Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как процедирате при проблем в отношенията с дългогодишен приятел

  • 3 828
  • 76
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 302
Как постъпвате и как е добре да се постъпи при усещан проблем с верен и "истински" приятел? Дали премълчаване, или директен разговор? Ето какво имам предвид: пасивно-агресивно поведение, изявяващо се периодично, чрез неподходящи вметки или дори мини избухвания, за предпочитане по несъществени въпроси и пред други хора, но адресирано към приятеля-обект на агресия. Вероятно е някаква неотработена обида или комплекс в основата, но при дълъг период по този начин смятам, че се изчерпва времето му и трябва да се спре. Въпросът е как - чрез замълчаване и избягване или чрез разговор и опит да се изясни.

# 1
  • Мнения: 827
От горчив личен опит - смело и решително. Никакво премълчаване, никакво чакане сам да се усети. Защото става по-зле и накрая може да те изкарат теб виновен. Даже и да си съсипете приятелството. А може и да е тежък период и да му помогнеш.
Много е неприятно. Но е тест за приятелството ви.

# 2
  • Мнения: 2 050
Един от приятелите ви ненавижда друг?
Може би има защо?

# 3
  • Варна
  • Мнения: 31 651
С годините установих, че все по-малко понасям глупости и все по-лесно си отварям устата за да си кажа право в очи всичко. Кратко и категорично. Въпросния избиващ обида или комплекси приятел не се усеща сам или пък се усеща, но пробва докъде може да стигне. Няма лошо нещата да излязат наяве, мен в тази ситуация би ме подразнило това, че го прави заобиколно вместо директно да си каже къде е проблемът. Не търпете, не стискайте повече зъби, а се изяснете. Иначе той скоро няма да спре, във вас ще се натрупа яд и горчилка, дори и отношенията ви сега да могат да се спасят, ако изчаквате, може да е късно после.

Иначе, аз три такива близки приятелки в разстояние на години, ги отрязах и прекратих окончателно отношения. Двете точно така ги търпях, докато в един момент си дадох сметка, че няма смисъл, че отношенията ни не са каквито бяха и към момента ми носят само негативни усещания вместо удоволствието, което трябва човек да изпитва общувайки с приятел. Третата се издъни с много грозна постъпка, от която ме боли и до днес.

# 4
  • Мнения: 38
Аз бих те посъветвала да се замислиш, дали през последно време ти не си този който е променил поведението си. Много често хората реагират огледално на човека отсреща, като отговор.

Ако пък си сигурен, че не си ти причината, просто се отдръпни.
Много хора преминавайки през труден момент  /за който ти може и да не знаеш/ си изкарват всички негативни емоции точно на най-близките.

Не е необходимо да прекратяваш приятелството. Просто дай време.

# 5
  • Мнения: 5 518
Имах такава ситуация навремето с много близка приятелка. След дълго приятелство, в което сме си помагали, споделяли и преживявали заедно какво ли не, тя се запозна с нови хора, които споделяха един от най-силните й и приятни за нея интереси. Аз специално, не бях особен фен и я разбирах, дори се радвах, че е намерила и нова среда за себе си, в която се чувства на място и може да се развива и професионално.

След няколко месеца, обаче, започна да се променя към мен, без да има причина. Започна да ми се дразни и да ми прави забележки за странни неща, започна да прави подхвърляния, които на моменти бяха обидни или нараняващи, да омаловажава мнението ми и да реагира с пренебрежение на нещата, които казвам. Капакът беше, когато се бяхме събрали и излязли на разходка извън града с тези нейните приятели и тогава направи няколко много грозни и подигравателни подмятания пред тях, свързани с мои лични несигурности, за които все пак се бях доверила.

Приключих отношенията с нея, за мен подобно поведение няма оправдание. Бях говорила с нея по въпроса, бях й изпратила и едно дълго съобщение, в което й обясних, че подобно унизително поведение спрямо мен нито е заслужено, нито мога да простя. Опита се тогава да се защити с думите, че и аз не съм цвете и не съм я разбирала. Но тя не направи никакъв опит да обясни все пак откъде идва тази ненавист.

Доста години минаха докато отново влезем в контакт. Преди 2 години се видяхме, след пауза от около 5-6. Тогава тя разказа в каква ситуация е била, на доста стрес, несигурност и унижение от тези новите хора, които явно й бяха важни тогава. Но и разбираше вече, че е сгрешила, плака, помоли за прошка. Дадох шанс, сега отново сме близки, но вече си имам едно на ум в главата, че е способна на такова пасивно-агресивно поведение, когато тя самата е несигурна в себе си.

Та според мен решението е директен разговор, и ако няма резултат, просто прекратете.

# 6
  • София
  • Мнения: 5 970
Аз в подобна ситуация просто си замълчах и реално приятелство вече няма. Не е имало агресия и обиди, но имаше няколко действия и реакции, които ме нараниха. Човекът изобщо не се усети и дори след намек от моя страна не се замисли, че нещо става. Сигурно не съм правя да замълча и да приключа, Обаче на 30+ смятам, че не е времето за отношения тип 8-ми клас. Тъжно ми е, но понякога отсрещната страна сама си избира пътя.

# 7
  • Мнения: 17 054
Ако ти е важен човекът изговорете проблемите и потърсете решение. Ако не вярваш вече в това приятелство, без обяснения си хващаш шапката и всеки по пътя си

# 8
  • Мнения: 228
Няма възраст, в която разговор да не си струва, когато човекът е важен за теб. А ако няма желание за диалог и разбиране, отношенията винаги може да се приключат.

Серия неадресирани дребни епизодични случки може да се затъркаля като снежна топка на склон и да прерасне в непреодолими отчуждение и огорчение. Тъжно е да се разпадат приятелства за няма нищо, само защото никой не желае да предприеме крачка към изясняване. Най-често причината не е лична, а понякога е неосъзнат отговор на наше неосъзнато поведение. Говорейки, можем да запазим приятелства и да научим нещо за себе си. Може и да установим, че приятелство е изтекло, разбира се. Но един опит за разговор си струва.

# 9
  • Мнения: 812
Трябва да говориш, не може да мълчиш и да чакаш другият сам да се усети. Не мисля, че нещо губиш ако говориш с човека, най-вероятно ще си изгубиш приятелството, но ако продължава така ще се случи дори да мълчиш и да намекваш за постъпките. Понякога дори да прави нещо грешно човек има нужда да му се нанесе "шамар", за да се осъзнае. Вероятно е под напрежение щом постъпва лошо с теб и не се осъзнава.

# 10
  • Мнения: 342
Когато е натрупано озлобление вече нищо не помага...

# 11
  • София
  • Мнения: 21 064
С директен разговор, честно, откровено и без обвинения в гласа.

Дърпаш и казаваш - човак, какво има, какво става, дай да поговорим.

# 12
  • Мнения: 5 108
Имах такава случка от преди 2 години. Много ме заболя тогава и дълго ме болеше. Не можех да си намеря място от болка. Вече не ми пука. Разбрах, че здравето ми е най-важно и защо да се наранявам себе си чрез болки, причинени от хора, от които въобще не им пукало за мен. Те едва ли си спомнят дори и за мене вече. Хора, този живот е много кратък! Няма смисъл да таим такава болка в себе си! Не се знае дали утре ще се събудим или какво ще стане с нас през изтичащия ден! Гледайте вие да сте добре и хората, които се отнасят зле с вас, ги отстранявайте от живота си. Все пак всички сме смъртни, но повечето хора не осъзнават това.

     Историята е следната. Тя беше моят най-добър приятел. Много време таих неща, които не осмелявах да изрека пред нея. Тези неща ме разяждаха отвътре. Дълго време отлагах този разговор, защото знаех какви щяха да бъдат последствията - край на това приятелство. Неща, които ме дразниха в нея относно нейното поведение към мене. Проведох този разговор по телефона, тъй като живеехме надалеч една от друга и нямаше как да се осъществи на 4 очи. Казах всичко, което съм таила през този години. Но тя не разбра какъв беше смисълът от този разговор.  Не разбра абсолютно нищо. Не си направи усилието да вникне в моите думи и защо чувствах такава болка спрямо нея. Какви ли не обиди чух за себе си. Също така ми каза, че психически не съм добре и да вървя да се лекувам. И с това "приятелство" се приключи. Дълго време ме болеше и се чувствах ужасно.

    След 1 година тя се обади и сега тя ми се обажда 2-3 пъти в годината. Само познати сме.

    И повече не вярвам, че има реално приятелство. Въобще приятели няма в този живот.  И наистина не поддържайте връзка с хора, които живеят на дълго разстояние от вас и не можете да се виждате с тях. Всички хора се променят или към добро, или към лошо. Обграждат се с други хора около тях, и забравят за съществуването на неговия "приятел".

# 13
  • София
  • Мнения: 7 390
При мен отношенията са с натрупване - и в личен, и в любовен, и в професионален план. Търпя изцепки (доста над средното) до определен момент, в който решавам, че чашата прелива и режа изведнъж. В повечето случаи без обяснения. И да изговоря, и да не изговоря ситуацията, това не ми спестява разочарованието от човека.

# 14
  • Мнения: 6 907
Зависи дали държиш на отношениятаси  с този  човек.
Ако да - директен разговор, изясняване  и евентуално оправяне  на отношенията.
Ако ти в резултат на промянатаси охладнял/а към този човек -  не го търсиш и да си агресира другаде.

Конкретен случаай с мен: братовчедка, освен това и приятелка, сама ме потърси след години, през които не се бяхме виждали. Сближихме се отново,  започнах и  аз да я търся, да се виждаме редовно, беше приятно,  докато в един момент тя ме шокира с неуместна забележка. Много неуместна. И понеже нямам нерви да се разправям с тоя и оня, ограничих отношенията  до почти никакви. Тя сега ми праща някакви неща, кани  ме, но мен не ме интересува особено и всъщност нямам никакво желание  да я виждам.

Общи условия

Активация на акаунт