Случи ми се нещо странно XXV

https://m.bg-mamma.com/url.php?u=aHR0cHMlM0ElMkYlMkZ3d3cuZ25lemR … yM21zZzQzNzYyMjMw
Здравейте, едва ви изчетох.
Благодаря за новата тема.Копирах това от старата -кратък разказ за прераждането, които като някой беше публикувал,но няма никакви коментари по него.
Бих се радвала , ако някой коментира,защото мен малко ме обърка.
Как така едновременно аз се прераждам във всички хора, всички хора, всъщност съм аз и т.н.

Много е интересно, но както казва бог времето не е както ние го възприемаме, сигурно е нормално да си едновременно всички. но не ми допада като идея, предпочитам да вярвам,че всеки си има индивидуалност и роля.
Повече вярвам,че днк-то има значение, има памет и затова се казва, че се прераждаме. Някоя роднина може да е била добър доктор и чак след две поколения да се роди човек със същите способности, защото в днк-то му се съдържа такава информация. Или да е бил лош човек и тези качества да се проявят в някой друг от рода. Но освен това прекрасно знаем, че като личности се формираме по време на житейският ни път.

Аз го разбирам това така - съществува само едно единствено съзнание. Нищо друго. И след като съществува само едно единствено съзнание, значи няма външен свят. Тогава какво са живите същества ? Негови различни перспективи.

И в България и в Европа има, но не правят филми по тези теми. А и самите очевидци не споделят с всеки срещнат.

Във фейсбук често пускат тема за подобни случки, аз съм от Петрич, обсъждаха една област тук, наблизо между две села

Ама давайте ги тука, де, не ни дразнете любопитството!

Това е доста трудно за осмисляне. Но всъщност няма голямо значение дали 1 или 100 или 100 000 души се прераждат. Важното е да растат духовно. Всъщност важното е всеки да развива себе си. Другите така или иначе не можем да променим. Когато те решат, тогава се променят. Затова казват - промяната, развитието идва отвътре. И може би всеки бори различни неща. Аз сега съм на темата с отрицателните емоции. Защо ги има? Мен ми пречат. Но ми е много трудно да ги махна от живота си. Да не ги изпитвам и създавам аз.
С биологията/наследяването не мога да направя връзка тук. Те имат връзка с телата ни. А душата ни живее чрез тялото, та затова пък са важни.
Отклоних се от темата. Странните неща, които ми се случват са или повторения, или нареждане на събитията /в 1 ден; рядко в повече дни/ по един интересен начин. Все едно гледаш отстрани и чакаш. И се възхищаваш. Възхищението /т.е. доброто нареждане на събитията/ ми се получава най-добре, когато чакам с детската вяра и усмивка, че ще се случи най-доброто в случая. Даже се научих да изчаквам и да не мисля, че случващото се е лошо, защото след още малко време се оказва, че всъщност е обратното.

Преди много години, не знам колко, 16-17 някъде (свързвам го с определен период от живота си, но може и да е по-стар), гледах филм, 6 серии за теория на струните, string theory, не помня точното заглавие. Обясняваше как живеем едновременно в няколко паралелни вселени. Звучеше много логично, не знам... на мен ми е интересно. Не съм го търсила този филм в нета, може и да го има, ще потърся. имаше обяснение на много неща.

Ще разкажа и случката от моето детство, най- вече защото пишат и четат доста хора и са наясно с много неща. Може и да изплува някакъв отговор. Слагам в скрит текст, че е дълго.

Това е интересно.
Сепването е важно в случая. Трудно ми е да обясня, който може да се включи.
А студентът вероятно Ви е съжалил, толкова малко дете. Имало е шанс да не сте за там и Ви го е показал. Не е сигурно, че непременно е знаел, че не сте за психиатрията.

Децата са много емоционални.В случая си преживяла голям стрес.
Сина ми,когато беше на 7г ,от някакви детски филмчета се беше уплашил.Всяка вечер в продължение на месеци се будеше през нощта и не спираше да пищи .Бях се видяла в чудо.
През ваканцията го пратих на село.Майка ми го е завела при комшията да го веси.Когато се върна,вече не се будеше през нощта.Отдадох го на смяната на обстановката.Но малко след това аз се уплаших.За малко да гръмне бойлера и да ни убие.Преживях огромен стрес.Мислех си че полудявам.Бях нервна,виках,краката ми бяха като гумени...Докато не отидохме на село.Майка заведе и мен при бай Стоян.
Никой,никой не ми е помагал така.Той ми върна живота. Тогава разбрах,че не смяната на обстановката,а бай Стоян е помогнал на сина ми .

От дете, сънувам кошмари, първите, които помня са от около 3 годишна (имам много силна и подробна памет, помня неща, когато съм била на 2,5г. майка ми се все още се удивява, когато разказвам какво помня)
В много от сънищата си дори не съм аз, може да съм мъж, да съм дете. Опитвала съм като по-малка да не спя в същата стая, да не спя през нощта, да не спя изобщо.. като малка ме беше страх да заспя. Нищо не помага, водили са ме при разни баби, не. Ако ви е интересно мога да споделя някой сън

Тези теми са ми любими, та да се включа и аз с нещо като за начало.

Въпросните случки са от преди години.
В родната ми къща на село винаги имаше нещо странно, всички го знаехме, но някак си живеехме с този факт.
Къщата е двуетажна и моята стая на втория етаж, която в последствие се бе превърнала в такава, носеше много странни усещания. Там винаги беше адски студено, без значение зиме или лете, винаги студ и някак си потискащо.
Това което допълнително ни караше да настръхнем бяха шумовете, които се чуваха от там когато бяхме в кухнята, която се пада точно под стаята.
Многократно пъти се чуваха скърцания и дори леки тропоти сякаш някой се разхожда по пода горе... Ами, зловеща работа, но някак си не искахме да говорим много за това.
И тук идва интересната част: години след това, когато със сестра ми пораснахме и съответно вече не пребиваваме там, нашите ни споделиха нещо от което ни настръхнаха космите - казаха ни, че когато са купили къщата (по това време със сестра ми сме по на 1г.) разчиствали наоколо и когато стигнали до тази въпросната стая на втория етаж, изнасяли някакви стари мебели от там и имало и нещо като секция с книги, та когато я изместили отзад намерили изгорени свещи, някакви старинни предмети, а на стената бил изрисуван пентаграм... Естествено, доста се стъписали, изхвърлили ги и извикали поп, за да освети къщата. Обясниха ни, че не са искали това да ни притесни и допълнително да засили онзи, така или иначе страх, който имахме заради нещата, които се случваха, затова не са ни го споделили тогава.
Но и до ден днешен когато се сетя за това, все още настръхвам, давайки си и може би отговори за всички тези странности, които се случваха там, именно в тази стая.
Вие как мислите?

Опитах се да възстановя някаква информация но не намирам точно това, което търся.  
Епицентърът на човешките енергийни полета се нарича събирателна точка. При определени обстоятелства тя може да бъде преместена. Може да стане с нарочна практика но може и в следствие на шок, какъвто си преживяла ти. Затова си изпаднала във променено състояние на съзнанието, въпросния кататоничен ступор. (Като се разбалансира енергийното тяло се проявяват различни физ и псих симптоми.)
С практиката на въпросната баба тя е успяла да "улови" съзнанието ти. Ти си се сепнала, защото настройката се е върнала в нормалното си състояние.
Обясних криво-ляво както го разбирам, ако някой има друго мнение ще се радвам да прочета.

Да, и аз горе долу така си го обяснявам. Разказвала съм го на няколко човека и една жена ми беше обяснила, че все едно духът излиза от тялото и после не може да се върне. И колкото повече време минава, толкова по- трудно е това да се случи. От паяците до момента с лъжиците, в главата ми е бяло петно.