Жалко, че никой не е снимал да публикува...
- Публикувана: 10 ноем. 2021, 20:59 ч.
- Последно мнение: 27 май 2022, 17:50 ч.
Случи ми се нещо странно XXV
Пробвах да снимам , съседа също. Нищо не се виждаше на снимките. Другият съсед , който каза, че ги наблюдава от години също е пробвал с полупрофесионален фотоапарат / професионалните не са му по джоба / , също каза, че не излизат на снимки.
А в коя част на България се наблюдават тези светещи кълба, и само през ноща ли, имам познат който сподели,че е виждла нещо подобно посред бял ден, както си е висяло във въздуха и за секунди е изчезнало ?
Хората през деня са на работа и едва ли някой се сеща да гледа към небето. Аз набюдавах това кълбо около 20 мин. , съседа си е тръгнал малко след мен и още е било там. Другият съсед казва , че се застояват дълго време. Не са единични избухвания и да изчезнат на мига. Със сигурност не са и сателити, защото те въртят по орбита. Не е свързано и с военните днешни действия , т.е. едва ли са руски , американски ...
Каквото и да е беше интересно за наблюдение. Може би някога ще се разбере какви са тези кълба. Единственото ми желание е да не падат или кацат в района. Точно ни асфалтираха улиците и пътищата
Здравейте. От много време насам ми се случва почти всеки ден да погледна часовника точно в 14.21ч
Даже вчера тръгнах да набирам един познат, не даваше никакъв сигнал и погледнах дисплея какво става - и хоп 14.21ч. Сякаш нарочно стана така, за да погледна. Това е и номера на колата ми. Някой има ли идея какво значи това да виждаш повтарящи се цифри или защо всеки ден почти все, един и същ час виждам. Някаква символика в тези числа има ли?
Даже вчера тръгнах да набирам един познат, не даваше никакъв сигнал и погледнах дисплея какво става - и хоп 14.21ч. Сякаш нарочно стана така, за да погледна. Това е и номера на колата ми. Някой има ли идея какво значи това да виждаш повтарящи се цифри или защо всеки ден почти все, един и същ час виждам. Някаква символика в тези числа има ли?
Здравейте. От много време насам ми се случва почти всеки ден да погледна часовника точно в 14.21ч
Даже вчера тръгнах да набирам един познат, не даваше никакъв сигнал и погледнах дисплея какво става - и хоп 14.21ч. Сякаш нарочно стана така, за да погледна. Това е и номера на колата ми. Някой има ли идея какво значи това да виждаш повтарящи се цифри или защо всеки ден почти все, един и същ час виждам. Някаква символика в тези числа има ли?
Даже вчера тръгнах да набирам един познат, не даваше никакъв сигнал и погледнах дисплея какво става - и хоп 14.21ч. Сякаш нарочно стана така, за да погледна. Това е и номера на колата ми. Някой има ли идея какво значи това да виждаш повтарящи се цифри или защо всеки ден почти все, един и същ час виждам. Някаква символика в тези числа има ли?
Наскоро почина майка ми.
Паля вкъщи свещички всеки ден, особено като ми стане мъчно за нея. Странното е, че на няколко пъти музикални/механични играчки се задействат и разпяват сами, без никой от нас да ги е пипал. Сякаш майка ми е край нас, днес например се случи с една детска мивка, започна да си мели водичка сама, а ние тримата си бяхме на леглото, в срещуположния край на стаята. Вече два-три пъти се случва пред ММ, който не ми вярваше, като му разказвах. И музикалната клавиатура също сама се задейства, няколко пъти.
Но върха е с телевизора вчера сутринта. Закъсняваме с детето и бързам да му обуя обувките и да тръгваме, и чувам телевизора, че е включен. Влизам в кухнята, изключвам го. Пак го чувам от коридора, но вече съм се обула. Ядосах се, хукнах и го изключих от копчето, изобщо му спрях тока (в Англия контактите са със суич, като електрическите крушки).
След час -два се прибрахме с детето, познайте, телевизора го намирам включен. Нямам рационално обяснение, ММ казва, че е възможно да съм изключила другия контакт, но там е рутера, а той си беше включен.
Трябва да кажа, че нито веднъж обаче не съм сънувала майка ми, а има моменти, когато ми е много тежко, нито пък имам някакви индикации, че е около мене. И въпреки това, доста е странно...
Паля вкъщи свещички всеки ден, особено като ми стане мъчно за нея. Странното е, че на няколко пъти музикални/механични играчки се задействат и разпяват сами, без никой от нас да ги е пипал. Сякаш майка ми е край нас, днес например се случи с една детска мивка, започна да си мели водичка сама, а ние тримата си бяхме на леглото, в срещуположния край на стаята. Вече два-три пъти се случва пред ММ, който не ми вярваше, като му разказвах. И музикалната клавиатура също сама се задейства, няколко пъти.
Но върха е с телевизора вчера сутринта. Закъсняваме с детето и бързам да му обуя обувките и да тръгваме, и чувам телевизора, че е включен. Влизам в кухнята, изключвам го. Пак го чувам от коридора, но вече съм се обула. Ядосах се, хукнах и го изключих от копчето, изобщо му спрях тока (в Англия контактите са със суич, като електрическите крушки).
След час -два се прибрахме с детето, познайте, телевизора го намирам включен. Нямам рационално обяснение, ММ казва, че е възможно да съм изключила другия контакт, но там е рутера, а той си беше включен.
Трябва да кажа, че нито веднъж обаче не съм сънувала майка ми, а има моменти, когато ми е много тежко, нито пък имам някакви индикации, че е около мене. И въпреки това, доста е странно...
Наскоро почина майка ми.
Паля вкъщи свещички всеки ден, особено като ми стане мъчно за нея. Странното е, че на няколко пъти музикални/механични играчки се задействат и разпяват сами, без никой от нас да ги е пипал. Сякаш майка ми е край нас, днес например се случи с една детска мивка, започна да си мели водичка сама, а ние тримата си бяхме на леглото, в срещуположния край на стаята. Вече два-три пъти се случва пред ММ, който не ми вярваше, като му разказвах. И музикалната клавиатура също сама се задейства, няколко пъти.
Но върха е с телевизора вчера сутринта. Закъсняваме с детето и бързам да му обуя обувките и да тръгваме, и чувам телевизора, че е включен. Влизам в кухнята, изключвам го. Пак го чувам от коридора, но вече съм се обула. Ядосах се, хукнах и го изключих от копчето, изобщо му спрях тока (в Англия контактите са със суич, като електрическите крушки).
След час -два се прибрахме с детето, познайте, телевизора го намирам включен. Нямам рационално обяснение, ММ казва, че е възможно да съм изключила другия контакт, но там е рутера, а той си беше включен.
Трябва да кажа, че нито веднъж обаче не съм сънувала майка ми, а има моменти, когато ми е много тежко, нито пък имам някакви индикации, че е около мене. И въпреки това, доста е странно...
Паля вкъщи свещички всеки ден, особено като ми стане мъчно за нея. Странното е, че на няколко пъти музикални/механични играчки се задействат и разпяват сами, без никой от нас да ги е пипал. Сякаш майка ми е край нас, днес например се случи с една детска мивка, започна да си мели водичка сама, а ние тримата си бяхме на леглото, в срещуположния край на стаята. Вече два-три пъти се случва пред ММ, който не ми вярваше, като му разказвах. И музикалната клавиатура също сама се задейства, няколко пъти.
Но върха е с телевизора вчера сутринта. Закъсняваме с детето и бързам да му обуя обувките и да тръгваме, и чувам телевизора, че е включен. Влизам в кухнята, изключвам го. Пак го чувам от коридора, но вече съм се обула. Ядосах се, хукнах и го изключих от копчето, изобщо му спрях тока (в Англия контактите са със суич, като електрическите крушки).
След час -два се прибрахме с детето, познайте, телевизора го намирам включен. Нямам рационално обяснение, ММ казва, че е възможно да съм изключила другия контакт, но там е рутера, а той си беше включен.
Трябва да кажа, че нито веднъж обаче не съм сънувала майка ми, а има моменти, когато ми е много тежко, нито пък имам някакви индикации, че е около мене. И въпреки това, доста е странно...
При мен няма подобни включвания, но след споделеното от Елизабет реших и аз да споделя нещо, което ми се случва след смъртта на майка ми, която почина лятото на 2021 г.
Излишно е да казвам колко много ми липсва. Но откакто тя почина всеки път когато се затъжа за нея в мен се появява съвсем ясно почти физическо усещане ( не мога да го обясня, но е нещо повече от вътрешна убеденост), че тя сега е спокойна и вече не страда, не я боли, добре е там където е. Това ми дава голяма доза утеха, пак ми е тъжно , но някак по-лесно приемам факта, че нея вече я няма. Приемам го като някакъв знак от нея. Осъзнавам, че вероятно си има своето рационално обяснение с някакви психични механизми за самозащита, които са се задействали при мен, но пък това усещане наистина много ми помогна да премина по-лесно през загубата си.
Напоследък ми е по-трудно обаче и разсъждавайки върху моментите, в които ми става толкова тежко ги свързвам с това, че моя приятелка и колежка, която загуби своята майка малко преди мен преживява загубата си доста по-тежко от мен и в последно време почти ежедневно ми споделя емоциите си. Винаги след разговор с нея съм много натежала от емоция. Струва ми се, че излива енергията си върху мен, защото в момента по-често ми се случва да потъна в онази дълбоката тъга, характерна за първите дни и седмици. Не мога обаче да отблъсна приятелката си, мъчно ми е за нея и знам, че няма друг начин да й помогна, освен да я изслушам когато й е тежко. Ще трябва просто да намеря своите механизми да се предпазвам от чуждата енергия.
Излишно е да казвам колко много ми липсва. Но откакто тя почина всеки път когато се затъжа за нея в мен се появява съвсем ясно почти физическо усещане ( не мога да го обясня, но е нещо повече от вътрешна убеденост), че тя сега е спокойна и вече не страда, не я боли, добре е там където е. Това ми дава голяма доза утеха, пак ми е тъжно , но някак по-лесно приемам факта, че нея вече я няма. Приемам го като някакъв знак от нея. Осъзнавам, че вероятно си има своето рационално обяснение с някакви психични механизми за самозащита, които са се задействали при мен, но пък това усещане наистина много ми помогна да премина по-лесно през загубата си.
Напоследък ми е по-трудно обаче и разсъждавайки върху моментите, в които ми става толкова тежко ги свързвам с това, че моя приятелка и колежка, която загуби своята майка малко преди мен преживява загубата си доста по-тежко от мен и в последно време почти ежедневно ми споделя емоциите си. Винаги след разговор с нея съм много натежала от емоция. Струва ми се, че излива енергията си върху мен, защото в момента по-често ми се случва да потъна в онази дълбоката тъга, характерна за първите дни и седмици. Не мога обаче да отблъсна приятелката си, мъчно ми е за нея и знам, че няма друг начин да й помогна, освен да я изслушам когато й е тежко. Ще трябва просто да намеря своите механизми да се предпазвам от чуждата енергия.
Не съм споделяла с никого, но сега реших да го напиша ...
Баща ми почина през 2017, сънувах го няколко пъти след това, показваше ми, че е добре и ни наглежда, събуждах се с много приятно усещане.
На рождения му ден следващата година мъжът ми внезапно влезе в болница, с животозастрашаващо състояние.
Вечерта стоях будна и си пишех със сестра ми. Изведнъж от банята се чу шум, отидох да видя какво е станало и намерих едно малко водно пистолетче паднало на земята. То от месеци стоеше на един рафт, детето си играеше с него, докато се къпе. Да, но от часове малкият спеше до мен, не знам как е паднал пистолетът. Веднага в ума ми се яви мисълта, че татко е до мен и ни пази, и всичко ще е наред.
Казах на сестра ми, а тя сподели, че в същия момент през отворения ѝ прозорец в стаята е паднала смачкана кутия от цигари. Никога преди това не се е случвало подобно нещо.
На другия ден мъжът ми беше опериран и спасен.
Баща ми почина през 2017, сънувах го няколко пъти след това, показваше ми, че е добре и ни наглежда, събуждах се с много приятно усещане.
На рождения му ден следващата година мъжът ми внезапно влезе в болница, с животозастрашаващо състояние.
Вечерта стоях будна и си пишех със сестра ми. Изведнъж от банята се чу шум, отидох да видя какво е станало и намерих едно малко водно пистолетче паднало на земята. То от месеци стоеше на един рафт, детето си играеше с него, докато се къпе. Да, но от часове малкият спеше до мен, не знам как е паднал пистолетът. Веднага в ума ми се яви мисълта, че татко е до мен и ни пази, и всичко ще е наред.
Казах на сестра ми, а тя сподели, че в същия момент през отворения ѝ прозорец в стаята е паднала смачкана кутия от цигари. Никога преди това не се е случвало подобно нещо.
На другия ден мъжът ми беше опериран и спасен.
Имах трудна ситуация за разрешаване. Много бях притеснена. Връщах се към къщи и около мен се завъртя една пеперуда, която кацна на крака ми и стоя неподвижно около десетина мои крачки. Имах чуството, че моя починала много близка ми даде кураж в този момент, че нещата ще се разрешат благополучно. После разбрах, че точно в този момент се е решавало и то в моя полза.
Отдавна не съм влизала тук. Прочетох само няколко мнения назад. Моите родители починаха преди 3 години един след друг. Редовно си говоря с тях нощем. За всичко, което ще ми се случи ме предупреждават, но не мога да го избягна. Знам някои неща за тях там, как се чувстват и други подобни. Повече съм наясно за баща ми, за майка ми не толкова. И двамата още са в ниското и може да се общува с тях, но не знам дали са на едно и също място или всеки в свое.
За баба и дядо вече научих, че са на съвсем различни места, но те починаха преди десетилетия. Там всеки заема място, което му се полага. Баба отдавна е много нависоко, но дядо дълго беше заседнал в ниското и често си говореше с мен, аз съм кръстена на него. Сега се придвижва нагоре и не общувам вече с него.
Разчитам ,че някой ден ще дойдат да ме посрещнат и да ме напътстват нагоре. Родителите на баща ми го чакаха половин година преди това, но на майка ми близките не и тя се луташе в началото.
Не ходя на гробовете им. Там няма нищо.
Не ходя и на църква. Там също няма нищо.
Странни работи не ми се случват. По-точно вече не приемам разни случки или събития за странни.
За баба и дядо вече научих, че са на съвсем различни места, но те починаха преди десетилетия. Там всеки заема място, което му се полага. Баба отдавна е много нависоко, но дядо дълго беше заседнал в ниското и често си говореше с мен, аз съм кръстена на него. Сега се придвижва нагоре и не общувам вече с него.
Разчитам ,че някой ден ще дойдат да ме посрещнат и да ме напътстват нагоре. Родителите на баща ми го чакаха половин година преди това, но на майка ми близките не и тя се луташе в началото.
Не ходя на гробовете им. Там няма нищо.
Не ходя и на църква. Там също няма нищо.
Странни работи не ми се случват. По-точно вече не приемам разни случки или събития за странни.