Най-приятната и най-просташка ТВ РЕКЛАМА - тема 21

– Пичове, много време я мъчим тази реклама. Дайте да разпишем нещо с жена по бански и да си ходим. Сексът продава. Плюс това забравяте нещо много важно.
– Какво?
– Гаджето ми има рожден ден и сме буукнали супер якото Airbnb в Стария град в Пловдив. Всички мене чакат.
– Добре бе, бате. Това със секса не е ли тъпо в случая?
– Защо да е тъпо?
– Защото клиентът ни произвежда мултивитамини за деца.
– Оф, стига сте робували на предразсъдъци.
– Не робуваме на предразсъдъци, а на Наказателния кодекс.
– Подай ми един маркер... Значи, представете си детска площадка. Две момченца се преструват, че се понасят, защото родителите им са семейни приятели. В този момент покрай тях минава брутална мацка с голямо декол-те, гоним Моника Белучи в „Малена“. Общ план на сополанковците, крупен на майката, която им се усмихва, американски на едно от момчетата как зяпа с отворена уста и изпуска топка сладолед на земята – това ни¬къде не е праве-но – и накрая, бам, варио към циците! После едно от децата, русото, защото русите хора са по-привлекателни и по-амбициозни, вади дражето с мултиви-тамини, пичката ахва и двамата отпрашват към Банско. Чиста рабо¬та.
– Ти съвсем изплиска, ще стане страшен скандал?! И клиен¬тът, и ние ще отнесем здрав хейт.
– Копеле, ти все едно падаш от Марс. Няма лоша реклама! Нали се се-щаш, че всички – деца, родители, учители, сайтове, телевизии – ще говорят за този продукт. Ще тръгнат диску¬сии в сутрешните блокове, гневни майки ще горят камари от мултивитамини пред Парламента, Мис Тигрова ще пусне стори, майката от клипа ще влезе в риалити или поне ще запише песен с из-вестен рапър. Ако ни пратят 10-20 съдебни иска, още по-добре. Важното е да се вдига шум.
– Хубаво, а как виждаш радиоспота?
– Ти все едно от вчера си копирайтър. 95 процента от рекламите по бъл-гарските радиа са едни и същи – еротичен жен¬ски глас описва нещо, което в началото звучи като вибратор, по средата си казваш „няма какво друго да е освен вибратор“, но накрая никога не е вибратор. Спомняш си, че миналата година на¬шата агенция спечели 16 статуетки „Златен кейл“ с копито на Емо: „Мощ и нежност, събрани в едно. Той е тук, за да задоволи всяка ваша нужда. Просто натиснете копчето, затворете очи и го оставете да си свърши работа-та... Купете вашия инверто¬рен климатик от „Техно Микс“ сега“.
– Не знам. Все си мисля, че ни трябва нещо по-оригинално.
– Мани го това. Всичко готино на този свят вече е измис¬лено, въпросът е как ще го откраднеш. Ти наистина ли вярваш, че ще направиш по-добро ви-део примерно от Бийонсе? Жената е наела топпрофесионалисти, които бачкат цяла година, а не почиват три месеца на „Градина“, и им е броила една торба с пари. Кой си ти, че да пренебрегваш труда им? Влизаш в YouTube, снимаш го същото, само че за два лева, и така им отдаваш ува¬жение. Пък то пак има креативност. Трябва да смениш дивите животни с плюшени, да измислиш как да разсееш публиката от факта, че певицата грам не може да пее, и да решиш къде да вка¬раш гайдите. Защото, пич, истината е, че много хора не се ке¬фят на гайди, но се страхуват да го кажат на глас, за да не излезе, че мразят роди-ната си.
– Други гениални идеи?
– Леле, как ме дразниш. Ще карам като луд до Пловдив заради теб. Имам още една хрумка: песничка.
– Песничка?
– Да бе, брат, песничка. Ще платим на аниматор да ни на¬прави някакво гадно животно, например жълт бобър с мокаси¬ни, тупе на главата и слънчеви очила, и сме готови.
– Звучи ми като животно, от което децата ще сънуват кошмари.
– Не се казва „животно, от което децата ще сънуват кош¬мари“, а „запом-нящо се животно“ или „животно, което улавя пулса на времето и сим-волизира правото на всеки човек да бъде различен“. Ама ти наистина си заб-равил как се правят реклами.
– А за текста помислил ли си?
– К’во да му мисля, той е ясен:

Името на витамините х16
На-на-на-на!
Името на витамините х16
Ля-ля-ля-ля!
– Не знам, звучи ми доста дразнещо.
– Е, нали това е целта! Да ти се набие мелодията в главата и да не можеш да я изкараш оттам. Нужно ли е да давам пример...
– Копеле, спри! Ако имаш поне малко човечност, спри!
– Всяка...
– Умолявам те, не го прави!
– ...нощ...
– Неее!
– ...в съня му ще идваш, Джалмааааа! Спомен-рана ти ще му бъдеш, Джалмааааа!
– Отвратителен си. Сега всички ще си я тананикаме цяла седмица, а аз утре съм на погребение. Да беше изпял нещо старо на Графа.
– Окей, банда, имаме ли го? Мога ли да тръгвам?
– Чакай още малко. Не ви ли се иска да направим нещо ино¬вативно? Рек-лама, която като видиш по телевизията, да си ка¬жеш „уау“?
– Добре, но това е наистина последното ми предложение. Предупреж-давам, че може да ви се стори леко откачено. По-добре пийнете вода... Така. Взимаме безумно красива и тънка като струна манекенка, с която никоя средностатистическа българска майка няма да се асоциира. Слагаме я на пода в детска стая и пускаме в краката ѝ кротко да си играе двегодишно мом¬ченце. Преди това, разбира се, трябва да го упоим. В копито ще вкараме нестан-дартни изрази като „динамично ежедневие“, „най-добрата грижа за моето де-те“ и „сблъсквам се с различни предизвикателства“. Накрая в кадъра влиза и лабрадор.
– Страшен си бе, момче! Знаех си, че ако те провокирам, от тази глава ще потече медец! Браво! Трябва отсега да освободим място за новите статуетки „Златен кейл“.
– Буенас ночес, амигос. Батко отива да пийне. А, още нещо, преди да тръгна...
– Не!
– Циганин как обича, зная, но още знам, циганин как страда, щом остане сам!
Из "И заживели обидено"