Случи ми се нещо странно XXV

сънищата с починали близки са реални срещи между душите,чрез които получаваме послания,предупреждения или просто сме заедно и изживяваме насън накаква история като в отминалата реалност. Понякога е като филм,като история,но понякога е толкова кристално ясно дори усещам допра,чувам гласа.

Еликсир, точно така го описа мъжът ми, тате го побутнал по рамото и той се събудил от допира. Точно в същия момент се отрони и листа от цветето и изшумоли,  аз помислих, че се е събудил от шума.

Моят чичо почина като бях на 13г. Аз не исках да се сбогувам с него и не ходих на погребението, за което съжалявам и до днес. Но бях дете и му бях ядосана, че реши да си отнеме живота.
Спомням си как няколко нощи подред го сънувах. Яви ми се и си говорихме доста  след което той ми каза, че всичко ще е наред и не ми се сърди. Аз по принцип не сънувам или не помня сънища. Но тези бяха много истински и запомнящи се.

Сънищата са объркано нещо, не бих им се доверила. Имах едни лунни календари, там пишеше в кои нощи сънищата значат нещо и в кои - не. А, някой да ме хване за слушател и да започне да ми разказва сънища - това ми е възможно най-голямата досада, побягвам на часа.

+1
Казвала съм на близки, че не искам знак за това дали съществува отвъдното.

Насън често си говоря с починалите ми близки. Казват ми разни неща, научавам какво мислят за това, което ми се случва, за хората в живота ми, които не доживяха да видят.Майка ми и баща ми починаха един след друг за 20 дни преди 2 години и сега редовно си говоря с тях. В началото всяка нощ, но беше доста натоварващо и помолих да почивам повече.
Докато родителите ми бяха живи, много си говорих с дядо ми - бащата на баща ми, почти никога с баба, но това беше защото дядо е наблизо, а баба някъде другаде. Преди да умре баща ми, разговарях с двамата, баба и дядо бяха заедно за първи път. Дядо каза ,че я е повикал, но не обясни защо. Чак когато баща ми почина, разбрах ,че са се събрали, за да го посрещнат. Той нямаше проблеми да си намери мястото, но майка ми не знам защо никой не я чакаше и душата й много се лута.

Прочетох ,че астралните преживявания не се харесват на хората, но на мен астралните спомени са ми много важни ,научавам разни неща за себе си, които не ги знам, а са толкова интересни. Доста дълго време нямах такива преживявания, защото имах разни проблеми в реала, а тогава просто спя. Тази нощ тези ми преживявания се завърнаха и беше много интересно, но за съжаление котката се размяка посред нощ и развали всичко.Още съжалявам, защото никога не се повторят, бях се върнала толкова назад във времето, а пропуснах, жалко!

Как успя да" извикаш" тези сънища отново. Преди ми се случваха почти всяка нощ, но от страх и притеснения ,както каза ти ,че те натоварват явно ги блокирах ,казах си че не искам това ,и изчезнаха , сега се появяват , но по- рядко ,а и не ги помня добре, което е лошо, сещам се за предупрежденията насън, едва когато се случат, а това е лошо. Пропуснах много важен сън , за цял живот ще нося товара на съвестта си.

Аз съм реалист, винаги търся рационално обяснение на нещата, никога не съм чувала стъпки, шумове и т.н.
Сънувала съм кошмари, както и починали мои близки, но за мен това си е функция на личния ми мозък, а не някаква среща

 Преди 2г късно една вечер ми се стори, че мъжа ми ходи бавно в коридора, не се впечатлих защото той се прибира късно, после баня, тоалет и т.н. На сутринта той вече беше излязъл, а аз сама със спящо дете вкъщи.
Отивам до банята и като се връщам видях, че вратата на детската стая е отворена, само че я бях оставила затворена, а детето си спеше.След малко пък врата на кухнята сварих отворена, а няма причина да е така.
По принцип при силен вятър или течение е съвсем нормално да се отвори врата, но в онзи момент такива нямаше.
Малко се стреснах, а вечерта ММ също ми сподели, че е чул стъпките в коридора...
Напръсках със светена вода вкъщи, знам ли какво се прави, нали съм скептик
Не се случи повече, надявам се да не се повтаря

Няма как някой да е влязал?

Не успях да ги извикам аз, не знам как. Сами се завърнаха. Зарадвах се. Дано да се върнат редовно, да не е инцидентно тази нощ само. Изтощават ме емоционално, но са ми важни.

Здравейте,мога да разкажа много неща ,но ще споделя само едно ,две ..другите са твърде лично !!!
Когато бях малък ,до 4,5 годишна възраст все сънувах един и същи сън ,буквално без никаква разлика .Си ят беше следният ,как огромна вода залива градът където съм аз ,сякаш беше потоп ,като този за който всички знаем .Всички около мен ,бягаха и почти никой не се спаси .Спомням си как се качвам на един бетонен стълб ,водата ме застига ,и по едно време тя се покачи до едно ниво и спря вече,а аз вече бях почти накрая на въпросният стълб .След това се огледах ,и видях вода ,много вода ,и нямаше друг оцелял освен мен .Това се повтаряше до 4,5 годишнина .След което си спомням ,че съм питал ,и задавал въпроси ,какво се случва с нас след ,като вече не сме тука .Но и так никой не ми отговаряше .Е ,аз след време ,и сега дори си отговорих на този въпрос .

Не, никой, мъжа ми заключва винаги,а детето спеше ( 3г)

Здравейте. Дядо ми почина преди почти 6 месеца. Беше болен от рак. Тъкмо беше удобрен за имунотерапия и лекарите даваха прогнози, че ще има време още с нас. Беше назначен деня за имунотерапията, която всички очаквахме с нетърпение. Баба ми не сънува, или по-скоро не помни сънища. В деня преди дядо да почине е сънувала ковчег. Не е “отразила” съня. Той почина в деня, в който го приеха за имунотерапия - в болницата. Въпреки, че беше болен, никой дори и лекарите не предполагаха, че точно тогава ще се случи. Та те сутринта го приеха в болницата за вливките…. Сутринта преди да го приемат се е обръснал и докато се бръсне огледалото е паднало от нищото и се е счупило. След това в болницата като са го настанили, си е изял всичко, а последно време не искаше да яде. Казал е на баба, че му се живее и иска да се радва на правнучето си и ще се държи, за да мине през това. Минути след разговора, буквално тумора се е пръснал и той е получил кръвоизлив. Баба е била там. Като се прибира в къщата им, часовника е бил спрял минути след часът на смъртта.
Тя дни след това навърза и съня и тези случки. Всичко някак е подсказвало, че той си отива. Те все пак са се борили за живота му. Ако е бил починал в къщата, където с били часове преди това, баба каза че щеше да се обвинява дали не е можело да бъде спасен.
Не е кой знае каква странна случка, но още ги мисля тия неща.
В деня на погребението (живеят на село), мъжа ми и малкия (тогава на 1 год и 7 месеца) отидоха на разходка из селото и в даден момент решили да отидат на импровизираната детска площадка. Минути след това мина катафалката и ние с колата след нея. Всякаш дядо искаше точно тогава да мине от там и да се сбогува и с тях… обожаваше ги.

Здравейте , това което сте сънували ми се струва , че е случка от Ваш минал живот.Поне аз така го почувствах като го четох .А за сънища мисля , че не съм споделяла тук .Бях малка, това което съм запомнила е как танкери влизат в градът които живеем или по скоро минават по улицата на която живеем.И друго което съм сънувала как хора се запалват от самосебе си , но това по скоро го свързват с една книга която четох тогава имаше такива случай описани и явно са ме впечатлили.

Това с танковете и аз съм го сънувала като дете (може би 3-4 годишна), отдавам го на съветските филми, които даваха по онова време

П.П. Какви неща помня само...