е и понякога се чудя, да не би да го боли нещо, че така реве постоянно...

Оставям го за 3 минути и започва неистово да се дере...едваааам се успокоява...

Нашето момиченце беше по същия начин (и още до голяма степен е) някъде докъм 5м. След тази възраст започна по малко да си играе сама с играчки (пеещи играчки с бутони са хит); сега има и кошара за игра с играчки вътре, в която я оставям, за да измия чиниите примерно. Може да е за 15 мин, но започва по малко да се занимава сама. Наистина е до темперамент на детето, ще се поправят нещата. А и след един момент се диференцират различни видове рев. В момента много добре се усеща кога мрънка, просто за да привлече внимание и кога вече ѝ е омръзнало дадено място или занимание.

Моят син е на 3 години и все още е така 😊 иска си вниманието от мама и тате, смятам, че и това е правилното.
Също като теб и аз се чудех как да сготвя, да почистя, простирам за себе си да се погрижа...
Имаше дни в които просто ми идеше да изляза да крещя и тичам без да спирам (още ги има)...Но няма как обичаме ги безкрайно много и това, че са живи и здрави е най-важно, другото ще стане когато-тогава майната му. Успех и търпение.

Ако бебето спи 2 часа на обяд, защо не готвите, къпете се тогава, особено щом спи през нощта? Какво ви пречи? На разходка ли сте навън през това време?

С мъжа ми ядяхме на смени. Единият яде, другият се заминава с бебето и си говорим за наши си неща. На ресторант поне до 3 годишна възраст някой от нас щъкаше с детето напред-назад.
Моите и двете бяха кротки бебета, но внимание повече от 5 минути на играчки и гимнастики не отделяха, Нормално е. Простирам на балкона, бебето на средата на леглото, още не може да се премята, говоря му нон стоп - какво правя, какво простирам, общо взето глупости. Да ми чува гласа, да не се тревожи. като се размрънка, отивам гъди-гъди, гуши, и хайде пак простиране. Имах кош, стоеше в кухнята на безопасно разстояние от мен, за да готвя и говоря на бебето.

Още след годинката нещата се подобряват значително, но дъщеря ми беше изключително ревливо бебе и при нея се усети осезателно.
Важното е, че с възрастта става по-добре.
Но пак е до дете. Племенникът ми беше много спокойно бебе, а сега е палав. А дъщеря ми е спокойно дете, дори не се е тръшкала и не съм имала истински проблеми.

Много ми е интересно как оставяте малко толкова малко бебе на баба и дядо…Дори и да е на АМ,връзката мама-бебе се изгражда сега…Не ми скачайте мами,просто за мен си се чудя:) моето е на 4м ,диваче.Заспива само на гърда,носим се постоянно и навсякъде с мен и това са ми най-красивите мигове!

Не на всяка майка майчинството и е вълшебно, понякога която и жена да е има нужда от 1 час почивка и време просто да отдъхне. Психологията ни е различна, проблемите също оказват голям ефект.За дядо и баба щом си имат хората да го оставят понякога,ние никога не сме го оставяли, няма и на кого.
Положението беше критично щом почна детска защо ли? Ами защото той освен с мама с друг не беше прекарвал време.

Защо,Вас не са ли Ви оставяли при баба дядо като малка? Аз много често оставах при тях,даже при тях пораснах мога да кажа.Обожавах да ходя при тях и въпреки това имам прекрасна връзка с майка си.

Нали разбирате, че има разлика от бебе и голямо дете. Бебето има нужда основно от майка си и баща си, особено пък толкова малко. И едно е да го оставиш за 1-2 часа, друго е за 1-2 дни.
Едно по- голямо дете може да говори и да каже за нуждите и желанията си, има комуникация с него.