Случи ми се нещо странно XXV

Разкажи повече, както виждаш темата не гъмжи от преживявания.

Здравейте на всички следя темата много отдавна,но не съм писала,защото странни случки не съм имала или може би съм ги игнорирала умишлено,защото колкото съм любопитна толкова и страхлива на тема паранормално-призраци,умрели хора,шумове,видения и т.н.Понеже отдавна търся една дреболия от личния несесер и не доумявам къде е,обърнах цялата къща неколкократно и нищо...е няма къде да отидат тия пусти клищички за нокти,а ми бяха чисто нови...та така реших да пробвам метода с ножицата,молбата ми е тези които имат положителен опит нека разкажат малко повече,как точно намират търсената вещ-случайно или пак започват умишлено търсене...Ще ви разкажа една странна случка,която майка ми е разказвала.Доста години след,като баба ми почина майка ми случайно се изпусна за случилото се именно,защото знае че съм бъзла,а и баба ме беше отгледала и смъртта и беше много болезнена за мен.Една вечер непосредствено след смъртта на баба,преди да се навършат 40 дни мама стояла сама в кухнята и пушела цигара,като внезапно съвсем ясно чула почукване на прозореца на кухнята,а ние сме на 4 етаж,следователно няма как някой да чука отвън.Естествено като е погледнала е нямало нищо...Разказа ми също,че до 40 ден се случвало няколко пъти късно вечер да се звъни на домашния телефон,а отсреща никой да не отговаря,чувала единствено ясно дишане на някой...това не е толкова страннно,защото всички сме го правили,като деца да звъним и да мълчим на произволен номер.Тя обаче го свързва със смъртта на баба,защото след 40 ден всичко приключило.
PS:Съжалявам за дългия пост,дано поне ви е било интересно

Баща ми почина в началото на тази година абсолютно неочаквано. Цяла седмица не се бяхме прибирали у нас. Когато се прибрахме, малката побесня - скачаше по дивана, бягаше и изведнъж спря на едно място загледана. Обръща се към мен и ми вика "Дядо Д. Познах го". И след секунди пак започна да скача. Сигурно е дошъл да се сбогува с нея, много си я обичаше. След това сме нямали такива случки.

Ножицата седя около месец и случайно открих изчезналите неща-златни обици ,портфейл с пари и космодиск 😁

Моите странни случки са все в небесата...обичам да гледам небето вечер 😁 С дъщеря ми от терасата на 6 ет.видяхме две тройки сребристи топки движещи се по права линия в далечината в 16ч на 24.06.2012г.,Еньовден....споделяла съм го в темата.
Другото е пак някакъв небесен обект,но късно вечер,бяхме в планинско селце,небето  цялото в звезди,/с една съседка бях,и тя също видя/светещо нещо ,което спираше и се движеше в различни посоки 🤔

Тази година почина бащата на моята приятелка от ковид. Сравнително млад 60+. Всички в семейството са медицински работници и твърди атеисти и на тая база често спорим с нея.
Те живеят в къща.
След смъртта на баща ѝ всяка нощ започва едно почукване, което се мести. Ту по стена, ту по таван, мести се по стаите и не могат нито да го хванат откъде идва, нито да се успокоят.Освен шока от загубата, трите /+сестра и майка/се наложи да изтърпят дълго време тоя ужас. Казваше -толкова е неприятно, точно заспиваш и все едно с кокалчетата на пръстите някой ти почуква до главата.
Така и не осветиха къщата или някакви други ритуали. Дори свещеник на погребението е нямало. Някъде около месец и престана. Но се измъчиха от недоспиване.

При нас, точно на 40 дни от смъртта на дядо се напука циментова замаска на пода на терасата- от край до край. Къщата той я е строил и беше много привързан.

Аз съм писала по назад в темите, у нас в същият ден,  в който  погребахме майка ми  се напука едно  стъкло. Както  си  седяхме пред очите на поне 5 човека  само си се напука. След това на 40-ят ден се пръсна тотално пак без причина.

Това е някаква енергия душата, колкото и да не вярват някои хора аз вярвам, защото и в къщи до 40 ден се чуваха същите шумове сякаш са си в къщи

Много хора казват, че усещат как починалите им близки са около тях с разни характерни шумове. Аз или съм голямо дърво, или близките ми знаят колко ме е страх и ме пазят, не ме плашат.

Здравейте и от мен.
Чета ви отдавна, но чак сега пиша.
При мен няма кой знае какви странни неща, но има случка от детството ми, която и сега ме кара да настръхвам. В спалнята на майка ми и баща ми се чуваше дишане под леглото. Баща ми е скептик, но мама, брат ми, сестра ми и аз го чувахме. Задържали сме си дъха. Случвало се е да лягам там сама и пак да пробвам да не дишам- това тежко дишане си се слушаше. Изпитвах ужас да остана там сама. Колко пъти през деня съм ровила отдолу, защото беше с празно пространство и набутани разни чанти. До последно не я обичах тази стая.

Другото, което е странно, е че чрез сънищата си, и след това тълкуването им, предвиждах смъртта на една моя баба и две на съпруга ми. Тълкуването се сбъдваше до 2-3 седмици. Но тяма да ви занимавам, защото мисля, че ня е за тази тема.

Разкажи, много е интересно и си е точно по темата.

Първият сън ми беше, че се разхождах с ампутирана ръка до рамото, но бях спокойна и даже си казвах, че не било толкова лошо и човек може и с 1 ръка да се оправи и трябва да свиква с промяната. Тълкуването беше за смърт.
След месец почина едната баба на ММ.

Вторият път не си спомням дали не се съневах с разни бели рокли, голи тела и още нещо беше, но ми е избягало от ума. След 2-3 седмици изгубих моята баба, тогава бях бременна и не можах на се сбогувам с нея и до ден-днешен ми тежи.

Скоро сънувах, че сме на вилата ни и имаше мечка вътре, криехме се, а тя душеше наоколо, гледах ѝ муцуната до моята, вратата не можеше да се заключи, бяхме в безизходица. Тълкуването също го срещнах, че предвещава загуба на близък. Изпитвах неистов страх дори когато се събудих треперех от ужас.

След 2-3 седмици почина другата баба на ММ.

И аз изпробвах "номера" с ножицата, макар че бях настроена скептично. Изчезнаха ми очилата за четене и понеже подреждахме след ремонт и вещите ни бяха навсякъде, реших, че просто съм ги изхвърлила.  Тук ми припомнихте за ножицата и реших да пробвам, ами след два-три дни открих очилата. Всъщност са ми били пред очите през цялото време, на видно място в един шкаф. Поне двеста пъти съм го отворила, но не ги виждах и един ден отварям отново и калъфчето е точно пред погледа ми.  Други странни неща не са ми се случвали скоро, за което се радвам
Последните истории ми пропомниха за смъртта на баща ми. Скоро ще се навършат  5 години. Той почина внезапно, както си четеше книга. Беше голям шок за всички ни. Синът ми настоя поклонението да бъде вкъщи, не искаше, всъщност всички не искахме да го оставим в някаква траурна агенция сам. През нощта никой не си е и помислял да си ляга, но по някое време ММ задрема на фотьойла, в един момент, изсъхнал лист от едно цвете тихичко се отрони на пода. Втози момент мъжът ми се събуди стреснат и каза -той е тук с нас! Току що ме събуди с думите- събуди се, сега не е време да спиш, сега оставям тези тук на твоите грижи!
Нямам обяснение дали просто е сънувал или тате действително ни е предал на него, за да си отиде спокойно...

Много интересна тема. Странни неща са ми се случвали много като се замисля. Не знам дали въображението не ги прави странни. Както четох предишни теми за деца и предишни животи, и си припомних, че като бях малка изпитвах огромен страх от смъртта. Бях някъде на 5 -6 годинки и си спомням как не спях от страх, че няма да се събудя и имах вечери, в които бях много тъжна, че ще умра. Сега като се замисля не ми се струва много нормално за дете да е толкова тъжно, че ще умре. като не съм имала починали роднини около мен, щастливо детство, никакви травми или филми подобни (90та година). Може би са някакви неприятни емоции от предишен живот знам ли.

Аааа тя ножицата си остава отворена ли?!Еее ама казвайте ги тия неща бе колеги...
Шегувам се,разбира се ами ще правя втори опит тогава и кротичко ще си чакам