Като сложиш и текущите всекидневия, болести и от друго, неКовид и ей ти нА- скапнЯ.
То му омръзва на човек да мисли- ама ся тва Ковид лий, ней ли? Ама ако отида там... ма много хора ли ще има, тълпата да избегнеш... Обаче и други болежки се обаждат, оък ай и по болници да не ходиш... и тя става блякс на макс.
Ей, нА- празници идат.. И кво от тва? Всеки е назлОбен, или отегчен, или апатичен. И преди живота не беше цвете, но с тази гад, съвсем ..
Хем не се спираме с миУту, но пък всяко място да мислиш, да се чудиш, да търсиш по- усамотени места, без навалица... Да де, ама и ти Асан, пък на барче ще ти се приходи веднъж годишно... отидеш, после пък... броиш пет, седем дена... Ами писна ми/ни.
И да ви кажа добре, че ми е миУту... аз дося у лудница да съм влЕзла. Не от страх или подобно... просто това съобразяване с всеки във всяка една уж нормална ситуация ме вади от равновесие.
Ай, казах си.